Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   От Авторката
Здравейте отново. Благодаря ви за отговорите, стана ми наистина малко по-добре. Искам да го видя този човек, това е ясно, обаче съм сигурна, че той не иска. Ако един човек ти липсва ти ще направиш всичко, за да си с него, за да се видиш с него и т. н. Още със самата раздяла се опитвах да говоря с него, но той не пожела. Просто ми каза по телефона край и толкова. Доста долна постъпка бих казала, но всеки сам си взима решенията. И дори и след тази раздяла, аз пак тая хубави чувства към него, макар и да не го заслужава (разбира се от моя гледна точка). Но все пак ще се вслушам във вашите коментари и мнения и ще направя така, дори и спонтанно да се видим и да говорим като големи хора. Поне това си дължим, дори и след доста време. Много ви благодаря наистина :)

7.   Аз пък не мисля, че трябва да го търсиш. Това е най-глупавото, което можеш да направиш, за да се справиш с тъгата. Не се унижавай. Нима смяташ, че момчето на мечтите ти е този, след когото ти тичаш? Наистина? Дори и да иска да сте заедно, то ще е за секс, или за запълване на времето или по друга причина, но ти никога няма да си нещо по-специално за него, щом е казал край и не те е потърсил. Това не значи, че ти не си специален човек, просто не си специална за този определен, но с това дълбаене на миналото, няма да намериш специалния.
Забрави го и вярвай, че ще срещнеш момче, на което ще му пука за теб!

8.   Какво пък чак толкова си направила, че да не иска да те види. Съмнявам се, че всичките чувства в него са умряли за толкова кратко време разделени за да откаже, поне уважение би трябвало да има. То? казал ли е, че не иска нищо от теб или ти така мислиш. Мисля, че ти дължи това, което искаш да знаеш. Зависи на колко е той де.

9.   До 8 някой си там.
Лесно е, щом не иска да чуе за нея, значи така си е послала и е съкратила историята доста.
До авторката:
Сигурно е доста удобно да не помниш естеството на последният ви скандал, но очевидно той помни поредиците не само на този скандал, а и на отнояенията между вас.
Предвид всичко изложено от теб, мога единствено да те посъветвам да потърсиш някой мъж, който също да го хваща амнезията, така че да се елиминират бъдещи дразги, а този трябва за който питаш го остави на мира. Явно доста фекалии си дала, за да не иска даве да чуе за теб, такива случаи са доста голяма рядкост.

10.   До всички "заслепени от любов" - ръководете се винаги от максимата "когато има желание, има начин, когато няма желание - причини". Това важи и за чувствата. Съдете по себе си - когато обичате, давате всичко от себе си, ако и другия ви обича по същия начин какво би направил? - би дал всичко от себе си. Ако някой сътворява скандали и намира причини за раздяла - този някой не ви обича, затова любовта е взаимно чувство, ако не е взаимно поне единия винаги страда.
Извода е - не се навирай там, където не си желан.
"Твоя влак може би ще дойде по-късно".

11.   От Авторката
Нищо реално не съм направила срещу него, просто имам тежък характер и кусури, които на него не му харесват. Което си му е в пълното право да не ги харесва, все пак всеки си има мнение. Не знам защо не поиска да говорим. Мога само да гадая. А това дали има чувства към мен, не мога да съм сигурна, все още съм объркана. Може би, ако бяхме поговорили като зрели хора, друго щеше да е. Но станалото, станало. Той е на 27, но държанието му е на много по-малък. Човека не е порастнал и не знае какво иска :) Продължаваме напред и ако е писано пак ще се видим някога.

12.   Мила, авторке историята ми е много, ама много подобна на твоята с изключение, че ние сме разделени от 3 месеца. Сънувам го постоянно, първото нещо за което се сещам сътрин е той... Много се измъчвам, много ми е тежко, знам, че е недостоен за мен и начините по който е постъпвал са отвратителни, но лошото почти не си го спомням.... Помня го само влюбен в мен...
Той беше първата ми любов...
Той също е на 27 и хиляди пъти съм се чувствала по-зряла от него, а аз съм на 21, имало е случаи в който съм му давала пари, купувала храна и плащала сметки...
Три месеца и още го мисля, три месеца и още ме боли за човека, който не ме оцени и предаде....
Мила не си заслужава да обичаш и да искаш да си с някой, който не те е оценил, който ти е разбил сърцето и който е прекалено глупав, за да не види какво испуска...
Мога да ти кажа, че хора като тях са щастливци, защото има момичета, който ги обичат въпреки всичко...
Давам ти съвет, с който и аз сама се оспокоявам.
Знам и вярвам, че в живота на всеки съществува идеалната, негова половинка, и знам че всеки ще я срещне и всеки ще бъде щастлив.. само трябва да има търпение и да мине през няколко неподходящи половинки....
И моля те не го търси, повярвай ми за добро е...

13.   Аз каквото съм искала, съм го направила. Вече се чувствам уморена да правя каквото и да било за него. Не искам да го изкарвам най-черния и да не съм обективна. И двамата направихме неща, които не трябваше и заради това и приключихме. Номер 12 - историите ни толкова си приличат, все едно един и същи човек ги е писал. Надявам се скоро да се почувстваш по-добре. Права си във всичко казано. За всеки влак си има пътници. Горе главата и всичко ще се нареди :)

14.   До 11! Сигурна ли си, че си направила всичко за да се видите!!??? Съмнявам се, това е като да кажеш, че нощта е ден, а деня е нощ! Ако наистина го харесваше, трябваше да провокиваш интереса му! ... , но явно нещо си направила за да не се случи! ... и ако търсиш само секс... няма да стане, това го забрави като вариант! Мъжете сме наистина големи тъпанари.

15.   До 13! Явно нищо не си направила за да се видите! Всъщност ти изобщо искаш ли го? ... или искаш само секс! Ако искаш да спиш с него и да ти мине либидото по-добре забрави! Той е търпелив, но ти му се смееше, а сега какво? Нали не искаш изобщто да знаеш, че съществува! Защо изобщо си мислиш за него? Боли го боли от държанието ти, но въпреки всичко те харесва такава, каквато си!!! Той те чака, но иска да си искрена с него, а не да си играеш на топло и студено!!! Отиди на море... там има плаж и ще си намериш приятел!

16.   От Авторката:
Не знам откъде си правите такива заключения, че не съм направила нищо, за да се видим. Настоявах да се видим, видяхме се точно 1 път след раздялата ни, и то по мое желание. И тогава само аз говорех, той нямаше желание... На сила хубост не става. Колкото и да го обичам този човек, трябва ли да се унижавам винаги и да го моля да се видим? Той, ако иска, знае как да ме намери... Обичам го и винаги ще го обичам по мой си начин. Но и аз имам достойнство. Спокойна съм до едно положение, че направих всичко по силите си да сме заедно, той беше сякаш безразличен или и аз не знам как да го нарека. Но наистина се уморих, уморих се да тичам и ходя там, където явно не съм желана... С него прекарахме невероятни моменти, но си имахме и спадовете, които явно натежаха и се разделихме. И не, не търся само секс, ако беше така, мислите ли, че бих си давала зор за този човек... явно и той не търси секс от мен, което може да ме прави малко или много спокойна за миналото време...
Благодаря ви за вниманието! ;)

17.   Според мен, коментарите на номер 14 и 15 са напълно не на място и не отговарят на историята. Мила, авторке вярвам, че си писала в този сайт, не за да бъдеш упреквана, а да споделиш, някой да те разбере и да ти съчувства и да знаеш, че има и други който са преживели или преживяват същото.
Така че, не си длъжна да се обясняваш на хора, който не разбират проблема и те укоряват. Както ти написах по-рано, моята история е много подобна и те разбирам много добре. Знам, че всеки път като се правят опити да се видиш с човека, който те е напуснал и не иска да си част от неговия живот губиш частица от същината си и голяма доза достойнство... Дори само да звъннеш да го чуеш, да го попиташ как е, е стъпка назад...
Въпреки, че той е в мислите ми непрестанно, че искам да знам дали е добре, никога не бих му се обадила...
Същото съветвам и теб...
Продължи напред, дори и да не може да го забравиш, научи се да живееш без него... Научи се да уважаваш сама себе си и да не се връщаш там, където си нежелана...
Трябва ни сигурно повече време, за да мине болката и се надявам това време да доиде скоро:)

18.   От Авторката
Номер 17, благодаря ти за подкрепата. Все пак хората, които пишат тук не могат да са едни и същи, всеки си има мнение било то положително или не. Аз исках просто да си излея всичко, което трупам в себе си от доста време. Но май хич не се успокоявам, а ми става по-зле... Не знам. Все пак благодаря на всеки, който е споделил някакво мнение. Надявам се скоро да се оттърся от всичко за този човек и да гледам напред :) Пожелавам го на всички, които са в моето положение :)

19.   до авторката (16):
Не, със сигурност не трябва да го търсиш и да се унижаваш повече, това вече ти го казвахме. Този човек те е отсвирил отдавна, търси следващия и не продължавай тази полемика, защото от нея полза няма, ТОЙ НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ ПРИ ТЕБ.

До 17. Ти явно си едно ниво над авторката. Осъзнала си че той няма да те погледне и поне не се унижаваш, независимо че страдаш. Виж съвсем друг въпрос е, дали казаното от теб има смисъл. Не си искала да знаеш дали е добре, какво и защо прави и го казваш уж като някакво много силно постижение, но истината е, че на него не му пука дали ти мислиш или не, дали се интересуваш и дали страдаш.
Разбира се споделих това не за друго, а защото е някак на свършен факт да викате "Гроздето е кисело" е безсмислено. Пийте по една студена вода и се опитайте да продължите :) Вие сте доказателство, че една прекомерна мисъл, едно желание в повече и недай си боже да решите да го изпълните на яве, после може да плащате цената доста дълго време. Другото неприятно е, че вместо да продължите напред, вместо да си признаете грешките пред себе си, колкото и болезнено да е, вие обличате всичко в оправдания, чак едва ли не се изказвате така, че сякаш някой ви е длъжен, било всички коментиращи, било тези, които не искат да чуят за вас.
Мога да завърша само с една фраза, която гласи:
"По миналото и настоящето, ще познаете какво е бъдещето".

20.   От номер 17...
Обръщам се към номер 19, не знам защо не ме е разбрал правилно....
В коментара си обяснявам, че въпреки че още го мисля и още ме е грижа за бившото ми гадже, аз не бих го потърсила, не бих се унижила отново и съветвам и авторката да не го прави...
Странно нещо е живота, обичаш напук на всичко.... Продължаваш да обичаш този който те е отхвърлил и предал, който не те иска вече в живота си, болите, знаеш, че трябва да го забравиш, но сърцето още си го иска....
Подкрепям и одобрявам, че авторката е написала и споделила своята история, защото и моята е същата...
И когато прочетох нейната, когато си разменихме няколко коментара с нея, аз найстина се почувствах по-добре... Разбрах, че не съм само аз и други минават по този път и се справят, може и по-бавно, но въпреки всичко успяват, даже дават кураж и на останалите....
Не е трудно да се правиш, че вече не те е грижа за него, трудно е да преодолееш болката, че си давала всичко за човека, който не те е оценил, а тази болка не минава лесно...

21.   Не разбирам какво се опитва да каже 19. Нормално след раздяла човек да има моменти на слабост, когато си спомня само хубавите моменти заедно и за секунда си представя, че една прегръдка ще измие старите рани. А и тя не е направила нищо лошо, обичала е. Но е излишно да се философства, ясно е че обектът на тези незаслужени чувства е някакъв пръдльо с претенции, когото авторката идеализира все още, пак незаслужено. Щом не може да обясни като човек какво иска и е чакал на авторката да организира виждания и покорно се съгласява и си мълчи като пукал по време на срещата... ами не е голяма загуба, то си е чист късмет, че не ви иска в живота си. Ще продължите напред, а догодина по това време ще се заливате от смях като си спомните жалкото му безгръбначно поведение.

22.   От Авторката
Напротив, признавам си грешките, няма безгрешен човек. И съм го казала в някои от предните коментари. Аз го обичам този човек и така ще е, докато не стане някакво чудо. Но не смятам и не го й правя, да го търся и тормозя, и заливам с въпроси защо не е с мен и т. н. Той си продължава живота, аз си продължавам моя. Приела съм, че няма да го видя повече, но ми е болно и исках да споделя, това е. Не се мисля, че той ми е длъжен, както спомена номер 19... Темата в последствие се превърна в една нападка към мен, което не казвам, че не е правилно, но все пак мислих, че тази тема е за споделяне, а не за упрекване... Както и да е. Благодаря отново за вниманието.

23.   От Авторката
Номер 21, много ти благодаря за думите, стана ми много приятно :) И същевременно забавно, защото е истина това, което си казал/казала :) Когато човек сподели, се чувства по-добре, дори и на непознат човек. Към номер 17/20 - пожелавам ти успех занапред и вярвам че за нас всичко ще се нареди с времето, животът е пред нас, все пак. И да се обърна към тези, които страдат от любовта... изживейте си болката, но не го превръщайте в нещо, което може да ви съсипе :) Гледайте по-ведро и благодаря наистина на хората, които се включиха и включват, наистина помагат съветите ви :)

24.   Хвака, хваща и още как. Все мие тая, преди в кви боклуци съм била влюбена. Изобщо не живея в миналото. Оставяш нещата там, където са спрели. И затова сега съм щастлива. Защото не мисля за миналото. Гледам сега и в момента..