Не съм свикнала да съм сама
преди: 15 години, 7 месеца, прочетена 3160 пъти
Здравейте!
Младо момиче съм и се предполага, че сега трябва да трупам опит с мъжете, но съм имала само две връзки и то много дълги. Първата беше 3 години и няколко месеца, но той замина за чужбина и се разделихме. Не след дълго, много близък приятел ми призна, че има чувства от както се познаваме и едвам е дочакал момента да се разделим с номер 1. Мина половин година преди да се съберем, но не ми липсваше внимание нито за секунда.

Наскоро (след 2 годишна връзка), вторият ми приятел реши да се разделим. Каза, че му тежи да е във връзка с мен и са се изчерпали отношенията ни. Имаше нещо такова и не приех самата раздяла много тежко. Неприятно се почувствах едва след няколко седмици.. започна да ми липсва команията му.

Винаги съм била много общителна, не мога без приятелите си, но той беше много ревнив и бях попрекъснала отношения с повечето момчета около мен, дори избягвах колегите си. Минаха повече от 3 месеца от както не сме заедно и ми е много тежко без него. Не съм свикнала, да ходя на пазар сама, да спортувам сама, дори не ми е толкова забавно на по-шумни места. Направо съм станала зависима от него.. или по-скоро от вниманието, с което ме обграждаше.

Сега по-често излизам с приятелки, имам много по-активен социален живот и въпреки това ми е самотно. Не знам как да се лекувам, да потърся ли помощ от психолог? Все още съм млада и не е проблем, но не искам да се превърна в плазмодий, да задушавам бъдещите си партньори.

Имам много примери пред себе си и май самите ние се бяхме превърнали в онези двойки, които не могат един без друг. Винаги заедно, дори в компания странящи и гукащи си нещо в ъгъла на масата.. Мразя го това! Не искам да търся заместител даряващ внимание, не искам да съм консуматор на емоции, не искам да се чувствам така отчаяно, всеки път щом остана без приятел! Моля за съвет..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 7 месеца hash: d60fd1f851

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   На колко години си?

 

...

преди: 15 години, 7 месеца hash: 1dada994b8

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Мисля, че самата ти осъзнаваш, че ти предстои работа със самата себе си и това се случва с всички ни. Трябва да намериш удоволствието в дейности, които вършиш съвсем сама, за да можеш след време да намериш някой, с когото да споделиш това удоволствие, а не да си само консуматор или зависеща от нечие присъствие. Поздравявам те, сама си стигнала до този извод, а знаеш ли колко хора преживяват живота си така, без дори да знаят, че са се превърнали в пиявица. Ако мислиш, че психолога ще помогне, направи консултация. Работи върху себе си с любов и уважение към личността си. Желая ти успех!

 

...

преди: 15 години, 7 месеца hash: f8a918ff72

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Това ми е адски познато... След като преживях същото, съм на мнение, че това си е навик. Обаче, аз се научих и намерих добрата страна на нещата. По-добре да си сам, щом някой пропилява младостта ти... Щом някой те задушава,забранява,притиска...по-добре бъди далеч от него. Всяко "самотно" начало е трудно, но бързо се преодолява, в зависимост от гледната точка.

 

...

горе^

преди: 15 години, 7 месеца hash: 968e3cf118

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Каквото и да си говорим, никой не иска да се чувства самотен. Нормално е да се чувстваш малко подтисната и самотна след такава връзка. Вероятно до следващата нова такава. Всеки човек се нуждае от внимание, не говаря за "задушаване". Просто човек така е устроен. Гледай и мисли позитивно, нещата вероятно сами ще се наредят. Желая ти успех!

 

...

преди: 15 години, 7 месеца hash: cd1d438e43

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Човек трябва да се научи сам да си е достатъчен за да е щастлив.

 

...