За семейството и компромисите 2 част
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 1841 пъти
Вече ви запознах долу-горе, но искам да продължа историята. Може и мнения да получа или съвет, знам ли... Ето и останалата част под формата на въпроси, които всеки ден си задавам когато съм сама и малкия спи. Наясно съм, че той вече ме няма за нищо -да се боря ли, да се унижавам ли още? Ще мога ли да се справям сама с детето и разходите, имайки предвид, че той само това чака да се махна? Как е възможно да не е осъзнавал, че като се ожениш и имаш семейство не се отказваш просто така? Мисля и мислите ще ми пръснат главата, а съм само на 35 години и вече сама. Дали всички са си мислели, че като се, , вземат, , почва едно безоблачно щастие, само усмивки и любов. Злобен смях ме напушва при тая мисъл честно. Преди около 3 месеца още опитвах да поговорим - нищо не излезе. Не му се говорело, уморен бил, какво да говорел то било ясно оооо и любимото ми като съм поумнеела тогава... Това последното ми се казваше с онази самодоволна усмивка, сякаш аз съм на колене, жалка и се моля като пред бог някакъв. Днес вече само като го чуя, че се прибира всичко ми се свива не от страх от погнуса е, няма накъде в ъгъла съм!
Дано някой ден се намери място и за мен някъде, да почуствам какво е да си, , у дома, , .... Нали уж в живота понякога ставали и чудеса, да вярвам ли и аз незнам. Благодаря ви!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 18d766c4e3

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Прочетох и другата ти история, но нищо не се сетих и затова не писах. Виждам, че си доста отчаяна, но имам няколко въпроса 1во - ти се омъжи и създаде БЕЗ любов? Защо реши така и какво те накара да го направиш? Звучиш като много разумна, неемоционална жена, не вярвам да си се влюбила до полуда, но не разбрах, защо реши да създадеш семейство с този човек точно и защо съжаляваш толкова като аз не виждам да се е променил от началото - теб намерил в интернет при чатения, не ти е бил симпатичен от самото начало, сега си кисне пак със същото хоби в интернет. Е? Ами такъв си е бил човекът от самото начало...не разбирам както толкова те разочарова в него - каквото си си избрала, това си и получила. 2ро - В заглавието става дума за „компромис“, но не пишеш какъв е бил компромисът, който си била направила за семейството си - работа ли си напуснала, скарала си се с роднините, борила си се за любовта, омъжила си се за инвалид? За мен компромис е, когато се откажеш от нещо в името на по-висша цел или любим човек, в името на нещо. Аз не виждам обаче от историята ти да си се отказала от нещо, за да имаш семейство и дете, освен от егоистичното си съществуване САМА. Била си САМА преди това, сега имаш детенеце, тегля чертата и чисто обективно ти не си се отказала от нищо, а си се сдобила с детенце, за което не пишеш изобщо - това същност е твоето семейство - обичаш ли детето си или ти се вижда голяма жертва, знам ли - не става ясно. Искаш и съвет дали ще се справиш сама финансово, но не пишеш за доходите си, на каква възраст е детето, какви нужди има то. Как да ти отговорим на този въпрос. Благодаря, ако ми отговориш, защото пишеш и пишеш, но нищо не казваш с написаното, освен че си сбъркала може би мъжа и не правиш нищо в тази насока - или да го зарежеш, или да го спечелиш отново. Просто „компромис“ това и онова, но не видях от какво си се отказала в името на семейството си. ж30

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: b25be2357b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Чудеса авторке се случват само ако им помогнеш ей така да лежиш разплакана на дивана надали ще срещнеш чудото. Споделяш, че той казва, че ще говори с теб след като поумнееш, но не споделяш ситуацията, която е довела до извода му, че не си достатъчно умна. Чрез чатене и сайтове той те игнорира, но каква е причината за този игнор? Всяка крушка си има опашка. Малка е вероятността той да се промени без ти да се променяш. Твоето отношение към него се е променило затова и той се е променил.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 99003f425c

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Държиш ли да отговоря на въпросите или просто лаф да става, че и критика не липсва... Ако съм искала да въведа подробности за Компромиса щях да го направя, но се опасявах от това да не ме разпознае някой познат. Излях си душата и това е... така ми дойде отвътре!

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: d6f17d6114

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Здравей авторке, Аз също прочетох първата ти тема и си замълчах, защото не можех да дам подобаващ съвет. Струва ми се, че коментар номер едно те съди твърде строго. Моето предположение е, че в крайна сметка си се хванала с този, защото той е бил особено настоятелен. Виждала си лошите му страни, но си мислела, че след като те обича и толкова напира да сте заедно няма да ги проявява към теб. Пък и много си искала дете и семейство. Мислела си, че ако ти правиш компромиси и той ще прави. Да, обаче на господина отговорността му е дошла в повече - той си иска ергенлък. Пък и вече си му сигурна, защо да не те унижи малко? Нали така ще се почувства мъж. Моят съвет към теб е да престанеш да се кланяш пред този бог - колкото повече му храниш егото с опити да говорите и да се разберете, толкова повече той ще те унижава и ще си помпа егото за твоя сметка. Съжалявам, че тази ти връзка не е провървяла. Единствения съвет който мога да ти дам е да се разделиш с този човек. Ако имаш дори и най-малка финансова възможност се разделете. Ако нямаш - търси финансова възможност. Знам, че не е лесно с дете на ръце, но обстановката няма да се подобрява. Колкото до него - той ще се сети за теб ако те загуби. Ако се върнеш при него обаче пак ще е старата песен на нов глас. Колкото до жертвите и компромисите - мисля, че си направила достатъчно. Самият факт да живееш с някой, който те унижава, болката и надеждата да се промени си е достатъчна жертва. Не принасяй целия си живот в жертва на този мъж. Знам, че малко или много го обичаш - иначе щеше да флиртуваш с някой друг, вместо да пишеш теми как да си оправиш семейството. Ти чакаш да се убедиш, че е непоправимо, за да се откажеш. Е, ако нещата са такива каквито ги описваш - непоправимо е. Съжалявам много и че си осъзнала кръговрата, който обикновено следва след влюбване. Пожелавам ти един ден да успееш да излезеш от него с точния човек. Успех ти желая, а също и работа, с достатъчно средства за да издържаш себе си и детето.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 18d766c4e3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Ами хубаво, тогава Авторке, но без информация няма какво да се каже. От информацията, която даваш, мога само да кажа, че за мен животът ти е по-добър от преди. Без този човек нямаше най-малкото да имаш дете. Ето, и детенце си имаш за разлика от преди, когато щеше да си пукнеш сама. Каква е разликата - сега поне имаш някого да си делиш битовите разходи, ако не друго. За мен ти си много рационален човек, постъпи рационално - живей си живота и се грижи за детето си, спри да се стремиш да промениш мъжа до себе си. Не мисля, че на теб по принцип ти трябва мъж. Ти си човек-егоцентрик-саможивец, което не е лошо, а може да е и позитивно в случая. Дай просто на детето си всичко, ако имаш финансови възможности (ние не можем да го преценим без инфо), се изнеси, ако ли не - просто се напасни към ситуацията и си гледай живота. Има и предимства да живееш с такъв - просто си имай своя живот, остави го той да си води своя виртуално и лошо няма. За мен такива хора като теб само могат да спечелят от такава връзка, защото не те виждам как можеш да си с някой обсебващ, любвеобилен мъж например, който да изисква и много от теб. Този мъж може нищо да не дава, но не виждам и какво иска от теб, освен може би спокойствие да си чати всяка вечер на компа. Ами дай му го бъди добър съквартирант и майка на детето си, намери си любовник, ако сексът ти е важен (в което не вярвам) и си отгледай детето, планирай си хубави почивчици с него, с приятелки и кой знае - един ден и ти можеш да срещнеш любовта. За мен единствения компромис, който си направила е да се откажеш да търсиш любовта, но може би е за добро - понякога идва и на 50-60 г., а ти сега си имаш поне детенце. Гледай на нещата от добрата им страна - чашата е наполовина пълна в твоя случай - и сте живи и здрави, имаш дом и здраво детенце, а ако си по-спокойна и не конфронтираш мъжа си, той също ще се успокой и можете да си живеете много добре и спокойно заедно, да си делите разходите, а детето ти да има някакъв баща все пак. Не пишеш за отношението му към детето, но ако не е агресивен, не пие и не е съвсем асоциален е много по-добре така, отколкото да живееш някъде сама някъде, защото не виждам в крайна сметка нито да имаш нужда от нова връзка, нито да имаш намерение да предложиш нещо в момента на друг мъж. Успех

 

...