От пубертета ли е или наистина полудявам ?
преди: 12 години, 22 дни, прочетена 5787 пъти
Здравейте, момиче съм на 14 години. Преди една година животът ми изглеждаше нормален-излизане с приятели, забавления, много смях, прекрасно семейство и хубави оценки. Някъде преди матурите започна да ми се замайва. Една вечер имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне и започнах да треперя все едно ми е студено. Отидох веднага на лекар, направиха ми пълна кръвна картина и кардиограма и всичко беше наред. Лятото мина по-добре, но когато стана Септември се започна и със сменяния на настроението. Постоянно ми се плаче, плача само за глупости, а понякога дори не знам защо плача. Когато съм с приятелите ми всичко е наред и се смея като луда, а остана ли сама или вкъщи и се чувствам просто ужасно. Чувствам напоследък и една непрестанна умора, едвам ставам за училище и всеки ден закъснявам. Започнах да се страхувам от смъртта и болестите, много ме е страх и започнах да си вманиачавам, че съм болна от нещо. Някъде към октомври ходих пак на пълна кръвна картина и пак всичко си беше наред. Личната лекарка ми каза, че било от това, че не се храня и съм спазвала диети, но това не е вярно. Наистина по едно време не ядях, защото нямах апетит, но сега се храня нормално. Всичко около мен започна да ме дразни-всеки звук и движение, особено малката ми сестра. На Нова Година си изкарах прекрасно и веднага щом се върнах вкъщи мама започна да се оплаква от болки в гърдите, прескачане на сърцето и задушаване. Тя е с нещо като астма, има помпичка, ходи на изследвания и уж и казваха, че е нещо хронично, но май е по-сериозно. Страшно съм притеснена за нея, утре ще ходи на лекар, ще си прави рентгенова снимка и ще умра от притеснения. Не знам какво може да и е, но всяка вечер става и се задушава от кашлица. Наистина не знам какво ми става, вече започвам да полудявам. Всички ми казват, че е от пубертета и от хормоните и наистина има деца, които са горе-долу като мен и не се чувстват добре, но при тях това е няколко седмици, а аз съм така от почти година. Вече не знам какво да правя и дори в момента пиша и тихичко плача. Много ще се радвам, ако някой напише по един коментар дали и той се е чувствал по същия начин и да ми даде съвет или поне малко надежда.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 22 дни hash: 6fa3531a17

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Спокойно всичко ще бъде наред не се притеснявай за глупости. =)

 

...

преди: 12 години, 22 дни hash: 2b6467eac2

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Недей да се притесняваш мило момиче. Аз също минах през този период и мога да те уверя, че е от пубертета. Ще кажеш, че това съм го писала аз. Когато бях на 14 години, косата беше взела много да ми пада и си бях вманиачила, че имам рак и съм плакала. От възрастта е, бъди спокойна! Не знаеш какво искаш, и си много превъзбудена.... Успокой топката, излизай с приятели, слушай музика, спортувай-това е твоето призвание..

 

...

преди: 12 години, 22 дни hash: 4bb9763bd4

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз сън момче на 16 г. Имах едни такива периоди когато се чувствах по същия начин (че и по зле от теб, майка ми е болна от рак има и близо 6 операций), (имах и любовни проблеми)но както и да е. Пиех, пушех и т. н но в един момент се съвзех(благодарение на един мой братовчед)и си казах"Каквито и неща ти сервира живота не се предавай и продължи напред. Така че съвземи и напред АМА КАКВОТО И ДА ТИ ПРЕДСТОЙ НАПРЕД НАПРЕД НАПРЕД И САМО НАПРЕД ТОВА СЕ СМЕ НИЕ БЪЛГАРИТЕ НИКОГА НЕ СЕ ОТКАЗВАМЕ И ТОЛКОВА САМО НАПРЕД!!!

 

...

горе^

преди: 12 години, 22 дни hash: 0b4700b0ee

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

4.   много си малка но ще ти дам един съвет по добре отиди на психиатър най вероятно е страхова невроза---може да ти предпишат xanax и ще се оправиш-----вземаш го 2-3 седмици и си готова. но по добре го преодолей без такива медикаменти все пак си още малка

 

...

преди: 12 години, 22 дни hash: 0cd0517140

гласове: 1 2 3 4 5   (12 гласа)

5.   Аз се чувствам по същия начин. Скоро ще стана на 16 и проблемите ми започнаха горе- долу на твоята възраст. Няма нещо, което да направиш, за да спреш да се чувстваш така- излизай с приятели, слушай хубава музика, но колкото и лошо да звучи- ти ще си останеш в това състояние. Няма страшно- клишето е вярно- с времето ще отмине:)

 

...