Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Просто така му е удобно. Забелязала съм, че много хора живеят така както им е удобно, а не така както искат. Имам много познати на по 30-35 в същата ситуация. Ето ти обективно нещата - живее с родителите си, сигурно му готвят и плащат сметки, от друга страна си има гадже, с което спи, излиза си, ходи си по кафета, сега със това студентство ми се струва, че иска да си удължи още няколко години безгрижния живот и затова не предприема нещо по сериозно. Иначе другият вариант какъв е - отивате да живеете заедно, сметки, задължения, вече той трябва да поеме отговорност за да бъде по - самостоятелен, а пък и едно бебе още повече ще утежни нещата. И да както каза някой по-горе, ставайки студент и заобиколен от 20 годишни колеги, ще се отдаде на купони и безгрижие, а ще си има извинение, че е студент. Ами какво да ти кажа просто говорете откровенно и за отговорностите, които ви чакат, и за всичко което се сетиш. Ако видиш, че няма желание за нищо след 6 годишна връзка, по-добре наистина си намери някой, който е готов за семейство, иначе ще се изнижат още 5 години, и накрая вече и ти ще се обезвериш. Мисли за себе си и твоето бъдеще, а не бъди някоя, която само допринася за комфорта на другия човек, без той да се опита да направи каквото и да било за твоя.

7.   Аз пък мисля, че не трябва да го чакаш.. 6 години вече сте заедно. На по 28 години сте, можете поне да заживеете заедно. Какво му пречи това на ученето. Той работи ли? Или само учи? Университетът не е толкова тежък ангажимент, че да не можете да имате дете. Срамота ще е мъж на 28 години по цял ден да се МОТА из университета, би следвало сега да работи. Университетът ще бъде във времето след работа.. събота, неделя. Така че с тоя номер с ученето да не се опитва да минава. Постави му ултиматум, не може да се държи като малко дете! Прави са родителите ти, той не се държи зряло. Поискай на този етап поне да заживеете заедно, но само при условие, че в даден бъдещ момент ще се ожените, иначе по-зле. Не може вечно само единия да се съобразява.. :)
Успех! :)
Ж 26

8.   От Авторката: Благодаря Ви за всички мнения. До номер 5, в интерес на истината никога не съм го пришпорвала и не съм му поставяла ултиматум за 6 год връзка. Едва преди седмица реших да повдигна въпроса, защото той изобщо не говори за бъдещето ни като двойка. Имам много приятели и колеги по малки от мен вече се сгодиха, чакат дете, или отдавна живеят заедно, а ние все още тъпчим на едно място. Той учи редовно, не работи. Трудно ще бъде, той е с много упорит характер, колко хора има които учат работят и деца отглеждат. За детето никога няма да има подходящ момент, а не искам да ставам на 40 и тепърва да отглеждам дете. Искам да съм енергична майка, а не болна и с проблеми.

9.   Според мен, ако наистина те обича, не би трябвало нещо да го спира. Хайде за дете до някъде мога да се съглася, но да живеете заедно, просто като мъж не го разбирам. Другият вариант е, както някой по-горе ти беше споменал, да си му удобна. Шест годишна връзка е доста време, пък и той не е на 20. Ти си го познаваш най-добре, ако само те използва и мисли единствено за себе си, до сега би трябвало да си го усетила.

10.   Искам да ти споделя своя опит, аз съм мъж връстници сме с тебе и мъжа ти. Имах приятелка обичах я много много съм търпял и много саможертви съм направил заради нея. Мислех че тя е жената за мен излязохме живяхме заедно снаги 2 та. Накрая след 6 години заедно ми каза че излака нова тръпка и се разделихме, много ми беше трудно но след 4 дни съвсем случайно се запознах с една девойка чудесна няма и 1 година и сме згодени, догодина ни е свадбата и дай боже детенце.
Мъжа заради които ме изостави моята бивша жена я заразя след 1 седмица.

11.   Авторке ето тук ти е проблема че никога не си поставяла условия и не си пришпорвала.. мъжете независимо на колко години са винаги си остават едни не пораснали деца.. всеки мъж има във себе си страх за семеен живот или за деца.. особено когато си мислят че изгубват свободата си.. според мен картите трябва да бъдат свалени на масата.. бъди открита и му кажи какво искаш и за какво се бориш нека е наясно и ако не може да ти го даде да си намери друга.. да знам че не е лесно да загърбиш 6 годишна връзка.. знам че си вложила чувства, време и душата си.. но колко още може да вървиш по тази пътечка без промяна.. толкова ли този човек не е осъзнал за 6 години какво иска.. аз на твоите години (28) започнах връзка с 4 години по малко момче от мен.. след 1 година исках да бъда реалист... и бях открита с него.. говорихме много пъти и му казах че съм наясно със разликата във възръста ни (въпреки че това не ме бърка)но че ми е време вече да живея с някого и да създам семейство и че ако той не е на това ниво просто да не си губим времето взаимно.. той отиде на бригада в чужбина, върна се и след няколко месеца заживяхме заедно.. и тук идва истината авторке... никога нямаше да го опозная истински ако не се бяхме събрали.. защото ходехме на кафета.. и така аз оставах да спя в тях и той в нас.. вече от 1 година живеем заедно.. и това е наистина прекрасно нещо но и много трудно.. защото всеки е с различен характер и много трудно става напасването.. много трудно се открива баланса и се учим на компромиси взаимно.. имало е моменти в които почти съм си тръгвала но той никога не ми е позволявал да стигна до край.. имало е моменти в които той почти си е тръгвал от собственото си жилище и аз не съм му позволявала да стигне до край... и дори да нямаме брак.. имаме общи планове, общ бюджет и пари.. и малко по малко си нареждаме нещата... не губи време.. защото истината не е само във това да се съберете да живеете или да се ожените.. истинското изпитание е дали ще съумеете да погледнете в една посока... нямаш време да го чакаш.. бори се собствения си живот за да не съжаляваш на по късен етап...

12.   Миличко, един съвет от доста дърт човек дето може да си му дъщеря ( имам син по голям от теб, държи се по подобен начин както приятелят ти) не ми харесва, ама нали знаеш че и аз имам вина че не съм го възпитал както трябва. Бягай докато е време, намери си някой който да те обича истински и да иска да му родиш дета

13.   На 25г. съм, приятелят ми е на 32. Заедно сме от 6 години. Още в първите шест месеца от връзката ни заживяхме заедно под наем, защото не можехме да понасяме да сме разделени и времето заедно не ни достигаше.
Той не работи, на моя издръжка сме, но се оправяме все пак. За деца все още не говорим сериозно, въпреки че и на двамат ни се иска, но това е доста по-сериозна стъпка. Щастливи сме заедно.
Пиша ти това, защото винаги съм се чудела на такива двойки - заедно от години, а дори не живеят под един покрив. Нямате ли нужда един от друг, не си ли липсвате като сте отделени?

Освен това, казвам ти сериозно, когато заживееш с някой, отношенията ви се променят изцяло и не винаги към по-добро. Не знам какво чакаш, според мен преди да правите други планове, трябва да опитате да живеете заедно.

14.   Зрял мъж, НЕ работи, тепърва ще учи, че и със "упорит" характер? За какво изобщо се замисляш? Тези деца после сама ще ги гледаш, а той "упорито" ще си гледа живота, нали знаеш?

15.   Не мога да ги разбера хората, който твърдят, че имат серизони връзки, а не живеят заедно. За сватби не говоря, това са формалности, но според мен няма как да опознаеш човека напълно (т. е. дали сте един за друг), ако не живеете заедно. Аз също имам такива приятели, който са станали на по 100 години и още живеят при мама и тате, но честно не мога да го рабера, особено пък ако нямат финансови пречки, за да го направят. Аз винаги съм живял заедно с гажетата си. За мен това е израз на сериозни намерения. Естествено не винаги се е получавало съжителството, но това е защото не сме били един за друг. Моля, обяснете ми как може да обичаш някой човек, без да искаш да се будиш до него всяка сутрин?
Мисля, че е адски странно да имате връзка 6 години, без да сте правили опит да живеете заедно. Аз не бих нарекъл такава връзка "сериозна". Ако на авторката не й харесва мнението ми, моля да го игнорира. Може би моите разбирания са твърде остарели (като мен самия).

16.   Разбирам те напълно по простата причина, че съм в абсолютно същата ситуация. Споделих историята си, но чакам от администраторите да я публкуват... И нашата връзка е 6г., той е на 27, аз на 26.. И аз като теб мисля за дете, брак и т. н. Донякъде защото жената все мисли, че и е време и от друга страна - защото наистина го обичам силно. С разумът си обаче виждам, че не стават нещата. Не искам да го повярвам със сърцето си обаче.

Това, което аз оценявам, като своя грешка (вероятно при вас е същото), е че мина прекалено дълго време... Навикът, проблемите, които неминуемо сте имали, са си казали своето. Повечето мъже на тази възраст не усещат нещата, както една жена на същите години. Ние искаме обвързване, те според мен изпитват страх от отиващите си възможности. На мен поне това ми се каза - 'мина прекалено дълго време, поизчерпали сме се'. Моят приятел също започна да се занимава със странични неща, точно в момента в който ни се отдаде възможност да заживеем заедно. Започна да завързва контакти (както вероятно ще се случи и при вас) и започна да повтаря, че иска да среща други жени. А бяхме наистина влюбени и отдадени един на друг. През цялото време смятах, че е по добре 'да не го притискам', мислех, че нещата ще станат от само себе си... Но май го губя. Това което не искам да призная пред себе си (но все пак тая надежда) е че щом не е станало досега, май няма изглед да се случи. Но ето, че все още чакам. Заедно сме, проявявам невероятен егоизъм да съм с него, въпреки нещата които ми е казвал за раздяла и т. н. просто защото, както и при теб - после отново чувам 'обичам те, не искам да те загубя'.

Не ти дадох конкретен съвет, тъй като самата аз съм в безизходица, но ще следя коментарите и развитието на нещата. Искрено се надявам поне при теб да се оправи ситуацията. Дръж ни в течение :) Поне сега знам, че не съм сама. А и ти също :)

Еси, 26

17.   От Авторката: След разговора ми с него сякаш ми е още по напрегнато и неясно какво ще се случи. Говорихме и задавах въпроси за всичко, което се сетя. На въпроса, защо все още не живеем заедно при положение, че имаме апартамент, които дори е обзаведен-има къде да спим и маса на която да се храним, той ми отговори, че не работи, а моята заплата няма да е достатъчна за да живеем нормално и как ако теглим кредит ще потънем в сметки и дългове. Родителите му са пенсионери и не работят, получават малко пари и за сега искал да живее с тях. Попитах го какво ще стане ако не си паснем и характерите ни не се нагодят като пробваме на по 30 да живеем заедно, също и го дали има вариянт да се разделим и той ми каза, че ще обсъждаме проблема и няма да позволим да се случи така, но като цяло било възможно. Интересно ми е как много по малки от нас успяват да живеят заедно и само единият работи, но пак се спрявят някакси. А той ми пресъздава цялата ситуация така, все едно ще сме първите които ще се отделим и ще живеем самостоятелно и как парите няма да ни стигнат. Може би поне ако бяхме сгодени, и ако чувствах някаква сигурност в него нямаше така да ме плаши всичко. Това е първата ми сериозна връзка, която искам да и е псоледна. На мнение съм, че колкото повече се протакват нещатата, толкова повече не се получава нищо. Много е тежко, когато не знаеш дали си заслужава да чакаш някого и дали това време няма да е пропиляно. Уж някак си надеждата последна умирала, но когато разумът ти казва с него няма да ти се получат нещатата, чувствата взимат отново връх.. И става един порочен кръг.
Еси мила, знам какво преживяваш и колко е трудно- дано нещата ви се наредят час по скоро :) Пиши ми :)

18.   ДО Авторката

Радвам се, че между вас все още има диалог. Вероятно твоят приятел е по-рационален. Обръща внимание повече на практичното и разумното, пред емоционално необходимото. Реално погледнато има резон в думите му, но това до колко може да му се има доверие, можеш да прецениш само ти. При всички случай смятам, че колкото повече се отлагат нещата, толкова по-малко вероятно е да се получи. Времето не е добър съветник в подобна ситуация. Това, което бих те посъветвала (но което самата аз не мога да направя) е да му кажеш, че това не може да продължава и при тези обстоятелства имаш нужда от време да помислиш. Остави го за известно време. Страхът от това да те загуби или ще отключи решителността му или ще събере сили да продължи без теб. Във втория случай (колкото и ужасно да звучи) това ще бъде в услуга за теб. По-добре сега да се убедиш в това какво наистина иска и изпитва към теб, отколкото да продължавате в същия дух и утре наистина да реши, че иска друго. Рискът е голям. Аз не го поемам все още.. Искрено се надявам ти да събереш сили и сърце. Не зная ти как се чувстваш, но аз съм загубила земята под краката си. Всичко правя на автопилот и усещам, че предпочитам всичко друго С него, но не и това състояние БЕЗ него. Вероятно съм за диагноза, не знам... :(

Еси 26

19.   Просто и ясно: търси контакти с други мъже, ако работиш главно сред жени, опитай запознанство по интернет, защото си свикнала с него и няма да можеш лесно да го разкараш. Най-голямата грешка, ама най-голямата, е да го анализираш и да му влизаш в положение - родители пенсионери и дрън-дрън. Най-рационално е да се ръководиш само от това, което е добре за теб. Пожелавам ти да изглеждаш прекрасно, да се чувстваш прекрасно и да привлечеш щастието в живота си!
Ж 35

23.   От Авторката: Не мога да ги разбера мъжете, ако не им поставиш ултиматум цял живот ще си карате като гаджета и никой няма да поеме отговорност за сериозни отношения, ако пък ги притиснеш малко чувстват, че ще загубят безценната си свобода и се одръпват. Не мога да се представя как след 6 год връзка на приятеля ми му е нужно време да реши дали иска да живеем заедно. Хем ми е малко болно, че едва ли не го изнудвам и той до сега не е изпитал нужда от това, хем ако сега не го направим няма какво да си губим времето.
Еси, бих искала да си пишем. И двете с теб сме в еднакво положение и мисля, че бихме могли да се подкрепим и да си дадем съвети:)

24.   Авторке, ти постави ли му ултиматум? Как смяташ да продължиш напред.. смяташ ли да изчакаш да си нареди живота или ще наредиш своя? много е сложно.. нито е да загърбиш всичко особено ако се чувстваш добре с този човек и не си видяла нищо лошо от него.. кой може да ти даде гаранция че ще срещнеш някого към който ще имаш тръпка или ще си паснете с характери, в леглото и ще имате еднакви цели.. пиши

25.   Ох.... момиче! Ще ти разкажа една история. Връзка, много години "заедно"... никакво развитие. Подобно на вашето положение. Жената настоява, но в същото време не е категорична за последсвията, които мъжът ще носи ако тя не види развитие в отношенията им. Тоест, не и изнася, но продължава да стои с него и да се надява, че един ден ще живеят заедно, ще имат деца. Какво става.... пича среща друга жена, зарязва старата. За точно един месец се изнася от тях (въпреки болните му родители), жени се и има деца от "новата". Оправдания много, не се вързвай. Не казвам, че си прави тънки сметки, но определено казвам, че в неговите очи не си достатъчен стимул за промяна. Вече си на възраст, в която е безмислено да се играят игрички, нормално е да искаш да си майка. Опитай се да се виждаш с други мъже. Има много по-читави от инфантил (извинявам се за етикета), който е вече на 30г. и дори не работи!? ! Защо ти е такъв мъж... честно, не разбирам!

26.   Мисля, че най-точното мнение е на номер 25, точно защото и аз съм свидетелка и преживяла същото - връзка, която дълго време е без развитие винаги приключва с друга жена, в момента приятелят ти си търси оправдания. Спести си загубеното време с този човек. Постави му директно условията си - кажи му, че искаш дом и семейство, защото чувстваш вече такава необходимост и ако той не е готов на този етап да направи това за теб, предпочиташ да потърсиш щастието си другаде. После си тръгни наистина. Ако наистина мисли, че си ти си жената за него ще те гони, ще направи необходимите промени, ще започнете на първо време поне да живеете заедно, но ако си мисли, че не си тази жена - няма да си мръдне пръста за теб. По-добре сега да го разбереш отколкото като станеш на 32, 33 години, дотогава има още 5, 6 години, през които може да срещнеш по-подходящ.

27.   От Авторката: До номер 24 да, поставих му ултиматум и му казах, че не може да продължаваме така или ще живеем на този етап заедно или да се разделяме. Той каза, че му трябвало месец да реши, но ние през това време си излизаме заедно. Като говорихме казва, че му било рано още, че имал други приоритети в живота- искал да завърши, да си намери работа и едва тогава да мисли за семейство. Чака всичко да му се нареди и в всичко да е сигурен. Аз просто не съм сигурна в него-един път ми казва искам да съм с теб, на другия ден късаме. И най странното от нашата връзка, което красноречиво ми показва, че май нещатата няма да ни се получат е, че родителите ни не се познават за 6 години не са се виждали нито един път- за мен е странно. Иначе той няма против да идва в нас и всеки път предлага да вземем нещо за ядене и да ходим в нас да гледаме фюлм, когато се чудим какво да правим-това започва да ме изнервя, защото изключително рядко ходя аз в тях. И другото на което е, той получва стипендия от университета, т. е. има някакви доходи, аз също работя мисля, че може да се справим. Хем не искам да се разделям с него и те първа да си търся нов партниор в живота, хем виждам че ако продължавам с тази безмислена връзка влагайки повече отколкото получавам накрая ще съжелявам. Не искам да се осъзная късно...

29.   Подкрепям номер 25. Отделно отношението му е прекалено несериозно и аз лично не бих искала да имам връзка с такъв човек. Той за мен просто не иска да поема никаква отговорност. Какво дете, какво семейство като както го описваш той дори за себе си не може да се грижи. Не отива на един 28 годишен мъж да живее при родителите си, които са пенсионерите и то с ниски пенсии. Те хората надали имат много финансова възможнст себе си да оправят, а и него до сто години ще го хранят. Образованието не е причина нито за това да не живеете заедно, нито за това да нямате дете, нито за това, че не работи. Има хиляди опиции - някой пишат задочно, други работят докато следват редовно - просто пропускат някоя и друга лекция или си нагаждат смените по-удобен за тях начин. Желание има ли, ще намери и начин. Намирам за похвално, че се е записал да следва, но не и че го използва за оправдание да не работи.
Ана

30.   Дори и да искаше да се ожените, мислиш ли, че би искала такъв мъж до себе си? Оставам с впечатлението, че е нерешителен, колеблив, не е откровен и не те зачита като човек. Дори и да няма намерение да се обвързва по-сериозно защо просто не бъде честен с теб и не ти губи времето? Можеше просто да каже "ок, искам да се оженим скоро" или "не, няма да мога, търси си поне човек, с който плановете ви съвпадат".

А той реално нищо не казва - или те мотае, защото му изнася и не му пука, че ще си изгубиш младостта в чакане, или не те смята за достатъчно добра за брак, или иска повече свобода, или просто не знае какво иска и е нерешителен. Каквато и да е причината, нямаш бъдеще с него. И по-добре, че не сте се оженили. По-добре се отказвай на време, докато все още можеш да си намериш някой свестен, защото ако изчакаш още малко и това ще стане трудна задача.

Знам, че сега те боли, но би те заболяло 100 пъти повече, ако утре срещне Нея, зареже те и се ожени за нея на третия месец. Мисля, че колкото и да те боли сега, е по-добре, че така се развиват нещата, отколкото да му родиш и после да се разделите.

31.   До авторката и Еси 26, момичета губите си времето, чудя се на такива като вас и в същото време се радвам, че ви има - далеч не всяка жена е готова да жертва 6 години от младостта си заради един мъж. Мисля си обаче, че и двете сте направили пре-достатъчно, за да се случат нещата във връзките ви - очевадно е, че нищо няма да се случи, попаднали сте на мухльовци и е крайно време да се освободите от тях, за да можете да срещнете хората, които ще ви оценят. Защо мисля така ли - "любовта е лудост", ако хората до вас искаха връзките ви да продължат, много отдавна щяха да са поискали семейство или дете - 6 години са прекалено много, за да си направи някой сметките и да прецени какво иска от живота. Авторке, познавам един такъв като твоя, какви ли не курсове кара, какви ли не лупинзи прави, хваща се да учи, отказва се и всичкото това, за да не започне да работи и да не поеме отговорност за живота си - да са живи и здрави татко и мама, но ти се замисли дали ти трябва такъв, до колко можеш да разчиташ на такъв човек, който сам не може и връзките на обувките си да върже, камо ли семейство да върти!

32.   Бягай от този. Като дете резултат от подобни мъки ти го казвам. Ще ти се влачи цял живот, и детето ще си изгледаш сама. Всичко ти ще плащаш. Той няма да се промени, никога.

33.   И аз бях в подобно положение. Седем години... През последната живеехме заедно, но по скоро като съквартиранти. Блъсках си главата години наред - говорих, молих, увещавах, крещях, заплашвах, поставях ултиматуми... нищо не подейства. Накрая осъзнах, че цялото това бягане, скачане, борба, погазване на мен самата за сметка на връзката е видяло сметката на чувствата ми. И сложих край. Когато го направих се оказа, че съм най-добрата, най-обичаната, най-желаната, най-най-най! Само дето аз вече не го смятах за най. И сега ми е добре. Вече не се чувствам измъчена и изтормозена от непрестанните борби. Спокойна съм, уравновесена. Не съжалявам за тези 7 години - имахме много хубави моменти заедно, научих много от него и от връзката ни. Но се радвам, че приключи.
Всички момичета, които не са сигурни какво се случва в живота и връзките им трябва да си направят равносметка и да вземат решение за себе си какво ще правят с бъдещето си. Ако не сте щастливи в една връзка няма никакъв смисъл да я поддържате и подхранвате.
Ж27