Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Странно. А осъзнаваш ли, че това, което търсиш съществува само за 2-3 месеца? И после пак навлизаш в рутината на връзката, чувствата затихват, остава навика и уважението- демек това, което ти имаш към момчето с което си в момента. Когато го загубиш, когато се полуташ между този и онзи, когато се сблъскаш с реалните връзки, когато усетиш как на следващия не му пука,че ти е зле или, че не можеш да се справиш с нещо или дори за най-дребното- да речем, че ти се яде сладолед, тогава ще осъзнаеш какво си загубила и ще се чувстваш адски зле, защото сама ще си си го направила.

Според мен ти просто в момента си в дупка и имаш нужда от онова разтърсващо усещане да си влюбен, да имаш там пеперудки и всички съпътващи емоции. Но знай, че те са много преходни и временни. Внимавай какво решение ще вземеш. Обмисли го добре.
Вики

7.   Понякога и ние самите не можем да си обясним поведението си.. нито да разберем себе си.. всеки иска да има сигурен пристан, да се чувства обичан, обгрижван, привързан, трудно е да зарежеш сигурния си начин на живот и да гониш неясното воден от несигурни мисли и объркани чувства... какво всъщност е любовта? нима тя може да съществува до края на дните ни с някого... имам съмнения че едва когато се разделиш с този човек.. и когато се опариш от някой друг ще осъзнаеш какво си изгубила..

8.   Скъсай с него и ще го заобичаш.

_g;

9.   Момчето е идеално според обществените разбирания - според родителте ти, приятелите ти, но по-важното е, че то
НЕ Е ИДЕАЛНОТО ЗА ТЕБ. Ти не си виновна, просто неосъзнато търсиш нещо друго.

Изборът, който трябва да направиш е много тежък. Внимателно прочети отново коментарите по-горе, защото много са правилни. Заслужава ли си?

10.   Вземам отношение по въпроса само заради заглавието-не трябва да мислиш за себе си по този начин. Щом се изказваш така за себе си, за мен това говори, че имаш дълбоко вътрешно противоречие, съчетано с чувство за вина. Никой не е виновен за това, че не може да се влюби в някого - просто влюбването не се случва както ти си го представяш. Иначе съм съгласна с номер 6, стига човекът да не ти е противен-ти казваш, че не го харесваш дори като приятел - за мен това е неспасяема връзка. Не си длъжна нито към приятели, нито към родители по този въпрос - длъжна си към бъдещето си - взела си правилното решение.

11.   От авторката:Номер 1, имаш право, че жените понякога сами си го търсим. Но не мога да кажа, че животът ми с него е страдание. Не е така. Просто я няма тръпката. Животът не ми се струва интересен по някакъв начин, как да го кажа... Нямаме нерви. Може би това е правилния израз. Той винаги знае как да постъпи, какво да направи, как да се измъкнем, което е прекрасно. Но като се замисля всичко е прекалено безпроблемно. Всичко се решава, докато изникне или докато е в зародиш. Глупаво от моя страна да не ми харесва това, нали? Наистина, сама си търся лошото. Номер 7, и аз се боя от това. Но и смело мисля да пристъпя натам. Знам, че един ден по всяка вероятност ще съжалявам, че съм скъсала с него. Знам че по всяка вероятност един ден ще си мисля, че съм изтървала идеалния мъж. Но какво да направя? За мен е добре да остана с него, защото той ми дава сигурност, а и в момента не съм влюбена в друг, не искам да скъсам с него заради друг, а заради него самия. Защото го лъжа, в момента го лъжа. Може би през тези 4 години бавно осъзнавах нещата, ставаше ми ясно, че не се влюбвам и едва ли ще се случи това, но все още не бях стигнала до генералния извод. А сега съм на тази гара, която ми казва, че не се получава, че просто аз не съм жената за него. Не мога да му дам любов, а той само това иска. Разбираш ли? Той иска просто жена до себе си, на която да даде своя си свят със самия себе си, а насреща какво желае? Просто нежност, всеотдайност, вярност, обич. Не мога да му дам последното. Това е проблемът, не се получава. Как да продължа да живея с него като го лъжа и се чувствам долно заради това? В случая той е ослепял от любов. След като съм при него, след като го целувам, след като не отбягвам ръцете му, след като слушам думите му - значи всичко е наред. Не усеща това, че аз не съм толкова всеотдайна колкото него, не му прави впечатление, че винаги той иска нежност, а аз просто му я давам. Не му прави впечатление, че не аз посягам да го целуна, че не аз се пъхам в прегръдките му, че не аз го прегръщам като заспиваме. Но след като той не се усеща, а аз го правя - редно е аз да приключа всичко това, за да може той да има време да се отърси от връзката, да си намери нова партньорка и да създаде семейство с човек, който го обича. Знам че за мен правилният избор, ако мисля за бъдещето си, е да остана с него, но той наистина заслужава жена, която да копнее за него. В момента се чувствам като използвачка, честно казано. Той ми дава, дава, дава, а аз взимам, взимам, взимам сякаш без да давам нищо. Просто съм до него. Е, и? И не говоря за това, че ми дава пари. И аз работя, изкарвам по-малко от него, но все пак работя и мога да се справя и сама, да изляза на квартира и да си покривам разходите. Работата е там, че той ми дава повече от материалното, дава ми себе си, а аз не му се отдавам напълно. Просто се появи чувството на малоценност, имам чувството, че нищо не правя за нашата връзка - за всичко се грижи той. Номер 10, аз го харесвам като приятел. Но не го обичам. Мисля че го имам за даденост в живота си, знам че той е до мен и ако аз не го оттегля от себе си, той няма да се махне сам. Сякаш го притежавам. Гадно е да говоря така, но той ми дава толкова голяма сигурност, показва ми толкова ясно, че за него съм само аз и... Не се плаша, че мога да го изгубя. За това е и като даденост. Може би това даде влияние върху чувствата ми. Още от самото начало на мен не ми се наложи да се боря за него, за вниманието му, за времето му, за нещо си. Нямаше го онзи период, в който да се гримирам 5 часа и още толкова да избирам тоалет, нямаше го притеснението от това дали ще му се харесам, ако се държа като себе си. С него никога не съм се притеснявала от това как изглеждам в даден момент, защото той се интересува повече от поведението на човека. А когато се срещнахме, аз тъкмо бях достигнала извода, че човек не бива да се преструва и е по-добре да бъде себе си. Така че бях каквато съм си и не ми пукаше дали ще му се хареса това. Не положих и грам старание в началото на тази връзка, не мисля че и полагам сега някакво - тя върви от само себе си гладко, а ако има спънка - той веднага я премахва. Аз реших вече, ще говоря с него. Знам, че ще го заболи, но ще му кажа долу-горе това, което казах и тук. Трябва да му обясня как стоят нещата, защото в противен случай няма как да продължи напред. След като му кажа всичко, което имам в ума си, ще се разделим. Тъй като подозирам, че той ще намери някакъв начин да продължим, тоест ще потърси вариант, ще го помоля поне месец изобщо да не се виждаме и да не се чуваме. Нека ми липсва, може би ще се осъзная. А ако той в този период намери сродната си душа, нека бъде щастлив. Не знам какво точно ще стане, но определено ще му кажа как стоят нещата с моите чувства. Не мога да го използвам, просто той не го заслужава. Мисля си утре вечер или в събота да проведем разговора. След това ще пиша какво е станало, може и да искам съвети. БЛАГОДАРЯ сърдечно на всички писали. Харесва ми това, че не го познавате и не пристъпвате емоционално към въпроса. Заради това пиша тук. Просто приятелите ми биха ми казали, че съм луда и до там ще приключим разговора.

12.   Добра вечер на авторката ! Интересна тема е написала ! Заглавието хваща окото , но не отговаря на истината - с изключение на няколко серийни убийци никой човек не заслужава да бъде сравняван с чудовище ! Много искам да помогна на потърпевшата със съвет , но за целта искам да й задам няколко уточняващи въпроса ! Нали нямате нищо против ?
Преди връзката си с въпросното момче изпитвала ли е любов ? Със сегашният си партньор са 4 години заедно - има ли секс във връзката ? Води ли до удоволствие ? Има ли страст ? Има ли някаква реакция на физическа неприязън към него ? Много лични въпроси ...знам .....но са важни , за да добия ясна представа .....извинявам се ! Като четох историята се сетих за един действителен случай с моя позната преди години ! Тя имаше връзка с един мъж , който я носеше на ръце , обожаваше я , беше готов на всичко за нея ! Бяха колеги , той беше кадърен , умен и се ползваше с голямо уважение от всички ! Ходиха близо 5 години и миришеше на брак ! Родителите й го боготворяха ! Но моята позната явно нещо не й достигаше и реши да скъсат ! Той го прие много тежко , искаше да си останат поне приятели , но тя и това отказа , защото смяташе , че така само търсел поводи да я вижда и да й досажда ! А мацката искаше да почне на чисто ! Беше готина , лъчезарна , купонджийка , провокативна .....и срещна бързо любовта и страстта ,...беше за кратко .....после пак друга .....и пак ....и пак ...! Не помня колко мъже смени за има няма 3-4 години и когато я виждах все беше с различни и изглеждаше щастлива ! Да уточня все пак , че не съм аз мъжа , който тя заряза първоначално ! И не съм имал връзка с нея и не съм искал да имам ! За всеки случай ! ;))) И след време я срещнах и беше нещастна и самотна - мъжът от първата й връзка , който я обичаше и тя беше зарязала ....се беше оженил и чакаше дете ! Видях я да плаче и бях изумен ! За мене тя винаги беше пример за успял и позитивен човек и ме е съветвала мене в мои тежки моменти ! Сподели ми , че след като сменила доста мъже , с които се забавлявала и си правила веселото , тя все пак осъзнала , че само той е държал истински на нея ....! Всички други били повърхностни типове за хахохихо ! Но чак като се оженил и го загубила , разбрала жестоката си грешка ! Най-гадното е , че той казвал на общи познати , че още я обича , но вече има дете и не би развалил брака си заради детето ! Но ако го била потърсила преди време би я приел отново , независимо от многото мъже , които е сменила ! и досега ми е жал за нея ! Защото е мацка от класа , а се наложи да се ожени за един абсолютен дървеняк и тиквеник и живота й е доста труден .......! Но всяка грешка се заплаща и няма прошка ! Та Авторке , такива неща стават по света ! Ще чакам да пишеш по подробно относно моите въпроси ! не бързай с решението си в никакъв случай ! Запомни от мене - малко са истински свестните хора ! Повечето стават за месец-два , но за 4 и повече години ....със свещ да ги дириш ! ;)))

13.   тоя е много добричак, мил, грижовен и те обича :УЖАС, я си намери някой неудачник дето да няма 2 лв в джоба, да не те забелязва, да ти кръшка, да те пошляпва ей така за спорта да видим дали ще има тема Как да върна мъжа на живота си който не оцених преди да загубя:)дано направиш правилния избор

15.   Авторката малко бърза за работа, но намира време да драсне два реда, за да отговори на очакващите я въпроси.
Не съм се влюбвала преди това или поне не мога да определя старите си връзки като такива. Те си бяха детска работа. Той ми беше първият мъж в леглото и там сме активни и до сега. Водим редовен интимен живот. Мисля че той няма оплаквания, аз - също. Сексът води до удоволствие и за двама ни, а страст от моя страна... Ами не винаги, но не е и съвсем рядко. Понякога има, понякога съм с него само за да си е той задоволен. Предполагам, че е нормално това. Никога не е възниквала физическа неприязън към него. .

Историята, която е разказана в дванадесети коментар не ми служи като голям вдъхновител за раздялата, но според мен тя е наложителна. Най-малкото, той трябва да разбере какво не чувствам, защото все по-често се замисля за брак и деца. Нали трябва да знае с каква жена ще се обвърже? Както казах и в предния си коментар, аз съм наясно, че правя грешка в своя живот, но след 4 години малко или много държа този човек да бъде щастлив. Сега е доволен, ще родя и ще е неземно щастлив, а след това? И аз искам деца, знам че ако се негови, никога нищо няма да им липсва - той е много всеотдаен. В момента не жадувам за любовта, не знам защо, но не тя ми е целта в живота. Страхувам се обаче че един ден ще я поискам и тогава ще нараня и него, и децата ни.

Мисля че се нуждаем от един сериозен разговор с него, след което би било добре да се разделим поне временно, за да може малко да се опомня. Може би ако почувствам, че има вероятност да го изгубя, ще го оценя истински. Сега ви казвам, че оценявам нещата, които прави за мен, но само мисловно - не и душевно, не и чрез сърцето си. Знам че много ми дава, но някак не чувствам вътрешно признателност. Не знам как точно да опиша това.
Добре, аз отивам на работа. Приятен ден! :)

16.   Номер 8 е уцелил точно в десетката... Винаги е така, оценяваме нещо едва когато го загубим.

Но има нещо, което не разбирам. Защо си останала с него цели 4 години, след като е можело още след първата да разбереш, че...хм... очевидно няма да се влюбиш в него? Предполагам, че си се чувствала сигурна с него, бил ти е удобен от гледна точка на това, че всички го харесват и че можеш да разчиташ на него за всичко. Но според мен си изчакала твърде дълго "да се влюбиш". Не знам, не искам да съдя, защото никой не е застрахован от нищо, но просто не е честно... Признавай бързо всичко, пък каквото стане... Успех! :)

17.   Ще си позволя да ти дам два съвета, вметвам че съм мъж и не разбирам нищо от връзки:
- разкажи му как се чувсташ, като най-важното е да не изкривяваш истината. Разкрии му всичко, от написаното от теб не виждам да си направила нещо лошо, просто сега е момента да си поговорите сериозно. И не отлагай разговора за утре, най-добрият момент е сега.
- спри да се самообвиняваш, сама си намираш проблеми. Няма как по команда да заповядаш на сърцето си нещо.

18.   Явно си решила, да го използваш, но все пак има някаква съвест в теб и сега ти е болно. Ще си намериш майстора. Хващай се с някой боклук, с някой мангал, да ти натресе 2-3 деца и да те зареже. Известни са ми момичетата от твоя тип.

19.   Най-интересно ми е, как може да го лъжеш 4 години, та ти си му съсипала живота.

20.   Мисля, че всичко произтича от това, че ти е първия мъж и ти реално не си имала дори флирт с други момчета/мъже. Нямаш база за сравнение, нямаш опит.

Според мен идеалния вариант за създаване на семейство е когато и двамата са си поживяли, преживяли си някоя разтърсваща любов, малко мъка, малко разочарования, това-онова...
Повярвай ми, след време ще търсиш такъв мъж и дано го намериш. Щом не се чувстваш щастлива, ясно е, че нещо трябва да се промени.
За жалост тръпката не е достатъчна за стабилна връзка, брак, деца и т.н.

Защо чак сега реши, че не го обичаш? Друг ли се появи? С друг ли изпита това, което с него не успя?

Знаеш ли, така, както си го описала, ме навежда на мисълта, че той ще те разбере и ще те остави сама да решиш какво искаш. И ти пак ще си шах.

21.   От номер 1: Авторке, разбирам те. Той е прекалено добър, там е проблема. Няма караници, няма нищо...няма за какво да се хванеш, че да има тръпка... Хубаво би било да има от коя да го ревнуваш, че да се засили тръпката малко...Ако и в секса е толкова добро момче, кажи му, че искаш да бъде груб. Може пък да започне да ти харесва...абе като цяло да си промени малко поведението. То и ние жените не знаем какво искаме...но определено и аз не харесвам добрите момченца, винаги са ме привличали лоши типове :D

22.   И аз така като теб, ако правилно съм прочела. Накрая, докато аз виждах празнота и си въобразявах колко мога аз да избирам - се случи така, че той отиде с друга и ми заби ножа -точно когато не очаквах. Даже се влюбил в нея. Тогава намерението ми за раздяла и празнота се превърна в страдание и стъкла счупени в очите, болката е неописуема. Изведнъж, от единствена и отегчена се превърнах в жертвата, на която са изневерили жестоко.

23.   Здрасти Мила Авторке! Аз съм номер 12. Благодаря. че си отговорила на въпросите ми! Те още повече завързват интригата на твоя филм! ;))) Казваш, че никога не си изпитвала досега любов и щастие с мъж? А нима знаеш какво точно е любов? не се засягай, но понякога ние самите имаме големи очаквания за нещата в живота! Едва ли не - силно сияние около любимия, камбанен звън в ушите когато се появи! Не стоят така нещата, изобщо не стоят така! Ти си младо момиче и нямаш опит... нормално е! Много ме е страх да не те разочаровам, но не е задължително човек да срещне голямата любов през живота си! Нещата се променят много динамично, моралните ценности се обезценяват за сметка на вещи и предмети, налага се да се правят големи компромиси! Хората станаха големи имитатори, манипулатори и артисти!

От моя опит ще ти кажа, че често съм попадал на жени, които играят роли и се нагаждат според моите изисквания, водени от някаква изгода! Нещата са много сложни и комплексни! Казвам ти съвсем сериозно - не бързай да действаш! Казваш че правите секс и е добре! Това че не винаги се получава е нормално за млада двойка, трябва време да се нагодите! Виж в тази област винаги можете да си споделяте на кой какво му харесва и нещата ще се подобряват! мнозина те съветват да говориш с момчето и веднага да го напуснеш! Не съм сигурен, че е правилно! Не е ясно как ще реагира! Казваш че е добър, мил, идеален! Но сама помисли - той те обича и сте заедно повече от 4 години и смята, че всико е наред нали? Представи си стреса и изненадата, която ще изживее! Реакцията му трудно бих я предсказал! Опасничко е!

Дори веднага да се съгласи с тебе и да приеме нещата, не е ясно за в бъдеще на къде ще се отплесне! Не го казвам, за да те плаша, а за да си подготвена за всичко! Аз съм добър психолог ( не ми е професия ), чета много книги, гледал съм филми, знам за конкретни сличаи! Съдя и по себе си - минавам за хрисим и добър, но съм имал екстремни ситуации в живота си, когато съм бил на косъм да изгубя контрол и да направя глупост, за която да съжалявам и плащам до края на земните си дни! Много е тънка границата между доброто и злото, между пасивност и насилие! Бъди внимателна и се пази! Искренно ти желая успех!

24.   И двамата сте виновни за това положение, не само ти.
Всеки мъж може да прецени дали жената до него изпитва нещо или не. Ако беше толкова добър колкото казваш, нямаше да мисли само за себе си и да иска да те има защото те обича, ами щеше да те остави за негово и твое добро.
Аз бих направил така след няколко опита като неговите.
Не бих си позволил до мен да има човек, който не ме обича и не ме желае.

25.   Явно ти се живее по-различен живот. И няма да си го простиш ако го пропуснеш - по-лошо е да се омъжиш за него и после да почнеш с изневерите.

26.   номер 24.. наясно ли си че този човек я обича.. кой луд ще се откаже от това което обича? едва ли е мазохист и би си причинил мъка и болка ей така защото е усетил и подозирал че тя не го обича.. той се чувства сигурен с нея.. а никой не бяга от това!

27.   Случката на номер 22 ми хареса - класика! :-)Авторке, и аз те съветвам - остави го засега, пък после каквото сабя покаже. Както каза номер 20, и според мен поне част от проблема е, че ти е първия мъж и нямаш база за сравнение. Човек ако не види лошото, няма как да оцени хубавото. Също както някой вече каза, според мен и той има донякъде вина за ситуацията. Прекалената всеотдайност не може да е хубаво нещо и фактът, че пишеш тука го доказва. Добре е човек да е отговорен и сериозен, да се раздава, но не бива да допуска да бъде заслепен от това. В никакъв случай не трябва човек да се оставя да бъде приет за даденост, по две причини: Първо защото не е даденост, всеки си има някаква граница, над която си взема шапката и си заминава, и второ защото когато те приемат за даденост и за "притежание" както сама се изрази, спират да те ценят. Спират да се борят за тебе. А човек има нужда от борба, от предизвикателства и от трудности, с които да се справя. Духът е като мускул, ако не го тренираш, ако не преодоляваш някакво съпротивление, той атрофира. Когато всичко е твърде лесно, когато все някой друг решава проблемите, следва апатия и липса на мотивация, която е убийствена. Това е, което ти липсва. Според мен просто твоят човек е твърде наивен, в житейски план. Не е нормално и не е честно в една връзка винаги единия от двамата да се грижи за всичко, а както виждаме не е и здравословно за самата връзка. Не знам дали вече си говорила с него, но ако искаш просто му прати линк към тази тема. По-добре отколкото тук си го описала едва ли ще можеш, защото на живо човек често изпуска важни моменти, особено когато е притеснен - а на теб не вярвам да ти е много лесно и приятно да проведеш този разговор. Успех ви желая и на двамата!

28.   Здравейте, напълно съм съгласна с номер 1... Може би никога не си се сблъсквала с така наречените "лоши момчета" и другите лоши момчета... Повярвай ми ако си била с 1 от двата типа мъже, щеше наистина да се влюбиш в този мил и грижовен мъж... Преди години и аз като теб имах страхотно момче, но не го оцених... След това минах и през 2-та типа, единия в " " защото е потаен, ревнуваш го, държи се студено с теб, а ти все тичаш по него.... Другия е наистина лош, обида те, посяга ти, кара те да се чувстваш нищожна и незаслужаваща обич, и накрая почваш и да вярваш...
Е след няколко години срещнах човек като твоя, за мен той е всичко и ако не бях преминала през ада, нямаше да мога да го оценя...
Ти няма да го заобичаш, остави го, но така че той да запази тази си добрина за друга.... Не го заблуждавай, някъде ТАМ, има момиче което е готово да му даде цялата обич на която е способна....
vvv

29.   Снощи говорих с него, обясних му всичко - дори не знам как успях да кажа нещата с гладък тон. Вътрешно се гърчех, мислите ми сякаш бушуваха, но въпреки това мисля че му казах всичко така както налага ситуацията. Реакцията му обаче не беше много очаквана, никога не съм го виждала такъв. Очаквах да говори, да ме разубеждава за раздялата или пък да се ядоса, да крещи или да удря нещо, но той изглеждаше като изгубено дете в огромен парк пълен с хора. Просто ме гледаше невярващо, учудено и някак с празен поглед, а като свърших и го попитах какво ще правим, какво мисли, какво иска, той каза, че не знае и излезе.

Днес е на работа, а не се върна да си облече или поне вземе костюм, но може и да си е купил, да не е искал да се прибира. Не знам дали има нужда да се притеснявам за него. Мисля че ми е блокирал номера, дава ми заето, а по принцип като му звъня, дори и да говори с друг, си ми дава свободен сигнал. Такъв му е телефона. А и не знам дали изобщо трябва да му звъня. Не знам дали да го чакам да се прибере и да поговорим или да се махам, докато го няма. Не знам, просто не очаквах това.
Авторката

30.   Просто си плюй на петите, скъпа авторке! Аз съм номер 23 и там подробно ти описах, че реакцията му ще е непредсказуема и се оказах прав, нали!? Най-лошото е, че на практика той още не е реагирал - според мене в момента е в шок! Щом си му изложила нещата... изнасяй се и не приемай срещи на саме с него и на неоживени места! пази се момиче, няма шега! Повярвай на човек врял и кипял в живота и видял всичката гадост и подлост на хората! Помни от мене - няма добри и лоши хора.... всичко е въпрос на добри или лоши постъпки! В зависимост от ситуацията всеки може да постъпи добре или лошо! Относително е! Дано си ме разбрала... и дано не е това, което си мисля... да со дръпнала Дявола за опашката!

31.   Ех... гадно е постъпил, явно наистина те обича. Но мила... ти имаш право да си щастлива и да търсиш щастието си! Дай му време да те разбере... само не се връщай при него от съжаление. Ако наистина не го обичаш, няма смисъл да продължаваш да си с него. Един ден ще ти писне и ще започнеш да му изневеряваш, защото може би тогава ще намериш в кой да се влюбиш... тогава положението ще е още по-зле. Така че, по-добре е да се разделите сега. Ще му мине. Свикнал е с теб. Аз също съм от хората, които МНОГО тежко приемат разделите и рева месеци наред... даже години, но в крайна сметка, с ръка на сърцето мога да кажа, че времето наистина си оказва своето влияние! Дори и да те моли да се върнеш при него или да те заплашва, не го прави от съжаление, така и двамата ще страдате. Един ден ще му писне и ще те преодолее - нека позволи на времето да си свърши работата. Да, отначало е трудно, особено, като е свикнал с теб, може и години да минат, за да те преодолее... но в крайна сметка иска или не иска- ще го направи, дори и да му се струва невъзможно :). Говоря от личен опит. Като се има в предвид колко съм влюбчива и колко силно обичам....

32.   Остави момчето да си намери добро момиче.

33.   Твърде елементарна си, такива като теб - под път и над път. Човекът заслужава нещо по - добро, определено...

34.   Реших да изкажа мнението си - съжалявам, но ще бъда малко по-директна, но авторката ще ме извини за това. Ти просто не можеш да оцениш това което си намерила. Значи сега го търсиш, притесняваш се за него - значи ти просто го ОБИЧАШ. Явно не знаеш какво искаш - сигурно си от разглезените момичета които винаги имат това което поискат, а не оценяват това което им се дава. Много рядко се намират мъже като твоя, сигурно доста рядко. Някоя друга жена ще се зарадва на това "съкровище" което ти си изпуснала. Та той ти е предложил всичко, а ти просто си го изоставила. Мила кой нормален човек бяга от щастието си? Ти просто не заслужаваш такъв добър човек като него. Трябвало е да срещнеш някой който хич не ти обръща внимание, някой който не иска да те гушне за добро утро, някой който няма да ти подари цвете по никакъв повод и случка. Тогава ще оцениш какво си имала. Тогава ще разбереш, че това е било човека за тебе. Но старите хора казват "Птичето веднъж каза на рамото си" Извинявай, че бях толкова директна, не се обиждай, но просто исках да ти го кажа. Просто глупаво ще бъде, ако не направиш всичко възможно да се върнеш при него и отново всичко да бъде нормално както преди. Но живота си е твой и Ние нямаме право да се месим в него, но просто това е моя съвет. И още един път се извинявам, няма нищо лично в написаното, просто според мене това е истината.

35.   Поне този след като му се случи това ще се опомни че не всичко е под негов контрол че да слезе на земята сега...

36.   имам въпрос към авторката... интересува ме дали във ежедневието си общува с други мъже.. колеги или приятели?

37.   Авторкеееее, глупаво си постъпила :( Ще съжаляваш някой ден, съвсем скоро.. И аз като теб направих, оставих човек, който на ръце щеше да ме носи, който всички щяха да харесват и се върнах при бившия ми, който ми е скъсил живота с 10 години, продължава и да го скъсява... Ако има вариант оправи нещата бързо! Всички глупости с емоцията, страстта са до време.. всеки ден си мисля за грешката ми и ми идва да си ударя главата някъде, наистина, толкова ме е яд на себе си как се прецаках, живота си преебаваш, преебаваш е точната дума! но е късно :(

38.   37, ами след като ти скъсява живота защо не тръгнеш да търсиш друг като първия? При него сигурно не може да се върнеш, но все ще намериш друг...

39.   до 38 от 37 - съвсем скоро ще си тръгна.. все се надявам на чудо, ама все е за малко и после пак същото... но наистина много нерви изхабих :( и само заради това ще си тръгна.. иначе самоуважението си го подритвам отдавна.. за него ми е все тая вече

40.   37 такива като теб "почти" зслужават да са сами цял живот.
И това което един велик образ казва "Жените са най-лошия недостатък на един мъж, който сам може да те изостави" е абсолютно вярно.
Първо си била с вече бившият си, по някакви причини си го напуснала, след което се е появил мистър перфектен. Съжалявала си после че си била с този "уж добрия " и си се върнала с чувства при бившият си. Сега пак съжаляваш че си се върнала. След време може би с онзи отново ще се съберете и пак ще съжаляваш за бившия или кой знае, за някой следващ.
Не усещаш ли че всяко свое действие определяш като грешка, при това обвиняваш друг човек за това :)
Знам че аз не съм човека който да ти казва такива неща, но ти дори да си със мистър свят, който да те носи на ръце, пак един ден ще си недоволна и няма да го уважаваш.
Не знам на колко години си, но ако не си минала 25 помисли да си оправиш характера.

41.   40, аз не виждам 37 някъде да е обвинила някой друг за грешките си? А това, че човек понякога се лута напред-назад, отстрани изглежда тъпо, но се случва... Важното е да не ти става навик, а да си направиш правилните изводи.
37, кажи все пак за какво става дума, с кое ти скъсява живота?

42.   Спорите помежду си, а никой не се пита къде изчезна авторката? Мина време и изчезването й е смущаващо!

43.   41 минал съм го това и от двете страни, за това ти казвам че си е жива мъка това състояние, направо болестно :)
Имах една такава преди много много години, но пък помня всичко, защото именно такива истории са страхотен учител и житейски опит.
Идваше отиваше си, пак идваше, пак си отиваше и така цели 5 години. Чувствала нещо, дойде и не и хареса, от там веднага ми бие шута, после на няма и третия месец се хванала с някой друг. След половин година пак дойде, пак ми наговори куп любовни неща, а пък после и тя не издържала, не можела така и т. н. И то да кажеш че съм я бил, шамарил или псувал, не! Всичко си беше в рамките на нормалното. И така след 200 тръгвания и връщания си хвана някакъв, след което реши пак да ме потърси след година и малко. Само че тогава аз "не издържах " или пък поумнях за да знам, че лош човек угодия няма. После беше песен, забравих я бързо, защото не беше лесно 5 години да ходиш на зигзаг и да се чудиш къде е грешката ти и защо някой си толквоа много те кълне и хем те нанавижда, хем се връща при теб :)
И един ден като днешния примерно, се сещам с усмивка какъв глупак съм бил тогава и колко много ми е помогнал в житейският опит това нейно поведение. Същата като 37, объркана, винаги търсеща проблемите в другите било бивши или неосъществени мечти и какво ли още не.
А истината за такива хора е, че са предимно много глезени, много ама много неориентирани, днес решат едно, утре решат друго, винаги завиждат и мислят за това какво би било ако... нещо си там и така винаги изпускат момента да живеят точно сега, точно днес. Резултата го виждаш, вечно недоволни, вечно мрънкащи и изобщо не е за приказване :)

44.   Надявам се да ме извинете за забавеното продължение на историята ми, но обстоятелствата се стекоха по този начин. В събота, както бях посъветвана от номер29 (благодаря ти за всички писания), си стегнах багажа и дим да ме няма. Естествено, нямах възможност да си взема всичко, но най-необходимото си го помъкнах със себе си. Наех си една стаичка, която се плаща за вечер. Надвечер Сашо ми звънна, беше се прибрал и гнева му изпълваше всяка негова дума. Искаше да се видим, да се прибера вкъщи, но мен ме достраша, тъй като беше настроен прекалено агресивно. По-късно пак ми звънна, този път беше по-спокоен и уравновесен, уговорихме си среща в едно заведение и се видяхме там. Уверих се, че няма намерение да проявява сила и се прибрахме, за да говорим спокойно. Е, водили сме и много по-цивилизовани разговори, но няма от какво да се оплача. Призори вече бяхме изцедени до край, решихме да се разделим окончателно, но честно казано бях толкова уморена, че нямах сили да отида пеш до мястото, където си бях наела стая. Той предложи да ме закара, приех. Като се наспахме обаче и двамата гледахме под различен ъгъл на ситуацията. Усетих, че това е края и си исках старото обратно. Обаче нямаше на къде. Отидох да си събирам и останалите парцали, а той се ядоса. Пак имаше скандал. Като цяло дъвчехме едно и също. Докато накрая стигнахме до извода, че явно никой от нас не желае тази раздяла в действителност. Може би се налага по някакъв начин да променим взаимоотношенията си, но не искаме да се разделяме.
Говорихме много, но не можем да предвидим бъдещето. От вчера сме в отпуск и двамата. Решихме първата половина да го прекараме по отделно, а втората част заедно. Ще видим какво ще стане, и двамата сме несигурни. Аз съвсем се обърках от себе си и буквално не знам нито какво чувствам, нито какво искам, нито защо е така. В единият момент искам да си бъдем заедно, в следващият се плаша, че не го обичам, после пък си мисля, че съм в някаква криза, депресия или яма. А той не знае какво да прави, как да постъпи и какво да говори, това му е непознато и съм сигурна, че се чувства отвратително. Всъщност и той сам си го каза. Обича си ме, но знае дали има смисъл да сме заедно, ако аз нямам същите чувства и естествено се страхува, че сега това ще отшуми, за да се повтори след 5 години. Днес аз заминавам, той още вчера отпраши към своята точка. Ще се видим след седмица и ще направим може би окончателно решение. Но дори и да се съберем, не се знае дали ще потръгнат нещата отново.
Към номер 36 – да, общувам с много мъже по принцип. Колеги, приятели, клиенти. Интересно ми е, от какво е породен този въпрос?
Към номер 37: съжалявам, че страдаш. Надявам се в скоро време нещата при теб да се променят в положителна насока. Успех!
Към 42(/29/23/12), съжалявам за смущението и отново ти благодаря за вниманието, което обръщаш на тази тема.
Прочела съм всичко, да знаете. Просто ми се струва ненужно да отвърна на всички, така че само ще ви благодаря за вниманието и изразеното мнение.
Авторката

45.   Авторке, нормално е да си объркана и неориентирана в момента. И е нормално дори най-гадната връзка да прекъснеш, в първия момент да искаш да се върнеш обратно, защото те е страх от несигурността пред теб, а връзката колкото и да е гадна, поне си я знаеш. Затова недей да обръщаш лопатата толкова скоро, така само залъгваш и себе си, и него. За едната седмица дето ще сте разделени нищо няма да се промени, освен да си липсвате взаимно. Само ще броите дните и часовете докато мине тая седмица и се видите пак.

Затова те съветвам да не бъдеш като 95% от колежките си по пол, които са все "иди ми, дойди ми", а да поемеш отговорност за решението си и да си търпиш последствията. Поне една жена да има, която да си отстоява позицията, колкото и да е трудно. След като не си сигурна дали той е за теб, правилно решила да се разделите, но се разделете истински - за 6 месеца, година, колкото дойде и колкото ти е нужно, за да си изясниш нещата за себе си. Но не очаквай да си ги изясниш утре.

Просто приеми, че трябва да минеш през тази фаза на страдание и колкото повече се опитваш да го избегнеш, толкова повече отлагаш агонията.

43, какво да ти кажа, щом толкова много "заминавания и връщания" са ти били нужни, за да разбереш каква е жената, значи наистина ти е трябвал урок :-) Един-два пъти е нормално човек да не може да избере, след това просто е глезотия и нищо повече.

46.   Здрасти, уважаема Авторке! Радвам се, че си добре! Аз съм 12/23/30/42. Да. Интересна ми е твоята тема и я следя ежедневно! ;)) Поласкан съм, че това не е останало незабелязано! В известна степен аз съм бил в ситуацията, в която ти постави твоя приятел и затова не беше трудно да предскажа събитията! Има разлики разбира се.... Да не се отплесваме. Сега си отпуск и няма да се виждате седмица. Съвета ми е да се опиташ да се отпуснеш и да не мислиш нито за миналото нито за бъдещето! Отдай се напълно на почивката! Прави неща, които са ти любими и ти носят наслада и удоволствие! Общувай с природата, с хора, които обичаш и те обичат! Не обсъждай с никой какво е станало с връзката ти през почивката си! Знам, че е лесно да се каже, а трудно да се осъществи, но се откъсни напълно от заплетения казус! Аз също сега няма да правя анализ според последният ти коментар! За да не те натоварвам допълнително! Когато се видиш отново с твоя приятел след седмица.... може да се окаже, че имаш отговор как да продължите - подсъзнанието ти ще ти подскаже - довери му се! Съдбата никога не ни поставя проблеми, с които да не можем да се справим! Имаш ресурсите ( личи си, че си много умно и финно момиче ;))) ) и няма да имаш затруднения! Леко изкарване на отпуската! ;))

47.   от номер 36... зададох ти въпроса защото когато общуваме с много хора си даваме сметка а и правим сравнения и виждаме разлики за хората които имаме до нас.. незнам дали си се замисляла какво имаш до себе си и дали си виждала в обкръжението ти нещо по добро или по лошо...

48.   Подкрепям 45! Напълно нормално е да си объркана в момента и да си несигурна в себе си. Само моля те, не се чувствай виновна и не се връщай назад в връзката ви, защото няма да има смисъл. Трябва да се разделите, за да потърсите щастието си с другиго!

49.   Предлагам, след около година да се направи ТВ "сапунен" сериал по тази история. И на мен ми е интересно развитието на отношенията ви, та затова давам идея да се филмира този житейски "майтап".

50.   Авторката:
Мисля да послушам коментар 46 и да спра да мисля по темата. Просто няма смисъл, въртя се все около едно и също, дъвча всичко пак и пак, а нищо не излиза от цялото това блъскане на главата. Дано наистина като видя С. да ми стане ясно какво искам, защото в момента си нямам ни най-малка представа.

Може би сте прави, че не бива да се връщам в тази връзка, но ми се струва глупаво да го направя, за да си спазя първоначалното намерение, а не защото наистина го искам. В понеделник ще се видя със С. и ще разберем какво ще се случи... долу-горе. Защото дори да се съберем отново, не съм сигурна дали нещата ще бъдат добре. Все пак сега изживяваме сътресение във взаимоотношенията си.

Номер 47, възможно е да съм правила някакви сравнения, но по-стабилна (на пръв поглед) връзка от нашата не съм виждала, но пък и при голяма част от другите има повече емоционални (дори стресови) ситуации.
Към номер 46: Подозирах, че и ти си изживял нещо такова. Как преживя раздялата?

51.   Мила Авторке! Аз съм 46. Правилно разсъждаваш и постъпваш! Поздравления! Благодаря ти за това, че се довери на моята преценка! Както казват хората - Питай патило! ;))) Питаш как се преживява раздяла? Ами когато бях в такава ситуация и се тръшках пред по-опитни в живота приятели те ми казаха един сръбски лаф - "Требе време да пролази! ".... ;))) На български преведо значи - Времето лекува! Бях наистина нещастен известно време, но го преодолях и сега дори ми в смешно и чудно защо съм се тръшкал за глупости - живота е пъстър и ми предложи много по заплетени ребуси за решаване и мъката от раздялата се стопи като майски сняг! Съвета ми, ако се стигне до раздяла е : Намери си активни занимания, нови предизвикателства, учи нещо, развивай се в кариерата, пътувай, наслаждавай се на красивата природа...! ;))) Само се пази от една често срещана грешка - не бързай да влизаш в нова връзка на принципа "клин клин избива! " ;))) В такива моменти търсейки бърз заместител, човек сваля критериите си и може да попадне на голямо разочарование! Казвам ти, защото съм го правил и ефекта беше неприятен - след раздялата с един тип жена, бързо се запознах с друга и след време установих, че тя е абсолютно копие на предишната ми приятелка.... ;))) страшно си приличаха и на външен вид и характер и по начина, по-който се отнасяха с мене.... дори бяха от една зодия....! Разбра ме нали? ;))) При тебе хубавото е, че не се съобразяваш с мнението на околните ( всички харесвали сегашният ти приятел ), готова си да гониш собственото си щастие ( друг е въпроса дали в тази крехка възраст знаеш какво точно търсиш ;))) ), бунтарка си, умна и възпитана.... но и се вслушваш в съвети, когато си в непознати води! Абе изобщо очаква те отлично бъдеще... сигурен съм! ;))) Сега почивай пълноценно! ;))))