Ужасно сравнение
преди: 11 години, 1 месец, прочетена 2922 пъти
Здравейте!
Имам желание да споделя с вас моята история и да прочета вашите мнения :)

Винаги съм имала проблем с обвързването, с отдаването към някой било то физически и психически не допускам лесно хора до себе си, а причина за това няма.
Имах шест годишна връзка с моя бивш приятел, имахме трудно начало понеже не съумявах да го допусна до себе си, издавах грешни сигнали, които той не разбираше. Събрахме се заедно, имахме връзка много трудна връзка, характерът му бе много стриктен, да не кажа прекалено... той имаше болно чувство за ревност, не допускаше аз да излизам без знанието му, да имам приятелки, които той не одобрява, да се срещам с хора, които той смята, че не са подходящи за мен-говоря само за момичета-за момчета и дума не може да става! Не знам как издържах всичко това, казвам го сега пречупено през призмата на времето-тогава съм го обичала, той бе първата ми любов, тръпка и усещане. След време тази ревност си даде отражение-той ми посягаше (според него винаги с повод).. и това изтърпях, и това прощавах.. характерът му както казах бе стриктен и точен, това, което е казвал-това е правил, това е ставало... вече 10 месеца сме разделени.. не запомних този човек с нищо хубаво, всеки път, когато се сетя за него изпитвам вътрешен дискомфорт-напрежение и вътрешен страх, това, което ми остана от него е едно-единствено чувство-СТРАХ!

Преди пет месеца се запознах с момче, моя приятел в момента, на който държа и обичам :) Мразя се, че допускам сравнение между сегашната си любов и бившия ми... намирам прилики в характера, моя приятел също има точен характер и е импулсивен в реакциите си.. плаша се, че същата история с физическото насилие може да се повтори и тук... споделила съм терзанията си с човека, с който съм в момента и той се кълне, че никога не би го направил.. имам страх към мъжете, ако се спречкаме нещо с моя приятел... веднага през главата ми преминават сюжети и сцени с ужасен край, сегашния ми приятел е чудесен човек, не ме ревнува, не ме ограничава дава ми свобода, мога да говоря за всичко с него, но тази прилика в характера, самата импулсивност и точност и прецизност, неволно ме кара постоянно да ги съпоставям и да се плаша.. нормално ли е това... как да го спра

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 1 месец hash: 5422a2b4d0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   По принцип е грешкa веднaгa след еднa връзкa човек дa се хвърлa в другa. винaги следвa срaвнение, съмнения, огорчения и т. н. които си носим от бившaтa несполукa към новaтa възможност. Но след кaто вече си влязлa в тaзи новa връзкa, без дa си дaдеш времето дa " оздрaвееш" просто имaй предвид, нaпомняй си постоянно, че товa е друг човек, другa възможност, aлтернaтивa, колкото и сухо дa звучи. Не позволявaй " бaгaжa", от който ТИ не си се рaзтовaрилa дa пречинa отношениятa ви. Друг пък е въпросът, че може неволно дa обиждaш момчето, aко често той чувстa съмнениятя и срaвнениятa ти. Дaй си 1-2 дни нaсaме със себе си, седни пред огледaло и поговори с отрaжението отсрещa. припомни си кaкво е било, зaщо и кaк е приключило. едвa когaто нaпрaвиш товa, изпрaти мислено минaлото, покaни в съзнaнието си новото, и пaк поговори с отрaжението отсрещa, но вече зa СЕГA. минaлото си го изпрaтилa. нямa го. Когaто си готовa, ... сaмa ще рaзбереш по усмивкaтa, която ще видиш отсрещa в огледaлото. Тогaвa ще зaпочне и новото, необременено щaстие зa теб.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 0567b8b64f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   От твоя страна е нормално, заради преживяното с предишния и неговата "проблематика". Но от гледна точка на сегашното момче, не е нормално да го сравняваш с миналия и да прехвърляш разни следствия и качества за които няма доказателства да са налични в негото естество. Две неща са категорично сигурни. Първо поведението ти, дава ти сигурност, не искаш да се повтори същото, страхуваш се от насилие ( правилно е да имаш желание да се предпазиш, насилието, малтретирането е нещо ужасно което оставя дълготрайни белези, превръща малтретирания в много чувствителна личност ), но пренебрегваш фактите. Момчето е друго и неговите "проблематики" ще са други. Тоест не действай прибързано. Защото идваме на второто категорично нещо, това което забелязва да правиш, да го съпоставяш с другия, го обижда. Представи си го, имаш желание да покажеш на някой хубавите си страни, да те забележи, да те почувства, да те обикне. Но другия все ти повтаря приличаш ми на този, онази, онази. А ти отчаяно и понотонно продължаваш да обясняваш че не си такъв, да се вгледа внимателно, но е като глас на полето. Имаш основания от преживяното, но отвори си очите. Ситуацията е друга, хората са други. Таблата не е наредена каквото е била когато си имала това с бившия. Да, двамата може да имат чувство за прецизност, импулсивност, но това пак не ги прави еднакви. Бившия ти, е имал една представа и причина за своята прецизност и импулсивност. А сегашния ти приятел, ще има друга представа и причина. До какви мисли достигам. Първия - бившия е симулирал прецизност и импулсивност, защото това е била неговата стабилност, изпитвал е страх от хауса. Демек нещо в него се е разпадало, не е бил уравновесен. А сегашния ти приятел - той е култивирал прецизност, защото иска да е организирана личност, да има стремеж. А импулсивността му е вид емоционалност подобна на еофорията. Която би изпитал даже и художник когато е размацал един цвят повече или по-малко без да иска. Един вид вдъхновение, но и затихване. Помисли над това, то е много вероятно. Дава ти свобода, защото те обича. А колкото до ревността, ревността е само за тесногръдите и егоистите, които смятат че да обичаш е да притежаваш. Любовта е много повече от това и струва ми се приятелят ти го осъзнава. - silenter -

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: d494909288

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Аз мисля, че проблема ти е на психическа основа. За да изпитваш страх от по-силният пол, вариантите са няколко - била ли си малтретирана или обиждана в детството ти от момчетата? Втори вариант - много си влюбчива и изпитваш страх от това да допуснеш момче до себе си, за да не те нарани. Трети вариант - ниско самочувствие. От това, което прочетох в темата ти, останах с впечатлението, че си влюбчива и това ти пречи да се сближиш и да допуснеш някой до себе си по различен начин.

 

...

горе^

преди: 11 години, 1 месец hash: e5811d4da1

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Нормално е да се чувстваш по този начин при положение, че тази твоя предишна връзка е оставила някаква травма в теб. Естествена последица от това, което си преживяла е да сравняваш неволно бившия и настоящия си приятел, но това би могло да се преодолее с времето. Пет месеца не са чак толкова много време и ако има разбирателство и любов между вас връзката ви ще продължи и ще премине в по-горен етап, в който вече ще си видяла отношението му към теб и ще можеш да му се довериш. Всичко зависи от това как ще се развият нещата във връзката ви. Ако наистина е човек, който държи на теб и те обича истински няма да постъпи като бившия и с времето ще му се довериш, ще престанеш да ги сравняваш.

 

...

преди: 11 години, 1 месец hash: 2ff88688da

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   ОТ АВТОРКАТА: Много ви благодаря за мненията прочетох ги с голям интерес, всички са безкрайно прави и смсилени :)

 

...