Семейството ми се разпада...
преди: 14 години, 8 месеца, прочетена 3029 пъти
В тази история ще засегна няколко проблема, а поводът е един:
Днес разбрах, че майка ми иска да се разделя с баща ми, разбрах това като говорих по телефона с него.
Такива неща се случват в много семейства днес, но не съм сигурен дали ще го преживее на първо място баща ми и след това аз. За семейството ще кажа, че взаимоотношенията между тях не са били нормални, по-скоро странни, имало е караници както в повечето семейства, но насилие никога не е имало. Майка ми може би е права за нея, но ми е изключително жал за баща ми.

От три години замина в чужбина да работи, защото тук не взимаше голяма заплата. Каза, че заминава за семейството, за да можем да живеем по добре и най-вече аз, защото трябва да следвам. И сега, далеч, разбра за това, което ми каза. Моля се там да има хора около него, защото не знам дали ще издържи. Като ми говори по телефона едвам не зарева на глас. Дано намери сили сега, защото той нямаше много приятели, а вече може и семейство да няма. За мен си ще го преживея, защото все пак съм на 20 години вече, но за баща ми ще е тежко.

Колкото до мен тук ме тревожи друго нещо. Това, че почти нямам приятели. Седя вкъщи тези дни и размишлявам. Дори няма с кого да изляза. Нямам и компания, на празници винаги съм бил сам. Повечето като мен не се прибират вкъщи и проблемите ги преживявят по лесно, а аз излизам рядко. Ако имах хора, с които да излизам сега, едва ли щях да пиша история, но все пак мога да получа помощ.

От малък град съм и през всичкото време не успях да задържа хора до мен. Тази самота ме притиска от другата страна и не знам какво да правя. Израснах почти без приятели, а ако остана тук не вярвам нещо да се промени. В малък град е кофти сега, където и да отида ще съм чужд.

Моля се, нещата да се оправят.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 8 месеца hash: f44c804945

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   На 20 г., приятелю, поне според законите на страната и според обществените нагласи, вече си голям и самостоятелен човек. Не малко младежи на твоята възраст вече гледат и издържат собствени семейства. Ти си тръгнал за вашите да се притесняваш... Техният живот си е техен живот, техните постъпки са си техни постъпки - вземай своя живот в собствените си ръце и, ако можеш, го направи по-добър от техния, и избегни всичко онова, което не ти харесва при тях. А това, дали случайно някой нямало да преживее раздялата - извинявай, направо ме напуши на смях... Успех в живота и не се сдухвай за глупости!

 

...

преди: 14 години, 8 месеца hash: eea95b9b77

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Общо взето стандартна ситуация, когато единият е в емиграция - в случая това е цената. Я по-добре си вземи живота в ръце и не разчитай вашите да ти плащат образованието. А за самотата - напоследък много младежи се оплакват от липса на контакти - не разчитай на измислените комуникации и на тяхната анонимност, все ще се намери компания и за теб, поогледай се. А и ако отидеш да учиш ще попаднеш в съвсем друга среда.

 

...