Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Мило момиче и аз бях в същото положение но сега когато съм завършил спряха проблемите имах приятелка на твоята възраст която ми беше като сестра сега обаче нямам проблеми превъзмогнах ги ти си учи, гледай бъдещето не обръщай внимание на тия идиоти

Ако искаш си дай скайпа или фейсбука да си кореспондираме там ако искаш ще ми е приятно

момче на 19

7.   Не знам какво да те посъветвам. Никога не съм била обиждана от съучениците си, разбира се, имало е такива, които не мога да понасям, но просто не смятах нужно да разговарям с тях.
Отдавна обаче съм си дала сметка, че хората се държат с теб, както ти им позволяваш да се държат. Не им показвай, че те боли от държанието им, не плачи и не се тормози. Ти си отличничка, може би затова ти завиждат, не си дала примери с какво те мачкат и те нараняват.
Ще ти кажа какво е прави уязвима според мен- твърде много ти пука какво мислят околните за теб (което е разбираемо). Повярвай, хората усещат кога някой е по-слаб и по-чувствителен и се възползват от това.
Не знам какво е имала предвид майка ти с това, че характера ти е гаден. По думите ти никому нищо лошо не си направила. А така ли е в действителност? Дали понякога не грешиш с нещо?
Ще ти дам няколко конкретни съвета, които не знам доколко ще ти помогнат, но при мен вършат работа:
- давай, но и искай в замяна
- не се чувставй виновна за грешките на другите
-не приемай всичко навътре- така тровиш себе си
-приеми, че хората са различни
- не се чувствай длъжна да се разбираш с всички и да харевсаш всички
- не се чувствай длъжна ти да се харесаш на всички
- гледай си уроците и не се ядосвай
- говори с майка си за всичко, споделяй, спорете, не се затваряй в себе си
- усмихвай се, дори да ти горчи отвътре- усмивката е най-добрата защита

Надявам се да съм била полезна.

8.   Слънчице... на 12 си.. това какво се пада? 5 клас?

Какво да ти кажа.. на 25 години съм. За тези 13 години, които ни делят успях да разбера едно нещо - има всякакви хора и никога, ама повярвай ми никога няма да е късно или рано да се разочароваш от някого или пък да те изненада приятно. Защото освен, че сме много различни, ние се и променяме - било растейки, било под влиянието на някакви странични обстоятелства или дори заради някакви моментни настроения.

Не унивай и не плачи - това е първо единственото, второ най-доброто, което можеш да направиш. Как ли? Не искаш да падаш на нивото им - повярвай ми няма и смисъл. Опитвала съм го и това - получава се едно безкрайно излагане на нищо незначещи обидни определения и не се стига до никъде.
но ако наистина ти е писнало да си мълчиш - ще ти издам моята тайна. - Иронията!
Тя е бил мой-добър и меч и щит именно в сблъсъците ми с подобни просташки изпълнения. Но за да я овладееш и за да накараш езиците им да си стоят зад зъбите - вътре в теб трябва да е спокойно. Приеми ги такива, каквито са и както се държат и ИЗБЕРИ това да не те разстройва. Не външно да си студена и дръпната, а вътре да е едно завидно хладнокръвие, което винаги ти казва "Не няма да позволя думите им да имат значение, те са си за тях" И повярвай ми - наистина е така! Когато отидеш някъде и носиш подарък, но не го приемат за кой остава подаръка? Същото е и с обидите - когато не ги приемеш (не да се преструваш, че не ги приемаш, а наистина да не ги) те си остават за тях.

Ще ти разкажа една случка от 6 клас. Като теб бях пълна отличничка, израснала в малък град, в училище, където всички се познаваха. Най-ниската ми оценка беше 4. Сещаш се, че това не се понрави на моите съученици и започнаха да ме наричат "смотла" "зубър" "подмазвачка" Болеше ме, защото аз бях просто по-умна, дори не сядах да уча кой знае колко вкъщи, имах си други занимания, но ученето (а това и до днес е така) просто ми се отдаваше, имах развита логика. Като теб дълго се правех на силна, а вътрешно плачех. На мама не можех да споделя, защото се познаваше с всички учителки (тя беше учила в същото училище) и ме беше срам, че ще изглеждам като някаква оплакваща се глезла, както ме наричаха всички. Игнорирах ги и се правех, че не ми пука, но ми пукаше, адски ми пукаше. И един ден чух ново определение - "дъска" (защото нямах гърди) Оказа се, че най-добрата ми приятелка го е измислила и го е казала на момчетата. Започнах да ги измислям велики само и само да изглежда, че имам бюст (което и до днес ми е от полза, защото знам коя кройка точно да си избера) Та в крайна сметка всичко беше за добро, а със същата тази приятелка и до днес сме много близки и съм кръстница на дъщеричката й. Днес тя има по-малки гърди от моите ;)
Но като чух онова определение от момчето, което тогава харесвах... някак нещо се случи с мен. Не зная от къде събрах смелост, инерция и хлад, за да се усмихна спокойно и да попитам "По-добре ли се чувстваш сега? " Той започна ад се хили и каза "Да! ", а аз продължих: "Радвам се за теб, толкова малко те прави щастлив"
Подобни иронични коментари, в които наистина не влагах никаква агресия (тайната е да си спокойна) започнаха да ми стават втора природа. След две седмици приятелката ми дойде и каза, че просто се забавлявали, да не съм го приемала лично и попита дали й се сърдя. Истината беше, че не й се сърдех! И и го казах, а тя каза, че съм най-страхотната приятелка на света. После и другите спряха да се подиграват. Идваха при мен и ме питаха за разни задачи - помагах когато и с каквото можех и всеки път ми казваха "Супер си! "
Аз се записах да уча след 7 клас, а много от тях останаха 8 клас в старото училище. На завършването всички плакахме, а момчето, което ми се подиграваше най-много ме помоли да си остана с тях, че сега нямало да е същото.

Едно е сигурно, подобни истории ни учат да съзряваме и да приемаме, че хората понякога са несъвършени, нелогични и трудни, но това в никакъв случай не означава, че не бива да ги приемаме и да ги разбираме.

Успех и прегръдки! И горе главата!
Плам

9.   От авторката:
Наистина съм много благодарна на всички.
Силно се надявам нещата да се променят, но знам, че това зависи от мен. Видяло се е, че съучениците ми няма да се променят в скоро време. Те ще си останат също толкова ''готини'', колкото са били преди. А хората, които им подражават - те ще стават все повече. Да, разбирам ги.
Могат да бъдат част от това ''готино'' общество. Защо да не се възползват и да потъпчат самочувствието на някой, като едновременно повдигнат своето? Звучи наистина много изкушаващо. Все пак те тормозят, за да не бъдат тормозени...

Съгласна съм с много от коментарите. Виждам къде греша и се опитвам да се променя поне малко.

Мисля, че това с иронията ще помогне. Но ще ми дадете ли примери? Някакъв диалог или нещо подобно? ... ( предстои ми да съм седми клас)

Още веднъж Ви благодаря за съветите. =)

10.   Искам да ти разкажа нещо. Аз в момента съм за 9ти клас. Скоро навършвам 15.
Но когато бях 6ти и 7ми клас имах само 6тици. Е , разбира се и 5тици, с най - ниска оценка 4. Моите съученици в последствие започнаха да ме наричат : "Ейй, зубър " и т. н. , особено надутите ни момчета в класа, които дори не бяха красиви... "Готините момичета " за да изглеждат готино пред тях просто заставаха срещу мен. Е, имах 3 уж най - добри приятелки - те между другото не бяха зубърки и пр. , бяха нормални - ходеха на кафе, стояха до късно и всичко, което аз правех по-рядко. С една от тези 3 мои по-добри приятелки бях супер близка, нонстоп сме или заедно или си говорим по телефона. Но понякога и тя се влияеше от нашите съученици и се чувстваше длъжна понякога да застава на тяхна страна , а на мен в същото време ми казваше че го прави само за да не я приемат и нея различно, а ние пак сме си най - добри пр.

За мен тогава не беше обичайно да изляза примерно на кафе с другите или в парка с момчета и момичета и както казват " да си правим айляка "

Пред тях винаги мълчах, самоунижавах се.. беше ужасно и сега знам че ме ряазбираш...

Но когато завърших 7ми клас, вече ми беше писнало... знаех че нещо трябва да се промени... кандидатствах в Пловдив.
Приеха ме. Там исках да се представя като различно момиче... пак мила, добра... но не и зубърката на класа.

Какво промених ли? :
1. Като външен вид прическата си - това ме накара да имам поне 1 % самочувствие повече от преди.

2. Започнах да се обличам малко по-модерно , защото преди носех дълги поли, блузи почти без никакво деколте, макар че имам какво да покажа.
През лятото бях годила да тичам за отслабване, свалих 8 килограма... вече нося тесни дрехи.

3. Знаех че ТЕ никога няма да се променят и просто се приобщих - започнах да излизам повече със единствените си 3 приятелки, НО те като видяха промяна в мен и ме запознаха с повече техни приятели и приятелки....
за 1ви път се чувствах като всички останали...


А най - голямата ирония знаеш ли къде е??
Че в новото у-ще след тази моя малка промяна се разбирам с целия клас , а "ГОТИНАТА " от бившия ми клас , която влезе също в моята гимназия, но в др клас има само 2, 3 приятелки там, защото всички говорят за това КОЛКО Е НАДУТА и не заслужава истински и нормални приятели.



искам да ти кажа, ЧЕ ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА.

защо не пробваш като мен??

Целувки и дано да съм помогнала

11.   Същата съм и аз не издържах.. Не излизах защото ми се подигравах, за да се преборя започнах да излизам, намерих си фр но ми забиха нож в гърба, харесах си момче, то не ме познаваше но хора които не ме познават ме описаха добре пред него когато е питал за мен, момчетат ми се подиграваха за килограмите аз отслабнах с 25 кг, сега ме обиждат че съм с грозно дупе-тренирам, нямах фейсбук-направих си за да не ми се подиграват. Промених се момиче и почнаха да ме изкарват за НАДУТА!! Всеки божи ден се питам какво още трябва да направя за да спрат да ме мразят. Бори се момиче и смажи!