Една до болка позната история за любовта между два свята
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2421 пъти
Знам, че вече са публикувани много подобни истории. Но изпитвам нужда и аз да споделя чувствата си.
Всичко започна през лятото на 2011 г. по време на една ваканция. Запознах се с едно интелигентно и привлекателно момче. Но колкото и да го харесвах, не очаквах нещо повече от обикновен летен флирт. След като се прибрах в родния ми град, той ме намери във фейсбук. Отначало не му обръщах много внимание и се опитвах да потисна чувствата, които започваха да бушуват у мен. Срещите бяха трудни, трябваше да пътуваме, за да се видим. Но това не отказа нито него, нито мен. Постепенно моите чувства бяха се задълбочили. Той говореше за сериозни отношения. Искаше от мен да попитам нашите дали разрешават да прекарам следващата ваканция с него, но знаех, че няма да одобрят. Измислях си всевъзможни оправдания за срещите ни, лъжех ги. А на него не знаех какво да кажа... И така чак до началото на октомври 2012 г. , когато най-сетне им съобщих, че момчето, с което се виждам, е турчин. Реакцията не беше добра. Опитваха се да ме откажат. Но аз не спирах, борех се. За тях той е човек, който иска да ме, , затвори в някой харем''. Той не е перфектен, но за мен е момчето, което ми е прощавало всякакви глупости. Наранявала съм го, но е прощавал. Виждал е и добрите, и лошите ми черти. Не съм нито най-красивата, нито най-умната. Но той ме е приел такава, каквато съм. Както казах, не е идеален и той като всеки човек, но и аз го обичам такъв, какъвто е. Преди него имах друга връзка, но чувствата не бяха толкова силни и май само с него започнах да изпитвам любов.
Може би и неговото семейство не е очаровано от случващото се. Но той беше готов да продължи с мен. Аз го отблъснах. Казах му , че ще намери по-добро момиче от мен. Това се случи през април тази година. От тогава не спирам да се питам дали не изпуснах шанса си и ми се иска да се върна при него и да му кажа всичко, което премълчавам толкова време. Той все още не ме е забравил. Виждам, че е наранен и страда и като знам, че аз съм причината, се обвинявам.
Студентка съм. Уча редовно и досега разчитах основно на родителите ми за издръжка. Но мислех да мина задочно и да си намеря някаква работа. Защото те ме заплашват, че ако продължа тази връзка, ще спрат да ми дават пари. Но не парите са основният проблем. Не искам да се карам с тях, а те дори не дават да говоря за него.
С течение на времето цялото ми семейство разбра и всички с малки изключения се обявиха против. Опитах се да забравя за това момче, но не можах. Знам, че и той ме обича. Но не съм сигурна дали не пропилях шанса си с него, не съм сигурна какво ще се случи, ако направя крачка към него.
Всичко е толкова объркано... Моля за съвет.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: 2e2569c866

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Изключително неприятна ситуация. Лошото при теб е, че дори и да се върнеш при него и да започнете връзка, отношението и нагласата на семейството и приятелите ти винаги ще ти тежи. Каквото да и да си говорим, всички ние се интересуваме от мнението на хората около нас (и най-вече на семейството), искаме близките ни да се гордеят и радват за нас. Ако наистина си мислиш, че това е човекът за теб, и че си заслужава заради него да си поразвалиш отношенията с вашите и хората около теб - направо го, със сигурност с времето, когато го поопознаят, ще си променят поведението. Но не е лошо и да запомниш това, че турският му произход винаги ще ви създава големи проблеми, да речем, че решите да създадете семейство - какви имена ще носят децата, ще бъдат ли обрязани, каква религия ще изповядват... и т. н. и т. н. Каквито и решения да взимате, ще се наложи да понаясте критиките и неодобрението на близките и на двамата.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 3b158c0b7e

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   А защо търпиш да ти казват с кого да се срещаш? Това си твой личен избор. О. к.. , казали са си мнението и оттам насетне си ти. Не понасям, когато някой се бърка в живота на друг пълнолетен гражданин. Студентка си, не си на 15! Но си опичай ума!

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 3b158c0b7e

гласове: 1 2 3 4 5   (6 гласа)

3.   А и след 18 родителите имат право да не издържат децата си. Да го кажат така, какво те манипулират с това ского се срещаш. Ще се справиш и самичка

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: 0eaaaba54a

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

4.   Май проблемът е по-скоро в това, че авторката не иска да си разваля отношенията с родителите си. Ясно е, че е голяма и може да взима сама решения, но просто й тежи неодобрението на нейните родители и близки.

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: 537d493476

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Благодаря на всички за коментарите! Като цяло повечето ми роднини са против, с малки изключения. Родителите ми се опитват да ме откъснат от него завинаги. Понеже неговото семейство е в Истанбул, бях ходила там на гости. Бях с него, вече се познавахме, имахме връзка. Не е като да съм тръгнала сама в неизвестна посока. Но те се възпротивиха и след като се върнах , ми взеха международния паспорт. Да съм започнела да изкарвам пари сама и тогава да съм ходела, където искам. Когато отворя дума, че ще си намеря някаква работа , те започват да ми повтарят колко е трудно да работя и уча едновременно. Мислела съм и за имена и религия на деца, ако стигнем до там. Но все се надявам, че ще намерим някакъв компромис, ако продължим да се обичаме.

 

...