 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Да се влюбиш във врага
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 4413 пъти
Нека ви разкажа моята история. Надявам се да имате търпението да я изчетете докрай!
В първи клас отидох да уча в едно елитно училище. Бях приятелка с всички от класа, имах отличен успех, тъй като с баба си бях учила да чета, пиша и смятам още от по-малка. Бях сладка, с две руси опашлета. В дванайсети клас не остана нищо от момиченцето, което бях тогава. В трети клас дойдоха три нови момчета от друго училище. Свикнали със средата на държавните училища, те бяха като вълци, пуснати на свобода сред невинните, крехки зайченца. Първо подхванаха най-добрата ми приятелка, да я наречем Мими. Шест месеца се занимаваха с нея, правеха й гадни номера - плюха в храната й, разпльокваха червеи на стола й, лъжеха съучениците й, че е интригантствала, че замисля план за тяхното "унищожение", забележете! Всички я намразиха. В-с-и-ч-к-и. Цялото училище. Всеки ден се разказваха какви ли не истории, в които нямаше капка истина. А бяхме трети клас, за бога! Откъде тази злоба, откъде този гняв! Тя се махна от училището. Не съм я чувала от девет години, няма и да я чуя. Липсва ми, да.
Та после, в средата на четвърти клас, момчетата се сетиха, че могат да си намерят нова жертва. Оказах се подходяща, бях твърде близо до Мими, те я свързаха с мен, започнаха да ме тормозят. Отначало бяха само подкачания, подигравки, обиди и лъжи, но в шести клас започнаха ударите, заплахите, сериозните лъжи. Ходех на училище със синини... Казах на майка си, но тя бе твърде заета с работата си, за да ми обърне внимание. Каза ми само: "Ти си в най-хубавото училище. Какво повече искаш? ". Помолих да посещавам училищния психолог. Ходих дълги месеци, той говореше клишета: "Не обръщай внимание", "Ще премине" и други подобни глупости. Не преминаваше... Бях уплашена, изгубена, сама. Те бяха трима, аз бях една. Отдалечих се от приятелите си, от майка си, забравих уроците, защото учейки вкъщи в седми клас, аз се страхувах да не се осмелят да дойдат, както майка ми работеше до късно и бях сама! Предишните лъчезарни, добродушни и безгрижни осемгодишни очи се бяха превърнали в тринайсетгодишни очи, изпълнени със страх и ужас. На матурите се представих зле. По БЕЛ изкарах петица, по математика тройка! Не можех да се концентрирам върху нищо. А опитвах! Излизах с нови хора, тръгнах на спорт. В осми клас се случи това, от което се страхувах най-много. Трудно ми е да го изрека дори, но това е анонимен сайт, ще се осмеля. Те, тримата, ме... малтретираха. Прибирах се вкъщи, издебнаха ме на една тъмна уличка, притиснаха ме на земята и... се случи. След тази случка се затворих в себе си, гледах, без да виждам, животът стана монотонен, сив, мрачен, скучен, изпълнен със страх, унижения.
И какво се случи тогава? Нещо, което ме е срам да кажа дори днес, вече единайсетокласничка. Влюбих се в едното момче. ВЛЮБИХ СЕ В СОБСТВЕНИЯ СИ ВРАГ! В момчето, което ме обиждаше, тормозеше, в момчето, което ме ИЗНАСИЛИ! Мразех се. Плачех всеки ден от яд. Не исках такова момче, не исках... ЗАЩО бях влюбена тогава? ЗАЩО исках да ме забележи? ! Е, случи се. Той разбра, че съм влюбена, в момент на слабост споделих със съученичка. Тя тръгна да разправя на всички как съм влюбена в момчето, да го наречем Йордан. Приятелите му го подкачаха: "Дан, брат, с оная кучка ли се натискаш? ". Той се ядосваше. Много. Заплаши ме, че ще ми стъжни живота, ако не опровергая твърденията. КАК? ! Не направих нищо.
В един момент осъзнах, че ми е писнало да съм жертвата. Отсъствах от училище около седмица, промених си прическата, напазарувах си нови дрехи, започнах да се гримирвам. Бях решила да му отмъстя. Върнах се. Когато ме видя в коридора, нова, променена, решителна и силна, той се забави с обидите. Отминах. Започнах да създавам приятелства, да си връщам репутацията, да лекувам старите рани. Но бях влюбена в Йордан, всичките обиди, отправени от устата ми към него, бяха изречени със сила, със сълзи в очите. Не можех да гледам как той страда, въпреки че бе накарал мен да страдам. Защото той също се влюби в мен. Да, двамата бяхме лудо влюбени и лудо се мразехме. Веднъж той се разплака след поредния удар от моя страна, и се скри в съблекалнята. Минавах покрай нея, за да стигна до тоалетната, и го чух как горчиво плаче. Не издържах. Влязох при него и също се разплаках. Двамата изведнъж млъкнахме. Гледахме се, бяхме на 10 см разстояние, а аз не можех да се преборя със себе си. Половината от мен искаше да му удари шамар, да го набие, да го накара да страда, както страдах аз, другата искаше да го целуне, прегърне, да го утеши, да го разбере, да ПРОСТИ.
Доброто надделя. Простихме си и станахме гаджета. Любехме се страстно, карахме се люто, плачехме от смях и мъка, люшкахме се между двете крайности, както винаги е било. Сбивахме се, после започвахме да се целуваме горещо. Настъпи и време за секс. В леглото се целувахме и галехме, но нещо в мен се пробуди, спомних си онзи следобед преди година, когато ме изнасилиха, когато той се радваше на страданието ми, и лудо заплаках. Блъснах го и разплакана се прибрах вкъщи. Не можех! Обожавах го, а НЕ можех да пренебрегна всичко случило се, исках, но не можех да забравя. Спомнях си за отнетото детство, за страха, който и днес не е излекуван... Трябваше да минат още три месеца, за да се възстановя отчасти. Успяхме да го направим. Той ми каза, че ме обича. Разплакахме се заедно, плачехме за грешките си, плачехме за любовта, за омразата, за гордостта, плачехме и бяхме ЗАЕДНО! Той беше нещо повече от мое гадже. Беше най-добрият ми приятел.
Той ми каза, че ще се ожени за мен като пораснем. В момента съм на 22 години, от три години съм щастливо женена за това момче, вече по-пораснало. Исках просто да ви разкажа моята история, в която от двама врагове, ние се превърнахме в съпрузи, в съюзници, в ОЛИЦЕТВОРЕНИЕ НА ЛЮБОВТА!
Благодаря, че ме изслушахте. :)
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 65f43f16cc |
|
1. Тъжна история с прекрасен край. Много ми хареса.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fceea7e646 |
|
2. Сигурна ли си, че всичко това не си го сънувала? Звучи ми малко като сюжета на някоя тийнеджърска драма.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 51314a7554 |
|
3. ти си луда- звучи ми като Стокхолмски синдром, а и не изключвам историята да е измислена, доста поетично е написана
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: b56e95c09c |
|
4. Не, номер 2, не съм го сънувала. Моят живот винаги си е бил и ще остане сапунка :)
Авторка :)
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: b56e95c09c |
|
5. Ами просто умея да пиша и се постарах историята да е оформена добре, номер 3 :) Не е измислена.
Авторка
|
...
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2731913b71 |
|
6. Както каза номер 1.. тъжна история с щастлив край. На мен също много ми хареса.. СЪДБА! .. :)
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: fe1f448d92 |
|
8. И аз не бих могъл да кажа дали е истинска историята или не, но... не знам защо - всеки път като видя някъде по телевизия или прочета някъде във вестник или в интернет за изнасилване (особено пък от няколко момчета) над невинно и беззащитно момиче и всичко в мене "кипва"!! Целия почервенявам от гняв и се изпълвам с адреналин - и така се надъхвам, че искам да пребия и осакатя за цял живот такива ИЗРОДИ, които причиняват подобно нещо на момиче...
Поставял съм се много пъти (мисловно) на мястото на такива момичета и съм се опитвал да разбера какво е - чувството някой против волята ти да те докосва, да усещаш дъха му - провесил се над теб, разкъсал дрехите и обарвайки навсякъде - да проникне грубо и да те "омърси"... леле това никое момиче не бива да го преживява!!! Никое!!! Защото едно подобно нещо променя човек за цял живот - няма я вече усмивката, мечтите, плановете за бъдещето... всичко отива подяволите... От тук нататък има само срам.. страх и чувство на омърсеност... желание за смърт... - да затвориш очи и никога да не се събудиш... - Ето това причиняват подобни изроди на момичетата!! За тях е само моментно забавление - чукане, но за момичето - това е края на всичко!! Един провален живот...
Съжалявам, че така се отнесох във писане, но просто исках да споделя какво чувствам като разбера за подобно нещо и как искам да имах силата да предотвратя всяко едно подобно мръсно и ниЗко действие!!! За цял живот осакатени да са такива изроди!!! Да ги кастрират и цял живот евнуси да ходят!!!
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 0906cf5212 |
|
11. Измислено е това, не е Стокхолмски синдром.
Някоя любителка на драмата.
Промяната от жертва в самоуверен човек за една седмица пазаруване става само в женските мечти и някои реклами. А да се влюби в извършителя на изнасилване може само ако изнасилването е фантазия.
|
| преди: 11 години, 8 месеца hash: 2b60dd383b |
|
12. Аз не се бях променила, номер 11, преструвах се. Историята съвсем не е измислена, просто си ограничен човек, свикнал да вярва само на това, което вижда и свикнал да си поставя граници. Няма да се унижавам да те убеждавам в нещо, просто приеми, че на някои хора наистина им се случват необикновени неща, дори откачени.
Авторката
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 895bb50282 |
|
15. Още сме заедно и е прекрасно!
АВТ.
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 66d049247e |
|
16. Това е измислено 100% и ако някой човек с повече житейски опит го прочете, веднаха ще разбере, че е така. Това е психологически невъзможно. Изнасилвачът си е изнасилвач, той любов не може да изпитва, затова изнасилва, защото това е неговото сексуално удовлетворение. Удоволствие по нормален начин не може да изпита. Пък и ще реве с глас :).
Мила, добър писател си, но лош психолог.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9ab87e14bb |
|
17. Майка ти е виновна за всичко. Аз никога не бих допуснала да малтретират дъщеря ми. Ще преобърна целия свят, заради нея. Ако тя се беше намесила нямаше да си в това състояние. Имала си ужасно детство. И това групово изнасилване трябва да води до полиция и детски психолог. Ужасно е като си помисля как ти е деформирало психиката всичко това:(. Мен ме изнасилиха, когато бях на 24г. и нямах нужда от психолог, но ти си била дете без подкрепа от настойници, без никаква подкрепа от никой. Не може едно дете да се справи само с всичко това, което ти се е случило.
Сега с какво се издържате като семейство с твоя възлюбен. Той какво работи и какви са му плановете за в бъдеще с теб? Малтретира ли те още? Майка ти разбра ли за изнасилването и как реагира? Как тя реагира въобще на цялата тази ситуация? Баща ти къде е?
|
| преди: 10 години, 10 месеца hash: 8ec3ace10b |
|
19. Наистина си измислих историята
Авторка
|
| преди: 6 години, 2 месеца hash: 233e496a89 |
|
23. За разлика от повечето коментирали вярвам на цялата история с изключение на последната част.
"Нещо, което ме е срам да кажа дори днес, вече единайсетокласничка " и "в момента съм на 22 години" се изключват взаимно.
Авторката е завършвала 11 клас, тогава, когато е публикувала темата си, а на 22 години е в момента, но да е щастливо женена се съмнявам. Поне не за същия човек. Не е лошо да се обади, ако още посещава сайта.
Виждам, че темата е стара, но е много интелигентно поднесена, силно емоционална и повдига важни въпроси за между-човешките отношения, затова, ще коментирам, така, все едно, че е писана в момента.
Има вероятност фантазията да започва от "нищо не направих" и да е неосъществен сценарий за голямата силна, истинска, пречистваща и опрощаваща взаимна любов, способна да победи всичко, чрез който се опитва да излекува съсипаната си психика.
Не е изключено, обаче, връзката наистина да се е случила, но едва ли в толкова идеалистичен вариант, колкото я описва.
Ами няма нищо срамно в това, че си се влюбила в един от извършителите, авторке. Факт е, че се случва. Случвало се е с известни исторически личности, смятани за изключително силни за времето си хора. Не са застраховани и доста по-зрели на години, високообразовани и на отговорна работа жени, преживели същото, та какво остава за едно объркано, тогава 14-15 годишно момиче, изплашено до смърт и едва отърсващо се от преживения кошмар. Жертвите се влюбват в насилниците си и то нерядко.
По какъв механизъм се получава не знам, знам само, че в душата на всяка жена живее една мазохистка, която много лесно може да бъде изведена на повърхността и манипулирана неопределено дълго време.
Тези чувства изключително рядко се оказват споделени обаче. И в случаите, когато насилникът остава с жертвата си, той го прави не мотивиран от чувства, а или, за да продължи да се възползва от нея, обикновено далеч не само в сексуален план, или от криво разбрано чувство за отговорност, иначе наречено съжаление, или любов по милост, както се пееше в една песен, или най-често втората мотивация идеално маскира първата.
Така че, ако между вас не се е получило, няма за какво да съжаляваш. Животът още е пред теб и определено не героят на тази история е човекът, който ще излекува раните ти.
А колкото до враговете ти, Господ забавя, но не забравя.
В случай, че такава връзка наистина си започнала, още тогава в училище и по начина, който я описваш, вярвам на всичко, освен на това, че се е влюбил.
В първия вариант е с теб от страх. Виждайки, че си си върнала лидерската позиция в класа и от положението на жертва си минала в настъпление, се е уплашил, че ще се разприказваш и ще го орезилиш пред съучениците, заедно с другите двама съучастници. За да те умилостиви играе роля на влюбен, с която умело те заблуждава. Чувствайки се като заложник във връзката, ще те зареже, веднага щом завършите училище, оставяйки те сама с разбитото ти сърце в най-неподходящ момент. Така че по-добре го зарежи първа.
В другия вариант, той, привлечен от новия човек, който е видял в теб, още повече, че силно не го е очаквал и се е оказал неподготвен, е осъзнал цялата сила на престъплението си и е развил комплекс за вина, който от една страна го е направил уязвим на нападките ти, от друга сам погрешно е взел за любовни чувства. Може да се е привързал с времето, може и да те е оценил, опознавайки те, но да те обича не вярвам.
И не, че всеки, който е извършил подобно престъпление като малолетен заслужава да бъде заклеймен до живот, напротив, лично съм познавала случаи на момчета, сбъркали като деца, преосмислили се с годините и израснали като добри, стойностни, отговорни възрастни хора.
В героя на твоята история обаче се съмнявам.
Ако беше дълбоко в себе си свястно момче, участвало в случката на тъмната уличка поради неконтролируеми емоции, невежество, неосъзнатост, пропуски във възпитанието, или подведен от лошите си приятели, но способен да обича и действително разкаян, той по-скоро би развил толкова силни чувства на вина, срам, унижение, отвращение към себе си и болка от стореното, че сам би напуснал училището, за да ти даде възможност да го забравиш, и него и постъпката му. С други думи не би имал очи да те погледне, та какво остава да те докосне като жена.
Така че, на твое място, преди да правя планове за светло бъдеще, да му се вричам за цял живот и гласувам доверието, което бих гласувала на бащата на бъдещите си деца, сериозно бих го изпитала. По-скоро бих използвала връзката си единствено, за да го накажа в истинския смисъл на думата не само за цялото сторено ми зло, но и за лъжата, в която ме е вкарал впоследствие.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
