Като на сън!!!
преди: 10 години, 10 месеца, прочетена 2792 пъти
12 години бяха минали когато отново се видяхме лице в лице. Чуството не може да се опише с думи.

Историята започва когато бях на 16. Животът ми може да се каже че се характеризира с непрекъснато местене от квартал на квартал, от град на град. Когато пристигнах в поредният град, трябваше както в последните години да почна от нула. Ново училище, нови съученици, нови приятели. В първият учебен ден влязох в час и докато, както вече бях свикнала, класният ме представяше погледът ми премина през друг, всичко беше за секунди, но в този момент разбрах че той щеше да е този човек който ще превърне всеки момент в прекрасен спомен, този човек който щеше да набележе животът ми завинаги. Година след престигането ми, най- накрая започна нашата лубовна история. Една много интензивна история която скоро беше заречена да приключи. Година след началото и, се видях задължена да го оставя, защото родителите ми бяха взели решението да започнат нов живот в чужбина и, естествено да ни вземат с тях. Тогава, въпреки силните чуства които имах към него, и може би и възраста на която бях, реших да приключа връзката без да му кажа защо го правя, без да му кажа че въпреки, че го обичах повече от всичко трябваше да го оставя за да замина със семейството ми. Трябваше отново да започна нов живот от нула, но този път с печат на сърцето и на 4000 км разтояние от този толкова важен за мен човек. Години наред го търсех навсякъде, търсех прилика във всяко момче. Четири години след това започнах връзка с прекрасен човек, човек който въпреки, че не можех да дам всичко от себе си в тази връзка, сваляше звездите за мене.

Въпреки връзката ми, и чуствата които има между този човек и мен, години след тази трудна раздяла аз продължавах да го сънувам, и като се събудех сутрин стисках силно очи за да може този сън да продължи, защото беше единственият момент в който можех да бъда с него, въпреки че не е реален.

12 години след тази трудна раздяла, реших да се прибера в България сама. И като на сън, успяхме да си уредим среща. Когато наблежаваше оговореният час, всеки мой мускол трепереше и не знаех как дори да създам изречение пред него. Въпреки всичко се видяхме. Всичко мина нормално. 12 години след всичко това, бях пред този човек който и ден днешен не мога да забравя напълно, и го гледах и не можех да повярвам, сякаш не беше минало времето, сякаш бяхме тези две деца на 16. В него моменто, всичко останало за мене не съществуваше, тази ситуация ме накара да забравя за всичко останало, за всичко което бях постигнала до момента, за живота на който принадлежах, за проблеми, за семейство и приятели. В този момент в съзнанието ми само същестувахме аз и той. Изживях една прекрасна седмица в един нереален живот, живот без проблеми и притеснения, живот без задължения, оставих се в ръцете на момента, само исках отново да изживея това, да почуствам това което години наред чуствах в тези сънища. Само се наслаждавах на всяка минута, всяка секунда с него, прегръщах го и си го галех, заглеждах го все едно всичко това не бе реално, той ме прегръщаше понякога тъка силно все едно искаше да ми каже “не си тръгвай пак„. Гушкаше ме и не искаше това никога да свърши. Но съдбата както дава, тъка и отнема. По избор на съдбата, трябваше внезапно и бързо да се прибера, баща ми беше много тежко болен и това, и единствено това ме накара да се събудя и да се върна към истинският и реален живот. Живот пълен с нерви, проблеми какви ли не и отново на 4000 км от него. Като се върнах вече за мене нищо не беше същото, единственото което желаех е да зарежа всичко и да се върна при него. Единственото което ме задържаше беше баща ми. И това беше краят на една много хубава и може би недоизживяна история. С течение на времето, взех да усъзнавам, че всичко което изживяхме беше толкова хубаво, толкова перфектно защото беше забранено, защото беше временно, защото беше нереално, нямаше го всичко това което имаме във всекидневният живот, няма притеснения за работа, за пари, проблеми със семeйствата или какво ли друго. Само съществувахме аз и той в една стая и две чаши с вино. Реалният живот е да прекарваш часове с половинката си, дни, месеци, години, да познава до най-прекритият ти дефект, и въпреки всичко да ти показва колко много те обича, как те боготвори, как прави реално всяко твое желание, само и само да те види щастлива.

Надявам се, сега след като най-после споделих тази история, да мога да затворя тази страница от живота ми, която естествено не искам да забравя защото напълно не съжелявам за това което изживяхме заедно, но е време да остане само това, един прекрасен спомен, а аз да продължа напред и да не ми се насълзяват очите всеки път когато го видя на снимка.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 10 месеца hash: b64707c384

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Човек сам определя кое за него е реално, позволено и кое нереално, забранено и т.н. Щом си решила да повярваш в "реалния" живот - онзи, скапания, с грижите и проблемите - стой си там, вярвай си в него, и си влачи последиците от това, но знай, че изборът за това си е твой! И щом смяташ, че хубавите неща, които ти се случват в живота, са само "сън", от който непременно трябва да се събудиш - така да бъде! Но изборът пак е твой. На 28 години къде си тръгнала да се грижиш за баща си - той жена няма ли си, сам ли е там? На 28 години трябва да гледаш ДЕЦА, а не родители. Докато си била малка и зависима от родителите си, те са те мъкнели навсякъде с тях из страната и чужбина, без да те питат ти искаш ли го и какво ти причинява това. Сега ако продължават да изискват от тебе да се грижиш за тях без да се съобразяват с твоя живот - това нормално ли е според теб? Я баста на всичко и хващай човека, с който си щастлива, иначе животът ти ще премине като кошмар, вместо като приказен сън. Щяла да затвори страницата... Животът НЕ Е на страници! В него всичко върви паралелно. Ако си спомняш - писанията първо са се пишели на безкрайни папируси, които са се навивали на рула, защото това е много релевантно към логиката на живота. Чак след това, когато са измислили книгите са взели да режат папирусите на страници... това е с цел книгите да станат по-компактни, удобни и практични. Да заемат по-малко място за единица информация (понеже папирусът е кух - вътре е пълен с въздух). Така че - смело напред! (или по-скоро - назад :) ) Не си малка вече - вземай нещата в свои ръце! Родителите ти са направили своя избор и ги остави да си влачат последиците от него - техният живот не е твоя работа. Това, което си получила от тях трябва да го дадеш на децата си, а не да им го връщаш на тях. Ти избирай - кошмар или любов. Но бъди сигурна, че този човек, който си срещнала преди 16 години НЕ Е СЛУЧАЕН! Той е твой кармичен партньор...

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 1f6dd475e4

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Авторке, разстоянието ме принуди да оставя голяма любов. :( Мина време и аз все още много, много съжалявам. От друга страна си повтарям, че имаше обстоятелства, които нямаше как да предвидя и да се боря с тях. Но като детенце си мечтая да го срещна пак, "след години"... И да не го пускам! Авторке, горещо те съветвам - не прекъсвай контактите си с този мъж! Не го губи втори път, ти си получила шанс! Не се изкарвай жертва на съдбата, която непременно прецаква всеки..

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 1214fc5066

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Винаги съм смятала, че не разстоянието разделя двама души. Разделя ги нерешителността, липсата на смелост, колебанието. Хубаво е понякога да се рискува. Аз лично обичам рисковете, карат ме да се чувствам по-пълноценен човек. Да, знам, че човек трудно търпи промени. Ти си изградила някакъв начин на живот и сега те е страх (може би) да го промениш. Едно обаче е сигурно. След още 12 години ще ти се иска да е било другояче, но ще е много късно. Да не говорим, че ще е късно за още двама души освен теб - любимият и човекът, с когото си сега. Особено вторият, сама казваш, че е добър човек. Заслужава да е с човек, когото бленува него самия, а не някой на хиляди километри далеч.

 

...

горе^

преди: 10 години, 10 месеца hash: 106d54897a

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Вие може да изживеете и това, което описваш. Любовта да си с този човек и в ежедневието. Важното е да поддържате връзка. Приятелството и любовта могат да са заедно въпреки разтоянието. Всеки взима решения в живота, но според мен ти няма просто да обърнеш страницата. Възможно е невъзможността, която ти определяш като такава да те преследва като призрак. Не повтаряй моята грешка. Не скъсвай връзките си с него, бъди такава каквато си, показвай му чувствата си пък живота ще реши. Не решавай ти да слагаш края и изкуствено да предрешаваш съдбата, което определено няма да е от полза на никого.

 

...

преди: 10 години, 10 месеца hash: 59bdcdbc80

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Авторката: Благодаря на всички за коментарите. Истината е, че е трудно да вземеш такова решение, да зарежеш живот създаден в последните 12 години, да оставиш работа, приятели, роднини и да почнеш от 0 в България в този труден момент за държавата ни, и всичко за една любов. С времето научих че всичко отминава..., но ще помисля по въпроса. Който пък не рискува, не печели.

 

...