Родителите му не ме искат - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (124642)
 Любов и изневяра (30687)
 Секс и интимност (14697)
 Тинейджърски (22078)
 Семейство (6788)
 Здраве (9790)
 Спорт и красота (4787)
 На работното място (3377)
 Образование (7450)
 В чужбина (1712)
 Наркотици и алкохол (1131)
 Измислени истории (802)
 Проза, литература (1773)
 Други (19414)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Родителите му не ме искат
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 3320 пъти
Здравейте, историята, която искам да споделя е малко странна. Дори за мен самата. Аз съм на 20 години и преди 4 месеца приключих много драматично 5 годишна изтощителна връзка, а той е на 24 и от 18 годишен е живял в чужбина. Познаваме се отдавна, но се сближихме преди 2 месеца покрай общи приятели. Заобичахме се много силно, разбираме се изключително много. Чак понякога не мога да повярвам как мислим като един човек. Той има абсолютно моите представи за идеалното семейство. Преживял е много трудности, също както и аз. През цялото време бяхме неразделни-ту аз спях у тях, ту той у нас, а понякога осъмвахме в колата в планове за бъдещето и сладки приказки. Мислехме да заживеем заедно на квартира. Запозна ме с техните и всичко беше наред, докато един ден на бившият ми приятел майка му спряла неговата баба и наговори невероятни небивалици по мой адрес. Че съм била к**ва, използвачка, лицемерка, че съм докарала тяхното семейство до просешка тояга и какви ли не глупости. Той не обръща внимание на такива приказки, защото знае цялата истина за мен. Казал им е въобще да не го занимават с селски клюки и продължава да си е до мен и да ме обича по същия начин като преди.
Преди няколко дни, обаче, за наша най-голяма изненада разбрахме, че съм бременна. От тогава и двамата не стъпваме на земята от щастие. Изключително сме щастливи, постоянно за бебчето си мислим и го чакаме с голямо нетърпение. Моите родители и всички наши приятели се радват много за нас и ни дават кураж, но когато техните научиха стана голям скандал. Наговорили са му всякакви глупости за мен, че съм била кипра и само ще съм гледала да си купувам дрешки и да обикалям кафетата, а нямало да се грижа за бебето и него, нямало да му пера и да му слугувам, нямало да го слушам, по цял ден нямало да се прибирам вкъщи, а той щял да се трепе от работа като хамалин. Аз нямало да искам да работя. Всичките му приятели щели да се въртят около него, защото имал красива жена. Да съм правела аборт и като сме се опознаели, тогава да си направим бебе. И още куп подобни приказки. А за капак са го попитали дали бил сигурен, че детето е негово. Той им е казал, че никога нищо не е очаквал от тях и, че се изнася на квартира. Продължава да е до мен и да ми дава кураж. Но и аз и той сме много наранени. Те ме прецениха по хорските приказки. Не се постараха да ме опознаят. И как ще я караме занапред? Когато се роди бебчо ще искат да го виждат, а сега казват, да го махаме. Аз предупредих приятеля ми, че няма никакъв шанс да им го покажа. Сега и той им е ядосан, но съм сигурна, че след време ще им прости и ще започнем да се караме двамата. Намесят ли се между нас съм сигурна, че с нас е свършено. Толкова съм объркана и изплашена. Заслужават ли прошка? Толкова тежки думи забравят ли се?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 12 години, 5 месеца
hash: 7cee40343f
гласове:
1 2 3 4 5
  (305911 гласа)

1.   Поредната история на млада, безработна (?), бедна(?) бъдеща майка в този сайт.

Но както и да е, станала е белята вече и трябва да се гледа положително и само напред!

Конкретно на въпроса на авторката - Да, заслужават прошка, ще го разбереш, когато станеш родител - те се опитват да защитат своето си дете в случая от теб!
Разбирам те, че го намираш за несправедливо, защото не виждаш себе си като заплаха и нямаш лоши намерения, но дали това обективно е така?

Работила ли си две години и ще вземеш ли майчинство?
Поемала ли си отговорности в живота, живяла ли си извън дома на родителите си?
Имаш ли професия, образование?
Имаш ли какво да предложиш на момчето, ако ще да е само домакинска работа? Кой пере, кой готви и чисти в дома ти?
Колко пари даваш за дрехи и по кафета и цигари?
За родителите му ти си забременяла нарочно, за да вържиш сина им, докажи им, че не са прави и дай повече, отколкото ще вземеш!

Вярвам, че имаш добри намерения и, че ще се стегнеш, но е естествено родителите на момчето да не мислят така, да ги е страх. Дай им време и се докажи. Много добре сте се изнесли на квартира, сега е твоята възможност да се докажеш!!! Поддържай цивилизован тон и не се карай с родителите му, ако го обичаш, но не си длъжна и да се правиш и да лицемерничиш. Просто учтивост и толкова. Ако искат, нека те спечелят.
Докажи се като домакиня, направи щастлив сина им, обичай го, ходи редовно на прегледи, спри да пушиш и пиеш (ако го правиш) и да излизаш без него по барове и дискотеки, обличай се скромно, не флиртувай с други мъже, забрави и за тези във фейсбук, с две думи - прави всичко, за да няма проблеми в брака ти. /то вие вече сте практически женени/

Съсредоточи се върху връзката си, майчинството и бъди дипломат с родителите му заради него. От теб зависи, дали ще се докажеш или ще се провалиш и ще потвърдиш опасенията и думите на хората, ако не си това, което мислят, че си - няма от какво да се страхуваш и родителите му скоро ще разберат, че си читава и ще те оценят. Ако обаче са прави да се страхуват - тежко ти и горко ти.
Успех, леко раждане и много здраве!!!

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 5980e13b28
гласове:
1 2 3 4 5
  (252444 гласа)

2.   Съгласен съм с коментар 1. Само не разбирам началото. Вие сте близки от само 4 месеца и вече ще имате дете ли? Ако е така, съм напълно на страната на родителите. Безотговорно е хора, които се познават от толкова кратко време, вече да мислят за съвместен живот, пък камо ли деца.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 544b3dcb5e
гласове:
1 2 3 4 5
  (223330 гласа)

3.   Хей ако щеш вярвай, но аз вече 2 години съм в твоята ситуация. Та както си е реда на нещата трябваше да се запозная с родителите му, тъй като връзката ни беше вече на такъв етап. Въобще не се притеснявах, тъй като никога не съм имала проблем с родителите на бившите, с някои дори поддържам връзка и до сега, та както и да е.

Запознанството ми с тях въобще не премина така, както очаквах. Те не ми дадоха въобще шанс, бяха предубедени към мен, не желаеха да комуникират с мен. Казах си, първа сериозна приятелка съм на синковеца им, може би им трябва време да свикнат. Гледах да съм внимателна, усмихната, но случваше се да отивам в тях да поздравявам като влизам на вратата и съответно да не ми се отговаря.

Започнаха скандали, почнаха да се карат с приятеля ми защо прекарваме толкова време заедно, че не се прибирал, че ревнували и не знам си още какво. Това ме поотблъсна и намалих така или иначе малкото ми ходения у тях. Започнаха подмятания от сорта на : " Тая още ли е с теб", "О само косъм да падне от главата ти, ще я убия тая!". Започнаха да правят така че примерно знаят, че дадена вечер ще ходим на балет или на театър и започваха да му звъннят и да му крещят или било изникнало нещо да се прибира. Та аз въпреки това продължавах с доброто си отношение, правех на майка му подаръци, пращах сладки, сладкиши и т.н., когато съм правила и съответно и тя пращаше. До една вечер, в която се прибрахме в тях, те имаха гости и тогава проявиха за пореден път арогантното си отношение към мен. Отказах повече да стъпвам у тях. Те 1 година не ми дадоха шанс да ме опознаят, не искаха да разберат що за човек съм, дори по улицата като ги поздравя, те не ми отвръщаха.

Не мога да кажа, че съм лошо момиче, имайки предвид зараждащото се приятелство между мен и родителите на бившите ми приятели. Уча висше елитна специалност, първенец съм във випуска, вземам 2 стипендии, изглеждам доста добре, тъй като моите родители са спортисти и в нас спортът е много важно нещо, както и здравословното хранене. Много ми е мъчно, на техни празници винаги обаждам се, честитя, купувам по нещо и пращам по приятеля си. Те ни един път не са ми честитили някакъв празник, дори напротив провалят го.

Последно имах имен ден и те знаеха това, не ми честитиха дори с прост смс, знаеха че имам планове за вечерта или по-скоро предполагаха, все пак нормално е да искам да празнувам с приятеля си, но направиха така че го ангажираха до 23ч... Подобни неща са се случвали и наши празници като двойка, много пъти сме правели планове, които пропадат заради тях. Болно ми е това и не го разбирам. Много пъти съм плакала заради това и ума ми не го разбира. Не искам да водя битка, не искам. За мен просто това не са нормални отношения. Не смятам, че съм лош човек, имам много добри качества, не мога и до ден днешен да разбера защо не ми дадоха шанс да се опознаем и защо застават помежду ни. Все пак синът им е много щастлив и те го виждат и виждат, че му влия доста добре. От както е с мен започна да изкарва по-добри оценки в образованието си, завърши висшето си отлично, стана по-организиран и дисциплиниран. Дори облеклото си промени към по-зряло, сами го виждат защото майка му веднъж каза "Добре, че беше тя, че да почнеш да се обличаш така.". Не съм занемарила синковеца им, тъкмо напротив..

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 90537640b6
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Авторката си знае най добре какви намерения има. Всички родители се притесняват, така че е напълно нормално. Дано тази връзка е успешна.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 9e2ef5860d
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

5.   № 1 Е прав. Думите никога не се забравят, но прости. Не обвинявай за това свекърите си. Те са прави да вярват на дългогодишните си познати и приятели и да не вярват на момичето, което само за 2 месеца е забременяло и твърди, че е от сина им. Ти ги лишаваш от син в момента той се изнася от къщи след теб. Те просто са двама наранени старци. Ако не им даваш да виждат детето само ще загубиш.
Имам опит в това преди 13 години бях в същото положение, само, че аз забременях година след като живеехме заедно. Съмняваха се дали детето е от синът им, но не ми го казваха в очите, говореха зад гърба ми. Чак когато синът ми бе на 10, свекър ми в очите ми каза "аз не знам дали е нашето, но чука като мен го държи" пак ме заболя, но не ми пука нали мъжа ми е до мен.

 
  ...


...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 1dace37375
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   Мога да разбера родителите му, но смятам, че те трябва да променят отношението си и да те приемат - в крайна сметка като бълват само змии и гущери срещу теб нищо няма да променят, а само негативни емоции ще внасят във връзката им. Иначе честно казано и тях ги разбирам. Вложили са мого да отгледат и образоват детето си, за да му дадат по-добър старт и ти за 4 месеца забременяваш - въпреки всичко си е безотговорно на 4ия месец като не познаваш толкова добре човека да имаш дете (за мен човек не познава напълно половинката си докато не е живяла поне няколко месеца с него/нея - колкото и да ти е чудно много неща се променят). Ако бяхте изчакали поне година и да не те харесваха, щеше да е по-разбираемо.
Дано си паснете наистина и заживеете щастливо, че на думи е лесно, а на дела трудно. Фактът, че той е живял 6 години сам в чужбина много променя човека и възгледите и за мен в сравнение с него ти си едно дете от гледна точка на опит в живота. Той е живял, преживял и се е справил с много неща, които са променили характера му и се надявам занапред да нямате различия във философиите ви.
От мен късмет във връзката ви и много щастливи години заедно. Иначе бъди по-смирена с родителите му, защото като цяло те имат от една страна право да подхождат с недоверие спрямо теб - не че имаш лоши намерения или не си добър човек, но просто бързината и стечението на обстоятелствата дават тази заблуда. Като се роди внучето съм сигурна, че вниманието им ще се насочи към него и ще те приемат :)
Ана

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: c20a182763
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Щом той е до теб и държи на теб все някой ден те ще се примирят и ще те приемат. Обичайте се, родителите са до време, но е трудно да си намериш половинката, човека с който наистина да си щастлив.
Аз съм разведена и имам едно дете. Когато започнах връзката си с приятелят ми мен също не ме приемаха. Така след година чакане решихме и заживяхме заедно на квартира. Но той не слушаше никой. И ето сега вече ходим заедно при тях, даже мога да кажа, че като ме опознаха с времето сега ме уважават и ни помагат с каквото могат. Въпреки, че детето дори не е негово.
Не губи надежда всичко ще се нареди имай търпение.
Желая ви много щастие занапред.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 8aba877cc9
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   (От авторката)В първия коментар са поставени няколко въпроса и искам да обясня и моята история, за да се разбере и от къде идва болката ми. Аз съм дете на разведени родители и от 16 годишна работя всяко лято, за да мога да си купя нужните неща за училище. Нито пуша нито пия. Бях отличничката на класа. Разполагах с изключително малък месечен доход, с който трябваше да се издържам цял месец. Със стипендията за отличен успех, която получавах всеки месец, гледах да си купя някоя дрешка, защото това ми беше единственият допълнителен доход. И тъй като си пазя вещите, малко по малко ми се събраха много и като ги сменям, хората си мислят, че постоянно си купувам нови. Мама е болна и аз се грижа за цялото домакинство от години. Винаги съм се старала да не показвам проблемите в семейството ни. Излизах на кафе със по 50ст за един чай. Купувам си евтини дрехи и гледам да ги съчетавам добре, за да изглеждам добре. Имам хубаво тяло и всичко ми отива. Може би затова другите хора остават с впечатление, че си имам всичко и че съм разглезена. Не съм флиртаджийка, не обичам глупави свалячи и винаги съм била крайна с тях. Но живеем в село и тъй като хващам окото и се носят всякакви слухове по мой адрес (най-много разпространявани от бившия ми и родителите му). Никога не съм си и представяла, че ще излизам без него. Дори се опасявах, че той ще излиза и ще ме оставя сама вкъщи, но като го опознах, разбрах, че и неговата представа за идеално семейство е точно като моята, а именно да излизаме заедно и заедно да се прибираме. И опит в гледането на дете имам, защото бях на 13, когато се роди най-малката ми сестра. Буквално аз я изгледах, защото мама трябваше да ходи на работа. Затова не ме е страх от отговорността, защото винаги съм била отговорна. Родителите му не знаят моята история, дори не са ме попитали как съм живяла преди, а само гледат, че съм поддържана и слушат хората. От това ме заболя, че дори не се опитаха да ме опознаят, а изрекоха тежки думи по мой адрес. Радвам се, приятелят ми знае всичко за мен и въпреки тях е до мен. Ще получавам майчинство само една година, но така или иначе никога не сме разчитали на тези пари, защото това са стотинки в сравнение с месечния разход за бебе. Забременяването ми не е планувано. И двамата сме наясно, че е рано, но аз съм твърдо против аборта. Никой не може да ме убеди, че трябва да го махна, дори и да трябва да го гледам сама. Благодаря ви за съветите. Винаги е добре да се изслуша и едно напълно безпристрастно мнение.

 
  ...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 9e2ef5860d
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

9.   Е тогава ти проблем нямаш. Право напред и хич да не ти пука. Хорските уста не можеш да затвориш, а колкото повече се опитваш, толкова повече се отварят. Нали свекърите не са ти го казали в очите, това означава, че ти имат един вид уважение. Пак съм на мнение, че е глупаво да криеш детето от тях.
Прецени, свекърите ли са виновни или тези който са им наговорили тези неща. Постави се на тяхно място, ти не би ли разпитала познатите си от същото село за кандидат снахата, а ако питаш самата кандидат снаха дали тя ще каже лошите си черти /ако има такива/в самото начало. Затова са питали и са останали с такова впечатление. Не трябва да им се сърдиш за нещо което не са ти направили на теб, говорили са с други хора натоварили са чужди мисли. Дръж се все едно не знаеш, просто забрави и се научи да забравяш бързо всичко лошо.

 
  ... горе^
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 4874623904
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Идея нямаш колко се радвам за Вас, и за бебчето. Не го мислете толкова щом се обичате това бебенце е символ на любовта ви, не се притеснявайте за това как ще го отгледате. Родителите ще помагат, радвам се за Вас наистина... Пожелавам ви само щастие, късмет любов, проблеми да няма....! Нека това бебче ви донесе само щастие! Момче на 19!

 
  ...

...
преди: 12 години, 5 месеца
hash: 20a13ebcbe
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

11.   Авторке, ето и моята история, дано ти послужи да си извлечеш някаква поука.
Омъжих се на 20г. за човек, който познавах от един месец. Запознах се със свекърва си, дни преди сватбата. В началото тя не ме харесваше. Може би, се е бояла. Но днес 12г. по-късно казва "Аз нямам снаха, имам дъщеря. " От теб зависи да промениш мнението им за теб. Желая ти успех.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker