Понякога любовта не е достатъчна. Какво да правя?
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 1874 пъти
Преди около 10 дни се разделих с любимия си и много бих желала да получа мнението ви или съвет за моята ситуация.

Аз съм на 29 години и жижея и работя в Белгия, а той е на 22 живее и работи в Португалия. Запознахме се там когато бях за два дни във ваканция. Още от първите часове на познанството ни не спираше да
ме гледа като хипнотизиран. Той беше екскурзовод който бяхме наели с един приятел да ни покаже едно малко градче. Прекарахме вечерта тримата заедно в едно квартално кафе. На следващия ден доиде да ме види пак и от тогаваза три месеца не спря да ми казва как за него съм била най важна как не гледал на отношенията ни
като нещо мимолетно и щял да направи всичко за да сме заедно.... Всяка сутрин ми пишеше - Добро утро принцесо. Искаше да
имаме временно връзка от разстояние като аз ходя там за един уикенд и той също при мен - като всеки месец се редувахме.
Казах му че ще е много трудно и дали той е готов за това тъй като сме много различни - обитаваме две различни орбити. Той Все
повтаряще че ще стори всичко за да е с мен. Всичко беше като в приказка. Виждах как той се опитва да ми угоди всячески.
Проблемите се появиха малко по малко още от началото. Той искаше аз да отида там и се опитваше през цялото време да ме убеди
че там мойело да се живее добре с много малко пари и нямало да ми трябват толкова колкото в Брюксел. Аз се опитвах да го
приземя малко като му обяснявах как сега той живее при баба си ( родителите му са се разделили и в последствие майка му
умира от рак) и тя поема цялата отговорност - финансова включително, отделно всички лели и стринки също го
потдържат и той не носи отговорност за нищо но в момента в който трябва да се грижи сам за себе си нещата ще се променят. Той ми казваше че мисля само за пари. Отделно се опитвах да му обясня че
не можеш да имаш живот които се състои само на работа и в къщи. А всичко струва пари. Че не искам да прекарам живота си пестейки и вечно пресмятайки от какво да се лиша за да мога евентуално да си
позволя нешо друго и че това неимоверно ще доведе до трудности. Казах му че ако живея в друга страна за мен е важно да мога взема самолета и да посетя родителите си без това да е голяма финансова драма. С две думи той ме исаше там но без да ми даде стабилна основа на която да се подпра.

Другия варянт който обсъждахме е той да дойде при мен. Каза ми че не издържа да бъде далеч от мен и че заради мен ще дойде да живее в брюксел. Че ненавижда да чете но ще продължи образованието си само заради мен. Неговата братовчетка ше ида тук през октомври на стаж и тъй като неговата леля работи тук той искаше тя да му намери нещо и да дойде с братовчетка си. Аз му обяснявах че не трябва да чака само на леля си но и той да си търси университет.... Каза ми че е проучил някой университети тук но нищо по сериозно от това.

Влюбих се в него защото не беше егоист. все се опитваше да ми угоди със всичко. Все ми повтаряше че иска да прекара живота си с мен.... и бяхме много щастливи въпреки различията ни. На битово ниво нямахме проблеми допълвахме се идеално. Запозна ме със приятелите си роднините си само баща му и баба му не позавах.

Още нещо важно. Когато започнахме връзката си той беше с друго момиче което както той каза с години не е имам смелостта да напусне и аз съм му дала тази сила защото не бил щастлив с нея. Тя
само го пренебрегвала и го приемала за даденост. Била много ревнива и много го ограничавала дори от приятелите му. И това продължи 3 месеца. Преди седмица имахме тежък разговор. Питах го как вижда живота си. Той ми каза че не знае. Пак се заговорихме за това аз ли ше ходя при него или той при мен. Каах му че не смятам
да оставам в тази студена страна а той ми каза че ако идвал искал да остане тук а не да се мести отново. Казах му че имам някой рофесионални амбиции и искам да мога да изкарвам достатъчно за да мога да живея нормално а не в сметки. Той ми отвърна че амбицията на бившата му е провалила цялата им връзка. След това
отиде да пие....

На следвашия ден аз се опитах да говоря с него но той отбягваше темата но беше все така мил и обичлив. Един ден по късно
сякаш някой му беше промил мозъка. Каза че бил живял в мечта и момиче като мен трябвало да си намери друг като за мен, че сме били несъвместими аз съм мислела много за пари а на него му
стигало да има пари за бензин и за харана на семайството. Че си харесвал живота така и не искал да сменя страната. Че искал да дойде при мен за да се установи но аз не съм искала да оставам за дълго в белгия а той идвайки да гради живота и тук не искал пак да се мести. Че сега бил започнал един проект във фирмата където работи и иска да се посвети на това. Че съм имала прекалено утвърдена представа за това как искам да живея и той нямал авторита да промени това че идейте ми са били прекалено ясни и той не можел да живее така.

За два дни се питвах да говоря с нео да се опитам да намерим компромис за да можем да се срешнем по средата. Че не съм толкова материален човек за какъвто ме мисли. Че не съм като бившата му защото съм друг човек. Той отказваше да приеме всякакви доводи независимо колко логични бяха... Само повтаряше едни и съши фрази които никога не бях чувала досега и че решението му било на 100 процента взето.

След два дни опити аз спрях да пиша и да звъня. Една часто от мен осъзнава че няма да се получи понеже нито един от нас не е готов да направи голям компромис на този етап и после да живеес него... знам че един ден когато изцяло поеме грижата за себе си той ще дойде на моето мислене... все пак е на 22. От друга страна толкова рядко се получава любовта да е взаимна. Обикновенно единия обича повече. За моите 29 години за пръв път ми се случва да имам взаимност в чувствата към партньора. Та аз видях как той се влюби в мен от пръв поглед. И именно заради това не искам да го загубя и да забравя. Трябва да има решение на тази ситуация.

Преди два дни в 3 часа сутринта ми прати 3 снимки на на три листа с моите приоритети, затова как виждам живота си и за нешата които бих искала да направя, но не непременно. Бях ги попълнила на половина с молбата и той да направи същото и той ми ги върна с попълнена другата половина. И не виждам кой знае какви непреодолими противорвчия освен че не сме в една държава и че той има по скромни очаквания от живота и че повече живее в настоящето а аз в бъдещето.... Не знам какво да отговоря. Объркана съм.

Ако можете да ми дадете съвет ще съм ви
безкрайно благодарна.
Даниела

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 10 месеца hash: 15cd9efee1

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Миличка, пишеш сякаш ти си на 22, не си вече зряла жена - мноого си наивна, сори. Първо, не бъди толкова сигурна, че той е прекъснал връзката си заради теб. Второ, много е лесно на подобни южняци да не са егоисти на гърба на мама. Трето - разграничавай секса от любовта. Зряла жена си, сещай се, че в случая просто е ставало дума за креватно джудо. Моя приятелка имаше подобен романс, но в Турция, но тя е умна жена - все си хубавото и не се вкарваше във филми. На южняците не можеш да разчиташ, особено на подобни като този Ако ти дойде в Брюксел, ще си новата майчица - приготви още кинта и за него. Занимаваш се с парцали, вместо да си хванеш някой нормален мъж от Северна, Западна и дори Източна Европа, които могат да работят, да поемат отговорности и да гледат семейства. Дори българите в последните 10 г. са напреднали страшно в материала и си гледат семействата много добре. Ти си емигрирала уж за по-добър живот, а ще се назобиш с най-големият европейски боклук, които си въобразяваш дори, че щял да учи (ха-ха)...то ако бяха толкова учени и работни португалците, нямаше да са толкова зле. У нас поне е имало комунизъм, те са си зле хронично и да не говорим, че ти сега си младичка още, но като станеш на 40 г. и се поспаружиш, този южняк ще си вземе друга будала. Любовта ще ти излезне доста скъпичко като пари, а и можеш да пропуснеш възможност за деца, защото няма кой да те храни, а майчинството в Белгия не ми се вярва да е повече от 6-9 месеца.

 

...

преди: 9 години, 10 месеца hash: 4e1d12950b

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Ти защо му се сърдиш, че не е толкова сериозен и отговорен, колкото на теб ти се иска? Та той е едва на 22 години, нормално е да няма ясна представа за живота си, ти си тази, която трябва да ръководи връзката, защото си много по-отдавна узряла от него, ако изобщо на 22 години може човек да е много зрял... А ако предадеш любовта си, само защото материално не ти харесва ситуацията, и то не сега, а в някакво бъдеще дето я камилата, я камиларят, значи просто не заслужаваш тази любов, и нищо чудно един ден да съжаляваш за избора си. ;)

 

...