 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Моята нещастна година
преди: 11 години, 2 месеца, прочетена 2606 пъти
Здравейте! Реших да споделя моята история в този сайт, тъй като няма на кого така или иначе да я разкажа. Всичко започна от самото начало на годината до тогава си живеех мн добре е да имах проблеми.. но те бяха незначителни. Имах приятел който мн ме обичаше поне така твърдеше, държеше на мен и ми го показваше по какви ли не начини, цветя, подаръци, обсипваше ме с нежните си целувки постоянно, секса не беше кой зн какво но аз го обичах въпреки всичко. Февруари месец имах рожден ден... събрах само най-добрите си приятели в едно заведение.. През цялото време забелязах че си гледа телефона и мн се подразних нищо не казах не исках да си развалям настроението. На др ден обаче не издържах и го попитах кой беше толкова по-вайен от мен та чак на р. ден трябваше да го демонстрираш това? При което той започна да ми крещи колко съм била зле, и съм била глупава да си мисля такива неща.... Аз ест не останах длъжна започна адската кавга... Скъсахме два дни преди 14 февруари. Започна.. една ужасна болка.. в гърдите ми.. не съм предполагала че мога да хлътна някога по някой така. Опитах се да го преодолея уви.. не можах. Една вечер бях излязла с фр. и се замотах с алкохол.. реших и му писах дали някога е имал някакви чувства защото ако е било така един такъв скандал не би трябвало да ни раздели, вс се карат. При което той не ми отговори... попитах го това ли е била любовта му... всичките тези обяснения искрена любов.. и пр. Той ми отвърна че не заслужавам да знам нищо понеже съм се съмнявала в него. Както и да е спрях да му пиша.. ограничих всякакви контакти с него. Добре ама... учим в един универистет. Виждах го всеки ден, една фр се опита да го попита нещо за мен, а той отвърнал Не ми говори за тая.. :(Мина известно време... но все още мислех за него а онази болка... в гърдите ми.. продължаваше да ме изгаря.. Дойде лятото сесия.. на която не се представих добре... не можех да уча да ям.. нищо пред очите ми бе само той. Пролича си... септември месец имаше поправки опитах се да си изчистя изпитите... но заради един ме накараха да прекъсна една година. Но нещастията ми не свършват с това... по-рано бях теглила студентски кредит... за да се издържам от банката започнаха да ми званят за да ме питат няма ли да превеждат съответната такса за семестъра.. Приятелите ми не ми вдигат телефона.. като им званя не се сещат за мен.. Родотелите ми ме обвиняват и ми казват колко съм зле и че съм най-некадърната от целия род... С какво съм го заслужила.. Не съм някоя лигла не ходя по заведения... фр ми ми беше първия мъж в живота.. не съм някоя к**ва като повечето, не съм и някоя тъпачка... както ме сравниха с тези които прекъснаха а какви останаха в университета.... не могат да си кажат името... Но ако бях достатъчно кадърна нямаше и да съм в това положение! Често си мисля и ми се иска да си затворя очите и да се приключи с всичко родотелите ми не ме обичат... приятелите ми също... а за момчето което обичам от всичко на света... не мога и да си мисля. Единсвеното което може да ме спаси са по голяма доза лекарства с алкохол... болката ще мине за секунди... и ще се свърши! Извинявам се за обемната изповед... надявам се да не ви натоварвам. Благодаря ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: a8854e1823 |
|
1. Мила, ще се оправиш! Сега ще ти разкажа и моята история и защо знам, че и това ще мине, колкото и да не ти се вярва.
Бях на 20 когато заминах да уча в чужбина. Бях си обещала, че отивам да уча и няма да се разсейвам с мъже, ама нали знаеш човек като се зарича много... та няма да навлизам в подробности, но няколко месеца след пристигането си се влюбих в един колега от курса. И той беше влюбен в мен, или поне така твърдеше. Бяхме толкова влюбени, че другите почнаха да ни бъзикат, че трябва да се оженим. Скоро след това се преместих в неговата стая и уж всичко беше прекрасно, обаче той започна да закъснява вечер все повече и повече. Когато го питах защо, обяснението беше, ходих до библиотеката или до компютърната зала (историята е от преди повече от 10 години и по това време не всички имахме лаптопи). И така всяка вечер, аз го чаках ли чаках, а той се мотаеше из общежитието и естествено като се прибереше и видеше, че го чакам ставаше кисел. Така продължи известно време, до вечерта преди рождения ми ден. Бях се настроила за голям купон,приятелките ми бяха помогнали с подготовката и с нетърпение очаквах да дойде утре. Обаче вечерта той пак закъсня и като се прибра каза, че трябва да ми каже нещо. Мислих, че ще са пожелания за рожден ден, нещо мило... но, не! Той скъса с мен най-безцеремонно ноща преди рождения ми ден! На другия ден не отидох на лекции, нямах сили да ида и да черпя колегите си за рождения си ден. Вместо това се върнах в моята стая и не спрях да плача! Беше рожденият ми ден, бях на хиляди километри от семейството си, а предишната нощ приятелят ми ме заряза. Тогаво направих нещо, от което и до днес ме е срам. Извадих всички хапчета, които имах и понеже нямах алкохол реших да ги смеся с лакочистител и да ги изпия! Просто исках да умра! За щастие лакочистителят разяде пласмасовата чашка в която го бях наляла и чак тогава се събудих! И си дадох сметка, че НИКОЙ не заслужава да умра заради него! Как съм успяла да му звънна, не помня. Всичко ми е като в мъгла, знам само, че все пак дойде и веднага ме заведоха при лекарката. Като разбраха, че нищо не съм пила само ми дадоха направление за психиатър в близката болница и му казаха да не ме оставя сама дори за малко. Е, той пак постъпи като гадняр! Дори и тогава не искаше да е с мен, а ме заведе при две свои приятелки. Едната от тях се оказа моя ангел хранител! Това момиче ми спаси живота! Няма да ти казвам колко нощи е стояла с мен докато аз плачеш и не можех да спя! Ето, повече от 10 години минаха, живеем на два различни континента, но и до днес ми е приятелка и понякога се чуваме по скайпа (за съжаление рядко заради часовата разлика). После започна дългият път на възстановяването. Прибрах се в България по средата на семестъра, бях само кожа и кости, не можех да ям, не можех да спя... майка ми беше до мен денонощно! Беше ужастно! Тъпчеха ме с успокоителни, животът ми беше ад! Чак няколко месеца по-късно събрах сили да се върна и отново приятелите ми бяха тези, които ме подкрепяха. Те ми спасиха живота! Честно! Иначе сигурно щях да направя нов опит. Беше трудно, виждах го почти всеки ден, но бавно голямата ми любов се превърна в омраза! Беше ужасно! Накрая на годината разбира се едвам си изкарах изпитите, но не това е важното. Беше интересно как се развиха отношенията ни после. Когато започнах да го отбягвам, той изведнъж се почувства засегнат и се сети, че всъщност държи на мен и много съжалява, че сме скъсали. Да знаеш какви опити правеше да се съберем. Идваше в стаята ми с цветя и шоколад, едва ли не на колене ме молеше да му простя, ама аз вече знаех, що за човек е и отказах. И така годината свърши и аз си се прибрах в България, но този и...т не преставаше да ми зарива майла с писма и с картички! Не му отговорих нито веднъж! И накрая спря, обаче си научих урока никой мъж не заслужава да умреш заради него! За това мила, горе главата и ще се справиш! Знам, не е лесно, изобщо не е, но все има някой, който държи на теб и ще ти помогне (роднина, приятел или дори психолог). Важното е, да не забравяш, че ТИ си най-важната! И трябва да живееш заради себе си.
Изпращам ти една виртуална прегръдка и ако имаш нужда да поговориш с някого пиши тук. Няма как да ти дам майла, модератора няма да позволи, но ще следя темата и ще ти отговарям тук, ако искаш, разбира се.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 744aa10c12 |
|
5. Авторке, в живота има моменти в които много боли, но това не е повод да сложим край на всичко, това би било напълно безсмислено. Прочети какво е споделила 1, очевидно и нейната болка не е била малка, била е на ръба да се предаде, но е оцеляла и сега всичко това й е обеца на ухото. Хм, така като се замисля тези усещания са си строго индивидуални, аз например нямам суицидни нагласи, ако съм така дълбоко наранен съм по-склонен да отмъстя, убивайки виновника, на себе си не бих посегнал никога, не че те провокирам да постъпиш така, но искам да ти кажа, че трябва да обичаш и поставяш на първо място себе си, а след това другите хора, обичайки себе си, ще постигнеш щастието си. И не си мисли, че родителите ти и приятелите ти не държат на теб, особено родителите, може пък да нямаш истински приятели, но родителите ти със сигурност те обичат много, но не могат да понесат глупостта ти, желанието ти да си съсипеш живота заради една нещастна любов. И понеже не са достатъчно мъдри подхождат неправилно, но съм уверен, че те обичат и са готови да ти помогнат, само че не знаят как. И какво като ти е първата любов, голяма работа, ще я надживееш и ще откриеш истинската, голямата си любов:) Успех ти желая:)
М, 35
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 2d9c8aadb3 |
|
6. И какво се цупиш? Прощавай ама ще ти дават само съжаление, а не се нуждае от това. Трябва ти здраво разтрисане за да ти дойде акъла.
Заключението. Получила си каквото си търсила. Допуснала си грешки, за жалост още не си ги осъзнала. Това ти е проблем номер едно. Не се жалвай и не търси съжаление, то няма да ти помогне. Момчето което не те търси, там също имаш вина. Може да е некачествен, или не е, ти си го избрала такъв. Допуснала си некачествено поведение с него. Бъди по тактична, като виждаш че някой не иска да те допуска до личните си предели, не се опитвай да се буташ където не си още желана. Това ти е втория проблем. Другото си зависи пряко и лично от желанието ти.
@градивна критика@
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: e8db4c85fa |
|
7. Чакай, чакай... наистина имаш проблем, но той не е нито съкрушеното ти сърце, нито студентския кредит, нито че си прекъснала, дори нито това, че родителите ти ти дават кофти определения.
Проблемът ти е, че си прекалено чувствителна и отдаваш прекалено голяма важност на всичко. Живей животът си с ниски очаквания, за да бъдеш щастлива. Спокойно, следващата година ще запишеш отново. Спокойно, все някак ще се справите с парите, студентските кредити не са толкова големи. Потърси си работа, ако трябва. И разбира се, спокойно - все някога ще намериш подходящ човек. Нов. А след него може и още по-нов, но може и да не. Не се знае. Но ако се самоубиеш за някаква глупост, няма и да се узнае.
Така че, изживей си периода. И давай напред.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b6212c247e |
|
8. Аз съм мъж, но съм напълно съгласен с мнението на номер 1 за мъжете "никой мъж не заслужава да умреш заради него". Сигурен съм, че ще преодолееш кризата и ще срещнеш човек, който наистина ще те обича, тогава ще видиш, че и сексът ще е вълнуваш и всяка минута прекарана заедно. И ако това те успокоява - не си първата, нито последната, която е стъпила в лайно, почисти обувките си или просто ги смени и ще видиш, че неприятната миризма ще изчезне!
Успех!
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: b3eabf466e |
|
9. ей сладкишке, ти никога няма да го забравиш, запомни много добре тези мои думи! само едно ще ти кажа, ще се появят мъже в живота ти, не ги карай да се чувстват както едно момиче накара мен да се чувствам, когато един мъж обича обича много, когато си има любима за никоя и за нищо на света не би погледнал друга, единствения лик в лицето му е тя, единствения вкус в устата му е нейния! мисля че разбираш, защото и при теб усещанията са същия, остава само спомена, изтриваш лицето, изтриваш личността, бършеш всичко и пак ти се мота чат пат в акъла, някой път много често, запомни много добре това с което те е наранил и запази хубавите моменти! досвидания мон ами
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 362eaf5a74 |
|
10. Направи ми впечатление, че винаги когато "Градивна критика" е коментирал, всички коментари имат по една единичка, само неговия има една петичка. Не знам дали е случайно... По-скоро някой много държи оценката на неговия коментар да се откроява от останалите. Явно на някого му е голямко егото.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: cb7e7c2bb5 |
|
11. Номер 10 ти каква си? Крадецът каза дръжте крадеца. И твойта същата.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1a75eab5b4 |
|
12. от 10 до 11
Ей сега вече още повече ме разсмя, Градивна критика. Как пък реши, че съм жена първо и второ как точно го разбра, че и аз съм "крадец"? хахаха Сори, че накърних егото ти, то затова си ми дал пак единичка, а на себе си (11) 5. Щом е толкова важно за теб и аз ще ти дам една петичка (на 6 и на 11) да се радваш, за мен не е важно и не мисля, че това е критерий за добър коментар, точно защото такива като теб гласуват най-вече.
|
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 1a75eab5b4 |
|
13. До номер 11 - ахаа, издаде се, че и ти си крадец все пак. И защо не си си написал ника този път?
|
...
| преди: 11 години, 2 месеца hash: 6e57b650c8 |
|
14. В тоя сайт има много злобни хорица
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
