Споделена история от Любов и изневяра |
Тя.
преди: 10 години, 5 месеца, прочетена 2163 пъти
Тази нейна плаха целувка...
Този неин възбуждащ глас...
Тези нейни изящни извивки...
Малка част от нещата, които ме караха в един момент да се рея в небесата... И да падам от високо всеки път когато тя си тръгваше. Малка част от нещата, които ме караха да се чувствам най-щастливия човек на света, но и най-нещастния.
Появи се в живота ми преди година. Поредната. До този момент бях преспал с много жени, различни по възраст, интелект, разбирания, нрави и идеали. Не обичах само секса, обичах да разговарям, да преценявам, да изживявам. Обичах да съм част от живота им, обичах романтиката, обичах вниманието, обичах контакта. И все пак секса беше на първо място. Излизах с жена, знаейки целта си, знаейки начина по който да я постигна. Бях двуличен, нагаждах се спрямо човека, говорих точно, кратко и ясно - това което искаха да чуят. Избягвах дългите обяснения, избягвах дългото предразполагане. Знаеха, че искам да спя с тях още с първите няколко думи, и макар малко да са го признавали - желаеха ме преди да съм довършил добре заучената реч, която на момента изменях за да звучи възможно най-прекрасно.
Поредната... Но дали? Дали беше поредната или просто грешка в системата ми? По принцип никога не би привлекла вниманието ми. Не бе мой ти. Ученолюбива, кротка, малка. Такъв тип момиче никога не би било жертва на моя репертоар, просто се целих в далеч по-постижими цели, а тя... Тя определено не би присъствала в класацията ми с лесни момичета.
Скоро след запознанството ни и писах. Сам забелязах промяна в държанието ми, в репертоара ми, ако такъв съществуваше. Нямаше нищо общо. Аз нямах нищо общо със себе си. Въпроса, който всяка нощ си задавах беше "Какво ми става, подяволите!? ". Не исках да спя с нея, исках да присъствам в живота и. Да я разбера, да я изуча, да вникна в мисленето и. Беше толкова по-различа, загадъчна и непонятна от всички останали, че само мисълта за това ме влудяваше. Скоро приех че ми е приятелка, най-добра приятелка. Макар тя да не знаеше, бих убил за нея, но не бих спал с нея. Не бих наранил толкова нежно същество. С такова момиче не можеш просто да правиш секс.
През това време продължавах с до болка познатите думи, изричани с дяволски познатата интонация. Успявах, но... Вече въпроса всяка нощ бе "Ами какво ако тя разбере какъв съм? ". Усъмнявах се в себе си, изпитвах нежелана доза страх - от дъражието ми към нея, от действията ми с нея, от това какво се случва. Преди да осъзная се влюбих, а не беше такъв плана. Умеех да контролирам чувствата си и да ги ограничавам до голяма степен. Уви, сгреших. С времето спрях да излизам с други, загубих интерес в това да го правя. Много повече ме привличаше мисълта за нея.
Исках я, имах я. Имах доверието и, ласките и, целувките и, времето и, проблемите и. Имах всичко. Без секса, който бе на толкова заден план, че дори и не беше ми минавал през ума.
И както се очаква, сгреших, отново, за втори път. Изгубих я, така както глухарчето неусетно губи своите цветове. Но поради причината, че не знаех какво се случва, не си дадох сметка какво съм пропуснал. Върнах се към старото ми Аз. Спах с нейна много добра приятелка. Доказах се пред себе си, залъгвах се че мога без нея. Изтрих и номера, съобщенията, забравих я.
Но не за дълго. Гледах я как живее от страни, наблюдавах всяко едно нейно двйствие, макар и не си давайки сметка за това. Не знаех, че съм влюбен. Исках я отново. Имах я. Имах всичко. В троен размер. Живеех с мисълта за нея и в продължения на три месеца единствения въпрос, който си задавах нощем бе "Дали е в безопасност? ". Все още не бях осъзнал че е нещо много повече от приятелка.
Но да, сгреших. За трети път. Фатално. Исках я, но не можех да я имам. Този път не намерох утешение в секса. Пробвах, но в момента в който друга прекрачеше прага на колата ми, мозъка ми отказваше да мисли за каквото и да било друго освен за Нея. Лутах се в бездънна яма, репертоара беше различен вече. Нямаше ги милите думи, които искаха да чуят. Питах ги директно защо са излезнали с мен и скоро след това си отиваха, не получили нищо от мен. Осъзнах, че я обичам. Осъзнах, че не е поредната, осъзнах че искам да е последната, единствената, специалната.
Въпроса "Как? " ме придружаваше дори в сънищата ми. Плаках. Бях съсипан в продължение на един месец. Падал съм и друг път, в друга сфера, но винаги съм ставал. Отне ми месец за да стана. И още месец, мислейки как да си я върна.
Исках я. Имам я. Или поне така казва тя.
|
