Споделена история от Любов и изневяра |
Не искам съвет, просто споделям...
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 2955 пъти
С приятеля ми (вече бивш), бяхме заедно от година и половина. Обичахме се много. Той беше всичко за мен. Бяхме заедно по 24 часа на ден.
В един момент, нещата взеха да се прецакват. Чувствата (от моя страна), започнаха да изстиват. Разделихме се временно, по моя молба. И без това имаше друго момче, което ме привличаше. Мразя нечестните и задкулисни игри. Исках да знам, че не сме заедно вече и от там нататък ,да съм свободна.
След временната раздяла, последва и постоянната. Така е вече около 1 седмица.
Излизах с другото момче, представи ме на всичките си приятели. Афиширахме това, че сме заедно пред всички.
Само, че той е готино забавление за уикенда, но не е сериозният човек, който беше приятелят ми....
На практика стана така ,че съсипах нещо сериозно, заради нещо мимолетно, основано само на привличане...... Не знам до каква степен си струваше всичко това, но ако има някой виновен, това ще съм аз. И ме е страх само от едно- да не съжалявам до края на живота си, за този избор.
Просто знам, че се изморих да раздавам себе си, напразно. В крайна сметка винаги има губещ и това винаги съм АЗ.
Не искам съвет, понеже едва ли някой може с вълшебна пръчица да оправи нещата.Просто исках да споделя някъде, да го споделя така както го чувствам, без да се притеснявам, че хората ще говорят и ще ме гледат с "онези" погледи.
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 817b629923 |
|
1. Споко ще намериш друг сериозен. Явно си готино момиче :-)
Успех!
|
преди: 15 години, 2 месеца hash: 9b535ba2d4 |
|
2. След време ще разбереш, че любовта не е може да бъде еднаква, както от началото. Много по - важно е разбирателството и доброто отношение. Когато любовта си отива, трябва да я поддържаме, а не да се отказваме.
М25
|
|