Кой е по добрия вариант и за двама ни :?
преди: 12 години, 27 дни, прочетена 1888 пъти
Ето каква е и моята история.

Познаваме се от години, но си станахме по близки последните месеци. Признах си, че имам чувства към него и той направи същото по малко по-заобиколен начин, но все пак го направи. Просто е прекалено срамежлив.

Но когато това стана ми каза, че няма как да се получи понеже той учи в София, а аз в Стара Загора. Виждаме се през две седмици долу-горе. Обясни ми, че не иска да се нараняваме взаимно и за сега не можем да направим никаква крачка. В началото се примирих с това, като си мислех, че ще почне да ме отбягва и аз лека-полека ще го забравя. Стана точно обратната. Незнам дали нарочно или не, но той започна да се държи по съвсем друг начин.

Всичките ни общи приятели и познати мислеха, че между нас има някаква връзка, а всъщност не беше така. Притеснявахме се взаимно един за друг, споделяхме си всичко и аз лично, а и по мои наблюдения и той, едвам дочаквахме момента в който ще се видим.

Наскоро имах рожден ден и се бяхме събрали компанията от около 10 човека. И точно тогава се разочаровах най-много. Вярно, че не сме си никакви, но все пак от държанието му до сега не очаквах нещата да се развият по такъв начин. Хапвахме, пийвахме.. всичко супер и почнаха и танците. Бързи, бавни …всякакви. До сега като сме се събирали винаги пръв от всички идваше и ме викаше да играем на бавна песен.

Този път не стана така. Играх с всички други, но не и с него. Всички казват, че докато съм играела с другите постоянно ме е държал под око, но на мен това не ми харесва. Исках на рождения си ден да се почувствам щастлива с него… Както и да е.. това мина … Нека вече си задам и конкретния въпрос. Макар, че според него връзка от такова разстояние ще ни нарани, аз смятам, че в момента се нараняваме много повече или поне аз така се чувствам. Знам, че не трябва да съм егоист, но не вярвам и на него да му е много приятно. От няколко дена обмислям дали да не му кажа, че е по добре да намалим контактите си. Според мен така ще страдам много, но ще ми мине след няколко месеца.. дори година. А в противен случай ще продължавам да се измъчвам и да плача преди сън незнайно колко време и накрая пак ще ми се наложи да забравя. Явно е нерешителен или го е страх от нещо … незнам … Какво мислите вие… кой е по добрия вариант, както за него така и за мен :?