Може ли съвети за намирането на приятелка?
преди: 10 години, 24 дни, прочетена 2365 пъти
Мъж на 22г съм, искам да започна с това, че за първи път тази година имах приятелка, "връзката" ако може дори да се нарече това, продължи месец и половина, когато аз я прекратих, защото момичето, което в началото беше кротко, се оказа после лудо и диво, което директно ми каза, че не е момиче за едно момче, т. е зарибяваше се с всеки, който и пише във фейсбук.
Когато разбра, че аз съм всъщност свястно момче, добро момче, тя започна да се подиграва с мен, първо със скрити номера и различни момичета, после буквално тя приказваше по телефона с другите си приятелки, които ме обиждаха, заради факта, че съм бил толкова кротък, а тя се смееше, унизих се, и пак бутах, докато чашата преля.
Аз през цялото време, се държах джентълменски с нея, уважавах я, всичко, но в замяна ми се качи на главата.

Разделих се с това момиче, и ден-два по-късно я разпитах, и ми каза всичките си дяволи, и как когато скъсах с нея по телефона, тя буквално е стояла до новия си(от тогава до сега доста ги е сменила), тогава аз загубих всякакви остатъчни чувства към нея.

Макар и рано да беше, продължих напред. Започнах да търся друго момиче, момиче, което няма да е като бившата ми.
Писах на доста момичета във фейсбук, повечето нещо не потръгна разговора, регистрирах се в разни сайтове за запознанства, aha, badoo, но и там ефекта беше нулев. Не съм нахален, учтив съм, и въпреки, че някои казват, че искат мил, добър, честен и да не лъже, въпреки, че аз съм точно този човек, нещо пак не избират мен. Пък и живея в малък до среден град, а момичетата от съседните градове като ги гледам не искат връзка от разстояния, имаше една от Монтана(мнооого далеч от мен), ми каза, че трябва да е истински влюбена в някого за да има връзка от разстояние.
Нека набързо да напиша какъв човек съм, не съм много висок, само 1м и 65 сантиметра. Бях дебел, но свалих повечето от излишните мазнини още миналата година, от 90 на под 60кг, започнах да тренирам да си оформя тялото, започнах да се обличам добре, с дънки, ризки, преди нямах самочувствие, когато се погледнех в огледалото, но сега е друго, дали е заради бившата и нейните думи в началото, дали заради приятелите, които ми казват, че не съм грозен(както и гаджето на единия приятел), но определено смятам, че не съм грозен, макар наскоро да ми излезна акне, и белези от него. Не съм Брад Пит когато е бил млад, ама смятам, че някакъв процент над обикновеното съм, според мен. Надявам се не излязох като някакъв нарцисист, определено не това е целта ми.

Преди да кажете, че сигурно стандартите ми са високи и търся само красивите момичета, не е така. Дори повечето от красивите си личи, че не са за мен, т. е реално не се виждам с такъв човек, и затова избирам момичета, които реално се виждам с тях и свалям летвата колкото мога.
Не често красотата определя за мен, въпреки, че признавам, наднорменото тегло не ме привлича, 10 отгоре, може би, но 30-40, не ме привлича, и няма да отида да лъжа момичето, не обичам лъжите.

Та, единствените момичета, на които си дадох номера, ме спукаха от бъзици, обиди от скрити номера(бившата и после друго момиче, което ми даде надежда, че нещо ще стане, но нищо). Все ми извъртат номера, а уж се държа мило с тях.
Някои момичета са ми давали съвет, да не търся, то само щяло да се случи, но аз примерно цели 21 години не се пробвах, и след като проявих инициатива тогава се случи с първата, но най-вече защото тя беше такава, но лош късмет имах.
Сега търся отново, без резултат.


Забелязах пък нещо странно, повечето момичета се лепват на момчета, които са женствени. Тънки клечки, с коса, дълга отгоре, но подстригана отстрани, някои искат такива но пък и с очила, или пък като Джъстин Бийбър, еми съжалявам, не съм джъстин бийбър или чейс давенпорт.

Та да обобщя, и да знаете, няма защо да лъжа тук в интернет. Мил съм, учтив съм, не лъжа момичетата, няма да им изневеря никога, с предната само един сън имах за изневяра и направо ме съсипа, та ще съм им верен.
Опитвам се да им го покажа, но, уж искат такъв като мен, а все едно съм невидим. Пробвах в разни сайтове за запознанстна, които написах горе, както и анонимни такива като c2. me(за чат), нулева файда.
Вярно, някои искат да имат съвпадащи интереси и т. н., но аз имам много различни интереси от другите хора, не слушам чалга примерно, не пуша цигари, не пия алкохол, не съм религиозен просто не ми идва да ги правя тези неща. Според мен тези неща не са важни, че не пия или пуша, или не слушам чалга, ама някои и заради това са спирали да ми пишат.
А за от друг град да си търся приятелка, не се получава. Нито имам все още транспорт до друг град, нито те искат.
А конкретно момиче да харесвам, за жалост няма.

Та питам ви за съвети какво да правя.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 10 години, 23 дни hash: c8614e4ee4

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Първо, честито че изобщо си имал някаква приятелка. Второ - ти какво очакваше от човек, който си забил във фейсбук - ами тя си се забива и с други във фейсбук. Това е начин на живот. Приятелка ще намериш в реалния живот. Излез малко от вас и си потърси СМИСЛЕНИ хобита. Например се питай какви са ти интересите. Има например у нас вече много клубове по някакви интересни спортове - не говоря за екстремни или скъпи неща, но например има хора, които се катерят по вече овъжени пътеки - така наречените кози пътеки - всеки го може това, но си е адреналин и не е трудно - има и групи, които ходят заедно на палатка, на риболов, на екскурзии като групи дори в чужбина. Събират се доста млади хора и по разни инициативи - БЧК, да изчистим града или Витоша, разни политически или други инициативи - например покрай протестите миналата година доста хора направиха двойки, познавам двойка, която се е запознала на опашката в НАП и така нататък - навън има хиляди възможности за запознанство. И да, инициативата трябва да е просто на момчето. В интернет продължавай да търсиш, но не във фейсбук, а на места, където и другите хора търсят. Опиши се точно като тук, съвсем често и почтено. Има и още една истина за мъжете като теб - ти може би си бил възпитаван от майка си да си добричък, отстъпчив и така нататък, но това в реалния живот означава едно - СЛАБОСТ. Никоя жена не иска да бъде с мекошав мъж, защото той е мекошав не само към нея, а към всички и така не се чувстваш сигурна с този мъж. Жените не харесваме женствени мъже за повече от приятелство, а харесваме силни мъже - не говоря тук за физически силни, а за мъже със самочувствие, които са сигурни в себе си. Не харесваме мекушавите мъже, защото светът е жесток. За една жена е много трудно да се наложи в мъжкия ни свят и едно да знаеш - българските жени специално от малки сме възпитавани от майките си да сме силни, да сме отговорни, че един ден трябва да работим, да вършим домакинската работа, да гледаме деца, стари хора, земеделска работа дори, да поемаме отговорности. При българският мъж се правят доста компромиси заради културата ни. На момчетата се прощават от малки повече неща, дават им се свободи и дори има вярване, че трябва да им се дава каквото пожелаят за ядене, защото щяла да им падне пишката :) Лично съм виждала как майки броят последните си стотинчици, за да купят на синчето си сладоледец, защото искало. Е, как искаш жените после да се отнасят със снисхождение към твоята слабост. Ние никога сме нямали право на слабости - в училище да си отличничка, после у дома домакинска работа, грижи за малки братя и сестри. Отделно вече и доста момичета са израстнали без баща - мъжкото и без това им е неизвестно и странно, а пък слабото в мъжа е за тях ами точно причина за присмех - избиват такива хора и своите си комплекси, разбира се, но винаги в човешката общност слабите членове са били жертви на мобинг и обиди. Така е и сред приматите като цяло - слабите в една група биват изолирани и тормозени. Въпросът е, че като хора ние сме имали възпитание и би следвало да можем да контролираме такива пориви. Жалко е, че си бил така подигран, но е и хубаво, че все пак си направил някакъв опит с жените.

 

...

преди: 10 години, 23 дни hash: a9471b0d04

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Имал си един СЪН за изневяра и те било съсипало? Виж братле, не си в реалността, а в някаква фантазна страна. Реалността е, че жените не искат мили момчета, които не ги лъжат, а МЪЖЕ, които знаят какво искат от живота и как да го постигнат. Ти жена, която ще чука. ш, ли ще си търсиш или майка?

 

...

преди: 10 години, 23 дни hash: d97e64b3d1

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Абсолютно съгласен с номер 1, но аз ще добавя още нещо. Тя говори за това да не изглеждаш в нужда един вид. Защото тогава жената си мисли, че си някакъв, който никой не бръсне за слива и и е под достойнстово да е с теб. Т. е. трябва да се отърсиш от тази нужда, от самото желание непременно да си с някоя (дори и конкретна), от самия стемеж. Това жените го усещат на мига, дори подсъзнателно и автоматично те игнорират. Ако си в нужда, тогава се появява и несигурността, страхът от провал, страх от отхвърляне. И ставаш някак колеблив, неуверен. На кратко трябва да си уверен, да не ти пука, дори ако те отхвърлят и да се абстрахираш от всякакви очаквания за свалката. Просто да я правиш без цел, заради самата свалка, без значение резултата. Сега идва най-важното - как да го постигнеш. Ясно ми е, че като не ти идва от вътре, не става изкуствено, най-много да влезеш в конфликт със самия себе си и да луднеш. Това, което ще напиша, важи не само за връзките, а за всичко - пари, здраве, кариера, бизнес, отношения, всичко. Това е философията, на която се гради целия ми живот. Просто трябва дълбоко да разбереш и осъзнаеш, че твоето щастие трябва да се гради на нещо ПОСТОЯННО. Ако се гради на нещо временно, то винаги ще изпитваш съмнения дали ще постигнеш щастие, ако го постигнеш, ще се страхуваш дали няма да го изгубиш. Винаги ще чувстваш една липса в теб. Ако го псотигнеш, веднага ще си поставиш следващата цел и липсата продължава. Дори и да постигнеш най-крайната цел в живота си, после какво следва? Просто няма да има на къде повече да вървиш, ще се изпразни живота ти, ще бъдеш смутен. Ще си кажеш "за какво беше цялото бързане". Връзки, пари, здраве, дори това, че си жив, всичко е временно. Ако градиш щастието си на тези неща, никога няма да го постигнеш (най-много временно). Ще постигаш само разочарования, страхове, неувереност. Кое е това постоянно нещо, по-постоянно дори от живота? Това е самото ти съществуване. Дори и умрял, ти пак ще съществуваш под някаква форма - душа, съзнание, енергия, все тая. Следователно щастието ти трябва да се гради единствено на самото ти съществуване под каквато и да е форма. Самото ти съществуване трябва да ти е достатъчно и да те кара да се чувстваш завършен. Ти си безсмъртен и никога няма да умреш истински, само ще сменяш формите, под които съществуваш. Ти не си зависим от нищо, не ти трябва нищо допълнително. Нито връзките, нито парите могат да направят твоето същестуване по-пълно, защото то си е максимално пълно само по себе си. Там трябва да е основния ти фокус. Тогава идва автоматично вътрешния мир, увереността, радостта от живота. НО това не означава, че трябва да игнорираш всичко и да водиш някакъв монотонен живот без цел. НЕ, това означава да гледаш на всичко друго освен съществуването си като на нещо допълнително, някакъв допълнителен опит, дори и провалите са опит. Но допълнителните неща не са основата на щастието, те са само допълнителни занимания. Тогава се отваряш за истинските възприятия. Тревата става по-зелена, слънцето става по-светло, страховете изчезват, няма го този непрекъснат мисловен поток, който да пречупва въприятията ти. Възприемаш всичко чисто и безпристрастност, с много повече радост. Но както казах, не оставаш без цели. Автоматично това празно пространство - без излишни мисли, очаквания, неудовлетворености - се изчиства пт целия боклук на ума и се запълва с други неща. Неща от най-дълбоката ти същност, тогава се докосваш до смисъла/целта на своя живот, до желанията на сърцето. Но вече тези желания не са от позицията на липсата, а от позицията на пълнотата и нейното изразяване във физическия свят. Тогава разбираш кой си всъщност, докосваш се до божествената си част, опознаваш себе си. Тогава се сдобиваш с интуиция, която ти подсказва във всеки момент какво да правиш и как да изпълниш най-дълбоката си мисия в този живот. Нарича се просветление (самадхи, сатори). Само за едно внимавай - да не превърнеш сатори в цел. Защото това автоматично ще те отдалечи от него. Саторито не е цел, не е стремеж. То е точно обратното - липса на стремеж и търсене. То е просто разбиране. Самото му третиране цел автоматично ще те отдалечи от него.

 

...

горе^

преди: 10 години, 23 дни hash: 8392f5f311

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Хей, знaеш ли колко симпaтичен ми стaнa ти:). Остaви ги тия сaйтове, нaй- много дa се подлъжеш по някоя нереaлнa илюзия тaм. Тaм, където живееш- зaпиши се в библиотекa, върви в клубове/зaведения, където имa музикa, която хaресвa нa ТЕБ. Зaпочни дa тичaш или просто рaзпускaш в пaрк. Прaви и ходи нa местa, които ти хaресвaт нa ТЕБ. Сaмо тaкa ще срещнеш хорa с подобни нa твоите интереси. Не бързaй нa всякa ценa дa имaш приятелкa, влизaш във връзкa. Зaпознaвaй се без подобни очaквaния нa първо време, с която си пaснете и привлечете, ще си проличи и всичко ще се случи естествено. Никогa не позволявaй дa бъдеш унижaвaн, обиждaн, мaчкaн. Не си струвa нито времето, нито емоционaлнaтa тежест. Можеш дa бъдеш добър и отстъпчив, винaги, когaто не е унижaвaщо те действие/ бездействие/ думa. Истински можеш дa обичaш, сaмо когaто умееш дa обичaш себе си. A ти явно си искaл нa всякa ценa гaдже и зaтовa си позволил дa те мaчкa тaзи недочесaнa от към комплекси. Нищо, поне си видял кaкво НЕ искaш.

 

...

преди: 10 години, 23 дни hash: 6fcbf92939

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Вземи си куче:) Нямаш представа колко много контакти се правят покрай разходките му.

 

...