Любов, изневяра, страх и съмнения..
преди: 14 години, 6 месеца, прочетена 3186 пъти
В 5ти клас бях едно малко тъжно дете с наднормено тегло и къса коса. Всички много ми се подиграваха и аз изживявах кошмара на предпубертета в целия му блясък. Спомням си една случка, съучениците и някои ученици от по-горни курсове ми се смяха, че приличам на момче и... децки работи, но важното е, че тогава едно момче им каза да не ми се смеят. Вече не си спомням думите му, но знам, че беше единствения който ме защити.
Няколко (доста) години по-късно се срешнахме в Несебър. Той разбира се, нямаше и идея коя съм, защото вече бях израстнала пубертецките си недъзи и започвах да приличам на жена. А за мен- децкия ми спасител получи своето име- Иван. Оказа се, че имаме общи приятели и прекарахме почивката си заедно. Последната вечер бяхме на плажа, пяхме песни, пиехме и май даже бяхме запалили огън. Романтиката беше като на филм и тогава той ме целуна за първи път. Аз, обаче се обърках много... идеята ми за него беше хубава и не исках да я пропилявам, защото знаех, че съм малка и че не ме бива в отношенията с момчетата. Като се върнахме в родния град аз поддържах чисто приятелски отношения.
Близо две години той беше до мен, уж като приятел, но аз знаех, че и за двама ни е нещо повече, просто така и не събрах сили да го призная. Веднъж той дори ми призна как се чувства, но аз му казах, че не е споделено. Твърде много се плашех. После празнувахме заедно нова година и аз...(незнам защо, наистина незнам) се целувах с един негов приятел. Това, разбира се развали отношенията ми с Иван и той се отдръпна за сериозен период от време. След година бяхме заедно за месец. Първата седмица все още ми е като на филм, бях неземно щастлива, но после започнаха усложненията- той замина за София, започна да се връща към реалността (където аз съм се държала по гореописания начин) и се отдръпна. Разделихме се без да си кажем дума. Той не обича дирекната конфронтация, така че всичко просто и тихо приключи.
През няколкото години които минаха от тогава сме се чували и виждали доста често, но всеки път беше едно и също- целуваше ме и си заминаваше. Така и не успях да избегна нито едното от двете неща (просто нямах сили).
Тази нова година отново празнувахме заедно.. Сигурно ще се изсмеете като ви кажа, че пак се целувах с един негов приятел. ... Този път, обаче мисля че си обяснявам защо съм съботирала отношенията ни, просто не исках да си тръгва и мен да ме боли..отново. Сега обаче не мога да спра да се питам дали пак щеше да си тръгне, ако не го бях принудила.
Ще се виждам с него тази седмица и искам вашия съвет-според вас, има ли смисъл да се опитвам да създам нещо между нас, въпреки целия багаж които носим? Не спирам да се питам. Но и не спирам да се чудя дали няма да съжалявам твърде много ако не опитам..
Съжалявам за дългия си разказ, имах желание да съм кратка, но все пак е наистина много време ( а и емоцията не е малко..). Ще ви бъда много благодарна, ако отделите време, да прочетете всичко това и да ми дадете съвет.
Мая*

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 14 години, 5 месеца hash: 7717b58390

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Остави багажа настрана и си помисли ти какво искаш. Кой не е правил глупости и грешки от неопитност?! Ако момчето ти харесва, ако искаш да бъдете повече от приятели, ако и той пази чувствата си - действай. Събери смелост, пък каквото трябва - ще стане.

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: 8146ba3c6f

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Трябваше още първия път да му отвърнеш,щом си имала и ти чувства.Доста дълго си проточила нещата,а и съпроводено с тези грешки,които си допуснала,колкото и да е имало чувства момчето ще си тръгне и аз бих тръгнала.Ако наистина имаш чувства и го искаш-да има смисъл да направиш и ти нещо по въпроса,макар и малко късно.Разкажи му историята,която разказа на нас,ако не направиш нищо-да ще съжаляваш някой ден,че не си го направила,ще те глождят въпроси.По-добре да сгрешиш,да продължиш напред и да вземеш поука от грешката си,отколкото цял живот да се чудиш какво би станало:)) Амира

 

...

преди: 14 години, 5 месеца hash: fd87db2533

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Веднага признай на това момче какво изпитваш към него,за да не се разминете по пътя и да не съжалявате и двамата един ден,когато ще бъде вече късно.

 

...

горе^