Споделена история от Любов и изневяра |
Души близнаци
преди: 10 години, 9 месеца, прочетена 1624 пъти
Случи се така, че се влюбихме отново с първия мъж в живота ми... след 28 години. Докато тогава бяхме млечни, безразсъдни и нетърпеливи и жадувахме всеки миг заедно. Сега се отдаваме на Любовта си толкова внимателно и предпазливо, защото знаем, че и най- красивото цвете в един момент омръзва... и преставаш да го забелязваш, сега имаме толкова много предпазители... не искаме магията да изчезне. Живеем в отдалечени градове, разведени сме.. но всеки е устроил живота си. Много добре знаем, че ако живеем заедно... ще изгубим свободата си, а и романтиката ще се разпилее. Предимно си пишем, понякога си разменяме само щрих, снимка... песен... и нежни пеперуди пърхат наоколо. Толкова се допълваме... в мълчанието, думите... високите вибрации. В зрялата си обич се срещахме няколко пъти... на планина, за "Два дни" Това е и нашето мото "Два вълшебни дни". Тогава ставаме отново млечни деца, празнуваме остарелите си тела- там под едрите звезди, в подножието на върховете, през деня скитаме по поляните, смеем се... деца сме. Най- интересното е, че сме родени с 4 дни разлика, толкова си приличаме и в мислите, в отношението към свободата, обичта към планината, музиката., думите... дори и външно- закръглени сме, зеленооки... може би сме души близнаци?
|
