 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Без име
преди: 10 години, 8 дни, прочетена 1992 пъти
Здравейте!
Аз съм мъж. Ерген съм и без приятелка и така нататък. Искам да ви споделя какви чувства изпитвам към един непознат човек. Преди две години започнах работа в една фирма заедно с едно момиче 4 години по-младо. В началото О. К. разботим си каквото работим - всичко беше нормално, поне така си мисля. С времето обаче, дали заради това, че я опознах, или заради нещо друго, започнах да усещам един трепет в мен. Бях започнал да харесвам всичко в нея. Дори я приемах въпреки странните рокли с които ходеше - разберете, че ми идеше да й се скарам, нещо от типа на "как може да ходиш така облечена". Болеше ме, че моите "мили" колежки (в офиса имаше само жени) само й се присмиваха зад гърба и никоя не я посъветва каквото и да е било. Роклите бяха кошмарни. Не знам какво би накарало едно момиче да се облече така. Но това няма значение. Мен пък ме беше страх да й кажа каквото и да е било и винаги когато я видех или разговарях с нея, целият вътрешно започвах да треперя и някаква странна несигурност ме обхващаше. С времето нещата постепенно ескалираха - влошиха се. Вече не треперех само когато я видя, ами и когато не я виждах, например през отпуските и уикендите. А всеки ден с нетърпение отивах на работа - познайте защо. Това момиче беше единственото нещо за което си мислих, за което живеех. Събуждах се, работих или там не знам какви изобщо ги вършех - не си спомням и лягах пак с мисълта за нея. Естествено се проявих като пълен идиот и така и не й казах какво изпитвам към нея. Но затова си имам своята причина. Ето я: случваше се на няколко пъти да останем насаме и аз уж се опитвах да завържа някакъв разговор - нещо тривиално, но тук идва веселата част - тази която "изпържи" всяка една моя мозъчна клетка: тя се държеше студено към мен, безразлично, точно както си мисля, че би трябвало да се държат едни хора, които са само колеги, без да изпитват нещо един към друг. Това ме плашеше. Как да й кажех, че съм се влюбил в нея, като имаше вероятност аз да съм никой за нея. Просто си представете следната ситуация: седите си на бюрото и правите нещо идва някакъв колега/колежка и ви казва, че е до полуда влюбен/а във вас. Как бихте реагирали, ако не изпитвате и/или не искате да имате нещо общо с него/нея. Ето това е моят страх, единствен страх държа да отбележа - да не бъда отхвърлен от нея.
Сега вече половин година съм в друг офис и я виждам много рядко и нямаме контакти, но не спирам да мисля за нея. Чувствам се празен. Нищо не искам да правя. С никого не искам да се виждам или говоря. Нямам вече планове, нямам мечти. Всичко си изгуби смисъла. Знам, че тази моя история може и да ви се види като глупост, но за мен това е моята реалност, която е твърде болезнена. Чувствам се в безизходица. Не знам дори защо продължавам.
Как можах да се влюбя в едно непознато момиче толкова много, без да имам някаква обратна връзка? Луд ли съм? Чудя се.
Мерси, ако някой е прочел това което написах. Исках само по някакъв начин да споделя какво ми има, един вид да се оправдая пред себе си.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: af8fc50a15 |
|
1. Трябва да завържеш разговор с нея... иначе ще е странно да и го кажеш ей така.
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 0c08ec247d |
|
2. Здравей! Защо поне не я беше поканил на кафе? Все още не е късно.
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: db13faa08f |
|
3. Покани я на среща, направи нещо и й подскажи, че я харесваш.. не се отказвай за нищо на света.. не може да изпитваш всичко това и да не е взаимно :))
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 5aa9527908 |
|
4. Не, не си опрaвдaн! Нито пред себе си, нито пред мен! Искaм продължение, искaм дa нaпрaвиш нещо, говори с нея и пиши тук дa те поздрaвим! Не бъди бъзливец, покaни я нa кaфе поне! Момичето не се интересувa явно от визия и тем подобни, впечaтли я интелектуaлно!
Тц, не си опрaвдaн, чaкaм продължението!
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 3430409d4b |
|
5. Не ви е писано, няма я искрицата нужна да запали огъня. Тя очевидно не изпитва нищо към теб, а ти щом вече не си до нея не можеш да я заинтригуваш вече.
|
...
| преди: 10 години, 7 дни hash: 5946ff1852 |
|
6. Химия ли е, флуиди ли е, не знам на какво се дължи. И на мене ми се случи. Може да не го видя седмици, обаче непрекъснато мисля за него. Няма начин да го изкарам от мислите си. Чувсгвам го като част от мен въпреки че ми е само колега. Не му давам никакви поводи да подозира нещо, но аз си знам колко съм щастлива когато го видя. Понякога като ме види го чувам че въздиша. Нищо не ми казва, минава на няколко метра от мен и я чувам въздишката. Така че не си само ти в такова положение.
|
| преди: 10 години, 7 дни hash: 249b86d1d6 |
|
7. Радвам се, че сподели, защото аз изпитвах подобно нещо доскоро и си мислех, че никой не би могъл да ме разбере. За последните две години бях влюбена в момче от университета ми, а ние дори не се бяхме запознали! Понякога го виждах на общи класове и лекции или из кампуса ни. През това време съм ходила на срещи с други момчета, но не и не - харесвах си него и толкоз. Обаче не можех да го заговоря, просто му се възхищавах отдалеч. Да, знам че е супер зловещо. Та, ако той беше някъде наблизо бях тооолкова притеснена и развълнувана. Веднъж пък се разминахме в супермаркета, погледите ни се засякоха и... сърцето ми. щеше. да. изскочи. Почувствах се така сякаш бях на косъм да се свлека на пода и да умра. Нещата се пооправиха, когато завърших и се преместих оттам. Затова се радвам, че си се преместил в друг офис. Не очаквай веднага да спреш да мислиш за нея, и на мен ми трябваха месеци. Предполагам, че си създал в главата си някаква идеализирана версия на това момиче и си се привързал към нея. Аз така бях направила. Знаех, че той не е наистина такъв, какъвто си го представях, нямаше начин. И въпреки това грешката беше направена без да го осъзнавам. Бях си позволила да се влюбя в един измислен образ. Ако и ти си направил нещо такова - радвай се, че нещата не са се задълбочили и перфектният образ не е бил разбит. Мисля, тогава щеше да боли повече.
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: 1143066f41 |
|
8. Накарай я да те хареса пик ъп
|
| преди: 10 години, 6 дни hash: c988e31793 |
|
9. мини през старата фирма "случайно" или кажи, че ти трябват документи или си забравил нещо, трябва ти телефон на някого или каквото се сетиш. питай я как е, поискай й услуга, професионален съвет, питай я познава ли Х... не ти ли идва нищо на ума? :-))
накрая я покани на кафе да почерпиш за услугата :-)
|
| преди: 10 години, 5 дни hash: b26dc582c4 |
|
10. Не съм съгласна с коментар 7, че това е влюбване в измислен образ. Напротив. С това, което изпитваме към дадения човек природата ни подсказва, че сме съвместими за създаване на поколение, че той е подходящ за нас. Преди години в института като станах втори курс дойде едно ново момче. Без да се познаваме имах такива чувства. За мой късмет той ми обърна внимание и имахме връзка докато завършим. Когато я има химията и от двете страни връзката е страхотна.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
