Разказ за живота
преди: 12 години, 6 дни, прочетена 5747 пъти
Разказ 1
Тя бе затворено момиче, което рядко говореше с хората, не защото нямаше какво да каже, а защото просто се притесняваше. Гледаше всички от страни, наблюдаваше какво правят, как се забавляват, а за нея, за нея денят бе просто едни пропилени часове, скучни минути и безсмислени секунди. Тя не играеше с другите деца на площадката, защото никой не искаше да дружи с мълчаливото, русо, момиче, което предпочиташе да говори с госпожата отколкото да играе с кукли. Тя бе странна в очите на другите. С времето тя се промени. Малко бяха хората, който успяха да я опознаят, който разбраха каква всъщност е тя, какво се крие зад тази усмихната маска, колко много тъга, малко щяха да са и хората, който да го разберат. Тя се научи да се усмихва, да бъде щастлива, но естествено, това не продължи дълго. Само след година тя отново стана същото затворено момиче, но с по - голямо его, а характерът й става още по – остър от преди. Не я бе страх от това какво ще си помислят другите, когато им каже истината в очите, въпреки, че сама тя, знаеше, че често от истината боли. Бе оградила себе си, сърцето си, в обвивка от лед, който почти никой не успя да пробие, дори бих казала никой. Имаше хора, който твърдяха, че я познават, но те дълбоко грешаха, никой не можеше да премине зад бариерата, която тя бе направила около себе си, никой не можеше за преодолее, високите бетонени стени, загладили душата й. Всеки който откриваше по нещо за нея, се надяваше, че ще разбере повече, но откриваше само, колко е странна тя, колко много страни има. Откриваше, че тя е като 3d пъзел, който не можеше да се нареди! Времето минаваше, а хората който я подминаваха я мислеха или за поредната кукла без душа или за прекалено надута, за да поговори с някого за себе си, но знаете ли какво? Те всички грешаха, тя не бе надута, просто бе прекалено силна, за да покаже чувствата си, тя просто имаше нужда да я прегърнат силно, за да й покажат, че винаги ще са с нея, че ще я подкрепят, че тя не е сама!

Разказ 2
В очите на едни тя бе светлината, онази добра фея, когато винаги бе готова да помогне. Всеки ден се намираше по някой, на който тя да даде нещо, тя се раздаваше, а за нея нямаше нищо, за нея не оставаше дори и една мила дума, една дружелюбна усмивка. Времето минаваше, а тя се превърна в нещо коренно различно в очите на другите. Тя стана вещица в очите на хората. За тях тя бе тази, която мразеше всичко и всички, за повечето хора, тя бе като непрогледният мрак, тъмна, мрачна. Тя, от своя страна, предпочиташе да е сама, да не се тревожи за хората, както преди. В очите а жителите, тя вече не бе добрата фея, красивата принцеса тя бе просто една вещица, зла магьосница. Тя често седеше н прозореца на малката си стая, гледайки към звездите, който блещукаха една по една на синият небосвод, потънала в мисли, размисли за живота си. Често се питаше какво ли щеше да е, ако и нейната приказка имаше своето начало и своят щастлив край, както и всички прекрасни моменти между тези две точки. Тя също искаше на дамери своят принц на бял кон, с който да заживее щастливо за вечи времена, да бъде щастлива с него. Не искаше да свърши като всички други герой от приказките, всяко едно нещо я притесняваше. Дали и тя нямаше да се превърне в каменна статуя, като злата кралица от приказката ''Снежанка и седете джуджета. ", а може би вече се бе превъвраала точно в това, в един студен, безчувствен камък. Беше я страх, да не свърши като чудовищата от приказките, който загиват, в опит да защитят нещо ценно за тях. Като триглаватя ламя в приказката за златната ябълка. Въпреки всичко това, тя все още имаше надежда, че също се има своят щастлив край, независимо колко време ще чака!

- Исках да споделя това с вас. Кажете какво мислите? ! Аз мисля, че поята приятелка се е справила доста добре. В момента тя стой до мен и се муси, защото все още не е особено съгласна....

Автор: Kityyyy