На 33 и все така нещастна в любовта
преди: 10 години, 2 месеца, прочетена 7016 пъти
Здравейте, жена съм на почти 34. Какво да ви кажа, сама съм. През годините преминах през точно 3 много маркиращи ме връзки, дълги и стойностни, но накрая край. Помежду им имаше и други кои интересни, кои от самота, други от флирт на морето. Само, че годините си минават, и се чудя какво стана с мен?
Почти всичките ми приятели вече са задомени, половината имат вече и деца. Всяка седмица чувам коя си е бременна, друга ще се жени, а аз се чувствам сякаш съм болна от някаква болест, която другите нямат.
Подчертавам, че се радвам за приятелите си, имали са щастието да срешнат половинките си, но за себе си ми е гадно.
Родителите ми вече са вдигнали ръце от мен, все нещо се оправдават пред приятели и роднини. Изгубена кауза ли съм вече и на тази възраст твърде късно ли е човек отново да повярва, че може да срещне другия, този, който му е отреден ?
п.с Само да добавя, че аз съм весело настроена, излизам адски много, занимавам се с какви ли не занимания, спортни, културни и тн, но просто сле двсяка връзка изживявам стрес и затваряне в себе си по няколко години...Не казвам, че не продължавам да излизам и да живея, казвам само, че се затварям в себе си и никой не може да ме измъкне от там и да разбере истинската ми същност. Такава съм, опитах да се променя многократко, но напразно. Просто трудно се влюбвам и още по-трудно се разлюбвам..
Благодаря

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 2 месеца hash: cd303a2068

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

52.   Авторке, авторке, каква сродна душа, каква истинска същност? Някой беше казал, че идеалната връзка се случва, не когато перфектните хора се намерят, а когато двама несъвършени души се опитват да живеят заедно. За протокола, на твоята възраст съм и съм женена, всичките ми приятелки също. Отговорно заявявам, че връзката/бракът са резултат от много компромиси и отстъпки от собственото его, както и усилия да не си го изкарваш на другия. Не, че хората не се обичат - обичат се, но най-голямата лъжа в историята на човечеството е - оженили се и заживели щастливо - и много млади хора (и аз на времето) смятат, че проблемите им свършват с намирането на правилния човек, а истината е, че точно там започват - деца, болнични, пари, сметки, къща, кредити, свекърви, тъщи, колежки, безработица и т. н. Конфигурацията е всеки път различна, но е далеч от "безоблачно щастие със сродната душа" ;) Така, че ако наистина искаш дом и семейство огледай се за нормален мъж с чувство за отговорност и го обичай, така какато заслужава, някой който е готов да се прибира при теб следващите 30 години... Принцове няма, а и ние не сме принцеси и определено не ни чака приказка, а реаният живот. Не пропадай в заешката дупка :)

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 1597663954

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

53.   Номер 39 : исках някой да сподели дали това му се е случвало и дали накрая има хепи енд? Майтапя се за хепи енда, просто исках да попишем на тази тема, ей така да прочета и за други подобни ситуации, да ги сравня със своята, да си извадя някой друг извод... Номер 41 : Благодаря! Много добре казано! Номер 42 и 45 : Благодаря за разбирането!! Хора, защо така песимистично гледате на нещата? Защо не се концентрираме на възрастта от 33 до 38 да речем? За тези 5 години ми се струва, че могат много неща да се променят. Така както аз съм се разделила сега, ще има и мъже, които ще са се разделили. Защо всички трябва да са стари ергени, разведени или не знам си какви други. И какво ако са разведени, ами знам и осъзнавам, че колкото по-напредваме с възрастта шансът за откриване на правилния човек и то по съответните критерии са доста по-малко... Еми какво да се прави. Но не ми се иска да вярвам, че на 33 едва ли не си презрял лимон и айде край, трябва да вземам кой ли не, само защото ми е озтекло времето. Малко по-оптимистично да гледаме на нещата. Някои от вас успяха да разберат основната цел на темата тук, други са изцяло извън сюжет. хора всякакви, разбирания всякакви. Но това му е хубавото на този тип сайтове, да става дискусия, да се видят различните гледни точки.

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 92cbb19122

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

54.   Прави са някои от коментиращите, че сме закъснели (мъж на 36 съм), но като се замислиш някои семейства си правят второто дете на 38-40 год. , тоест има време, спокойно. Аз лично си търся партньорка между 27 и 35г. и нямам нищо против ако ми е набор дори, важното е да си е отебала с време, щото не ми се играят игри, ами по - скоро ми се полагат грижи за дете и семейство!

 

...

горе^

преди: 10 години, 2 месеца hash: da424621fb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

55.   46, замръзяват ли си? От неграмотни акъл да искаш! И да не искаш пак ще ти го дадат!

 

...

преди: 10 години, 2 месеца hash: 1185d79ddc

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

56.   Замразявайте, замразявайте.... Той животът ще ви чака да се натуткате и да се попипкате. Имаше една сентенция преди време: "Не оставяй днешната работа за утре!", защото утре идва нова работа, нови грижи и проблеми, постепенно човек се затрупва и до там! Деца се раждат докато човек е млад и енергичен и има сили и тях да гледа, и кариера да гради, и всичко останало. Та, 41, какво значение има в кой век живееш, и къде си тръгнала да ми разправяш, че на 40 се раждало като стой та гледай?! На 40 се ражда ТРЕТО дете, ЕВЕНТУАЛНО! А тези със замразените яйцеклетки са пълен смях... Чух че в Apple им увеличавали сериозно заплатите на младите служителки ако си замразят яйцеклетки, вместо да решат да раждат... Защо ли? Защото времето и енергията, които те би трябвало да отдадат на децата си, ще я отдадат на компанията. А като станат на 40 кой го интересува ще раждат ли или не - най-вероятно дотогава ще са на съвсем друг акъл вече... Отложиш ли днешната работа за утре, утре само разбираш, че си изпуснал влака, който е минал в полунощ докато си спял.

 

...