ЛЮБОВТА - СЕКС и СИМБИОТИЧНА ЛЮБОВ
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3410 пъти
Извадки от книга за любовта. Който желае може да си извади нещо полезно за себе си.

По отношение на любовта и секса цари забележително
невежество, защото сексуалното привличане често се смесва с любовния интерес. Колкото повече се разгаря тази страст между двама души, толкова повече те се убеждават, че са влюбени един в друг. Постепенно представата за същността на любовта се извращава, като убива всякаква романтика и свежда връзката до прагматично физическо действие. Различните възможности в любовта се ограничават до физически функции, което изключва общуване на по-високо ниво. Подобно схващане за любовта е точно толкова тясно, колкото и определението за човека като „двуного, способно да ходи изправено и да се отбранява".
Сексът всъщност не е любов, дори когато съставлява част от нея. Стомахът не е целият човек, а само част от него.

Най-интересното в психологичната сексуалност е, че
предизвиква дезориентация в индивида, която той тълкува като признак за истинска любов. Често индивидът губи години от живота си преди да осъзнае, че „това не е било любов".
Междувременно са пропилени два живота, пропуснати са
важни възможности, а понякога се раждат деца, обречени да подражават на фалшивата любов във връзката на родителите си. Любовта не означава „да се носиш по течението", „да се отпуснеш" или да влезеш в определена ситуация.

Тя не може да бъде пасивна, а напротив, по същество представлява жизненост и волева дейност. Силите, които я създават и подхранват, трябва да произтичат от самия индивид, а не от популярните представи за любовта. Тя се основава не на пасивно подражание, а на съзнателно създаване. За нещастие, много хора се лутат по света в търсене на миражи. Щом намерят образа от сънищата си и опознаят отблизо този човек, те престават да го желаят, мислят, че са направили грешка и прехвърлят сладките, но разрушителни халюцинации към образа на някой друг, който се явява като заместител на предишния мираж. Цикълът често се повтаря безкрайно.
Подобно нещо се случва и с жените. Докато мъжът желае
„свръхжената", жената от най-ранно детство се привлича от образа на „прекрасния принц". Материал за бляновете й предоставят романите, киното, телевизионните филми и
списанията. Търсенето на „прекрасния принц" може да стане причина жената да пропилее целия си живот в преследване на бленувания идеал.

Когато почувства влечение към някой мъж, тя е готова да се закълне, че е намерила идеала си, но щом се разочарова, започва да вярва, че е сбъркала и решава да поднови търсенето. Скоро такава жена отново е запленена от някой краткотраен заместител. Когато остарее и наближи краят на живота й, тя понякога разбира, че е преследвала призрак и че това безплодно
търсене й е отнело спътника от плът и кръв. Тя без да иска е станала жертва на натраплива сексуалност. Не е имало кой да я е предупреди за опасността, която я очаква, защото малцина познават природата и дълбочината на тези проблеми.

Всъщност хората бъркат средствата с целта, разглеждайки сексуалното задоволяване като цел, като не съзнават, че то е само едно от средствата в любовта.

СИМБИОЗА

Симбиотичната любов е форма на съюз, в който двойката се слива в едно цяло по негативен и разрушителен начин. При този тип връзка индивидите искат да извлекат един от друг определени жизненоважни елементи, подобно на два организма, съществуващи във взаимна зависимост, като всеки притежава елементи, необходими за оцеляването на другия.

Съставните елементи на истинската любов липсват в
симбиотичната връзка. Всяка от страните в този неуспешен опит за любов губи индивидуалност, свобода, достойнство и честност. Произходът на симбиозата в любовта се крие във връзката между плода и майката. Подсъзнателният модел на органичен съюз, на взаимна нужда, продължава в зрялата възраст, като подхранва симбиотичния апетит.

В психичната сфера формата на симбиотичния съюз се
променя от физически съюз на телата в психологичен съюз. Това състояние изключва възможността за истинска любов, защото тя може да се яви само между две независими същества, при което всяко запазва свободата и индивидуалността си.
Любовта се нуждае от полюси - тя не може да настъпи при единство, а само при двойственост. Истинската любов е свободно протичане на енергия между два полюса, а не техният съюз. Симбиозата и любовта са две различни неща.

Съществуват много видове симбиоза и всички без
изключение възпрепятстват и разрушават истинската любов. Много симбиотични съюзи напомнят романтичен филм поради зрелищността на действието. Двамата влюбени са изцяло погълнати един от друг - живеят единствено, за да се обичат, мислят и чувстват само с езика на другия. Външно те като че ли са постигнали най-желания вид любов, но всъщност са се вкопчили отчаяно в едно животоспасяващо средство.
Всеки поглъща хранителни елементи от другия като начин да неутрализира собственото си нещастие, мъчейки се да събере и сглоби разбитите останки на отслабналия Аз. В тези ситуации няма нищо, наподобяващо любов - те по-скоро говорят за
отчаяние или канибализъм.

Да обичаш неизменно означава да даваш, а това е
възможно само там, където има известна степен на вътрешно развитие, защото да обичаш означава още и да правиш достъпен за другия живота в безкрайната му многообразност.
Симбиозата в любовта е отчаян стремеж да се запълни
вътрешна празнота, прикрепване към психическия и
емоционалния живот на друг човек и жадно поглъщане на онези жизненоважни елементи, които липсват в собствената ни душа.

За симбиозата са характерни отчаяние, завист, дребнавост и в крайна сметка ненавист и омраза. Любовта е великолепието на живота в действие, щедро отдавана, съзидателна и всеобхватна сила. Симбиозата е жалка драма на две същества или на два болни и непълни Аза, които не познават щедрост, вътрешно
благородство и духовно богатство. Да обичаш означава да даваш на хората.

K-Man

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: a72ff751e7

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   ЛЮБОВТА - САМОТАТА Малко и за самотата. Никога не трябва да се стремим към любовта като средство за разрешаване на проблеми. Когато любовта се контролира от егоистични интереси и цели, когато е изкуствено създадена за решаване на конфликти, самата й същност се опорочава, защото отпада фундаменталното изискване за съществуването й. Човек трябва да разгледа и степенува по важност мотивите си и да осъзнае, че не може да търси в любовта начин за разрешаване на проблеми. Истинската любов трябва да бъде неегоистична, иначе ще се превърне единствено в средство за манипулиране на другия с цел да се извлече лично удоволствие. Обикновено когато един мъж или една жена търсят партньор, мотивът не е любов, а надежда, че ще намерят човек, с когото може да създадат любов. Индивидът обаче не разглежда такава връзка от гледна точка на значението на любовта, а от гледна точка на личните изгоди, които ще извлече. Сексуално удовлетворение, избягване на самотата и чувство за тревожност, икономическа сигурност - това са някои от най-често срещаните мотиви както при мъжете, така и при жените. Има и случаи, когато хората се стремят към любовта с цел да задоволят някаква романтична фантазия, откъсната от действителността, без да имат представа, какво ще се случи след първоначалната фаза на романтичната връзка. Те се стремят единствено да изживеят любовна фантазия без конкретно определение. Най-важното е, че любовта не може да бъде натраплива, нито резултат на невротични конфликти или освободени нагони. Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка - човек вярва, че така ще облекчи самотата си. В проблема на любовта и самотата са намесени няколко елементи: комплекс за малоценност, слабо Аз и дължащото се на тях безпокойство. Чувството, че не принадлежи на никого, че е откъснат от хората, принуждава индивида да се стреми към любовта като начин за отдаване и принадлежност, за да се избави от изолацията си. Такъв съюз не е създаден и подхранван от любов, а от невротична нужда. Любовта не предлага истинско решение на проблема на самотния невротик - тя е само прикритие. Индивидът не разрешава екзистенциалната си позиция като живее чрез друг човек. Той е повече или по-малко в положението на тежко болен, свързан към машина, която по някакъв начин поддържа живота му. Такава връзка е породена от фалшива любов - форма на лъжеобщуване, чието неравновесие предизвиква манипулация и себичност. Тази ситуация се среща при индивиди, преследвани от вътрешна тревога поради самота и при всички хора с нездрава и небалансирана душевност. Те също като паразити несъзнателно се прилепват към здравия, за да се хранят от емоциите и жизнената му сила. Такива индивиди не обичат истински никого освен себе си. Травмираните от самотата индивиди изискват прекомерна обич от партньорите си и постоянни доказателства за всеотдайността на другия. Тези изисквания може да са толкова мъчителни и затормозяващи, че подложеният на тях човек се чувства преследван. Двойката, страдаща от този проблем, може да потърси други начини за намаляване на напрежението, например активен светски живот, за да прикрие мрачната си самота. Но изкуствените решения са незадоволителни. Те са външни начини за потискане на вътрешни проблеми и така основният конфликт се запазва неопределено дълго време. Ако индивидът е неспособен да се чувства добре със самия себе си, той няма да намери утеха в другите. Вътрешното опустошение не може да се разсее с помощта на външна компания- решението на проблема ще дойде със зрелостта и правилното развитие на Аза.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 291afe194c

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Значи, симбиозната любов е тогава когато смучат от тебе, а истинската да смучат само, когато ти им даваш :) , цитирам 'Да обичаш неизменно означава да даваш'. Почти напълно съм съгласен, и съм си го мислил това.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 9020cd74ce

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Номер 2, харесва ми обяснението ти :). Забавно си го написал и в същия дух бих добавил - по скоро те не са с теб за да смучат, но ти им даваш по свое желание и си щастлив от този факт. После се разменяте... не може само единият, каква любов ще е тогава?! K-Man

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: ae27c9895f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравейте. На скоро за мое голямо съжаление прекратих връзка, много повече от връзка, не по мое желание, с мъж, който считаше, че любовта ми към него е симбиотична. Странното в случая беше, че имаше взаимно двустранно даване без искане и изискване от другия. Едновременно с това отстрани тази любов изглеждаше симбиотична за по-възрастните от нас. След дълги коментари, убеждения, той повярва. Разделихме се по ужасен, дълъг и мъчителен начин, като агонията продължи и 6 месеца след раздялата, до самоунищожение, и на едната, и на другата страна, без контакт. Пълно неглижиране на здравето и битка едновременно, защото разума и на единия, и на другия казва, че трябва да сме здрави. Някакъв пълен ужас и кошмар. Мечтаехме си и работехме /говоря подготвяхме се парично/ за детето, което един ден бяхме решили да имаме. НО! Така че, пиша всичко това, единствено и само, за да кажа - ако някой отстрани определя нечии дълготрайни взаимоотношения като такива, нека не се меси и дава оценки. Съжалявам за емоционалността в коментара ми, все още раната ми не е зарастнала и се отваря от време на време. Моля и без нападки. Това е само призив. Живота на всеки си е само негов. Всяка странична намеса го ощетява и осакатява. Това е.

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: d7e434a207

гласове: 1 2 3 4 5   (18 гласа)

5.   Авторе, ти да не бъркаш симбиозата с паразитизъм? :))) Я прочети малко книжките по този въпрос. Иначе пишеш (или преписваш) много добре, а и си личи, че си интелигентен мъж. Няма да се впускам да пояснявам произхода на думата симбиоза, всеки може да си отвори най-малкото уикипедия - та. И... изобщо като чета този сайт, пък и другите нему подобни, стигам до извода, че всеки който не успява да се пребори с намирането на истинския смисъл на любовта и живота като цяло (което за мен си е едно и също) се впуска в едно безкрайно философстване за сложността на тази безкрайна Вселена, наречена душевност и човешки взаимоотношения. А нещата са толкова простички, само че ние ги обличаме в сложна форма. То и аз се разфилософствах, ама нейсе.. :)

 

...