Има ли смисъл да живея?
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 1802 пъти
Здравейте, искам да споделя колко много съм се отчаяла от живота си. Аз съм на 21, живея в чужбина, приятелят ми който много обичах ме остави по необясними причини в най -щастливите ни дни заедно, бях и още съм разбита! Със баща ми не се разбирам, това е човека който най-много мразя на тоя свят, заради него нямам самочувствие и винаги се чувствам като някакъв боклук каквото и да направя.. Не намирам работа, а искам да се махна от наще и да съм самостоятелна, и без това само ми натякват че трябва да се махна. Приятелите ми ме оставиха, заминаха си за България и аз пак сама. Чувствам се много отчаяна, тъжна без желание за живот, не издържам, всеки ден е едно и съяо, или пред компа или на училище и това е. Всеки ден съм като в затвор, нямаме и пари, майка само работи няма на къде и с кой да изляза.... Имам толкова мечти и желание да ги осъществя но нямам възможности, живота ме мачка всеки ден! Струва ли си да живея? Имам желание да умра, плача и не намирам смисъл и възможност всичко да се оправи... Дори няма на кой да го споделя освен тук. Съжалявам ако съм ви натоварила и с моите проблеми....

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: 02adb1e241

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На 21 г. какво училище? Върни се в България, ако имате семейно жилище там или роднини, при които можеш да живееш. Там разходите не са големи, все някаква работа ще си намериш, но обезателно намери начин да наваксаш средното си образование - има вечерни курсове за професия в професионалните гимназии. Колкото до сърдечната ти болка - времето лекува. За една връзка винаги има нужда от 2ма човека. Не е било достатачно ти да си щастлива, явно приятелят ти не е бил. Но това е минало. Никой не е длъжен да бъде с друг човек. Важно е да се съсредоточиш към себе си и живота си, вместо да търсиш вина другъде. Дори баща ти да те подтиска, време е да осъзнаеш, че си на 21 г. , пълнолетен човек от 3 години и САМА СИ отговаряш за живота. Родителите не можем да си избираме, но сами сме си виновни, ако след 18 г. възраст продължаваме да живеем под гнета им. Работа се намира, но трябва да имаш желание, да свалиш малко изискванията си. Аз съм учила в чужбина и не се срамувам, че дори чистих домове, за да се издържам. Вършила съм всякаква „мръсна“ работа и никога не съм стояла безработна въпреки кризи-мизи и глупости. За България и изобщо за цялото земно кълбо важи същото - който има желание, винаги ще се измъкне, който се самосъжалява и парализира, обвинявайки другите за нещастието си, не променя нищо с нагласата си. Какво им дреме на баща ти и бившият ти приятел - те си живеят живота. Оправи своя си живот, защото никой няма да го стори вместо теб

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 617b1114bc

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Какво да ти кажа, аз също съм на 21, момче съм. Първата ми и единствена засега приятелка ме заряза, когато отидох в чужбина да уча. Върнах се в България, вече мина година и нещо, преодолях нея, но все още не мога да преодолея самотата - в сценария съм - изгубил нещо ценно, което дълго съм искал и имал за кратко, сега копнея за него отново. Но и тази мисъл все по- лесно с времето потискам, само от време на време ми повлиява с пълна сила. Готвя се за учене в България, за университет тук. Пих много, в чужбина, а после и у нас, пропуших, сега ограничих пушенето, но имах и период по кутия на ден, в продължение на месец. Пих антидепресанти, животът беше черен, ежедневна мъгла.... Непрестанно мислех за самоубийство, щото - защо да живея.... Истински ад, дяволски кръг, епитетите са много... Но стигнах до заключението, че Щом сме още тук, значи има защо да съществуваме. Дори и да не знаем защо. Дори и ежедневието ни да е пълно с провал след провал. Тук сме, и щом е така, така трябва да бъде. А и никои не знае какво ще стане утре. Защо да не приемем, че може и да станем с по ведро настроение, с желание за нещо. Кандидатствах за работа на 1 единствено място, приеха ме, щото знам език, и се оказа, че в работата започнах постепенно да излизам от кръга си черни мисли, щото работех, имах друго нещо в обектива си, работата. И така полека лека, няколко месеца докато свърши работата (сезонна, в туризма) пооправих се, достигнах до горе написания извод. Мисля и аз, че е прав Номер 1 - не знам какво образование в момента караш, но каквото и да е, продължи, така както и аз сега готвя кандидат-студентски изпит. Отчаял съм се, мисля често че може и да не успея да вляза, но ще стигна до края, ще се явя на приемния изпит, давайки максималното към моментната ситуация от себе си, защото може и да успея. И защото, стигнах до извод, който предлагам и на теб - емоционалните проблеми идват, смазват ни, отиват си, идват пак и т. н., но времето за образование минава, а то ти гарантира някакво бъдеще, професия. Знам, трудно е, прегръщам те и ето нещо, което четох в един форум - колко по-щастливи ще сме всички ние, ако всеки ден успеем да осъзнаем, на колко много неща в този ден всъщност може да се усмихнем. Пожелавам ти да откриеш тези малки неща в твоя ден, възможно по-скоро! Аз не вярвах, че ги има, потънал в мрака, но сега открих някои от тях, които за други може би са тъпотия, но мен ме усмихват - примерно - да видя продавачката долу как невинно се изчервява като се забави в някоя сметка, или пък да видя усмивка на контрольорката в автобуса като и кажа Благодаря, или пък просто да наблюдавам съседа и кучето му докато той пуши, а кучето е до тоалетна в градинката. Успокоява ме и да наблюдавам мравките, докато седя на гърнето в тоалетната - как си щъкат - просто изключвам за всичко и ги следя, с мисълта - а колко различен може да бъде животът ми, ако само успея да изляза от мислите, които са ме заковали ежедневно. Мравките, колко спокойно се движат насам-натам, а какво ли мислят? Глупаво е, но така забравям за моите проблеми. Може би една мисъл за финал - "Знай, че и това ще мине". И пак повтарям, щом сме тук на земята, значи има защо да съществуваме!

 

...