Сестра ми е анорексичка
преди: 10 години, 4 месеца, прочетена 2287 пъти
Здраавейт, искам да споделя историята на сестра ми. Тя е на 17 години и имо проблеми с теглото и като цяло с храненето. Всичко започна отпреди две години. Тежеше 65кг с диети спорт свали 10 кг, продължи с вманиачаване до сегашното и тегло 40кг за 175. Единствената храна, която яде е плодове. Останалата храна я приема за отрова, опасна и когато хапне нещо полудява-блъска мебели, започва да се съблича и да си гледа тялото дали не е надебеляла, понякога хвърля храната на пода от гняв. Може би ще си кажете, че нещо я мъчи отвътре, за да отслабне толкова драстично, но не е това причината. Семейството ни е повече от нормално, няма кавги между родитилите ни, живеем охолно, почивки, дрехи и т. н и т. н. Всеки ден вкъщи има по 3 различни храненията. Не боклуци и мазни храни, ами хубава, качествена храна. Тя е болна в главата и от глад няма сили да извърви дори един километър. А ролята на родителите ми е, че не правят нищо. Баща ни го няма цял ден, но Знае какво яде. А майка ми е безхарактерна и не и казва нищо. Често се карат за яденето и, но няма полза. Вички познати я питат дали не е болна от нещо и защо не яде. В магазините за дрехи няма нейните размери -всичко седи като на закачалка. Продавачките я питат защо е толково слаба, дали е болна. Тя отслабна пред очите на родителите ни и всеки ден знаят, че не яде, както и сега. Баща ни се бил допитал до , , лекар, , и той казал, че и няма нищо тъй като анорексичките не ядяли НИЩО по цял ден, а сестра ми като ядяла плодове знащи нищо и нямало... Благодаря, че прочетохте историята. Ако имате някакъв съвет ще се радвам да го прочета!!!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 4 месеца hash: 43732a47b2

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ти специално нищо не можеш да направиш, освен да говориш с БАЩА СИ, който явно е движещата сила в семейството ви, но има много да работи, за да имате вие този стандарт на живот, но както сама виждаш - парите не са всичко. Сестра ти има ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ПРОБЛЕМ. Трябва да се вземат мерки, говори с баща си - точно как яде или не яде и той да решава. Ти отговорност към сестра си НЯМАШ. Гледай на собственото си семейство да осигуриш не само пари и стандарт, но преди всичко ЛЮБОВ и ВНИМАНИЕ!

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: f820e97a8b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Че е анорексичка, анорексичка е. Трябва да бъде убедена, че е болна и да я заведете на психолог, който се занимава с болни от анорексия. Той ще прецени болна ли е, в каква степен и т. н. Искам само да ти кажа, че това се лекува много трудно, отнема години и много често в голям процент е с летален изход, защото се съпровожда и от депресия. Всичките й органи са увредени. Просто не може да бъде подценявана ситуацията.

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: 220fd66f24

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Боже, тя наистина е анорексичка и има сериозен проблем, за съжаление ти не можеш да помогнеш много, родителите ти трябва да вземат мерки и да я заведат на психолог, защото проблемът е не само физически, но и психологически. Важно е! Не искам да те плаша, обаче анорексията може да е смъртоносна! Прочети в интернет историята на Изабел Каро и ще видиш какво може да стане. Тя беше достатъчно смела поне да разкаже за себе си и болестта си с цел да спаси другите. Дано сестра ти се оправи, но колкото по-бързо вземете мерки, толкова е по-голям шансът да се излекува! Преди години и моята сестра беше тръгнала по този път. Някой и бил подметнал, че е дебела и тя почти спря да яде! Добре, че мама реагира светкавично и сега сестра ми си е жива и здрава и си яде нормално, обаче на нея много и помогна един диетолог, който и обясни, че ако иска да е слаба трябва да яде правилните неща, а не да гладува! Дано се оправи напълно, защото анорексията е сериозно заболяване.

 

...

горе^

преди: 10 години, 4 месеца hash: f973c97982

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   проблема може би наистина се крие в това, че сте пре-задоволени тя има всичко и вече се чуди какво да прави..няма грижи освен тази да следи теглото си

 

...

преди: 10 години, 4 месеца hash: b4d0dbccc3

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

5.   Здравей! Искрено ти съчувствам, защото знам какво преживяваш, по-точно знам какво преживява сестра ти. Аз бях горе-долу в същото положение, когато бях на 14 години. Свалих около 16-17 килограма за може би 4-5 месеца, и стигнах 46 кг. Дори не мога да ти кажа някаква конкретна причина, просто имах комплекси, че съм дебела и реших, че трябва да отслабна ВЕДНАГА и ЗАВИНАГИ. Слава Богу, спрях преди да се разболея от анорексия, но именно натам се бях запътила. Това състояние е основно психологическо, тя трябва да отиде на психолог. Като за начало, трябва да разбере какво си причинява и колко е опасно. Аз имам чувството, че изведнъж се осъзнах един ден като се погледнах в огледалото и видях колко всъщност бях слаба. Аз бях останала кожа и кости, но буквално преди това се виждах все още дебела, сякаш имам още какво да свалям. Гледката ме удари като гръм, внезапно. И започнах да се храня, но възстановяването на организма ми беше изключително трудно, мина около година, ако не и повече, докато излекувам косопада си и анемията, която си бях докарала. А можеше да бъде много много по-зле, ако не бях спряла навреме. Та, мисълта ми е, очевидно сестра ти е загрижена за външния си вид и иска да се харесва. Ако продължава да не се храни, кожата й ще изгуби блясъка си, ще бъде бледа, дори сива, косата й със сигурност ще оредее и ще се изсуши, ноктите й ще се изпочупят и..това са най-дребните вреди от глада. Освен това, тази рязка липса на хранителни вещества, се осъществява пагубно на сърцето, бъбреците, половата система, нали ще иска един ден да има деца? Ами ако не може, защото безразсъдно е гладувала на 17? Всички тези неща тя трябва да ги разбере. Съветвам те да намериш начин да я заведете на психолог, за да осъзнае проблема си. Извади информация от интернет за анорексията и нейните хиляди жертви, за фаталния край, до който понякога води и я покажи на родителите си. Нека да си дадат сметка какво става с детето им! Времето е изключително важен фактор при тези заболявания, защото ако чакате прекалено много да й помогнете, може да е късно вече. Не искам да те плаша. Ти, самата, едва ли можеш нещо да направиш, сестра ти няма да те послуша. Но родителите ти ТРЯБВА да й помогнат!

 

...