Споделена история от Любов и изневяра |
Писмо до любимия човек
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 29602 пъти
не знам дали ще ти стигне времето и нервите да го прочетеш до края, за това накратко... до колкото ми е възможно :))
има една приказка, че Хората винаги си тръгват... Идват, когато не ги чакаш и си отиват, когато имаш най-голяма нужда от тях! ...
аз наистина не съм те чакала, ти просто се появи от някъде, наистина ми повлия много и ме промени, обаче само знам, че не искам да си отиваш, защото винаги ще имам нужда от теб! не защото нашите ме изоставиха или заради детето, а заради самата мен. може и да е банално, но наистина си всичко за мен, и не само за сега или за година-две /както ти казваш/, а завинаги! нали знаеш, че съм ти казвала, че 3 живота няма да се отървеш от мен :))
спрямо детето! да, знам, че може би не си готов и си още много объркан, знам, че постъпих егоистично, но хората никога не са готови за деца-никога не му е времето и мястото! гледам на по себе си-първо си ученик- не може, после студент-пак не може, после кариера да правиш-пак не може, е кога може? !? знам, че ти е трудно, защото и на мен ми е мноооооого трудно, но аз те обичам и искам ти да си баща на децата ми-сега, след 10, 20 или 100 години! разчитам на теб, относно децата. знам, че имаш работа, но и аз имам. знам, че ми отделяш време, колкото можеш, но вече не ми е необходимо вниманието ти, а помощта ти, както ти казах и по-рано! сам да отгледаш дете не си е работа, искам тя да е възпитана и умна, а за това са нужни двама.
и сега идва моментът в който казваш, че се опитвам да те вържа или съм ти взела свободата!!! не, нищо от това не искам, наистина, заклевам се в детето си! но искам детето ми да има баща, който ще се грижи за нея, ще я храни, ще я дундурка, ще си играе с нея, ще тича с нея, ще я облича и ще я съветва- ще бъде до и с нея! това дете взима не само твоята "свобода", но и моята. имам предложение-да се опитаме да дадем друг аспект на "свободата си"?
знам, че си свикнал сам и никой да не ти държи сметка за каквото и да е, и с мен е така. това ще е трудна задача, ако искаме да се спогаждаме.. ;) моля те да си помислиш сериозно и да ми кажеш, ако искаш да продължиш ергенския си живот, няма да те спра! защото и аз си искам моминския, ама вече е по-сложно...
брак? !? истината е, че искам, мнооого искам да съм г-жа Х и на вратата на домът ни да пише: сем. Х :)) това е мечтата ми, от първия ден, в който те видях, да съм твоя жена и майка на децата ти! сега още повече, след като вашите ми станаха "наши" :) не мога да кажа защо теб те е страх от това, може би мислиш, че така се обвързваш повече с мен, не знам. но истината е, че един мъж може да е до жена си и детето си със или без пръстен, със или без име. може и сме с еднакви имена и халки, и пак да не си до нас, пак да не се чуваме; но може и да сме без еднакви фамилии, без халки и пак да си до нас. истината е, че може би до една степен брака ме подсигурява по някакъв начин, дава ми сигурност, поне така мисля сега... и все пак таксата за развод е 28 лв. :))) нямаме имущество, така че.... я се замисли, може пък и да е хубаво жена ти да ти подава чехлите и да те вика на вечеря! ;) освен това, казваш че е тъпо да ядеш сам и да се прибираш сам от работа, е имаш вариант, не е като без хич ;)))) шегувам се! решението не е само мое, иначе до сега.... :) ние сме двама и двамата имаме мнение по въпроса.
и на последно, може би, но важно място! искам да престанем да се караме, заяждаме и задрънчваме за глупости! моооооооооолллллллллллляяяяяяяяя теееее! знам, че възрастовата разлика ни е голяма, но нещата идват от разликата в мисленето, според мен! понякога се държа като дете, но ти дори не се замисляш защо и не те упреквам. може би някога, някъде нещо ми е липсвало много, може би... друг път ти си детето, наистина понякога ме изумяваш, не се сърди! искам, т. е. предлагам ти, ако запред ще имаме нещо общо да се изслушваме и да си говорим повече, а не всеки да си мисли някакви неща и да прави интерпретации на своя глава. deal? :) искам, т. е. пак ти предлагам, да стигаме до консенсус по оспорван въпрос, без да си налагаме мнението над другия, защото така потъпкваме достойнството му и не само.
за шапшалите, циганските влаинки, безпътните и всякакви такива няма да коментирам... :)
знам, че искам много от теб или поне ти предлагам много, а пък ти си коч и си правиш каквото си искаш, и знам, че както можеш да кажеш ок, така и можеш дами кажеш да заминавам с детето си от там от където съм дошла, защото и двете си ги правил, но... аз ги предлагам за да живеем по-спокойно, ако все още искаш да имаш нещо общо с мен, де... и двамата много сме грешали един спрямо друг, и двамата много сме се наричали и обиждали и каквото и да кажа, ще е малко, ще е нищо... нищо не ни извинява, нито мен, нито теб! нищо не може да върне времето назад и нищо не заличава лошата дума! просто искам да си до мен, до нас... и да сме си опора, наистина, не само на думи!!!
p. s. може би, ако това писмо беше на хартиен носител, нямаше да бъде четимо, толкова сълзи до сега никога, ама никога не е имало, наистина :))) защото всичко с теб ми мина като на лента, а знаеш, че помня мнооого, нали съм куча гад :)
ааа, и курвите не ги обсъдихме, да не повярва човек, ги забравих, ма само да те хвана... ааа, то не ми пречи като те видя да си кажа думата :)))
не знам дали ти искаш да ме видиш, защото аз искам да те дивя възможно най-скоро... просто не мога без теб, опитвала съм се на няколко пъти и не мога. ако мохамедь не отиде при планината, тя ще отиде при него. просто няма как да разбереш какво ми е, когато не си до нас, колкото и да ти обяснявам! да те обичам е малко, аз те обожавам, ти си всичко за мен, всичкоо... наистина!
Твоя,
Ревла или Влашката циганка :))
|
