Споделена история от Любов и изневяра |
Пари, уважение, равностоен и обичащ партньор ?
преди: 12 години, 22 дни, прочетена 2256 пъти
Първият човек в историята в момента е на 41 години, вторият на 35, най-добри приятели, споделящи си всичко.
По възрастният успя да се тласне материално, когато е бил на 28 намерил вратичка, с която започнал да си докарва прилични финанси, за българският стандарт даже повече от добри, често биха го нарекли охолен живот. Висок 1, 65 с не особено прилични физически данни и красота, помагащ на всички свои познати. Така един ден среща жената в която се влюбва, не навършил дори 30 той става баща и заживява с майката.
Разбира се от нищо не са лишени, живеят повече от прилично и така се изтъркулват няколко години. След това той разбира за нейна изневяра, дори решава да и прости, решава че семейството е по-важно от някаква забежка. Само че жена му решава че не го обича, всъщност му признава че никога не го е обичала, взима си детето и отиват да живеят при новият любовник на жената, който е неприлично богат. Той е стресиран, преминава през доста драматични изживявания, но независимо от всичко, продължава да се грижи за детето си и за бившата му жена като писани яйца, просто защото ги обича и се надява един ден да се събера отново заедно.
В това време не спира да живее, надява се че някъде там сред тълпата, ще срещне жена, която да запълни тази празнина и ще замести болката му. И така се отдава на обществен живот, кръчми, гуляи, постоянни пиянски изцепки, прикривайки своята самота и надявайки се нещо да се промени. Никога не му е липсвало женско внимание дори от млади 20 годишни момичета. Перфектни и скъпи дрехи, хубава кола, страхотно жилище, е не бил красив и леко нисък, но платежоспособен, спокоен, вече на възраст над 40, улегнал, не прави скандали, перфектният мъж според някои. Даже се хвана с доста по млада от него жена, тя го работи тънко, казва му колко е нещастна че примерно не може да си осигури нещо материално което и действало зле на психиката, а той от своя страна изпълнява нейните желания, със ясното съзнание че тя го работи, макар и да не и го казва. И така този човек, вече преминал 40-те, който има завиден материален живот, който плаща на всички около него макар и да го знае, не може да се откаже от това, защото така е свикнал, така може, макар и с ясното съзнание че всички го работят. Така леко озлобен от всичко случващо се покрай него, леко изнервен от неясното бъдеще, той продължава да се крепи от надеждата, че ще се намери жена, която да го харесва заради самият него, заради това което е и когато има нужда, дори да няма пари, тя ще бъде в точното време на точното място.
Вторият човек е на 35, учил, старал се да се развива в неговата сфера, куп дипломи и перфектно образование, но имащ мал шанса да е в България в неправилното време. Работещ в момента за жълти стотинки, правещ се на луд, че системата е добре смазана и че човек като него трябва да работи за някакви смешни пари, защото не е имал връзки да забогатее и няма комунистическо родословие. От друга страна опитал да развива бизнес, който заради находчивостта му тръгнал доста добре, даже решил че може да пробие, но за съжаление забравил че все пак е никой и че може да го сринат само за няколко дена хора, които имат доста сериозни връзки със хора от системата и изпечени манипулатори. Така останал със сериозен кредит за години напред, красив, строен, забавен, но беден. Жените му се лепяли като мухи на мед, но сам знаел че това не е хубаво, а даже напротив. Харесвали го вероятно заради външният му вид, заради забавния му и добър характер, не бил толкова прозрачен, но сам знаел, че всичко това е до време, до момента в който не трябвало да се задълбочи връзката. Всъщност той не виждал преспектива от това да се обвързва с това свое финансово състояние. Как да направи семейство, при положение че едвам смогва да гледа себе си, да плаща сметките си, камо ли друг човек, евентуално дете. Не е като да не е опитвал, имал е връзка с жена, която като много други казвала че е красив, че е забавен, че иска да прекара живота си с него, но всичко това докато не ги налягат битовизмите и докато тя не преценила, че любовта е хубаво нещо вероятно, но на гол гъз тя не е ползотворна и полезна. Разбира се след раздялата тя твърдяла че той е любовта на живота и, даже страдала, може и сега да страда от липсата му, но всичко това не и попречило да се омъжи за човек със също така завидно материално състояние, който угажда на всеки неин каприз. Е от време на време го набирала и мълчала в слушалката след това, но пък това не могло да промени цялостната картинка. Този човек за разлика от първия се затворил, предпочитал да стане самотник, избягващ неангажиращите връзки, всъщност избягващ всякакви връзки, нежелаещ да лъже или да обрече някоя жена или недай си боже дете на мизерия. Самобичувал се в изолация, разбирал че дори да е отговорен това не променяло факта че бил беден. Надявал се че някъде там ще има жена да го приеме такъв какъвто е, но същевременно се страхувал от нещо подобно, заради това, че не можел да се понася такъв и че щом е стигнал до това положение, би трябвало сам да се бори, без никой покрай него да страда от това.
Разказаните реални съдби, предизвикват много повече въпроси от колкото отговори. Лошо стечение на обстоятелства, липса или наличие на късмет, вътрешни противоречия, които ще се припокрият с много други подобни истории. И основният въпрос е може ли човек да има всичко според вас? Пари, уважение, равностоен и обичащ партньор?
|
