Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Аз също имам сериозни геникологични проблеми -киста, камък в бъбреците, бяло течение, артрит от 5 години. Знам за тези проблеми от 15 години.

Първата ми любов не искаше дете, намери си жена с готово дете. Втората ми любов ме заряза 6 седмици преди сватбата, заради по - млада жена. Между двете ми любови бях сама 3 години. Сега съм на 26 и болките са много силни.

Според докторите трябаше да родя до 24 години. Сега съм безработна и пренебрегвам втората си любов. Бялото течение е вече непоносимо - постоянно съм мокра, а сърбежите ми омръзнаха.

Казват, че за всеки влак си има пътници, а годините си летят и здравето ми се влушава. Досега имам направени 2 операции, а трябва да направя още 3. Как да ги направя като още не съм родила. Разбирам те какво си преживяла. Първият ми приятел беше с много жени, но винаги беше искрен.хАко трябва да избирам между двамата и аз бих избрала първият, макар че е с 8 години по голям от мен.

7.   Здравей Миличка. Твоята история ме трогна ще бъда кратка и ясна! Остави се сърцето да те води. То шепти така, че го слушай внимателно! То никога не греши. ! Успех

8.   Моята историа е абсолютно същата като на №4. Първата любов не се забравя, но е много важно с какъв човек искаш да живееш. При мен първата любов не може да бъде мой партньор в живота. Вятърничев и безотговорен тои не можеше да баде човека, който ще бъде баща за опора на децата ни и МЪЖ на жена си. Съпругат ми е истински отговорен човек, а за синът ни е готов на всичко. Сменял му е памперси, ставал е всяка нощ да го люлее и преспива, а пък на мене колко ми помага няма да изреждам. А колко много го обичам нямам думи!!! Съпругата на моята първа любов мъкне винаги двете им деца сама по доктори. Той никаде не работи. Живеят на подаянията на баща му. Самия той ходи по цял ден кой знае каде. Дано при теб да е по различно! Вяр вай ми , че е много възможно да те зареже отново. Ако го е направил веднж защо си мислиш , че ще е до теб завинаги. Съжялявам, че ти говоря така, но помисли !!! УСПЕХ!!!

9.   Здравей. Историята ти ме развълнува до сълзи. Искам само да ти кажа, че на сърцето не може да се заповядва, но ти това със сигурнос вече си го разбрала. И аз като теб никога няма да мога да забравя моята първа и единствена любов. Тя е от отзи тип, който така те разтърсва и изпепелява, че след като приключи - ти самата нямаш силата и желанието да продължиш напред. Така се случи с мен, че две години след това аз още не мога да се съвзема, той е в мислите ми всеки ден, всеки час, всяка минута и всяка секунда. Денят ми започва с мисълта за него и завършва с мисълта за него.

Бяхме заедно цели девет години-всичките ми ученически и студентски години че и след това. Имаше много красиви моменти, моменти на сълзи, на гняв, на смях. Въпреки всичко човешката психика е изградена така, че да запомни само хубавите моменти. Разделихме се. Но не защото не се обичаме, а напротив- умирахме един за друг. Давах живота си за да запазя неговия. Сигурна съм, че и от негова страна беше същото. Разделихме се, защото той трябваше да избира между родителите си и мен-ултиматум, който родителите му бяха поставили. И той избра тях.

Може би любовта му не е стигала, може би не е била толкова голяма, колкото беше моята към него. Сега той е женен, а аз продължавам да се надявам, че някой ден ще ми се обади и ще поиска да се видим. Едва ли ще се случи, но никога няма да спра да се надявам. Никога няма да спра да го обичам и да си спомням всички прекрасни моменти, които сме имали заедно. Така че, скъпа, повярвай ми - никога няма да можеш да забравиш първата си любов и рано или късно пътищата ви пак ще се съберат- пожелавам ти го от все сърце. Успех.

10.   Моята история е такава че безумно влубена на 18 години и първа любов продължи 7 год ходене по мъки хиляди раздели компромиси от моя страна и накрая пак нищо болна нещастна и неразбрана. И пак сама пред живота с болни бъбреци туморни образувания дадоха ми срок да забременея до 2-3год но той не спря да пие после започна да се друса и аз полудях. Няма баща починал е с майка му и баба му се борихме с лечение и с какво ли не но той не заслужава нищо.

Водеше разни жени вкъщи спеше с тях а към мен отношението беше лошо и когато се осефирясваше се молеше да му простя. Гадно брутално и ненормално беше всичко но аз го обичах и му прощавах сега реших да не слушам сърцето си а разума този човек няма какво да ми предложи той незнае какво е работа и докато мама е да него няма да се оправи.

Сега съм спокойна нищо че съм сама няма скандали няма мрънкяне и късане на нерви.

11.   Първата ми любов беше Росенчно сега е много гаден и вече не го харесвам

12.   Здравейте, като сме се разприказвали на тема 'първа любов', ще споделя и аз своите преживелици и объркани мисли. Бях много малка - на 14, когато за първи път се влюбих истински и реших, че явно това е първата ми любов. Но се оказа, че първата ми любов дойде 2 години по-късно: чувството беше по-различно, по зряло...

Първото, което трябва да отбележа е, че с него никога не сме ходили... Още в началото като се запознахме си бяхме интересни, но тогава го отдадох на хормоните и реших, че е като увлеченията, които идват и си отиват за 2 седмици. Дори не подозирах на колко грешен път бях. Месец след като се запознахме, той си намери приятелка, но не спря да ме търси...не често, но през седмица-две се обаждаше, колкото да не загубим връзка. Помня какво ми каза на 17-тия ми рожден ден по повод на някакво глуповато и шеговито изказване от моя страна:"истина е, въглените у мен все още тлеят.."

Това беше момента, в който осъзнах, че него ДЕЙСТВИТЕЛНО го е грижа. Няколко месеца по-късно, абсолютно неусетно, започнахме да си говорим по-често, да се виждаме по-често... да ставаме по-близки. Една нощ си писахме докъсно, защото аз бях безкрайно тъжна - не разбирах това поведение - да показва, че ме иска, а да продължава да е с друга...

Друго паметно изказване: "Може сега да е добре, но има нещо, което опитах веднъж, много отдавна, и не мога да го забравя". Когато се виждахме, се държеше невероятно мило, правеше всичко, за да се чувствам специална и единствена. Ако се случеше да се сдърпаме, пращаше най-милите възможни помирителни смс-и. Минаха обаче 2-3 месеца, в които си останахме на фаза обяснения в любов. Реших, че няма смисъл да се продължава така и просто прекъснахме контакт.

Най-голямата ми грешка беше, че не му казах колко го обичам, а той така и не го разбра. Той щеше да заминава да живее в чужбина и се видяхме запоследно няколко месеца преди това - никой не ме е гледал с толкова много любов, дори не мога да го опиша - може би сякаш гледаше любима порцеланова кукла, за която се страхува, че може да се счупи. Аз междувременно, бях започнала връзка с наш общ познат, който...е, беше свестен. Не събрах смелост да му кажа и досега съжалявам. Предполагам, че като е разбал за връзката ми се е почувствал предаден. Говорих с него няколко месеца след като замина и тогава единственото, което получих беше: "Имам неоснователни причини, да не говоря с теб, но знай, че ако някога ти потрябва помощ, можеш да разчиташ на мен". Не съм го търсила оттогава.

Това, което разбрах е, че не трябва да крием чувствата си...никога. В мен все още има една въпросителна - щеше ли да е толкова хубаво, колкото си го представях? Все още се сещам за него всеки ден. Искам просто да го прегърна, да го целуна и да му кажа, че винаги бих му помогнала. Няма човек, който да съм обичала така, няма друг в който да съм се влюбила след него. Последната си връзка приключих преди няколко дена, защото така не можеше да продължава - за половин година никакви чувства, само навик. Въпреки че имам координатите му и мога да се свържа с него, а вероятно след няколко месеца дори ще ми се наложи да се преместя в града, в който е той...не смея да говоря с него. Вместо това се измъчвам с въпроса дали той ме е забравил?

Ако е бил искрен като ми е казал, че ме обича (случвало се е 3 пъти, а той не е от хората, които го казват просто така) и искрен в действията си, възможно ли е сега да не ми помни името? Бих направила всичко, за да знам какво мисли. Едно е сигурно - останал е много наранен, аз също - е какъв е смисъла? След всяка връзка се чудя, защо изобщо да започвам след като зная, че и тя ще свърши, дори да не се привържа истински, пак боли, защото трябва да изкоренявам навика. А аз няма да намеря друг, докато ПОНЕ не съм му казала какво беше тогава и какво е сега, без надежда да стане нещо.

Може би истината е, че аз просто имам нужда от тази любов. Обичам я. Не мога да я пусна да си отиде. Мина толкова време, а нещата са си все същите за мен. Първата любов не се забравя, а според наблюденията ми, повечето хора са склонни на какви ли не компромиси, що се отнася до нея.

13.   Номер 12 - иди при него и му кажи всичко! Имаш шанс и НЕ трябва да го пропускаш! Ти ще го обичаш винаги, бъди сигурна в това... Затова просто го направи, няма какво да губиш, а можеш да спечелиш нещо истинско и безценно. Той ще ти прости каквото и да си направила, и ще бъдете заедно, щом го искате и двамата! Затова просто го направи докато не е късно!!!

14.   Реших да се поровя малко тази вечер из необятноно итнернет пространство и се натъкнах на това не случайно обхвана ме едно чувство необичайно за весел човек, това чувство е тъгата. Тъга, защото се сетих за минали моменти от моя живот скам да помогна на това момиче като напиша личната си история преди време се влюбих в момиче после се разделихме по независещи от нас причини след време съдбата или живота както искайте го наричайте ни срещна отново поприказвах ме си доста вече и двамата бяхме обвързани с други хора но решихме и рискувах ме зарязахме всичко и всички и се събрахме отново колкото и смешно да ви звучи това беше толкова трудно за нас но в крайна сметка като загърбим раздялите които оставихме сега сме си много щастливи и ще останем за вечни времена вярвайте ми.

15.   Да, първата любов не се забрава - това е факт и почти винаги сравняваме следващите връзки с първия трепет на любовта. Никога не можем да забравим момчето което ни чака на двора на училище с цвете в ръка без повод, кара ни да се смеем и ни показва какво значи да даваш и получаваш. Това е момчето чиято снимка ще пазим винаги - някъде скътана на тайничко местенце. В следвашите ни връзки нещата просто се повтарят - любовта, споровете, караниците и КРАЯ но това вече ще е повторение. Трявба да превъзмогнем този сладур, да спрем да си мислим какво би станало ако сега сме с него.

Малко са хората които са останали с първата си любов завинаги и са създали семейство, дори и те са имали периоди в които са били разделени и са били с други и као не са били щастливи са се събрали, но са пробвали и са разбрали че никои не може да ги обича като момчето в двора на училище. Никога няма да разбереш дали един човек е подходящ за теб ако няма с кого да го сравниш. Първи, втори, трети ... и така вече ще може да кажеш - ДА тои ме обича най-много. Не мисли за това кои мъж в живота ти е - мисли за това кои те обича най-много и кои те прави щастлива. РИСКУВАЙ ЗА ДА СПЕЧЕЛИШ !!!

16.   НАИСТИНА ПЪРВАТА ЛЮБОВ НЕ СЕ ЗАБРАВЯ ЛЕСНО МНОГО Е ТРУДНО ДА СЕ ЗАБРАВИ ДА ЗАБРАВИШ ЧОВЕК КОИТО ТОЛКОВА МНОГО СИ ОБИЧАЛ ИМАЛ СИ МУ ДОВЕРИЕ НО ТАКЪВ Е ЖИВОТА!!

17.   На мен също ми се случва това но се надявам да не съжалявам за изборът си така че продължаваи напред и не съжаляи за нищо.

18.   Сила, красота и.. без съжаления! Светът е болка, тъга и разруха. От нас зависи дали ще го променим, защото ние сме го направили такъв, а за целта трябва да продъжлим напред!

19.   Много е важно да прецениш как би живяла с един мъж в ежедневието.
Ако ти с ясно съзнание преценяваш, че сегашният ти партньор не ти дава всичко и че страдаш от студенината му, по-добре е да решиш кардинално въпроса сега. Той едва ли ще се промени занапред.

Независимо от всичко, тъй като не си живяла под един покрив с първата си пламенна любов, едва ли можеш да бъдеш напълно сигурна,че с него всичко би било перфектно в житейски план.Не залагай твърде много на това, бъди предпазлива, разумна.

Налагало ми се е да избирам между двама. Лутах се в двете крайности, лъжейки и двамата за известен период от време. И кое ме накара да реша- ами начина, по който ме караше да се чувствам всеки един от тях. Всеки човек е уникален- дори и едно също да ти казват, по един начин да се държат, вътре нещо ти подсказва, че при единият е по-особено, по-истинско, няма фалш, няма скрити мисли.
Ето това трябва да прецениш.
Кой от двамата как ти въздейства.
Към кого нямаш резерви, с кого се чувстваш повече себе си.
Иначе за едно си права- не започвай живота си в лъжа, ще нараниш не само другият, но и себе си. Няма да си щастлива.
Може би наистина трябва да послушаш сърцето си.Само то ни прави щастливи.

20.   Аз мисля, че щом има възможност да сте заедно и той те обича още трябва да сте заедно, ако се омъжиш тези съмнения ще те преследват. Важно е какво е в душата, а твоята душа не покойна и сърцето, и мислите ти са другаде.

Аз съм преживяла нещо подобно и те разбирам, в момента съм сама и се чувствам много спокойна, осмислям и надживявам нещата. При теб е по -различно ти може да си с този човек и се обичате за мен това е истинската любов и нея изпускай.
Това е моето мнение ,а съдбата ти е в твоите ръце.

21.   Здравейте и от мен!
Сега съм на 27г. омъжена от 5г. но все още нямаме деца. Моята първа любов е далеч по-откачена. Запознахме се случайно аз бях на 18 той на 17 и всичко пламна. По стечение на обстоятелствата всики пое пътя си без дори да си кажем сбогом. Вярвате ли ми че през тези 8 години в който даже не сме се виждали не е имало и ден дори в който да не мисля за него. Но така се случи, че аз се омъжих като си мислех, че може би съпруга ми ще ме накара да забравя всичко. В дните който оставах сама с мислите си все исках да му напиша нещо "как си?" или каквото и да било все нещо ме спираше и след дълги размисли изтривах написаното и се опитвах да забравя. И така след 8г. написах два реда и както всеки път исках да го изтрия, но този път без да искам натиснах "изпрати" и започнах да си казвам "какво направи" и т.н. И не щеш ли след минута получам писмо гледам с отворена уста и не вярвам. След което се започна едно писане и сега незнам какво да правя също като теб. Да избера зазума или накъдето води сърцето. Въпреки, че съпруга ми е много добър към мен и можеби не заслужава такова нещо мисля, че това не случайно. Кажете какво да правя много съм объркана.
Поздрави на всички който имат смелостта да признаят!

22.   Здравейте,
след две години връзка и планове за съвместен живот моят приятел ме заряза заради първата си любов :(
Искам да попитам струва ли ви се това нормално и само аз ли го мисля за много долно и откачено?
За мен тази любов преди толкова време е изживяна и не трябва да се обръщаш все назад да я търсиш, а да продължиш напред

23.   Ах, колко ми напомня на моята история. Аз съм едва на 19 и не мога да кажа дали ще забравиш първата си любов, но макар и разделени от година и половина, че и повече, не съм спирала и за ден да мисля за него. Имахме невероятна, всепоглъщаща любов, правехме всичко един за друг и никога не мога и да си представя, че е възможно някой друг да се държи с мен по същия начин и да обичам някого другиго така.

Но хората се променят, той става бездушевен към мен и само за да не му досаждам с реплики колко много ми е трудно и го обичам ми казваше как не го интересува как се чувствам и не иска да го занимавам с моите чувства, за да може той да продължи напред.

Това ме научи, че хората се променят, не трябва да съжаляваш, че сте се разделили, защото никога не знаеш как ще се развият нещата и най-хубавото, което можеш да направиш е да изясниш ясно отношенията си с него, защото и на мен моят бивш приятел неспирно ми звънеше точно когато спра да мисля за него поне малко и така повече от година ходене по мъките. Успех ти пожелавам, но каквото си е писано - ще си стане.Всичко е за добро.

24.   Аз съм мом4е. Тва за старт го пияа 4е май вси4ки тук сте дами. Тааааа и при нас мом4етата е така има първа любов. разбира се когато сте дечица всичко е безгрижно. Няма ограничения и притеснения. Но при нас мъжете нещата стоят ралично. Както и да е ще говоря лично за мен. Аз ъм хубаво момче. На 23 съм имам образование, свиря на пяно от 4 годишен, работя като стюард и уча за пилот. Мда зает съм. Въпроса е че покривам всички критерии.... Много съм се старал за което. Знаете ли кое е най-лошото неято което мов да направите на един мъж... Да му кажете че нчкои друг е по добър в нещо или тои да види че си мислите за друг. Ние всичките го усещаме. Но сме воиници по природа и преглъщаме. Ще ви кажа. Приятелката ми е бременна тя е на 19. Направихме детенцето умишлено. Не спрч да ми говори за първия и. По тъпо от тва няма.

Както и да е аз си ч обичам. Стойчески търпч унижения и злоупотреби. Обкръжил съм я с цялата любов и грижи на света. Престарах се всъщност. Но знам точно какво искам и се боря за него. Но уви... В други ден отиваме да прави аборт. Аз покривам всичко и греха и вината за това убииство кето не желая. Причината е че не била влюбена в мен... В смисъл не е и влюбена в някои друг което ме дразни още повече. Търсела да се влюби.

Е дами нека ви кажа нещо. Това с любошта е само в детството и там трюбва да си остане. Хубост къща не рани същотака, ако сте чували. За вас жените е лесно. Просто трябва някои вас да обича и да ви почешва суетата. Трябва да ви издържа и да бъде възприеман добре в обществото. От вас се иска само да сте вярни, да държите на човека, да го подкрепяте и най-вече да се грижите за здравето му и да не го товарите с излишно напрежение, което му е достатъчно на работата. Визирам с последното всякаква стара любов и така нататъка. Един мъж трябва да чува че той е най-добрият и не е имало никои по добър от него.

Подяволите понякога миналото се опитва да ни настигне, да. Но не збравяйте живеем тук и сега. И идеята е да се стремим утре все още да сме с човека с които сме днес, а не вчера да се опитва да става днес. Това е невзможно. Оценете тва коетоимате и никога не о губете. И се радваите на това което сте имали. Някои и това са нямали. Днес не забравяите днес за да не осерете утре. Здраве ви велач на всиячки :)

25.   Какво да ти кажа момче мен ме заряза мъж след 3 годишна връзка, заради първата си любов така, че не се обръщай само към жените:) Обръщай се към хората като цяло, дали си мъж или жена ако не можеш да продължиш напред , миналото винаги ще те дърпа назад.То всеки се сеща за първата си любов, но тя е минало и трябва там да си остане в миналото.

Колкото до това, че всеки трябва да се чувства единствен и незаменим съм съгласна с теб:)тук две мнения по въпроса няма, затова мило момче ако някой те сравнява с друг, по добре сам отколкото в лоша компания:)))

Не се ядосвай, всчяко зло за добро са казали хората, ще срещнеш човек за който ти ще си единствения.
:)

27.   Бих искала и аз да споделя свята история за първата и единствена любов! Аз за него също бях първата любов. Връзката ни беше много красива, много се обичхаме, умирахме един за друг. Бяхме заедно 3 години и после той замина да специализира в чужбина за една година, точно преди да замине в семейството му се случи трагедия. Цяла година се чувахме и писахме, но аз някак усещах че той е променен! В края на годината разбрах, че той е решил да остане в страната, в която специализираше (Аржентина).

Той искаше да ме вземе там, но нямаше работа, не се беше устроил ит.н. или поне така ми каза. Писахме си няколко писма след това, неговите бяха много мили, много влюбени! Но накрая аз не издържах, той не ми се обаждаше изобщо а писмата му бяха малко. Всичко това се превърна в кошмар за мен, който продължава и днес 20 години по късно. Просто не успях да го забравя, излизах и с други мъже, имах много връзки, бях обичана, но всеки ден мислех за него. Бях толкова отчаяна, че не знаех какво да направя за да го забравя.

4 години след това срещнах бъдещия си съпруг. По това време разбрах, че първата ми любов се е оженил за аржентинка и има дете. В същото време и ние със съпруга ми се стягахме за сватба. Плаках в нощта преди сватбата, защото продължавах да мисля за моята първа любов. Съпругът ми е много добър човек, има си и недостатъци (то кой ли няма), но е добър. Обичам го силно, но не спирах да мисля за моят първи.

И така един ден реших да го открия. Той се държеше много мило до момента, в който разбра че имам син и съпруг. А и аз директно му казах че искам да сме само приятели защото много тежко бях изживяла раздялата. От този момент нататък той започна да се държи странно. Пишехме си по чатовете, но усещах някакво противоречие у него. Когато аз споделях някой неща за съпруга ми (аз говорех само хубави неща за него ) той сякаш се отдръпваше и спираше да ми пише. Това продължи една година. Не спирах да мисля за него, за това как не мога да го забравя, но не му го казвах, а само съм му казвала колко съм страдала за него.

В един момент, си бях втълпила, че трябва да демонстрирам че съм го преживяла, че съм престанала да мисля за тези неща и мъжът, който не мога да забравя започна да се държи доста студено и спря да ми пише. Тогава със съпруга ми решихме да имаме второ дете, минаха много месеци, а и аз исках да продължа живота си. И съпругът ми настояваше да имаме детенце а и вече бях на възраст.

Точно когато забременях отново се засякохме с моята първа любов и аз му казах. Той изчезна за около година и после се свърза с мен за да ми каже, че и има второ дете! И така до ден днешен си пишем веднъж-два пъти в годината.

Много съм объркана, защото толкова години не мога да забравя този човек. Той не казва нищо за тези неща, мълчи, но сякаш търси контакт с мен! Зная, че няма да имаме втори шанс, за нищо на света няма да напусна децата си и мъжа си, нито пък той своето семейство. Но това, че не мога да го забравя вече 20 години е много, много объркващо за мен! Възможно ли е да успея и как?

29.   Как да забравя първата любов

Простое намираш си втората и забравяш първата

30.   Здрасти , мом4е съм и искам да споделя и аз. Първата ми любов беше изпепелителна. Бяхме заедно едва 6 месеца , след което се разделихме испепелени от любовта си , всеки пое по своя път . Това бе6е девоиката която оби4ах много силно , за парвжи път се влюбих . Много страдах за нея и никога няма да я забравя, макар и по малка сега тя е сгодена .След тази любов - първата срещнах истинската си любов. С нея се запознахме , когато земята беше скована от студ , постепенно станахме много близки . Изпращах я до тях , идваше у нас . Допуснах я до себе си много до забрава оби4ах я истински.Правехме планове за семеиство деца , забравих да спомена , когато я срещнах бях на 19 . И такаа имахме много красиви моменти дадох и мн любови тя много ме оби4аше , разбирах се с техните , но по 4есто бяхме в нас . Много компромиси правехме взаимно и двамата допускахме грешки . То4но след 2 години се разделихме , мина година от тогава и пак се сещам за нея , слу4и се да се срещнем на улицата , аз я подминах нямам повод да говоря с нея . Аз я оставих защото ми изневери . И така скоро срещнах друго моми4е с което в период от 1 год бяхме на обяснения в любов , просто навик нищо ново нямаше и реших 4е няма смисъл . Не се ядосваите , съдбата си е съдба , среща ни и ни разделя с хора , в определени моменти .Трябва да се насладим на мисълта за неизвестността за това ,което предстои , трябва съдбата да ни срещне с то4ния 4овек .Вярваите съдба има .

31.   Запознах се е един човек преди около 8 месеца. В началото не почуствах нищо към него на като го опознах и се влюбих и разбрах, че и той ме обича. Вече беше късно да изживеем нашата любов. Той живее във Франция, а аз в България. Моля ви се дайте ми съвет как да постъпя и да го забравя или болката поне да спре.

32.   ......All the lonely people, where do they all belong?........

33.   Здравейте ! Аз съм момиче на 19 годиини съм. Сега ще ви споделя и моята исотиря. Познавам въпронсото момче от близо 4 години. Моят най-добър приятел беше в негоят клас. Та преди 4 години направих една услуга на този човек, но никога не съм си и представяла, че някой ден съдбата ще ни събере. Не зная, колко от вас вярват в Бог и аз не съм от много вярващите, но тази година малко преди лятоот отидохна църква в свети Мина там има една икона, която като я пипнеш и си пожелаеш нещо то се сбъдва. Тогава аз си пожелах да намеря някой, който да ме разбира, който да ме кара да се чувствам специална.. Е не щеш ли нещатата станаха в последния начин. Момчето , което познавах от 4 години случайно беше на гоости на моят най-добър приятел, А тоно дни преди да започне да се интересува от мен той се е бил разделил с дългогодишната си приятелка. Когато за първи път го видях, не отричам че наистина е красиви и добро момче. Изживях едно прекрасно лято с него .. а преди ден преживях и един прекрасен рожден ден.. не зная , за мен това лие първата любов , но от както се разделихме с него не спирам да мисля за нето.. СЛед 2 месеца прекрасна връзка той се върна отново при бившата си приятелка, с коронното оправдание : Ти не си за мен , толкова добър човек .. не ме заслужаваш..Всичко ми напомня за него.. не съм била кой знае колко време с него някакви си 2 месеца, но той ме караше да се чувствам специална..МИна време и не спирам да мисля за него.. всичко ми напомня за него..наистина чувството е уникално.. ИМах връзка година и половина с едно момче не сам плакала и не съм страдала така за него, както сега страдам и тъжа за това момче.. Не зная какво да правя наистина сам много обркана..Той ме търси въпреки ,че е още с неговата .. прави едни двусмислени неща които не мога да разбера. моля ви някой ако може да ми помогне нека пише на е-майла мо .. Дали това е първата ми любов или е просто първият човек който ме е накарал да се чувствам специална..историята е много дълга казах малка част от нея ..

34.   И аз изпитвам съштото и ми е супер гадно защото ОБИЧАМ сегашното си гаже и ми е тупо че мисля за друг искам да го забрава но не мога ....

35.   Добър вечер немога да кажа, че това момче е било първата ти любов, но е факт, че то е оставило трайна диря в твоя живот, следователно, то те е впечатлило по някакъв необикновен начин, което те е накарало ти да запомниш това! Аз със съвет трудно мога да ти помогна, но когато една болка се сподели тя става половин болка. Бях си казал, че няма да пиша повече истории по тази тема в тази страница, обаче тази изтория, която си разказала се доближава много до моята и това ме накара да коментирам случилото се! Някак си неприлича по мълък от теб човек да ти дава съвет, защото съм на 18, все пак ще го кажа звънни му и се бори за това момче дори и като приятели просто дори останете си такива, не се разделяйте, не късайте връзката, която е имало между вас!!! Загърбете всички виждания и мнения на околните!!! Незнам все пак ти си решаваш, но това е моето мнение! Коментирах това твое съобщение, защото разбрах че си свясна и си супер човек.. Успех в начинанията пък ако недай си Боже нещата не се развият по начина по който искате изправи глава и продължи напред!!! И знай че винаги в живота по умния отстъпва и е готов винаги на компромиси за звоето съжителство!! Ще се радвам да разбера развръзката на събитията около теб дори и в пощата или някъде в някой страница като фейсбук или скайп!!! Надявам се да съм бил молко полезен!!! Лека вечер и успех в начинанията!!! Весели празници!!

36.   Първата любов не може да бъде напълно забравена. Обаче щом е останала само първа, но не и последна, значи е имало някаква причина. Доколкото разбирам не си попаднала на безчувствен човек, а само на такъв, който не владее добре "демонстрирането на чувствата". Затова те съветвам да продължиш с мъжа да себе си, а от първата любов съхрани само хубавите неща.

by Свободният

37.   Благодаря искренно за съветите .. наистина , тези дни се случиха фоста странни несща , ще се надявам по-малкото момче да ми даде някакви кординати да поддърцаме връзка .. :) ще се радвам много :) Весели празници , въпреки,че когато си сам в такива дни не е особенно весело :)

38.   Наистина не може да бъде забравена напълно първата любов, но също така е вярно, че щом не е последна има причини да е така.

Имах тригодишна връзка след като ми беше казано точно като на теб, че съм прекалено добра за него, че той не е за мен и куп други глупости за да се върне при бившата си приятелка ''голямата любов''.

Не мина много време те отново се разделиха, той веднага пробва да се съберем, но аз не виждах смисъл в това въпреки, че все още много го обичах.Нямах никаква гаранция, че утре пак няма да иска да се върне при нея.
И при теб може да стане по същият начин, ще дойде момента в който ще осъзнаят, че наистина не са един за друг и веднага ще поиска пак да е с теб.
Това дали да се бориш за него или да се бориш със себе си ти сама решаваш, но не мисля че те заслужава човек който се измъква по такъв долен начин с такива смешни оправдания.
Ще те боли ще те боли и точно когато най малко очакваш ще срещнеш човек с който ще ти бъде много по хубаво и ще се чудиш защо са били всички тези сълзи.
Ще мине време и ще се сещаш за него без да изпитваш болка, пожелавам ти това да е скоро.

39.   Най-тъжното е драги хора, когато трябва да избираш между голямата си любов и всичко останало..Тогава, когато за да имаш човека до себе си трябва да се откажеш от всичко останало..и най-прекрасните родители (които живеят в тежки условия и в не добро здравословно състояние..) .. да си далече от приятели...или ако не се откажеш от тях , то поне да си далече далече от всички тях, 99% от които се оказва , че не те подкрепят или разбират...тъжно е когато си по средата...тъжно е, да отхвърлят любовта ти..защото била неправилна и ненормална(заради разлика в годините)...Тъжно е, да знаеш, че който и път да избереш ще се чувстваш нещастен. Предполагам, че времето лекува...не избрах любовта..и сега се радвам на слънцето... That't the life

40.   аз съм разведена с 2 деца.преди 5г заминах за чужбина.там срещах човек с които живях 4г.обожаваше децата ми и мен.отношенията ни бяха невероятни.но по-лоши стечения на обстоятелствата трябваше да се прибера.той обеща че след новогодишните празници ще дойде да живеем заедно,но след празниците ми каза че не може.много пъти си казвам край живота продължава,но той ми звъни 2ва пъти в седмицата и ми казва колко много ме обича.може да не е първата ми любов,но може би е истинската ми любов.не знам какво да правя?осъзнавам,че може би няма да го видя вече,но не мога да го забравя.спрях да излизам,да общувам с познати.нямам настроение за нищо.изцяло съм се занимарила,но как да продължа като си го искам,а и той не ме оставя да го забравя.хора лесно е да дадеш съвет-забрави го живота продължава,но когато обичаш се разпада.

41.   Ако връзката ви беше продължила повече от две години,
ако се бяхте оженили и създали семейство...сега нямаше да мислиш по този начин.Отдавна всички трепети щяха да
си са отишли безвъзратно и първата ти любов щеше да бъде само бегъл спомен .
Вечна остава само тази,нереализираната любов,защото
времето не имало възможност да я потуши ,да ти я отнеме
и превърне в нещо друго,както се е е случило със сегашната ти връзка.Носталгията по любовта,ще те гони ,защото ти липсва, липсва ти това ,което в момента нямаш. Винаги обаче настъпва такъв момент,просто е неизбежно.
Ако това чувство е още живо в теб, не му се противопоставай, дай му шанс и не изпускай момента,
защото никога няма да разбереш ,дали си постъпила правилно и дали съдбата ще ти предостави друг шанс.
Няма вечна любов,но можем да я изживеем и да и се радваме , когато е до нас. В противен случай ,ще се радваме на ...слънцето, по примера на номер 39.
ЛеМ

42.   Голямата любов наистина не се забравя... Но не остава завинаги.

44.   Напротив забравя се първата любов. След всяка следваща любов е като първата стига да намериш човека който да ти допадне и да ти е готино с него. Моята 100 на Любов е като първата тъй като здрялата е най добрата любов мила тя е с разум и сърце. Така че помисли!

46.   Аз съм на 15 г. И искам съвет, относно момче на моята възраст. Тази любов е детскар, но ми е проблем. Постоянно мисля за това момче и това се повтаря от доста месеци. Много ми тежи факта, че не си пишем изобщо и рядко се случва да се поздравим. Той вече живее друг живот, промени се много вече нищо не го интересува. Знам, че съм малка но найстина това ми е проблем. Как да забравя? : )

47.   Никога,ама никога не вярвай на друг така,както не сърцето си!Опитай със първата любов, защото първа или не,когато все още имаш чувства към него,не се оставяй в заблуда да му обърнеш гръб на човека,за който мислиш постоянно.Няма безгрешни хора на този свят,дори и да сгрешиш,а не вярвам да е така,поне няма да се питаш цял живот какво е щяло да се случи......................................изживявай любовта,иначе ще съжеляваш помни...

48.   Първата любов НИКОГА НЕ СЕ ЗАБРАВЯ, ама просто никога, но само ако е била наистина истинска любов. Сега съм на 40 и кусур години, улегнал вече мъж, когато я видях след повече от 25 години... само един поглед ни трябваше... и всичко започна от там където беше спряло. Ходихме 3 години като ученици.. бяхме неразделни, бяхме едно цяло две същества в едно Е... разделихме се не 4е искахме... а сякаш трябваше.. и всеки тръгна по своя изтормозен житейски път... но никога не я забравих както и тя мен... Сърцето всеки изпит заслужава... не не забравя ах боже не забравя

49.   "Объркана съм, искам дете и семейство, в което има много любов, но не мога да се оттърся от спомените си. Мъжът, с който живея в момента е доста по-различен. Той не е така спонтанен като мен, повече прагматичен е, отколкото романтичен, и все още не може да свикне да показва любовта си по начин, по който да ме накара да се чувствам щастлива, без да си мисля за друг. Аз го обичам много и държа на него, но спомените за това, което съм преживявала преди ме измъчват, имам чувството, че никой не може да ме накара да се чувствам по този начин отново. Не искам някой ден да съжалявам за избора си, а приятелят ми иска да се омъжа за него. Наистина ли първата любов не се забравя никога и сравнявайки я с всяка следваща, хората живеят цял живот! " И аз се чувствам по абсолютно същият начин. Моят приятел иска деца и брак, дори се опитваме вече, а аз не спирам да мисля за този човек. С него се разделихме преди 2 години, дори си има друга и не се и сеща за мен, но аз така и не открих друг като него. Мислех, че съм го забравила, а и живея в Лондон-друг свят, друг живот! Напоследък обаче все повече и повече ме заливат спомените, особено от както си дойдох в България за 2 месеца! Не съм го виждала от нашата раздяла, защото от е от друг град. Бях забравила някак, но преди няколко месеца баща му почина и беше казал на наши общи познати да ми съобщят. И някак така изведнъж отново изплува всичко пред мен и от тогава не мога да си избия тази мисъл от главата-как можах да допусна да се разделим!!!!??? Не знам как ще бъда щастлива някога?

50.   Не знам защо, но реших и аз да споделя моята история тук.

Имам прекрасно семйство-2 страхотни дечица и любящ съпруг, не се оплаквам от нищо, това е мъжът, с който искам да бъда и много се обичаме, макар и естествено не винаги да сме на едно мнение. Не бих и помислила за раздяла-дума да не става!

Но в живота ми преди доста време (може би 10 години) имаше един мъж, който до ден днешен не мога да забравя. Изпитвам нещо много особено, което не знам, дали е любов, но тоиз мъж ми въздейства толкова силно, че когато го видя (след раздялата ни е си говорим), се разтрепервам като лист хартия. Трудно е да го обясня, а май не е и нужно, то не може да се обяснено-тялото ми просто реагира. Днес го видях-аз се определям като доста спокоен и уравновесен човек, но след като го видях, изпаднах в такова състояние, което не ми е присъщо. Цялата се разтреперих, бях с приятлеки, те решиха, че нещо ми е лошо. Никога не ме бяха виждали такава, аз самата се изненадах, че все още този мъж може да ме докара до подобно състояние след 10 години. Много ми стана тъжно, не искам да върна врмемето, не искам да бъда и с него-много харесвам сегашния си живот, но сякаш искам някога да поговорим. Да си кажем няколко думи, а аз не мога. Страх ме е. Не знам от какво дори. Беше много грозна раздяла, не както се разделят нормалните зрели хора, казахме си много грозни неща, наговорихме си куп глупости, държахме се ужасно непристойно. Сигурно това ми липсва-нещо остана недовършено, недоизказано, премълчано. Той остана с погрешни впечатления, аз останах с кофти спомен от ужасяващата раздяла. Толкова бурно се развиха нещата между нас, имаше много любов, много страст, много омраза на моменти, много много динамична, неспокойна връзка, изпълнена с напрежение, несигурност и... нещо друго, което не мога да обясня. Нещото, което вероятно днес ме разтрепери и ще ме разтреперва всеки път, когато го видя отново, или се сетя за него. Съвет не искам, защото не желая да променям нищо, искам само да разбера защо се случва така? !

51.   здравейте, реших и аз да споделя моята история. Бях едва 15 годишна когато срещнах голямата си любов. Бяхме заедно 7 години. С него изживях най-прекрасните и най-ужасните моменти. Прощавах хиляди изневери, както и правех глупости за да си върна. С времето ревността почна да ме изяжда от вътре. Непрестанно го тормозех, дори когато нямаше причина. Осъзнавах, че тази връзка ми вредеше, но нямах сила да я прекратя. Обичах го повече от себе си. Докато един ден не реших, че не мога да продължавам да се боря за нещо което никога няма да стане. Приключих връзката и с идеята, че клин клин избива, се впуснах в нова връзка. Всичко беше вълшебно, но след 3 месеца почнах да губя интерес, до такава степен че намразвах момчето. Така сценария се повтаряше и пак и пак. А първата ми любов така и не избледня в сърцето ми. Често правехме опити да залепим счупеното но следите си стояха. Сега 2 години след раздялата ни и след поредното губене на интерес, съм си сама и се измъчвам. Не искам да правя нови опити защото знам че няма смисъл. Не искам и да се впускам в нова връзка, но и сама не е решение. ами сега на къде... Страха че никога няма да спра да го обичам ме изяжда. Спомените ме изгарят и всичко ми напомня за него. Дори разделени аз продължавах да съм готова да дам живота си за него и едва ли някога това ще се промени. Болна съм... болна съм от любов! Ако някой има знае лек нека ми пише :)

Влюбената сополанка :*

52.   Ако вярваш в любовта,
послушай сърцето си.
Ако търсиш сигурността,
остани там, където си.

Б. К.

53.   Поне вие сте изживяли първата си любов, дори и малко. Моята е несподелена и сигурно ще си остане такава. Не съм и капка изживяла от първата ми любов. Той не ме поглежда. От 4 години ги изпитвам тези чувства. Ужасно е.

55.   Несподелената любов боли най-много. Знам го от личен опит. Моята първа и настояща любов са такива. По между тях имам още няколко безумни любови и все с женени с деца. Имам си две прекрасни момченца заченати от съпруг, който никога не съм обичала и скоро след сватбата беше развода. Сега продължавам май да гоня вятъра.
Безгрешен ли е Бог? Не трябваше ли да има взаимно привличане? Защо винаги кучето гони котката, а котката мишката? За моите 36 години, от около 20 влюбвания само веднъж усетих, че любовта е взаимна и то с момче 14 години по-малко от мен. Пак неподходящ!!!

Все попадам на неподходящи
в това ми е таланта
Все на мен съдбата ми изпраща
най-тъжното от любовта
Празник е но аз не съм до тебе
Трябва да си бъдеш в къщи ти
Макар да знам че мислено си с мене
в сърцето ми болката крещи

Не тръгвай те с женени
Самотата с вас ще си лекуват
Обичат ви желаят ви
Ала празниците не със вас празнуват
Не тръгвайте със женени
Не бъдете утешителна награда
Все попадам на неподходящи
Зная че такъв си и ти
Боли от тази луда обич наща
Сърцето ми сърцето ти
Не че за това се обвинявам
Радвам се на всеки миг със теб
Но на никого не пожелавам това което чувствам аз