 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Последния
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3163 пъти
Простете за правописа ми, много благодарна ще съм ако имате търпението да прочетете всичко.
Живота ми бе безинтересен, мъчен и бях винаги нещастна, неудовлетворена и отегчена. Толкова много бяха несправедливостите в съществуването ми, така често мислех за предателството на баща ми, който е оставил майка ми бременна и депресирана, обладана от самоубииствени мисли.
И до ден днешен тя не изпитва удоволствие от живота и това ме убива, страха й от самотата, недоволството й, сълзите й и искам да съм до нея, но е уморително, мъчително и просто не издържам.
Тя и баба ми бяха затънали в дългове и двете не можеха да си намерят постоянна работа, а учението ми беше ужасно! Целия ми живот се преобърна когато след години очакване на куповач, продадохме апартамента си и заминахме за дълечна чужда студена страна.
Майка ми веднага започна работа, но винаги се прибираше скапана, уморена като пребита и страдаше толкова много, сърцето ми се късаше, гледайки я как се мъчи да си крачи краката на по-високо.
Четиримата, те, аз и брат ми, живеехме в гарсониера в малък град, ужасно скучен и аз и по - малкия изпитвахме страшни трудности да се изучим с непознатия език. Въпреки всичко на него му беше много по - лесно да се приспособи и да си намери приятели докато аз вечно се карах с братовчедка си.
След година в подготвителен клас, ме преместиха в друго училище, беше ми страшно трудно, там и у дома бях много самотна, стресирана и вечно в кавги с майка ми. Макар, че материала бе лек, самотата ми беше причината за разсеяността ми. Винаги имах някакви проблеми.
Тогава реших, че трябва да спра с всичко това и да уча, да уча много яко, да завърша, да стана висшистка и един ден да съм независима, да мога да върша каквото си поискам и по възможност да се върна в България.
Въпреки, че се съсредоточих напълно върху учението пречките навсякъде си оставаха и с годините се чувствах все по - сама и нещастна.
Гледах глупавите драми, които нямаха нищо общо с реалността и бяха просто един запис с актьори и плачех щом виждах в тях несподелена любов или смърт, изживявах ги тежко и до сега е така. Мисля, че дълбоко са засегнали психиката ми. Тежко ги преживявах, сякаш се бяха случили на мен и мислех над тях с дни.
Има вероятност да наследя накакво заболяване от баща ми, но тя е нищожна. Ала трябва да си пазя нервите и да не ги хабя излишно.
И до ден днешен не мога направо да вярвам, че съм нормална и нямам подобни отклонения.
На мое място и непредразположени биха полудели.
Майка ми продължаваше да се трепе от работа, баба ми не можеше, иначе веднага би започнала, а ние с брат ми учехме. На него не му вървеше, но се оправи, само да вметна.
Толкова много ми се искаше да срещна истинската чиста любов, някой който да ме обича нежно и да ме приема такава каквато съм. Но предателството на баща ми често ме разубеждаваше и се опитвах да не мисля за подобни работи и да си уча, обаче ми се щеше да се влюбя като в филмите и да остарея с този човек, исках да имат нужда от мен, да бъда желана.
Да имам приятелки както преди в родната ми страна, да си споделяме, те да са истински и да ми помагат в тежки момент, когато майка ми е твърде уморена за да се занимава с проблемите ми.
И един ден когато най - малко очаквах аз го срещнах. Аз срещнах любовта на живота си!
В училищния кабинет по изкуства, бях единствената и работех по последното си творение, а учителката ми беше излязла за по кафе.
Времето бе толкова хубаво и слънчицето грееше силно, а с него и любимия ми почука на вратата на стаята в, която се намирах, после влезе и се загледах в светлите му коси и очи. Беше толкова красив и усмихнат, толкова учтив и мил.
Заговори ме, закачи се сладко и ме покани на среща.
Беше толкова добър, щедър, просто прекрасен вътрешно и външно и оценяваше опитите ми да го впечатля, макар че не беше от най- доброто семейство не беше толкова добър в училище това нямаше абсолютно никакво значение за мен както той предполагаше в началото. Правеше ми подаръци с повод и без повод, а аз просто желаех неговото внимание, да ме държи в обиятията си, да ми казва колко му харесвам и, че ме обича.
Всеки мой ден бе изпълнен със светлина, слънчев и топъл, дори и зимен аз имах чувството, че пролетта тепърва ще настъпи!
За първи път в живота си бях истински щастлива, срещнала първата си любов едва на 17!
Дори роднините ми го забелязаха и пожелаха да се запознаят с любимия ми. И го харесаха, толкова много защото бе чист и добър, дори и да нямаха добро мнение за него това нямаше да има никакво значение защото ние се обичахме повече от всичко на света, дори от самите себе си. Знаех, че бяхме готови да дадем живота си един за друг.
Когато не можех да се радвам на присъствието му, мислех за срещите ни, за първия ми път, с него, толкова вълшебен и нежен, за нощите когато ме беше извеждал тайно и обикаляхме осветените пусти улици, а той ме целуваше страстно.
Обичаше ме за това, което съм и макар че правех грешки, той не се интересуваше от нищо друго освен мен. Щастието ми трая няколко години.
Но целият ми свят се преобърна с краката нагоре за пореден път, сгромоляса се и аз отново бях сама! ... Никога няма да забравя и всичко ще е кристално ясно в ума ми...
Онзи есенен ден, беше двайсет и трети септември, а утрешния щеше да бъде моят рожден, беше влажно и дъждовно, но все пак ме облече топло и излязохме навън за да потърсим нещо за ядене.
Всичко беше затворено и нямаше жива душа.
След минути съзряхме пицария, която тогава си помислихме, че е отворена, но после разбрах, че през цялото време не е работела.
Тъкмо се готвехме да я приближим, пресякохме улицата и вече на метри от нея, той се спря. Когато го попита какво има, се обърна към тротоара, който бяхме преминали и видяхме ключовете му там. Незнайно как бяха паднали от джоба на якето му, никак дълбок.
Каква абсурна и несправедлива случайност, често си мисля за това когато си спомням случилото се.
Той ми се усмихна, целуна ме просто ей така, но много страстно и щастливо и се затича към тротоара с ключовете.
И тогава ми причерня пред очите, почувствах как гърдите ми се раздират в адска болка! Мъглата пред погледа ми се вдигна и видях черния джип да го изхвърля на пет метра разстояние, а после отпраши сякаш никога не е бил там.
Сега като си помисля, дори нямах време да мисля над всичко онова, нямах време да мисля защо жената в колата го беше оставила по този начин, а не спря и не повика бърза помощ. Нямах време за това, просто се затичах към него, а той лежеше безпомощно на студената мокра земя.
Не можеше да помръдне и просто лежеше така, но очите му живо следяха сълзите, който се стичаха от мойте. Не можех да дишам, започнах да плача, да шептя името му докато той само ме гледаше и безмълвно ми казваше, че всичко ще е наред.
Но аз не можех да разбера случващото се, не можех да проумея какво ставаше в този момент.
Докато с треперещи ръце търсех телефона по дрехите му, се опитвах да асимилирам мига, изкарах мобилния, но той нямаше батерия, потърсих и моя, но го бях забравила вкъщи.
Започнах да крещя за помощ колкото глас ми държи, помощ, някой да дойде да ни помогне, но жив човек не се явяваше и когато реших да се изправя за да потърся някого, усетих ръката му да държи моята, стискаше я, и въпреки кръвата, която изтичаше като поток от главата му, въпреки невероятната няма болка, която със сигурност изпитваше, устните му се разшириха в усмивка, а аз едва дишах, не можех да проумея как и защо това ми се случваше, защо на него!
Катастрофи в тази страна се случваха почти никога, а ако имаше такива, шофьора веднага би се отзовал на помощ, но нищо такова не се случи, нямаше никой който да ни помогне докато той просто лежеше парализиран с вероятно спукан череп и кръвта му образуваше огромна локва, мокреща дрехите ми.
Усмивката му, милите му красиви сини очи с, които ме гледаше толкова влюбено, сълзите ми, които мокреха лицето му и начина по, който не можеше да пусне ръката ми ме ужасяваха защото той си отиваше, отиваше си, а виновниците ни оставиха обладани от този абсурд.
Всичко беше толкова нереално, толкова нелепо, а аз само можех да крещя колкото глас ми държи, да ридая докато вече не мога да се чувам, а той да ми се усмихва и да ме напуска.
Всичко ще бъде наред, не си отивай, му шептях, после отново започвах да викам за помощ, намирахме се в малък оживен център, по дяволите, а всички все още спяха, спяха тези противни малки егоистични хорица и не се интересуваха ни най - малко от чуждото съществуване.
А моят любим ме оставяше самичка, отново вечно самичка,
можех само да престана да крещя защото не исках душата му да ни остави измъчена и да плача тихо и беззвучно, да легна до него.
Чух от устните му да се изтръгва леко стенание, като че ли не от болка, щом започнах да галя гърдите му и да си представям, че сме в леглото ни и, че ми разказва нещо за любимият си писател, че гали рамото ми, прегърнал ме и че целува лицето ми.
И после издъхна, просто ей така, за един момент, който бе за мен като една цяла агонизираща вечност.
Не мога да го върна,
мога само да си лягам всяка нощ и да фантазирам, че лежи до мен, че ми казва, че ме обича, как ще отидем на морето щом излезе в отпуска, как ще ми направи деца скоро и как ще ги кръстим, как ще ми помогне да сбъдна мечтите си,
мога само да плача, да мисля за хубавите ни моменти заедно и да благодаря на Господ, че ми подари времето, макар и малко, с такъв прекрасен човек като него.
Винаги ще го обичам, пожелавам на всекиго да срещне такъв човек и да остане с него за постоянно, да го обича и да бъде обичан до края на дните си.
Благодаря ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: ed918c4c8a |
|
1. Изключително силна и трогателна история.. Толкова тъжна, че докато четох настръхнах и сълзи се стичаха от очите ми :( Ти си един изключително силен човек, не знам какво да кажа, освен че единственото нещо което заслужаваш е да си щастлива!!!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
2. Благодаря ти безкрайно много, все още не мога да повярвам, че подобно нещо ме сполетя, не никого не пожелавам такова нещо, дано всеки намери любовта на живота си и, както аз не успях, да я запази.
Изключително абсурдна и нелепа смърт, но аз винаги ще го нося в сърцето си и никога няма да се влюбя така както в него.
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
3. Господи, как плаках и как очите ми все още са насълзени. Не е справедливо такава съдба да имаш и се радвам, че продължаваш да живееш!
Как си днес?
00
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
4. Добре съм, въпреки, че все още усещам присъствието му.
Бях на 19 години когато това се случи, изжиях две вълшебни години с него и онзи ден ще все още и винаги ще бъде запечатан в ума ми сякаш се случило едва вчера. Толкова ми липсва, толкова много, че понякога се питам какъв е смисала да живееш този живот като моя без любимия човек, никога няма да изпитвам подобни чувства към когото и да било. Сега като се замисля имах нужда и от бащина фигура в живота си затова толкова много го обичах, исках да имам мъж до себе си, но това никога няма да се повтори. Може би след време, обаче няма да е същото.
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
7. Към последните два коментара -
Аз вярвам, че такива неща се случват то много често.
Плюс това, как ще го излъчат по шибаните то новини, като се е случило в друга държава.
Ако сте чели и една четвърт от разказа на момичето, щяхте да знаете, че тя от години е живяла в чужбина.
Към авторката -
Много съжелявам за случилото се, наистина не е справедливо, разревах се като малко дете, но кой не би?
Пожелавам ти да се влюбиш още по - силно и да намериш щастието.
Между другото - върнала ли си се в България и ако не, на колко си години, с какво се занимаваш? Последва ли мечтата си и висшистка ли си сега.
Целувам те за това, което си написала.
Ара
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
8. Благодаря ви за коментарите.
Всъщност, да!
В момента съм на 22. Сега на 31 май завършвам първата си година в университета по изкуства и мечтата ми е да се занимавам с това, тук го оценяват!
Още един път благодаря за думите ви, и не, не бих могла да си измисля подобни работи, не мисля, че някой ще си прави труда да пише толкова много.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
9. Е, станалото станало, живота продължава, стига си се лигавила, минали са колко... 3 год.!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: f1fdc1ff71 |
|
10. Искрено ти съчувствам- преживяла си толкова много, а тази трагедия... е ужасна. Страхотен кураж имаш. Горе главата и напред.
Ели.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
11. Благодаря ти, Ели!
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
13. До номер 9. :
Ти в ред ли си? Момичето е изгубило любовта на живота си, а ти й казваш да не се лигави. Явно не си чел/а до края или изобщо не си в час!
До авторката:
Много съжелявам, че си преживяла такъв ужас. Татко ми почина от рак наскоро, бяхме в същата стая... Много плаках, прочитайки написаното и ти пожелавам от все сърце да си щастлива и да преуспееш, много е трудно да загубиш близък човек, още повече любимия, но виждам, че си, както 1 каза, изключително силен човек, че си имала силите да напишеш всичко това. Дано си щастлива.
Знам, че тези твои три години са минали като три дни, но ще се оправиш, млада си, живота то тепърва започва и всичко ще се нареди.
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: d0e7452dfc |
|
14. Номер 9, лигавила??? , извинявай обаче, ако на теб ти се беше случило, дали щеше да се лигавиш??? , този коментар е абсурдно глупав.. интересно защо слагат подобни абсурдни коментари.. а на авторката мога само да се възхищавам, че е силна въпреки невероятно силната болка, която е изживяла и знам, че може би няма да е същото с друг, тя си знае дали и как ще се влюби, но желая ти от сърце да си много щастлива и да имаш много късмет и хубави мигове и занапред в живота, поклон пред това че имаш смелостта да споделиш тъгата си, наистина ти си изключителна!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
15. Благодаря за милите думи, вярвам, че след време всичко ще премине, но не искам да го забравям, не искам да съм тук без него, искам да е при мен, да сме заедно и толкова ми липсва, добре, че уроците малко ме расейват.
Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 29772ff2f1 |
|
16. Много плаках ми е толкова мъчно заради това, което ти се е случило. Знам, голямо клише ти казват като те убеждават, че Живота продължавА, но знам, че той те е обичал повече от всичко на света и си е отишал с усмивка на лицето докато ти си била до него в последните му мигове и е ужасно, че е бил толкова млад, живота е бил пред него, тепърва е започвал, а ви се случило подобно нещо.
Мога само да ти кажа, че той винаги ще е с теб и (да, знам и това е клише) и никога няма до умре защото ти ще носиш спомена за него в ума и сърцето си. Знам, че той иска да продължиш и отново да се влюбиш, ужасяващо звучи, но той иска отново да види усмивката ти, искрената, да те види отново влюбена и щастлива, да те види жива!
Сбъдни мечтите и целите си заради него и се радвай на живота. Тежко е, о, адски тежко е, но всичко ще е наред, още си в черната дупка, но се опитваш да заживееш наново и аз ти се възхищавам безкрайно много.
Ако бях на твое място, сега нямаше да седя пред очукания си компютър и разплакана да се опитам да опиша възхищението си към теб.
Бъди щастлива, той го иска за теб!
Успех!
Мина
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 9207790d95 |
|
17. към авторката
искрено съжалявам за това, което ти се е случило!
наистина мога да разбера как се чувстваш... поради простат причина, че преди 7 години ми се случи същото.
много е трудно да се съвземеш след такава трагедия. Но се опитай да продължиш напред. тази болка няма да отмине, но ще свикнеш с нея. поне при мен така се получи. това, което мога да ти кажа е че си станала по-силна! желая ти цялото щастие на земята! заслуяваш я и ще я получиш само повярвай в това...
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
18. Благодаря ви!
Съжелявам, че и на теб ти се е случило такова нещо, надявам се сега да си наистина щастлива.
Училище, работа, тези неща ме разсейват, често излизам с момичетата, те са с приятелите си и ми става мъчно, че той не е до мен сега и не е справедливо, но се опитвам...
Смея се когато приятелките ми се опитват да ме зарибят по някой колега на гаджетата им, но за мен няма да е същото... На никого не пожелавам подобно нещо!
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 615d2eec7d |
|
20. Айде бе голяма работа! Стегни се, не си малко хлапе!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fa0681ad89 |
|
21. Ти сигурно от личен опит мислиш, че трябва да се стегна. Не знам какъв човек си, но е голяма работа. На никого не желая да му се случи такова нещо, но ако не си губил/а любим човек, който си обичал повече от самия себе си, нямаш право изобщо да казваш, че е уж голяма работа. Голяма е.
От Авторката
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 615d2eec7d |
|
22. Ти си мислиш, че е голяма но всъщност - това е едно нищо...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 41cf96880c |
|
24. Здравей мила, искрено съжалявам за това, което ти се е случилло, но съм сигурен, че ще срещнеш своята половинка в живота, аз съм мъж, и ти желая най голямото щастие на земята, ти го заслужаваш мила, бъди благословенна.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: fa0681ad89 |
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 93d78af530 |
|
28. Милинката, аз също те съжалявам. Дано си намериш друг чу. ач.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
