Споделена история от Любов и изневяра |
Старата любов и ръждата
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3289 пъти
Срещнах я след 20 години, случайно, сред тълпите на столицата. Позагледах я, съмнявайки се, но когато и тя се усмихна се здрависахме - малко неловко, непохватно, протоколно, но не се прегърнахме. Поглеждайки нервно часовника си, отговори на немия ми въпрос „То тук времето все не стига, но за стар познат...”. Стар познат!
...1985 година. Току-що излязъл от родната казарма, не умеещ да говори, а само да отговаря едносрично или да псува, стоя пред входа на института и се чудя накъде да хвана – не познавам никого, квартира нямам, чета обявите и се оглеждам за телефон. И тогава се появи тя – пърхаща, жизнерадостна и прекрасна за своите 18 години. Оказа се, че сме в един курс, разтича се , запозна ме с колегите, набързо се устроих с квартира на един романтичен таван и се започна като във филмите – учене, купони, сесии и една голяма любов. 5 години най-здравата двойка в института. Подмятаха ми стари кучета, да не се силя толкова, девойчето само с едната диплома няма да остане, а и няма да се обвърже с кого да е, че е от сой и фамилия с амбиции, ама кой ти слуша. Бракът беше естествен завършек на тази връзка.
Да, ама не. В пети курс се започнаха бракове, а голямата ми любов започна да говори, че едната диплома е нищо, човек трябва да се развива, а за брак и деца има време. Усетих, че са се намесили родителите и, но нали любовта е сляпа и глуха... Заминах по разпределение в провинцията и през кратките ми пътувания до София понякога успявах да я видя – когато тя можеше да отдели време в гонитбата на кариера. Издигна се до главен асистент, тръгна шеметно нагоре и веднъж от колеги дочух, че се е омъжила – развела доцента си.
Вече бях претръпнал, след време се запознах със сегашната ми жена, родиха се децата, поработих в странство, обзаведохме се с жилище и кола и заживяхме по средните стандарти. От време на време се сещах за старата любов и се питах как ли се развива. И така до случайната среща – мили Боже, за един час в кафенето не млъкна: два провалени брака зад гърба си без деца – ами как, като все на мухльовци налита, поне вече е доцент, не като някои и т.н. и т.н. Успях с едно изречение да кажа за себе си и семейството, а тя ме прекъсна ”Добре сте еснафите в прованса, тук виж какъв нервен живот живеем” и пак се посипа словесният водопад.
Седях, слушах я и си мислех „Това ли беше голямата ми любов, тази жена в строго костюмче, маскировъчен грим и пренебрежителни маниери, сипеща потоци от думи, нервно потропваща и постоянно местеща погледа си? Да се радвам ли или да съжалявам, че пътищата ни се разминаха?”
Ставах свидетел как познати се събираха със старата си любов, семейства се разваляха и деца страдаха заради закъснели глупости. А на мен нищо не ми трепна, не , не злорадствах, не я съжалявах, не и съчувствах – просто нищо не ми трепна. А уж старата любов ръжда не хващала...
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: b8620f90cb |
|
1. На 18 съм и в тия глупости за ръждата и любовта НЕ вярвам .. Ето, че един човек "откри Америка"!!!
Само не мога да разбера срещата ли трябваше да ти отвори очите :)))
Според мен още по-добре, че са ви се разминали пътищата ;)
Айде успех!
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 84c525139d |
|
3. Много готино си го написал, впечатлена съм! Иначе, историята - правилно, очевидно тогава си бил млад и загубен и "младата и пърхаща девойка" ти е замаяла главата. А и хората се променят с годините - ти не си същия като преди, нито тя.
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 695401fa48 |
|
4. Хах, много весело си го написал разказчето :) Така е... аз наскоро излязох със старата ми...така, просто, защото не се бяхме виждали от раздялата..и същото беше...изгаснал съм за нея
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 5aea64e1ef |
|
5. Един хубав пример, че и много учене не е на добре :)
Висшето не прощава!
*Syndrome
|
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 569c53ab1b |
|
6. Сродни души са се намерили, но под напора на различни обстоятелства по пътя са се разминали. Съдба! Можеше да има семейство и деца, ако бяхте останали заедно, но...явно не е било писано Всекиму според заслугите и уроците, които има да научи.
|
...
| преди: 14 години, 8 месеца hash: 2c37c31bf9 |
|
7. Номер 6 ме натъжи.. благодаря за изказвнето! Съдба!?
Авторът умело е поднесъл една истина от живота. С интерес прочетох историята ти!
|
|
