Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Много се надявам авторката да прочете това. Едно момиче от моят клас (10 клас сме) имаше същият проблем. Всички и се учудваха защо го прави - донякъде я смятаха и за по година така, но други ги отблъскваше.. не можеше да спре да се реже.. един ден дори дойде линейка, защото беше станало сериозно, но едно момче - скромен беше, не беше някой надут.. абе много добро момче си беше и й помогна.. той постоянно беше до нея, ходиха заедно.. май бяха и гаджета незнам точно, но покрай него тя спря да го прави.. той я правеше много щастлива и оттогава той я контролира и не се е рязала :).. много се надявам да намериш и ти някой, който ще те обичка и повярвай.. веднага ще забравиш тия глупости :)

7.   Да, такава си :). Писна ми всеки втори да се реже. Писна ми да губя приятели. Писна ми по цели вечери да стоя на тръни и да звъня през 5 минути на човек, просто за да знам, че не се реже. Писна ми да стоя и да си мисля кой мога да загубя, какво може да се случи... писна ми да изпращам хора до тях не за друго, а защото не искам да ги оставям сами от страх, че отново ще прибегнат към това. Писна ми да гледам познати и приятели и напълно непознати дори, които са с белези по ръцете. Чертичка, две, три... съвсем леко или не... писна ми.
На хората не им пука, защото ти не си се спряла. В началото ти е мъчно, опитваш се да помогнеш, говориш с човека, пращаш го на психолог... но той не спира, депресира се, реже се, казва, че няма смисъл да живее. В един момент този човек се превръща в енергиен вампир и колкото и да го обичаш, го оставяш. Пука ти, следиш да не прави такива глупости, но в даден момент даваш на късо и се отказваш завинаги. Колкото и усилия да полагат околните, те не могат да те спасят, ако ти не искаш да живееш. И колкото и наранена да се изкарваш, истината е, че и ти ги нараняваш. Сама си избрала да живееш така.

И не ми казвай, че не ти се живее, че няма смисъл. Напротив!! Ако ти се умираше, щеше да се срежеш само веднъж, но качествено. Ако не ти пукаше, нямаше да си криеш белезите. Искаш да живееш, просто не искаш да е по този начин. Искаш да изпиташ хората около себе си, да ги изправиш на зъби и нокти и да видиш кой ще се стресне, но си прекалила и те вече не обръщат внимание. Чела ли си лъжливото овчарче, а поука оттам взе ли си? Да луда си... не виждаш какво причиняваш на себе си и на околните. Луда си, предлага ти се помощ, казват ти нещо, което не ти харесва и ти сядаш да ревеш в анонимен сайт. Никой психолог не е учил, за да депресира хората още, всеки психолог иска поне да вкара в релси пациента и да го махне от главата си, ако не друго. Приеми помощта, стегни се и спри с това рязане, защото това не ти решава проблемите!
Съжалявам, ако съм те наранила с думите си.

8.   Аз съм авторката и редовно ще следя темата. Такам хм, значи отностно номер 3 искам да кажа, че наистина е кофти, че не могат да се оставят данни за комуникация иначе би било хубаво да си споделяме. Много съм съгласна с, това което написа и, че винаги ще има хора, които ще мачкат и, че болката минава към физическа. Както вече споменах никога не съм го правила за внимание и никога не съм го правила на публични места. Само и единствено у дома, когато съм сама. Не съм парадирала или подчертавала това. Ако беше така щях да си го напиша във форум или фейсбук, за да знаят коя съм, а не анонимно. Към номер 4 -отностно копаенето се изказа доста грубо. Защо желаеш ти драги ми българино смъртта на човек от националноста ти? Стува ми се, че се режеш по-скоро от скука отколкото от болка. Може и да греша, но създаде такова впечатление у мен и честно казано мислех, че само тийновете го правим лол очуди ме. От друга страна евала, защото аз постоянно се оглеждам за белези по чуждите ръце и, ако те видя ти ще ми оправиш деня, като знам, че не съм само аз. Към 6 - гадно ми е, че не познавам това момиче, може би щяхме да сме идеална дружинка и истината е, че дори да си намеря някого какво нея пак ще е същото. Бях открила такъв човек и беше чудесно, но редовно започнахме да се караме и както аз така и другият човек се режехме след всяко каране и може би, защото много го обичах и ми беше кофти и затова май е излишно да имам отново толкова близак, защото при една карба аз пак ще си посегна.

9.   Знаеш ли кфо ще ти кажа? Никога не съм била груба, но ми писна от хора в този сайт който хленчат.. о ама аз съм дебела, о ама нямам приятели. Ако вие не се вземете в ръце, никой анонимен няма да го направи. Приемете го: ''Сами сме срещу себе си! '' И аз се режа, и аз съм депресирана, и аз съм дебела. Но никога не съм седнала да хленча за това. Просто се вземи в ръце- ако ти не си помогнеш, никой друг няма да го направи! Ако съм била груба не се извинявам.

Момиче, 16

10.   Ирония-. - това с копаенето е иронияXD

11.   Здравей, Авторке, при мен е същото за което говориш. Това се случва, когато ме нараняват душевно- тогава аз го правя. До вчера имах синини по крака- бях забила нож в крака си. Всяка душевна болка е израз с някоя физическа. Това е когато някой много билзак ме нарани. Това е от скоро от година някъде. За грешките на другите- наранявам себе си. Кога ще спра ли? Когато спре да ми пука- дори и за близките ми.

12.   Към 9 - аз не хленча бе момиче, я се осъзнай! Питам само как да постъпя, това е искане на съвет. Да съм споделяла нещо относто живота си или дадена случка? Не, нали? И само да допълня, че аз не съм дебела, а слаба. Ти в момента точно това правиш-хленчиш. Да съм те питала каква си? Като си дебела ходи на фитнес, а не кисни тук и защо подяволите си седнала да пишеш при положение, че не те интересуват историйте на хората и ги смяташ за хленчене? Явно не е така както го казвваш и към това ме довежда факта, че коментираш. Като не знаеш какво да ме посъветваш не давай много акъл. ;]]]

13.   9.
Просто се вземи в ръце- ако ти не си помогнеш, никой друг няма да го направи! .. М, не това не е съвет.. А за смисъла на живота- ами аз си казвам, че утре всичко ще е по-хубаво и че искам да имам деца. И това ме крепи от самоубийство.

15.   И аз бях така, но с времето и това минава. Като за начало спри да се обиждаш с думи като 'изруд ли съм' И прочие. Спри да се самонараняваш. Всеки път когато вземеш бръснарското ношче или пергела ( предполагам с това се режеш ) си помисли за нещо хубаво и се опитай да спреш :)
Успех!

16.   И аз от известно време сериозно се замислям дали да започна да се режа. Сълзите не помагат или поне на мен. Точно затова ще започна да го правя поне от това може да започна да се чувствам по добре. В смисъл такъв това може поне за момент да ми помогне. И аз като теб не искам да привличам внимание. Въпреки, че досега не съм го правила разбирам хората които го правят. Аз не съм човек, който да ти кажа, че трябва да спреш. Не знам какво да те посъветвам. Като за начало може би трябва да се опиташ да прекарваш повече време с хора които те разбират. Трябва да правиш всичко което искаш без да ти пука какво ще кажат другите. Спомни си какво си искала да правиш преди да започнеш да се режеш. Най- лесно е да започнеш да се самонараняваш за съжаление да спреш е много трудно. Чела съм и други подобни разкази ако така мога да ги нарека. Не познавам хора които го правят, но бих искала да се запозная с такива хора защото ги разбирам. Аз имам също много проблеми и мисля, че точно хора които имат нещо общо трябва да си контактуват. Защото те ще разберат, а докато другите само ще те посъветвам нещо което дори те не биха направили.

17.   За жалост съм на страната на номер 7. Принципно не мога да търпя чуждата болка, по простата причина че се вживявам твърде много. Имах една-две приятелки, които се режеха. За всички, които плачат когато чуят история на човек, който се самонаранява... Бих казала, че е дори още по ужасно за хората около тях. Знаете ли колко боли, когато виждаш, че хора за които наистина ти пука го правят. Първо правиш опити да им помогнеш. Говориш им мило, опитваш се да ги развеселиш някакси, правиш всичко възможно за да им помогнеш... Ив даден момент разбереш, че те не просто не искат да излязат от малкия си мрачен и жесток свят просто защото са привързани към него поради някакви неведоми причини... Когато видиш, че всичко, което правиш просто отива на вятъра, те продължават да се самосъжаляват и депресират, а ти се чувстваш като тъп безполезен парцал задето колкото и да им показваш че ти пука за тях, за тов акак се чувстват, за това какво преживяват те продължават да го правят... Ужасно е. Накрая и на теб ти иде да се нарежеш.

18.   Аз също го правя... На 13 съм. С ножица, нож, пергел... Последния път си обещах да спра... и спрях до сега.. Никога няма да се повтори, защото майка ми взе мерки... а в училище момичетата чак ме проверяваха всеки ден.
Намери си приятели които те ценят. С малко чувство за хумор на мястото си всичко ще е наред! Гледай позитивно.. Усмихвай се! Аз вече го правя! На лошото отвръщай с добро. Никой няма да може да те нарани...

19.   Ти си много чувствителна и интелигентна, не знам какво друго да ти кажа. Твоята история ме разтърси. Недей да се самонараняваш, моля те. Аз също съм свръх чувствителен, но и много страхлив. Не те разбирам и не мога да ти дам съвет, но те подкрепям и ти желая късмет.

20.   Когато бях на 18 години се самонаранявах, като се удрях примерно за това, че ме е срам да кажа на някое момиче, че го харесвам и желая да станем гаджета. Просто ме беше страх от неуспех. Нямах сили да го възприема, че може да ми откажат. По-късно - на 25 години също не можах да събера кураж да кажа на едно момиче, че много го харесвам и излях чувствата си вместо в изповед пред нея в бодене на всичките ми пръсти с безопасна игла. Това беше самонаказанието ми, че нямам смелостта да поканя момиче на кафе примерно. По-късно, на 30 години си пусках кръв от вената, за да покажа на моя приятелка колко много държа на нея. Нямаше очаквания резултат. Сега използвам самонараняването с научна цел. Примерно тъй като искам да откажа цигарите и от време на време си гася цигара от челото а след това започнах да го правя на ръцете си. Целта е когато помисля за цигара подсъзнанието ми да използва създадения ми условен рефлекс, че паленето на цигара ми ще доведе до болка. Така наистина успявам за около месец да не пуша, като въобще и не усещам нужда от това. После някой много ме ядоса и отново си купувам цигари. След като изпуша кутията с една от последните цигари правя същото изгаряне и така цикъла се повтаря докато не ме ядосат отново. В някои научни книги срещнах самопричиняването на болка за положителна възпитателна мярка, като примерно при натрапливите неврози. За съжаление в интернет пространството никъде няма подобен педагогически похват. Излиза, че в мрежата, където информацията е безкрайна всъщност няма това, което човек търси. Явно трябва да се възродят книжните библиотеки, защото няма как всеки учебник, който излиза да се сканира.
И сега на темата. Вие предполагам се самонаранявате, защото във Вас има някакъв копнеж към нещо. Имате силна нужда от нещо, което не знаете как да го постигнете и смятате, че е невъзможно да го постигнете. И по този начин съвсем нормално е като съзнателен и отговорен човек, каквито вече няма да прибегнете към самонараняване. Това е напълно нормална реакция ако го споделите с професионалист. Всяко следствие има причина. Философа както зъболекаря търси причината в корена. Трябва да се позовете на поговорката, която гласи, че лекарството от което се нуждаете расте във вашата градина. Искам да кажа, че просто трябва да разсъждавате писмено и да разсъждавате от какво имате нужда и как бихте могли да я удовлетворите. Всяка болка има лек. Не може само мъртъв човек да го съживите. Рязането на части от тялото не бих казал, че е самоизтезание. То не е достатъчно болезнено, но пък Ви дава някакво удовлетворение. Може просто да обичате да гледате кръв, което означава, че просто извършвате едно хоби. Това не е сериозен проблем. Лошо е, когато човек иска да прекъсне живота си. Според мен самонараняването с причиняване на осезаема болка може да има много добър психологичен ефект. Примерно когато нямам желание да свърша една работа аз помолвам съпругата ми да ме удари средносилно в тестисите. Ефекта е двоен. Един път се раздвижват хормоните, което е благоприятно и отделно по пътя на невроните се активира целия организъм.
Естествено щом има наказание за прекъсване на лоши привички и разрушаване на паразитни условни рефлекси, трябва да има и някакви награди когато успешно се справи човек с даден проблем или въобще като направи някакво постижение. Подобно е оценяването в клас. Но тук всеки може да бъде отличник и всеки може да бъде слаб ученик според това как прилага метода на актовете за наказание и награда.

21.   Хей. Обикновено не пиша тук, но сега ще направя изключение.
Ти си почти като мен. Ето ти малко подробности чрез които да разбереш, че си почти като мен. -Бях 3 години аутсайдера на класа-подиграваха ми се, обиждаха ме, откраднаха най-близката ми приятелка и следователно бях сама. Със семейството мога да кажа че не се разбираме никак добре. Сега съм 9 клас и имам приятели. Чрез това искам да ти покажа че надеждата НИКОГА не умира.
Така продължавам.. и аз се рязах преди. Но бяха само 2 пъти. И при двата пъти изпитвах вина, че съм си развалила обещанията. Сега да, понякога се чуствам тъжна, но не започвам да се режа.
Животът е тежък, труден. Само по-силните оцляват. Но ако се замислиш, ще осъзнаеш, че колкото по-рано изпиташ болката, тъгата, розочоравието, толкова по-лесно ще ти е за напред, ще си подготвена за по-лошото. Поне аз така мисля
Но помни никога не се предавай. Намери начин чрез които да изразяваш тъгата. Аз например, вместо да се режа, когато съм тъжна танцувам и слушам музика. Прави нещо, което на теб ти харесва. Дори и да не можеш да пееш и да танцуваш, това не означава че не можеш да се забавляваш по-този начин. Ако не ти харесват танците и музика, намери нещо което ти харесва на теб. Можеш да се запишеш на карате. Така че ще се чустваш много по-добре. Можеш да се запишеш на плуване, дори и да не можеш да плуваш, ще те научат. Можеш да се запишеш на йога или мецитация. Ще станеш много позитивен човек чрез йогата и медитацията. Моята по-близка приятелка всеки ден прави йога и медитира и мога да ти кажа, че е най-позитивния човек, които познавам. Но това не означава, че и на позитивните хора понякога не им е тъжно. Просто трябва да правиш нещо което на теб ти харесва. Нещо, което ти достава удоволствие.
Друг начин чрез които да забравиш за рязането е да четеш книга. В днешно време, много малко хора четат, което е жалкото. Според мен, няма хора, които не обичат да четат. Просто трябва да намериш жанра, които на теб най-много ти харесва. Ако обичаш да четеш за вселената и за науката, това е много добре. Ако обичаш да четеш екшъни, ужаси, трилъри Стиван Кинг е най-добрия. Чрез книгата, намираш светове за които надали си предполага, че съществуват. Дори и да нямаш приятели, един човек беше казал, че книгата е най-добрия приетли на човек. Ако обичаш да четеш-окей, много добре, ако не-прави нещо, което на теб ти доставя удоволствие.
Намери си приятели. Ако си 6 или 7 клас, това е добре защото имаш малко години и после отиваш в гимназията, където може да срещнеш добри приятели. Ако не, ако си в гимназията, опитай да се сдружиш с някои. Ако не- води си дневник. Пиши всички, описвай деня си. Това също е начин чрез които да премахнеш болката.
От една страна ти и аз много си приличаме, но от друга-не. Доколкото разбрах, ти си чуствителна, лесно наранима, пука ти. А аз нито съм чуствителна, нито лесно наранима, нито ми пука. Преди бях чуствителна, но преудолях този етап. Когато станах в гимназията, просто спря да ми пука. По друг начин го казвам"изключване на емоциите". Да така аз оцелявам, не чуствам. Хората са казали че, на тези които най-малко им пука, са най-щастливи. Има нещо вярно. Спестих си дооста проблеми и главоболия откакто спря да ми пука. Но въпреки това понякога ми става гадно, но си казвам че Аз съм силна, вдишвам няколко пъти и болката горе/долу отминава. Точно тук, едва ли ме разбираш, защото хората са различни, и точно това е моя начин за оцеляване.
важно е да мислиш позитивно. Да, първоначално, ще искаш да се режеш, ще ти е много трудно, но започни да правиш някакви неща/като спротувай, танцувай, чети, излизай макар и сама лично на мен ми е приятно/Така ще си запълниш свободното време и ще заббравяш за рязането. Да, първо ще ти е много трудно и на мен ми беше, но го преодолях. Сега изобщо не искам да се режа. Но ще мине време и ще се замислиш, че ти си успяла. Спряла си. Тогава ще се почустваш много горда. А повярвай ми, чуството на гордост е незаменимо. Понякога ще искаш, но после ще се почустваш зле, че не си изпълнила обещанието. Че това време, през което не си се рязала, е пълна загуба на време.
Но може би най-важното нещо е желанието. Ако ти не искаш да спреш да се режеш, то никои не може да ти помогне. Само ти можеш сама да си помогнеш. Хората пишат тук доста, но честно те няма да дойдат и да ти кажат да спреш. Само ти си. Войната е твоя. Битката е твоя. Най-трудно е да се бориш със себе си, но повярвай ми, веднъж направиш ли го, ще успяваш завинаги. Сама си, не, не ти го казвам, защото нямаш приятели, не напротив казвам ти го, защото дори и да имаш най-добрите приятели на света, те не могат да ти помогнат. Те може да искат да спреш да се режеш, но ако ти не искаш-си изгубена. ХораТа са казали: С желание и до луната може да се стигне. Трябва само да вярваш че можеш. Вярвай и ще успееш. Вслушай се в мен, може да съм само на 15, но мога да кажа, че имам житейски опит.
Бих оставила контанк за връзка, но "Написано преди 8 месеца"едва ли ще го видиш, а и редакторите ще го махнат. Бъди силна и настоятелна. Не се отказвай лесно. Битката е твоя. Като победиш, ще почустваш чуството на гордост. което чуство е незаменимо. Успех.
Момиче/н. /15 г.

22.   Искам съвет преди да съм отишла твърде далеч. На 15 съм и се чувствам психически смачкана и недооценена от другите. Имам проблеми в семейството... напрежение скандали и т. н. В училище нещата не вървят добре. Имам лоши оценки, не мога да се съсредоточа. Това лято за мен беше ужасно, защото търпях обиди векове и т. н върху мен. Не ми даваха да излизам и аз по цял ден седях вкъщи плачейки под завивките. Искарваха всичко едва ли не аз съм виновна за всичко, даже едва не се стигна и до психолог. Преди известно време реших, че след като уж съм виновна за всичко трябва да се самонакажа. Започнах да си режа ръцете на различни места, просто изкарвах всичко на себе си. После ми оставаха белези но аз продължавах... така и до днес.

23.   Номер 22, моля те, не се наранявай повече! Ако щеш вярвай, този период ще ми мине. Просто трябва да го изтърпиш някак! Знам, че ти звучи непосилно, но моля те, потърпи малко, и всичко ще се успокои, сигурен съм! Имай ми доверие!

24.   22, трябва ти консултация с психолог! В същото положение съм, с изключение на оценките от университета, но там са други проблеми. Добър психолог може да ти помогне да излезеш от ситуацията, но трябва време, а това е като порочен кръг, от който много трудно се излиза. Контрата е в теб, но на този етап, ще ти е трудно да го осъзнаеш. Самонараняването вероятно освобождава емоционалната ти болка, също е и копирен механизъм и пристрастяващо, но може много да ти навреди. Раните ти могат да се възпалят или да се нараниш със замърсен предмет, да не говорим, че някой ден може да те е срам да носиш по- къси дрехи.


Black Sabbath