Споделена история от Любов и изневяра |
Дадох ме си време
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1781 пъти
Здравейте! Сега ще ви разкажа моята история. Аз съм на 27 години, а приятелят ми е на 24. Запознахме се преди 2 години и всичко, като във всяко начало, беше толкова магическо.. Казахме си обичам те на най-романтичното място, по-романтично и от най-смелите ми мечти.. И така знаете, че докато 2-ма души са все още влюбени, всичко е цветя и рози. Проблемът беше, че и 2-мата бяхме от различни градове, но някак си съумявахме да се справяме с факторът „разстояние”. И всичко беше прекрасно в продължение на 8 месеца, докато не заминах за 3 месеца за чужбина. Когато се върнах нещата не бяха същите, и го усещах. След като му казах, че при първият миг на нашата среща, стомахът ми се е свил. Същата вечер той плачейки ми сподели, че не е усещал същото. Че все още ме обичал, но не усещал нещата по същия начин. С много плач и от 2-те страни решихме, че ще се опитаме да преодолеем това, защото и 2-мата сме без опит в по-дългите връзки, да не говорим, че той е имал само 2 преди мен. И както и да е, опитахме сме и нещата започнаха да се получават лека-полека. Аз се преместих и в неговия град, защото си дадох сметка, че само така ще можем да заздравим нашата връзка. Докато не минаха някъде около 7 месеца.. И той започна да се държи някак по-хладно, вижданията ни намаляха.. Съответно и сексът. Когато поисках да поговорим по въпроса, той ми каза, че вече не ме обичал по „онзи” начин.. И искал всичко да е както преди, но осъзнавал, че това е невъзможно и не бил в състояние да живее само със спомени. Дадохме си известно време той да реши какво иска от тази връзка.. 2 дни по-късно ми писа, че се мразил за това, което бил направил и искал да сме заедно. 3 дни по-късно бяхме заедно всеки ден и когато поисках да бъдем интимно близки, той „не успя”.. 3-4 дни по-късно каза, че иска окончателно да се разделим. Този път изглеждаше твърдо решен, нямаше нито сълзи, нито мило държание от негова страна. И се разделихме.. 2 и половина седмици не бях на себе си, защото го обичах/обичам прекалено много.. И вярвах, че човекът който ме обичаше по онзи начин, все още е някъде там.. На 3-тата седмица ми писа на л. с. във FB, някакъв текст на песен-каза, че била за мен и в същия момент ми се обади. Говорихме близо 3 часа.. И плачеше и съжаляваше и каза, че е осъзнал как нищо повече не е искал през целия си живот. Как съм му давала всичко от това от което се нуждаела една връзка и би искал да правим много неща заедно, защото сме си приличали толкова много. Каза ми също, че си дал сметка, че не се виждаме достатъчно честно и че не сме правили секс също толкова често. И за момент е станал еднообразен и чак не му се искало. Тогава аз се съгласих и му казах, че съм съгласна да разнообразим, защото на мен ми е пределно ясно, че битовизмът и еднообразието въобще „убиват”.
И аз ест, му дадох втори шанс.. Обичах го прекалено много. И всичко беше страхотно близо 2 месеца и нещо.. Виждахме се често, правехме неща заедно. Единствения проблем, беше интимната близост, която липсваше. Не казвам, че това е малък проблем, просто си мислех, че тъй като е прекалено чувствителен, му е нужно известно време след раздялата ни.. И да, за 3 месеца правехме секс веднъж и то защото аз му се молих. И ми казваше колко много ме обича и си правехме планове.. И показваше всички тези свои чувства и аз знам, че бяха истински, защото си личи. Обаче преди около 2 седмици пак започна да се държи по-студено.. Вижданията съвсем ни намаляха. Аз започнах да имам съмнения за „друга” тъй като все още не правехме секс. И тогава, след поредната криза от моя страна, реших, че трябва да изясним какъв е проблема. И когато говорихме, той ми каза, че не знаел какво иска. Когато го попитах дали все още ме обича, той едва ли не ми кресна, като каза: „Обичал съм те и продължавам да те обичам, никога не се съмнявай в това! ” После ми каза, че 2 от нещата, които го притеснявали били: 1)сексът.. Знаел, че може би не ми го казвал достатъчно честно, но аз наистина съм била красива. Просто понякога не съм го привличала и когато съм се снимала с бельо онзи път, той не ме пожелал до такава степен, че да дойде при мен. 2) какво съм можела да искам до 2-3 години-за него възрастта не била проблем, но си дал сметка, че аз съм можела да искам деца, а той не бил готов за такова нещо все още. Той не знаел в момента какво иска, какво остава за след 2 години. Не знаел дори дали ще иска да сме заедно, дали ще иска деца от мен въобще.. Баща му даже му бил подхвърлил да ме покани за заживеем заедно. Аз никога не съм настоявала за това нещо и той го знаел. Но просто не се чувствал готов за съвместно съжителство на този етап. И когато го попитах иска ли да се разделим, защото аз нямам смелостта да сложа край на тази връзка, тъй като го обичам прекалено много и не искам един ден да съжалявам за това, той ми каза, че ако го питам дали искам да се разделим-Не искал, обаче и не знаел какво точно чувства.. И си дадохме месец, в който всеки да реши какво точно иска и какво не.
А аз го обичам толкова много.. Просто винаги съм си мислела, че когато срещнеш човекът, ще го познаеш. И когато всичко между вас върви (не броя секса, но според мен това е проблем, който може да се реши), всичките му приятели те обожават, техните също, когато имате толкова много общи интереси и ви се отдават да правите толкова много неща заедно, никога не съм си мислела, че това нещо може просто да се срине.
|
