Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

163.   Ав: само дето съм благодарна, че разбрах на време за изневярата и вместо да си губя времето с неправилния човек, продължих напред, щастлива съм и не съм съжалявала и за секунда, че го разкарах /бяхме заедно 7 години/. Има големи боклуци и при мъжете и при жените, но за щастие има и много стойностни хора. Петя - именно за това иде реч! Примера, който си дала е много показателен.

164.   Кубрате, отношенията ти с половинката са наистина похвални. Имам предвид това, че ти ще си първият, който ще разбере, ако тя реши да се развява някъде. Но гаранция няма никога за нищо. Точно умници като тебе обикновено ги прецакват най-много. Не че нещо, ама... Гледай от време на време да излизаш от филма, поне за мъничко. Нещата никога не са такива, каквито изглеждат. А, и между другото... В коментар 147 си посочил, че не ставало дума за лицемерие. Напротив. Това да знаеш нещо, но да се правиш, че НЕ го знаеш и да си мълчиш, те прави ЛИЦЕМЕР.

165.   до ав. Ок! Супер е, че тогава си проявила сила и решителност и си оставила твоя човек. Разбираемо е, че подобни "изпълнения" те дразнят.. но знаеш ли, опитай да си кажеш и наистина да си убедена в това: "Минало е! "И защо така настървено се нахвърли срещу мен, аз не съм жената, с която той тогава ти е изневерявал, не съм жената, която да си видяла най-безочливо да се натиска в кафето. Моята история е коренно различна и всъщност съм била тази, чиито мъж са отнели, но аз пък примерно за разлика от теб, реших, че ще си се боря за него. Ти като си разбрала за изневяра си го зарязала и не съжаляваш, на мен като ми се набърка трети човек и аз го оставих и до днес съжалявам за това, защото с течение на времето излязоха много неща, които разбирам чак днес. Не трябваше да й го оставям тогава.. и за това после си бях с него още доста време. Това е моята история. Почувства ли се по-добре след като ме обиди, или след като каза на жена му... това успя ли донякъде да се "разплати" за твоята болка... ако да, няма да пиша повече, ако не, може и да имам някоя и друга идейка за справяне с проблемаПлам,

166.   Авторке, добре, че си признаваш, че имаш емоционален проблем, свързан с изневярата и действията ти нямат нищо общо с обикновеното чувство за справедливост и морал.
само дето в единия коментар си написала, че си щастлива, а в другия, че спомените те измъчват всекидневно. щастливите хора не действат като теб. спри се да ровиш в хорските проблеми и то на (почти) непознати хора и се съсредоточи върху себе си. ако трябва, посети психолог, но се опитай да преодолееш проблема. не знам колко време е минало, но явно той ти пречи и ще ти пречи да създадеш пълноценна връзка.

167.   Плам е права за съжаление на някои хора. Просто, където е горяло, пак ще гори. Можеш временно да разделиш любовниците, но причините не са отстранени, само симптомът - то е като да лекуваш пневмония със сироп за кашлица.
Може кашлицата (симптомът) временно да спре, но какво печелиш, когато дробовете ти са пълни със секрет и не можеш да дишаш? Иска ти се пак да кашляш, да се отхрачиш едно хубаво и да се излекуваш. Който е боледувал от вирусна пневмония знае например, че никакви антибиотици и лекарства не помагат, само витамини, подсилване и отхрачващи медикаменти.
Може да е гнусно, но силният организъм храчи, храчи и оздравява. Слабият организъм се задушава в собствените си секрети и умира.
Така е и със слабият и празен брак. Вече е късно, когато извънбрачната връзка е разкрита, направили сме един сносен скандал и „сме спечелили“.
Какво сме спечелили същност - просто една тлееща пневмония без кашлица. Такава убива много по-бързо, както и много по-бързо бракът се разпада, когато я няма повече любовницата да запълва дупките в него - липсата на внимание, приятелство, обич, разговори, разбиране, признание. общи интереси, планове, секс. Не случайно слагам сексът на последно място.

Най-болезно може би за съпругите е познанието, че мъжът им поддържа дългогодишна ЕМОЦИОНАЛНА връзка с друга жена.
Дори да каже, че къса и дори да го направи, това ще е временно, ако иска да оцелее в брака. Ако не е тази любовница, скоро той ще си намери друга и ще бъде много по-предпазлив. Ще търси, докато намери Правилната и просто в един момент децата ще са достатачно големи, той достатачно зрял, със самочувствие, кариера и достатачно материални ресурси, за да може да си позволи един развод.
Какво правим тогава?

Какво се крие (според мен) привидната прошка на някои съпруги - просто страх да останат сами, да са отговорни сами за живота си, за децата си, за ежедневието си, за хляба си. За разлика от тях любовницата не е зависима от мъжа и е лесно да бъде зарязана, защото не се чувства длъжен към нея. Някои мъже дори зарязват любовница с общо дете, защото просто знаят, че тя ще се оправи, докато съпругата разчита от 20 г. на тях и няма начин - просто дълг. Всяка вечер ще си лягат студени до вас и ще ви натякват, че са нещастни вербално или с действия.

Правилно е постъпила авторката, че се е разделила, вместо да се прави на „простила“, но не е правилно, че не е поела пътя си напред, явно не е създала друга щастлива емоционална и сексуална връзка и сега е поела Кръстоносен поход срещу...какво същност?

Срещу човешките взаимоотношения на напълно непознати хора. Рови в мръсното бельо и минава през трупове като истински рицар на добродетелтта и морала, за да забрави безсмислието на собственото си съществуване.
В същото това време господинът, „отговорен“ за всичко си дондурка третото дете с някоя друга и си гледа живота.

168.   Много добре, поднесено 167

Нека допълним и нещо за изневярата като феномен.
По-нагоре, някой беше казал, че изневярата е избор! Донякъде съм съгласна с подобно твърдение, просто защото всичко в този живот е избор. Но избор за какво?
Изневярата (ако някой проявява интерес, нека напише в Гугъл "теория на изневярата" ще попадне на много интересни научни статии по въпроса)
Та изневярата, най-общо казано е външно проявление на вътрешно вълнение. Дори тази прословута изневяра за бройката, спорта и т. н. е същото нещо. При нея имаме хиперсексуалност, която може да е следствие от комплекс за малоценност, от неудачи в работата. Или това е болестта на Казанова и Дон Жуан - въпреки че при двамата има доста значителна разлика. Единия вярва, че носи само хубави емоции на жените, с които спи (и това наистина е така) а другия ги съсипва. (В руската литература това е образа на Онегин и после на Печорин).
В наши дни изневярата може да се разглежда като:
- зов за внимание
- израз на бунт
- опит за прекъсване на взаимоотношения, които не ни правят щастливи (разбира се, по лесния начин)
Изневярата е външна проява на вътрешно вълнение, точно както разбираме, че сме болни, когато са налице външни фактори - обриви, темепература и т. н.

Когато един човек (мъж/жена) прибягва до странична връзка, значи има нещо, което вътре в него се вълнува. Може да не прибегне до любовник/ца, може да прибегне до риболов, до пиене, до хазарт, до работа. Все опити да изкрещи не толкова ан половинката си, колкото на себе си, че ВЪТРЕ нещо става и е време да му се обърне внимание.
Та странни са ми хората, които щом си имат работа с изневяра и изневерник, задължително започват да обвиняват някого. най-лесно любовницата, после мъжа, а дори и себе си. Истината е, че виновни няма. Всичко е просто вътрешна необходимост на индивида да се разбунтува срещу начина, по който живее.


Плам

169.   Плам, със сигурност е бунт срещу нещо изневярата. Злоупотребата с работа, алкохол, хазарт си е чисто бягство от действителния проблем. Изневярата е същото нещо. Проблемът трябва да се реши заедно с човека от двойката. Но да се бунтуваш-в смисъл да изневеряваш, а да си оставаш в двойката според мен си е чисто удобство за изневеряващия!


Ели

170.   Ели е права. затова е и толкова разпространена изневярата, защото е по-лесно да кръшнеш, отколкото да положиш усилия за оправяне на нещата. пък да не говорим, че може да се окаже, че нещата са непоправими, че трябва да започнеш наново... каквото и да си пишем, винаги ще има изневеряващи и потърпевши.

171.   разбира се, че е за удобство, но нека навлезем малко по-дълбоко, Ели!

А ако е бунт срещу човека до теб? Защото в много от случаите, когато се изневерява, ние подсъзнателно наказваме човека до себе си, прехвърляйки му вината за собствената си нерешителност.

Не искам да се заричам, но аз примерно съм адски лоялна към собствените си чувства и съм егоист (в смисъла на това, че обичам себе си) и не бих стояла във връзка, която по някакъв начин ми вреди, не бих прехвърляла отговорността за собствените си слабости върху друг и не бих прибегнала до каквито и да било странични методи за справяне със собствената си ситуация (тази която е вътре в мен)
В същото време съм флиртаджийка, просто обичам да флиртувам (правя го попринцип с хората, не само с мъжете) обичам да се влюбвам и ако ще изневеря (в смисъла на това да имам интимни отношения с друг) партньора ми ще е първия, който ще разбере. Не за да докажа колко съм велика, а защото иначе няма да се помиря със себе си. Защото само ако му кажа, това ще означава, че съм постъпила зряло и съм му дала ПРАВО да знае истината и СВОБОДА да решава според себе си дали иска да продължи с мен или не.

В много от коментарите ме обвиняват, че защитавам изневярата. Това не е така, просто разбирам защо един човек изневерява, защо крие, защо лъже.
Ако съм на мястото на човек, който ще разбере от непознати, че мъжът ми си има друга... това ще ме унизи. Ще си кажа, че съм неспособна да разпозная кога човека до мен иска да ми каже нещо. Ще означава, че той ми няма доверие, че го е страх от мен....а това, бога ми, не е стабилна основа за каквато и да било връзка!
Затова адмирирах изказването на 33. Само и единствено изневерника би трябвало да каже истината.

Плам

172.   164, за мене ли говориш или за случая на авторката, че нещо много смесваш нещата? За мене - не съм казал, че има гаранция, обратно, казах, че не изключвам един ден и аз да се издрънча по един или друг начин. Никой не е застрахован от това. Само че тогава първо аз ще съм си виновен, щото няма кой друг да ми отваря очите освен аз самия, и второ последното което ще искам е комшиите или някой друг да следи жена ми къде ходи и кво прави. Моя отговорност е да се справя с проблемите във връзката си.

Това дето знаеш, а се правиш че не знаеш не разбрах дали се отнася за мене и жена ми или за историята - ако е за нас, аз не се правя, че не знам. Когато някой от нас "бодне" нещо, темата се обсъжда, дори понякога искаме съвет един от друг как да постъпим, да продължаваме ли, кога да спрем и така нататък. Така че никой за нищо не си затваря очите, обратно и двамата винаги сме в течение.

В коментар 147 за лицемерието става дума в случая на авторката, не за мене. Защото някои - не знам дали ти, 164, си сред тях - твърдяха, че било лицемерно да виждаш как еди си кой си прави еди си кво си, и да не предприемеш нищо. Кое му е лицемерното? Лицемерие е когато за едно и също нещо пред един човек си така, пред друг иначе. Лицемерие е ако пред един приятел плюеш друг, а пред другия първия. Това да не се бъркаш в неща, които не са твоя работа, няма как да е лицемерие.

Всъщност аз лично бих сметнал за лицемерно ако някой реши, че е компетентен да ми казва на мене къде ходи жена ми, след като това не го засяга по никакъв начин.

Ако искаш го гледай така - ДЪРЖА с моите си проблеми да се справя (или не справя) САМ и никой да не ми помага в това, колкото и доброжелателен да е.

Кубрат

173.   Плам, то е ясно,че е бунт срещу човека до теб най-често съвсем буквално обаче - иначе няма да има изневяра. Но оставайки в настоящата връзка,изневеряващият всъщност изневерява на себе си,защото поддържа паралелна такава,а няма силите да напусне другата,за да бъде в хармония със себе си и това,което иска. Това е масовият случай ,включително и в твоята история с твоя приятел, който е женен, доколкото разбрах.Макар че ти навярно си имаш съвсем друго обяснение. За да постъпват така изневеряващите ,значи така им изнася.Няма смисъл да търсим дълбочина там,където я няма ,според мен. За да бъде максимално честно спрямо себе си и човека до него,този който има паралелна връзка трябва да си напусне едната и да си продължи с тази,която иска,с две думи паралелната да стане единствена.Колко такива случаи знаеш?
Аз между другото съм изпадала в ситуацията на авторката донякъде.Ставаше въпрос за моя добра позната и съпругът й си имаше направо паралелно семейство в същия град.Чудех се какво да правя и накрая понеже не ми е много близка, а градът не е от най-големите реших,че тя няма начин да не е разбрала за това през годините и просто така й изнася да си затваря очите. Нищо не направих.Но ако беше най-добрата ми приятелка,която ми има 200 процента доверие ,щях да й кажа със сигурност. Идеята ти за изневярата като бунт срещу човека до теб и като прехвърляне на вината за собствената нерешителност върху него е интересна, но едва ли в огромния процент от случаите е така. Съмнявам се, макар че със сигурност има и такива моменти в някои случаи. Но като цяло мотивите са си съвсем не толкова сложни и съвсем не на подсъзнателно ниво.


Ели

174.   Авторке, а бе много си се подпалила по тази история. Да не би и ти да си падаш по този "твой познат" и да не можеше да понесеш, че изневерява на жена си с друга, а не с теб?
Не мога да си обясня иначе желанието ти с един коршум да убиеш два заека - да го скараш и с жената, и с любовницата.
Нещо това ми понамирисва, толкова пък будна граждаска съвест! ...

175.   "... тъй като съм минала по този път... ", ами дай сега и други да минат! А бе коя си ти, че да се бъркаш в живота на хората и да определяш съдбите им?
Аз мисля, че да създаваш интриги между хората трябва да се преследва от закона!
Така де, да не сме още в комунизма та да се преследваме и порицаваме един друг за такива неща.
Май имаш друг проблем!

176.   Кубрате, говоря по принцип, нито само за теб, нито само за авторката. Но щом искаш конкретно - окей. Представи си, че твоята жена ти изневерява (примерно) и някой твой познат или комшия разбере за това. Ако той не ти каже, а вместо това се прави на ударен и ти прави мили очички, това не е ли лицемерие? И освен това ми е много чудно как "сам ще си разрешаваш проблемите" във връзката, след като (отново хипотетично) дори не подозираш за изневярата? Казваш, сам ще си си виновен. Е, не е така. Изневярата е прикрито действие, поне в 99% от случаите. Това не прави човекът, на когото изневеряват виновен.

164

178.   Ами не, не казвай нищо не жена му. По-добре кажи на него самия, че ще кажеш на жена му.

179.   164/176, ох тоя въпрос го дъвча във всяка втора тема, но хайде, понеже виждам, че се интересуваш що-годе разумно... :-)

Казваш няма да съм виновен аз? Ами кой да е виновен бе? Слънцето, облаците, или световното положение? Къде според теб може да се корени даден проблем в моята връзка, освен в мене или в жена ми? Дори когато изневярата е прикрито действие (което както ти казах при нас не е така), пак този на когото изневеряват е виновен - поне наполовина. Виновен е, че е допуснал да се стигне до там. Виновен е, че не е установил такива отношения и доверие във връзката си, че да не се получава така махалата да знае какво става в дома му повече от самия него. Виновен е, че явно не е преценил половинката си правилни. И за купища други неща е виновен, които зависят от конкретния случай. Изневярата е следствие, не е причина.

По същата логика, "справянето с проблемите" не се състои в това аз да хвана жена ми в крачка, да й следя телефона или да й направя снимки как се среща с някой. Щото това е, което може да ми предложи някой "приятел". Това не е никакво справяне с нищо, това е най-много констатация на следствието. Все едно да лекуваш пневмония с дъвки Еъруейвс. Причината все още е в моя дом, някъде между мене и жена ми, и там никакви приятели и комшии не могат да ми помогнат. И не им е работа.

Кубрат

180.   178, ти пък и ти изби рибата. Това ми напомня на една случка на един купон преди години. Напреднала фаза на вечерта, всички са яко на черешата, гледам няква мацка денси и се бара по циците... под дрехите. На пиянски акъл си викам брех, що па да не барна и аз. Отивам, тръгвам да танцувам до нея и най-брутално си я опипвам навсякъде. Добре ма се оказа, че тая си имала гадже, който седял отстрани и наблюдавал. Той пък излезе някъв мухльо, идва след малко и вика "Може ли да те помоля да не закачаш приятелката ми". Аз обаче нагъл, викам "Може, ама не обещавам". И той "Недей, че ще кажа на твойта приятелка". Аз вече не можах да се сдържа, напуши ме смях и викам "Ми хубу бе, разправяй на който щеш". След което отидох все пак да ? кажа аз, че да не научава от трети човек, разбрахме се с по едно изречение, вика "Добре, ще знам". Малко по-късно тя ме дърпа настрани и разправя, че тоя верно отишъл при нея и ? казал "Само да знаеш, че твоя приятел опипва мойта приятелка и се натиска с нея", при което тя му казала "Ми да бара бе, кво ме занимаваш мене с глупости"... Трудно ми е да опиша изражението му, но това е един от тия моменти тип PRICELESS. Дето те е яд, че нямаш включена видеокамера под ръка...

После на другия ден на афтър-партито голям бъзик падна...

Та, 178 и твойта работа е такава. Че и на авторката също.

Кубрат

181.   Към Кубрат: Общо взето, да, така е. Но не мога да се съглася, че този, на когото изневеряват, е виновен, 'щото, виждаш ли, не е преценил половинката си. Знаеш ли колко пъти ми се е случвало да вярвам много на даден човек (не чак сляпо, разбира се), а накрая да се окаже боклук.. (сега 100% си мислиш колко наивни хора има по света :))) Но все пак това е строго относително. С другото съм съгласна - трябва да има такива отношения между хората, каквито ти си посочил. Още веднъж - похвално е, казвам го без ирония.

182.   181, не съм си помислил, че си наивна. (Наивни хора че има много, е вярно за съжаление, но това не е оправдание за всичко. ) Знаеш ли какво си помислих: Добре, ти си дала всичко от себе си да го прецениш, не си могла, оказал се боклук. И кво, той ли е виновен? С какво е виновен? Че не е оправдал нечии (твоите) очаквания? Длъжен ли е? Човека си е такъв, какъвто е - който има проблем, проблема си е негов, съответно вината да допусне този проблем до себе си, е негова.

Което както сама каза, не значи, че винаги на 100% може да предотвратиш такива неща. Shit happens. Само че лайното като ти смърди, ти си виновен, че си си заврял носа в него, а не е виновно лайното, че така мирише. И въпреки това неизбежно всички ние всеки ден се сблъскваме с лайна, при това собствените си. Ако ме разбираш... That's life.

Кубрат

183.   Ав: отбелязвам се с един любим цитат на Буковски и оставям всеки с криворазбрания му "истински", ама "прикрит" морал: "В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, остават да мислят други вместо тях. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре... "

184.   Нинокога не се казва подобно нещо, накрая ти ще си вино
вна. Който умее да си държи езика зад зъбите, ще живее по-дълго.

185.   Е, в крайна сметка какво стана като каза? Любопитни сме!

186.   Наистина не трябва да се месиш в живота на другите, ноно ако наистина държиш на приятелката си, ще й кажеш, за да не живее с някакъв кретен, който не я оценява. Та тя гледа дете, за Бога! Накрая тя сама ще разбере за това и ще й е много по-зле от колкото сега ще й е!

187.   До авторката: След като не познаваш лично жената не и казваи! Толкова деликатни неща единствено могат да си позволят да кажат само близки приятели или роднини.

188.   Хаха, тука има хора с наглед добри разсъждения по някои теми (Кубрат и Плам визирам, ако са различни личности), но в тая тема направо ме убиха. После адвокатите били неморални... Не знам кой защитавате и на кой сте любовници, но никога няма да приема изневярата и това някой да я подкрепя. Тук няма място за обяснения "ама той не я обича, любовницата му е сродна душа", а има място за топки. Смелите хора преследват мечтите си, а... дали винаги е така, я си помислете пак.

189.   Номер 188, откъде ти хрумна, че Плам и Кубрат не са различни личности? Първо начина им на писане е различен, и второ полът им. Не знам защо си мислиш, че след като човек не се бърка в живота на другите трябва да изневерява? Не съм била и не съм ничия любовница, нито имам любовник, но пак не бих казала и не бих се набъркала в чуждото семейство. Отношенията в един брак касаят само участниците в него, а не трети лица. Само те двамата могат да провалят брака си, никой друг не може да им го провали.
Маги

190.   Всеки случай на изневяра трябва да се разглежда индивидуално, не смятам че може да се обобщи какво трябва и какво не трябва... А да се бъркаш в отношенията на хората, уж за тяхно "добро" е ДОЛНО!

191.   Не Ти влиза в работата! На 35 съм и имам два развода зад гърба си от такива желания! Ако е насилник, ако е някой който тормози тогава ДА но на никой не му влиза в работата да се вре в човешките съдби! Да ОК може да звуча като идиот но АЗ обичах жените си и държах на тях, но съм такъв търся тръпката за да не изгасне огъня - а относно водата която изливат в него не е Божа работа а на тъпа човешка простотия!!!

192.   до 189:Някъде някой предположи, че са една и съща личност и от тогава им следя постовете. Не знам за стил на писане, но разсъжденията им обикновено са подобни, ценностите също. Често единия пише малко след другия и т. н.

193.   Номер 191, това за тръпката от изневярата каза ли го като оправдание пред бившите си? И защо те не те разбраха, като ти бяха най-обичани и близки? Защо те изритаха? Защо плюха на теб и на непреодолимите ти нужди? Другия път преди да се жениш декларирай отначалото своите ценности, да не стане пак фира.

194.   Номер 188/192 - след като следиш толкова внимателно, трябва да си забелязал, че далеч не винаги сме на едно мнение с Плам. Имаме сходни виждания по определени теми, и то такива, които явно не са по масовия вкус на хората, и е логично точно в тях да се изказваме и двамата. В останалите теми пише всеки за каквото му е интересно - Плам ще я видиш често в Проза и литература, мене там никога, защото никакъв ме няма в тия работи. Също така явно не четеш много внимателно поне моите коментари, защото не съм защитавал никъде изневярата сама по себе си. Защитавам правото на човек на ЛИЧЕН живот, където никой да не му се бърка - освен пряко засегнатите от него. Ти също не искаш някой да ти дава наклон на хуя в отношенията с жена ти, нали? Без значение какви са те, защото каквито и да са, все ще се намери някой, дето да не му изнасят. (Не знам защо приех, че си мъжко, ако не си, преведи си го аналогично... )193, ти пък откъде знаеш кой кого е изритал и кой на кого е плюл в случая на 191? Кубрат