Споделена история от Любов и изневяра |
Защо е това страдание?
преди: 12 години, 7 месеца, прочетена 1826 пъти
Абсолютно полудях. От една година съм влюбена в един мъж, за който не мога да разбера нищо, защото не го познавам сериозно. Налагаше се да го виждам, да говорим, харесваше ми все повече и повече, всяко нещо в него ми харесваше така сакаш че точно този човек съм искала да имам в живота си винаги. И... не усетих как се вкарах във филма. Започнах само за него да мисля и повярвах, че и той мисли само за мен. Който си мисли, че е тъпо, да знае, че и аз така мисля. Но това е.
Той е свободен, аз не съм. Знае, че имам семейство. Че съм консервативна, сериозна... знам ли. Аз знам, че имам от години проблеми с мъжа си, но то си е в моята глава. С две думи, сама съм отдавна. Но видях как той отчете тези неща и постепенно реши да не прави нищо, реши че не е за моята история. Някакси без думи го разбрах и видях как го взе това решение. Но не престана да се вълнува като се видим, без да говорим за това никога.
Е, разделихме се сега поради обстоятелствата, а и защото той избра да ги използва така. И аз не съм на себе си. Не можах да повярвам колко ми е бил важен, как всеки ден и всичко, което съм правила, е било в тази енергия от мисълта за него. И сега, когато вече е "край" - изпаднах в депресия. Започнаха да вървят в главата ми само обвинения защо нищо не съм направила, за да го спра. После си казвам, че той знае и това е било неговата роля, че щом си е тръгнал, значи не е искал достатъчно... и кой знае какво въобще е искал и дали. И когато съвсем се оплета си казвам - възможно ли е да те боли толкова, че губиш някого, ако нищо е нямало между вас. Как може да мисля за някой като за част от мене, ако не е имало нещо, което да ни свързва. И макар да си казвам на шега: "изтрещя приятелко по никое време", виждам как въздух не ми стига, от всяко нещо ми тръгват съзи и дори заради детето си не мога да спра тази истерия.
Не ми дава мира въпросът какво беше това и какво загубихме. Може ли да няма любов, а да виждаш в другия човек сякаш себе си. И всичко да ти е толкоз близко и познато в неговите действия, и да те боли за него, да мислиш само как да е добре... може ли такова чувство да е измамно? Ако знам, че за него е било нищо, може би ще съм по-спокойна. Или повече ще ме боли - и това не знам... Нито ще му се обадя, нито ще му пиша такива въпроси, защото интуицията ми казва, че много се намъчихме в тая работа вече и не може да говорим искрено.
Не бях тъпа жена, но ето че станах. И не знам как да се оправя и какво да направя. Има ли хора, които са страдали така платонически или мен наистина нещо нездраво ме тресе...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 3b32c471b5 |
|
1. Ти сама си отговори. Изтрещяла си! Че си влюбена е повече от ясно, че той не е влюбен в теб също. Само не става ясно защо си тровиш душата с проблем какъвто не съществува. Както разбирам връзка е нямало, чувства от негова страна също. Може би ти си приела приятелството му за нещо повече и си се вкарала в този сценарий сама, вкарала си чувства, мечтаела си и в момента в който той е разбрал, че е разбран погрешно просто си е тръгнал. Единственото което разбирам е че ти бленуваш за връзка с мъж. Е явно няма да е с този, но рано или късно ще се случи. Ти вече се чувстваш като в клетка у дома и душата ти мечтае да полети, според мен ти не си консервативна, ти просто си била с хомот, който си се правила че ти харесва, но сега вече си решила да го свалиш. Развиваш страхотно мисълта си и е приятно човек да те чете. С такива хора е страхотно да се общува, защо умеете да описвате нещата по изключително красив и романтичен начин. Сякаш четях откъс от "Отнесени от вихъра"
|
| преди: 12 години, 7 месеца hash: 051df90d91 |
|
2. Логика в чувствата не можеш да търсиш. Тези, които не са го изживяли, едва ли ще разберат за какво говориш. Дори и да го беше попитала, нямаше да получиш смислен отговор. А как да продължиш? Незнам. В началото ще искаш да спиш колкото се може повече, за да не мислиш. На следващия ден първата ти мисъл ще е същата, с която си легнала. Нищо няма да те радва и ще вършиш нещата механично. Общуването и грижите за детето ще те разсейват, но за кратко. Ще си на автопилот доста дълго време.
|
|
