Страх ме е
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2118 пъти
Здравейте. Много бих искала да се допитам до опита на хилядите потребители в този страхотен сайт.

По принцип винаги съм се смятала за земна и трезвомислеща. Гледам разумно на всяка ситуация и се опитвам да я приема философски. Но ето, че станах на 29 години, а все още се чувствам най-голямата самотница. Имам връзка, която би трябвало да се води сериозна. Но той отново не е човека, с който бих искала да създам семейство. А толкова ме е страх пак да остана сама. Преди не съм изпитвала това чувство и ми беше непознато. До сега като нещо не е вървяло във връзките ми една от двете страни ги е прекратявало и аз съм продължавала напред. Не съм изпадала в крайни драми. Преди да започна сегашната си връзка дълго време бях сама. Къде по собствен избор, къде защото не срещах никой. Имам самочувствие, имам и интерес от другия пол, но никога не съм искала на всяка цена да се обвързвам с някой.... само и само да не съм сама. Не ме разбирайте погрешно, нямам някакви нереални и свръх критерии. А сега пък не прекратявам сегашната си връзка именно от страх, че отново ще минат години и отново ще съм в тази "дупка" като някаква блудница сам самичка. От къде да знам кога ще срещна отново човек, от къде да знам дали и с него няма да се разочароваме...

Преди, когато бях по малка съм си представяла живота и без да създавам семейство. Дори съм гледала малко иронично на обвързаните ми приятели. Но сега ме е страх да съм отново сама. Искам да излезна от тази депресия и да бъда старото весело момиче, да имам пак самочувтвие и самоувереност. Вече не знам дали трябва да се примиря със сегашната си връзка, с това, че не съм щастлива... Да погледна положителните страни... Чета тук колко хоря търпят ситуации, които не ги удовлетворяват и започвам да си мисля, дали това не е правилното. На възраст съм, която искам да съм имам спокойствие и стабилен човек до себе си, да създам дом, да имам детенце. Да бъда обичана и аз да обичам. Е, нямам спокойствие, не знам дали с човека до мен някога ще си създадем собствен дом, защото той е прекалено привързан към майка си и майчиния дом...

Скъпи хора, трябва ли да правим толкова големи компромиси със себе си и разбиранията си? Трябва ли да сме токова смирени и толкова често да навеждаме глава или да продължа смело и да си търся щастието, поне близко до това, което си представям?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: 5d39a3579b

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Не! Когато се откажеш от нещо, което не те удовлетворява напълно, идва друго което е по-хубаво. Само че трябва да си категорична. Това не ми харесва, искам нещо по-добро и край. Без да седиш и да се страхуваш, трябва да се хвърлиш в дълбокото и да търсиш това което те прави истински щастлива. Я си представи, че създадеш семейство с този човек и се нещастна цял живот, а в същото време след 2 години ти е писано да срещнеш истинската си любов. Кой е по-лошия вариант според теб - цял живот в нещастна връзка от страх да не останеш сама, или да изчакаш няколко години докато срещнеш човек с който след това ще си щастлива. Не е правилно това да търпиш лоши ситуации от страх или неверие, че ще ти се случи нещо по-добро. Реши категорично, че няма да се примиряваш с трохи, изясни с какво точно искаш и действай за да го получиш. Имаше една приказка -" Колко странно нещо е живота, когато се откажем да се задоволим с по-малко, ни се дава точно това което искаме. " Аз от опит съм се убедила в това, когато съм отказвала да се примиря с трохи, и съм предпочела да съм без нищо отколкото с компромисни варианти, са ми се случвали нещата, които искам.

 

...