Има ли смисъл да живея?
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3072 пъти
Добър Вечер. То няма нищо добро в тая вечер, ама хайде. Аз авторът на историята Аз съм ПРОВАЛ. Имах проблеми със здравето, но сега ми се оправя. За оценки не ми пука повече. И остана любовния ми проблем. Когато се връщах от училище за малко да се разрева. Имах възможност да седна до момичето, което харесвам. Направих го. Аз бях попитал преди да седна до нея. Тя се съгласи, но и личеше, че не иска аз да сядам до нея. Понеже учителката си гледаше през прозореца и си говореше по телефона ние правихме каквото си искахме. Момичето, което харесвах не беше съгласна да стои повече до мен. Понеже имах възможност до 15 юни да седя до нея. Каза ми, че съм и гнусен, а пък аз нищо не съм и направил. Тя ме отряза без въобще да и пука за мен. Преди тя и едно друго момиче ме провокираха да кажа коя от двете харесвам, но те се провалиха. А и момичето, което харесвам иска да докаже на другото, че е повече от нея (че любимката ми е повече от нейната позната). Но нейният план се провали. Тя така направи и с едно друго момче, но то не и каза. Аз ако кажа на това момиче, че я харесвам тя с гордост ще ми обърне гръб, ще ме отреже отново и сама ще си докаже, че е повече от другите момичета. Тя преди ме накара да я нарека хубава казвайки, че се чувства дебела. Аз избягах от въпроса. Преди по скайпа ми каза да и кажа дали я харесвам, но плана и се провали. Но след, като ми каза, че съм гнусен без причина... Имам чувството, че ще поуча кръвоизлив в мозъка от реване и, че ще ми потече кръв от очите. Да не дава Господ. Който не ми е чел историята Аз съм ПРОВАЛ, ако е любопитен за моя гаден, скучен, разочароващ, безмислен идиотски живот може да прочете. Искам съвет какво да правя в това положение. Тя ме нарече гнусен без причина и сега искам да УМРА. Животът няма смисъл. Изобщо има ли смисъл да живея? Мен ми омръзна да ми се случват само такива неща. Ще свърша в Психична болница. Да не дава Господ. Просто животът ми няма никакъв смисъл. Щом момичето което харесвам се държи така с мен аз не заслужавам да живея. Не заслужавам и слънце да видя. Не заслужавам грижи, въобще нищо. То няма смисъл. Това момиче не знае даже какво ми причинява. Сигурно всеки ден като стана от леглото ще имам мисълта, че даже за целия свят съм гнусен. По-добре е да се самоубия и да свърши този мъчителен живот. Но понеже съм страхливец не смея да се самоубия, а имам възможност. Смел и достоен човек, който не харесва живота си би се самоубил, а не такъв като мене да не му харесва живота и да продължава да живее въпреки всичко. Притрябвал съм аз на света. Не съм нужен на никого. На майка ми, на баща ми, въобще на цялото ми семейство. Животът ми е пълен ПРОВАЛ. Не може ли някой път към училище да получа сърдечен удар и да се свърши всичко това? Живея един жалък живот на този свят и щом не ми харесва имам правото да се самоубия. А пък аз си живея. Благодаря за отделеното време. Пишете какво мислите. Предлагам ви да чуете песента на Василис Карас Ах самота моя и песента на Антон Радичев Пиян от любов. Не я е той написал, а е просто изпълнителя. Още веднъж Благодаря.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: 5e71fa07b4

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Момче не се излагай!! Заради едно момиче какви глупости пишеш... дай по твоята логика за всеки проблем да си слагаме въжето.. нямаше да останат хора на този свят!! Животът продължава.. всеки ден е ново начало и ще е добре да поговориш с някои близък роднина било то или приятел и да си промениш мисленето... знаеш ли колко в по лошо състояние хора има? за това не бива да се отчайваш толкова заради такива неща.. момичета много и време за любов също.. горе главата каквото и да става не трябва никога да се отказва човек!! :))

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: b5485cb246

гласове: 1 2 3 4 5   (19 гласа)

2.   живей за себе си, а винаги има за какво за да живееш

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 41345794e2

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Хм... какво да ти кажа... Струва си да живееш.. Защо заради някаква лигла трябва да се отказваш? Майната й! Аз съм момиче и никак не понасям такива момичета защото не им ходи да са такива... Защо й е да се доказва пред другите не знам... Въпрос на манатлитет си е... Горе главата и майната й.. предполагам е някое безчувствено кифле... Както и да е все пак трябва да покажеш че си един мъж! А ако те уважи с твоето мъжко поведение тогава значи ще бъде достойна да се доближи до чувствата ти! Поне така ги разбирам нещата аз. Не дочетох докрай ситуацията просто разбрах че тя не те уважава! Един мъж а дори и момче трябва да бъде уважавано и почитано! И гледай за истински дами а не бездушни павета! -Усмивката на Дявола!

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: fc57e06f15

гласове: 1 2 3 4 5   (7 гласа)

4.   Здрасти, не знам на колко си години, но мога да ти кажа, че и аз съм била в подобно положение. Да отбележа, че съм момиче на 15, 9-ти клас. 4 години и половина обичах едно момче несподелено, бяхме отначало приятели, а после се отдели от нашата компания и въобще спрях всякакви контакти с него. Бяхме като непознати, а се познавахме от 6 години. Много страдах, плачех всеки ден, не исках да погледна друг БУКВАЛНО! Имах и много проблеми в старото ми училище - мразеха ме от почти всички класове, биеха ме /аз им отвръщах, защото учителите нищо не правеха/, обиждахме се, причакваха ме от другите класове, все с момчета се биех, защото момичетата добиха страх от мен. Беше ад. Много ме тормозеха, 3 години продължи това, учителите ме мразеха. Имах много нисък успех, а това с момчето беше черешката на тортата. Е, въпреки че бях тройкарка, към края на 7-ми клас се стегнах, изкарах си изпитите и влязох в хубава гимназия, където беше и любимия ми. Надявах се там да направя нещо. Сгреших! Не ми се увеличи шанса с него. Много се измъчвах, мислех, че никога няма да го забравя, НО!!! Някъде 2 месеца преди да свърши учебната година, аз успях да забележа едно друго момче. Не можех да повярвам, че се случва! Аз харесах друг, че даже имах и голям шанс с него, но се отказах, тъй като беше твърде срамежлив /отказах се с него тази година, в 9-ти клас началото/. Успоредно с него ме привличаше много и един негов приятел, с който имах някакъв малък шанс, но го пропилях, защото се разбра, че харесвам срамежливия. Но периода малко преди да завърша 8-ми клас беше най-хубавия в живота ми, а преди и аз се чувствах като нищожество. Все боледувах и аз, но откакто много започнах да спортувам ми няма почти нищо /правя почти всеки ден упражнения по 40 мин. и ходя много пеша/. И само да отбележа, че в старото училище и при мен имаше учителка, която имаше отношение към мен, унижаваше ме пред клласа, пишеше ми незаслужени по-слаби оценки. Вярвам обаче, че и при теб нещата ще се оправят. Това момиче няма да е единственото, колкото и да не ти се вярва сега. И на мен не ми се вярваше, че ще забравя онзи, който обичах 4 години и половина, но стана. Вярно е, че все още не съм поискала някой толкова, колкото него го исках, но има време. Просто при мен за 2 месеца живота ми се промени коренно /в положителна посока! /, добих си и самочувствие, а се чувствах и аз като един провал, като едно НИЩО. Но ето, че човек никога не знае какво го очаква. Важното е да се поучиш от грешките си и да не ги повториш. Успех и вярвам, че нещата ще се оправят и при теб! :))

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 2f2a89333a

гласове: 1 2 3 4 5   (8 гласа)

5.   Мило момче <3 аз съм момиче трогнах се от историята ти смисъл замислих се за моето държание но по твоя случай мога да ти кажа 1 зарежи тази мацка има и др момичета по този свят тази не те заслужава И моля те не прави нищо крайно имам предвид не се самонаранявай вярвам че има кой да те обича било то семейство или някоя тайничко да си мечтае за теб замисли се <3 <3 <3 Момиче 13г П. с. късмет

 

...