Споделена история от Любов и изневяра |
Приятелят ми и ... шефа му
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2215 пъти
Здравейте, чета историите с интерес и реших да споделя и моята..
имам си приятел от 3 години и половина вече, с когото съм изживяла и видяла какво ли не, моя тотална противоположност, но няма(ше) значение.. С него не се познавахме никак като тръгнахме, но с всеки изминал ден затоплях все повече и повече чувствата си към него, вярвах, че е перфектния - мил, човечен, искрен, весел, готов на всичко за мен, целеустремен, амбициозен, страстен, приятно ревнив. Чувствах се обичана, желана и защитена с него, за бога, не даваше 1 дума да ми се каже! И цялото това отношение като цяло беше толкова прекрасно, че ме беше страх да се зарадвам, че е истина и се случва точно на мен. Той също ми казваше, че такова нещо като с мен не му се е случвало и за мен би убил дори. Преди него съм нямала съществени връзки, само детски работи. Той ми е първия, а аз на него сигурно 31-вата, не знам, но са бая.
Стигнах дотам, че само като споменавах името му и се просълзявах от умиление, използвах всяка една минута да съм до него, ако нямах свободно време си освобождавах такова, отменяйки срещи и ангажименти независимо от важността им. Направо мога да кажа, че той имаше най-голям авторитет пред мен, уважавах мнението му повече от това на семейството си дори, а за приятели да не говорим.. изгубих ги всичките, нали си имах него! Да ама не.. след 8 месеца от началото на връзката ни се разделихме за първи път заради негова бивша, с която очевидно отново не се е получило, защото след няма и 2 месеца се върна при мен, междувременно също се виждахме. Намерих сили да му простя и да го приема обратно, но разбира се, нищо не беше същото. Чувствах се предадена, аз още тогава му бях най-дългата и смислена връзка, и ме накара да вярвам в него прекалено много, а накрая ме отсвири с СМС заради нея. Както и да е, поживяхме си необезпокоявани, докато не се появи една друга мадама, много нагла -обвързана с приятел на моя, а му се слагаше пред очите на всички, включително и моите;) С приятеля ми пак се разделихме за много малко време но - вече влязохме в порочния кръг. Аз станах мнителна, ревнива, появеше ли се ново момиче в компанията ни бях на нокти - ами кой ще и обърне първи внимание, ако не моичкия? ... Той от своя страна пък започна да ме обвинява, че го задушавам и му преча на живота, искал да има момичета приятелки. Е аз как да съм спокойна, като и за двете ми твърдеше, че е просто приятел с тях. Заради бившата ме заряза, а на другата го чух как и казва, че е влюбен в нея.
Та така аз излязох виновна, че му навлизам в личното пространство(негови думи). Още от тогава трябваше да тегля чертата, но нали много го обичам... останах с него, приемах го след всяка, която го отхвърли. Самочувствието ми отиде по дяволите, търпях търпях търпях, глупаво и наивно вярвах, че щом всеки път се връща, значи все пак ме обича и може би аз съм жената за него. Психиката ми беше пред срив да го мисля, кога ли ще реши пак да ме изостави.. Чувствах се грозна, досадна и нежелана, а по принцип не ми липсва мъжко внимание. Станах затворена, апатична, рядко се усмихвах вече. Но стоях с него, сякаш е последния мъж на земята. И за мен беше де....
В период на затишие от драми, той започна работа на ново място. Понеже редовно пиехме кафе на всичките му работи, и тази не беше изключение и отидох за първи път там. Докато си пихме кафето забелязах единия му уж колега, среден на ръст, слаб, а като се обърна и в лице - останах замислена! Излъчваше някакъв необяснимо силен сексапил. Попитах приятеля ми кой е това, и отговора беше... "Шефа ми. " Леле... беше страаашно секси в работни дрехи. Кафетата зачестиха, гледах секси-шефа отдалеч и тихичко се наслаждавах, и един ден той ме заговори за някакви общи работи. И гласа му, плътен, леко дрезгав, и маниерите му, и гримасите му, и погледа и устните, всичко в този човек крещеше СЕКС. Притеснявах се да говоря с него отначало, но се оказа и изключително приятен събеседник. Женен с 2 деца. И един ден моя ме попита дали искам да се возя на мотора на шефа. Съгласих се, защото обичам моторите. Той караше бавно отначало, но ме предупреди когато ми каже да го прегърна здраво. Дойде момента и когато го прегърнах, ми стана едновременно неловко, защото за първи път от 2 години прегръщам различен човек, и готино, защото все пак беше страшен, а мотора направо се изстреля. Както и да е, след тази разходка нещо се обърка. С приятеля ми нещата си бяха в същия застой, но това, което се промени беше, че малко по малко спираше да ми пука. Бяхме заедно на думи и по навик, а когато отивах на работата му да пия кафе, си говорех повече с шефа му отколкото с него. Дори ми помогна в много труден за мен момент, в който моя не реагира. Не говоря за пари, държа да отбележа.
И така една вечер, бясна след скандал с моя, се прибрах в нас и получих обаждане от шефчето- предлагаше да се видим да пием по нещо на бар. В яда си се съгласих, знаейки че видя ли се с този човек ще се успокоя, не знам как, но чувствах някаква странна близост с него. Той прати човек да ме вземе от нас и да ме закара в бара, където бяха той и няколко негови приятели. Седнах до него, поръча ми бира и се заприказвахме, доста бързо забравих за скандала, а накрая.... се озовахме в едно легло. За капак на всичко и в секса беше страхотен. На сутринта се прибрахме и разбира се, сякаш нищо не е станало. Заети хора сме все пак... Отначало ми беше много гузно, защото не си бях и помисляла да изневеря, но сега не съжалявам. Това се случи преди година и половина и от тогава си правим среща на 2-3 месеца, само по мое желание, понеже той е винаги навит....
Този мъж е моята малка мръсна тайна, свежия полъх в сивото ми ежедневие и най-доброто лекарство срещу душевни терзания. Дето се вика, какво е ставало с него ме е срам да разказвам, но ми е сладко да си спомням ;)
Знам, че освен страхотния секс в негово лице имам така нужната ми морална подкрепа, която от своя приятел нямам, а той с мен има свободата да е себе си, която (по думи на приятелите му) с неговата жена му липсва. Иначе в семейството си няма пропуски, грижи се добре за децата, аз познавам и жена му и не могат да кажат лоша дума за него. Има само една грешка и това съм аз..
А с моя приятел нещата са си все така наникъде... приливи и отливи, даже наскоро се разделихме отново по негово желание, защото му се живеело, искал да има други момичета, и пак се събрахме... точно омагьосан кръг. Имам някакви остатъчни от миналото чувства, когато все още бях само негова. Но сега не ми пука както тогава, след толкова болка, която изживях заради него.
Станах от тези, които мразех.... Бях малка, наивна и безкрайно влюбена, а сега... сега нямам повече сълзи за изплакване, не показвам в никакъв случай какво чувствам, гледам основно себе си и моя си кеф, та на всичкото отгоре и любовница станах.
Понякога не мога да се трая като се замисля в какви съм се забъркала, но всъщност рядко се замислям. Не вярвам в любов, не вярвам в отдаденост, не вярвам в нищо почти и така ми е по-добре.. ден за ден.. поне не се разочаровам всекидневно, както преди....
Благодаря за вниманието, олекна ми.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: c1c4636d31 |
|
1. Уф... , много банална история. Не се обиждай, Авторке, но ти си губиш времето с тези мъже. Хайде, поне от господин женения има хубав секс, но какво има с приятелчето ти?
Съвет като жена към жена - зарежи го този нещастник.
Навън е пълно с готини мъже. Идва лятото, поживей малко като сингъл-дама. Дали ще си губиш времето с шефа си е твоя работа, но поне с него можеш да живееш живота на сингъл дама, да си ходиш по клубове, да ходиш на почивка с приятелки - изобщо в обществото ще си свободна и необвързана, което ти дава шанс все пак да срещнеш нормален мъж за нормална връзка или поне като сама жена да си свободна да живееш живота си.
Колкото до шефа - използвай го за връзки, за секс и „морална подкрепа“ - ти си знаеш, но не си обещавай и въобразявай, че ще получиш повече. Човекът ще стои женен за жена си докато нещата не опрат съвсем до кокала. Тази жена сигурно има права над половината от имуществото му, ще получи и правата за децата и изобщо не си прави илюзията, че можеш да се състезаваш на нея на този етап, а и този мъж никога няма да те взима насериозно, докато си с баламурника си - съжалявам, но кой ли ще те взима насериозно с такъв приятел и с подобна връзка като вашата. Отстрани всеки вижда, че и двамата не знаете какво искате, а и не сте един за друг
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: 72911ea585 |
|
2. Подкрепям номер едно и съм убедена, че ще срещнеш любовта!
Само почакай и ще видиш.
Даже ти да не вярваш в нея... тя вярва в теб. ;)
Успех!
- Еделвайс
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: 46eb54c630 |
|
3. И аз съм имала връзка с такъв мъж, който е с две деца и дано да нямаш чувства към него, защото тогава идва страшното!!! Иначе теябва да ри оука за самата теб, а когато се появи подходящият и за него :))))))
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: c8a9070a37 |
|
4. Авторката:
оо не не в никакъв случай не се надявам на господин женения, всичко е под контрол там. чист кеф.
а колкото до моето момче - сигурно ще чакам на калъп да го хвана, защото всеки път се измъква много умело, а иначе нямам за какво друго да се хвана, като човек е много добър, просто като гадже куца, аз искам да съм сигурна в него и да му вярвам, че като е с мен е само с мен, защото тогава и аз ще спра с моята авантюра. на него му е много трудно да е верен, това са го казвали и приятелите му, които го познават далеч преди мен. явно по нещо му е липсвало навсякъде, включително и с мен, но аз ли съм сбъркана, или мисля, че ако държиш да си с един човек, ще си казваш какво искаш от него, а не да мислиш, че е Ванга и да го оставяш да гадае...
|
преди: 11 години, 9 месеца hash: c004c0b520 |
|
5. Господ е събирач, а не скитач!
|
...
преди: 11 години, 9 месеца hash: 2744dfd5f5 |
|
6. От всичко изчетено само ми изниква следното: " Кво по дяволите още правиш с гаджето си"?? от историята ти става ясно, че ти си губиш времето. Не стой с него, колкото да се водиш обвързана. Вашата връзка се е лишила от смисъл, не само заради изневерите, до които е прибегнато. Щом ти е добре с шефа му, излизай си с него, в това има някакси повече изгода. Дето се вика.. по-добре сама, отколкото зле придружена.
|
|