Споделена история от Измислени истории |
Пълзяща смърт 9 част
преди: 10 години, 8 дни, прочетена 3996 пъти
Девета част
Бях пропускала училище доста пъти, но този път беше наложително. Наистина! Имам предвид, как някой очаква, че ще ми се занимава с химични уравнения, или уравнения от трета степен по математика с еди си колко неизвестни, след като имах проблем от 10- та степен с много неизвестни и дотук, един труп и половина!!!
Тичах към къщата на Глена. Не бях видяла колко е часът, но нещо ми подсказваше, че е в дома си все още.
За щастие не живееше много далече от мен, но все пак не спрях даже да си поема дъх, понеже се боях, че образът на лудата Лори ще се появи пак пред мен, или неспокойният й дух ще ме атакува пак.
Стигнах до къщата й, а дрехите ми бяха подгизнали от потта. Поне косата ми беше изсъхнала.
Поех си дъх, имам чувството, че сърцето ми ще пробие лявата ми цица... или Лори щеше да го направи сама. Да бе, иска ми се това да беше станало!
Опитах се да възстановя колкото е възможно дишането си. Не вярвам, че след цялото това количество никотин и кофеин, които бях поела за кратките си 16 години, белите дробове и сърцето ми издържаха на това напрежение.
Приближих се до вратата и позвъних няколко пъти настоятелно. Но никой не ми отвори.
-Глена? - продължавах да звъня. Не можех да чакам в това състояние.
- Глена? ! Вкъщи ли си? Отвори ми, моля те! - щях да ревна отново.
- Глена?
Никой не ми отвори, нито Глена, нито някой от родителите й.
Почуках с юмрук на вратата и разбрах, че е отключена. Перфектно! Отворих я с ритник и нахлух вътре като с взлом.
Влязох вътре и започнах да викам приятелката си по име.
- Глена? Тук ли си? Трябва да говоря с теб, нещо ужасно се случи! - никакъв отговор.
- Глена?
Реших да се кача на втория етаж и да я потърся в стаята й, може би още спеше.
Изкачих стълбите и стигнах до вратата й.
- Глена? - почуках леко, но никой не ми отговори. Вратата леко се открехна.
Отворих я тихо и съзрях нещо ужасно!
Глена, моята най-добра приятелка, лежеше на пода в стаята си с прерязано гърло и избодени, а китките на ръцете й- отсечени....
Беше ужасно! Първо Скоти, а сега и тя! Беше измъчвана и убита по толкова жесток начин!
Разпищях се! Гледката наистина беше ужасяваща!
Сърцето ми отново заби като лудо, а краката ми омекнаха, като видях това. Не знам как не повърнах.
Затръшнах вратата и се затичах по стълбището надолу, но някой ме блъсна и се стропулясах на земята, получавайки цицина в главата.
Разбира се призракът на мъртвата кучка отново се стовари отгоре ми, за да повърне локва кръв върху мен.
- Скапано мъртво чудовище! - извиках аз, а откачалката заби ноктите си в лицето ми и за малко да отнесе лявата ми буза.
Хванах я за гушата, но от това само я накарах да започне пак да повръща и се наложи да я пусна.
- Не аз съм чудовището, Джери, не аз! - отвърна тя със счупена усмивка на обезобразеното си лице, и изчезна като фантом.
Изправих се и излязох на бегом от къщата, цялата в кръв....
Най-добрата ми приятелка беше убита! А аз излизах от къщата й, окървавена....
Може би се досещате какво щеше да последва!
|
