Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Дa, говори първо с брaт си, чуй историятa му. Сегa е моментът дa си именно брaт и дa постъпиш кaто тaкъв. Не прaви дрaми, преди дa знaеш от него кaкво и зaщо.

7.   Ти пък какво право имаш да бъркаш в профила на пълнолетен човек? След като си толкова съвестен/на как ти позволи съвестта да проверяваш чужди оценки в чужд профил?

Животът си е негов нека той търси решение на собствените си проблеми.

8.   н. 7, има право Авторът ако е по-малък и живее още при родителите си - тоест се лишава наред с тях, за да може братът да учи. Едно е да бъркаш в личното пространство на човека, друго е да разкриеш лъжата му за сметка на семейния бюджет.
Аз бях в подобна ситуация - сестра ми е 6 г. по-голяма от мен и 3-4 години буквално бяхме на хляб и сол, за да може да учи тя в един не особено добър университет. Не я приеха едната година - изгоряха и парите за кандидатстване два пъти, а вторият я записаха направо на курс в университета, след който се влизаше - хиляди изгоряха и там. Нито работише, нито учише, а правеше аборти от приятелчето си и се размотаваше. Баща ми издържаше на практика и двамата, имаше две работни места. Заради нея не само мизерствахме толкова време, но аз не видях бал, докато целият клас без изключение беше на екскурзия в Рим, нямаше пари дори за кандидатстване - не говоря за уроци, а да отидеш в големите градове на изпит - и за това нямахме пари. Нашите ми казаха - „Сори, нямаме пари вече, оправяй се“. След това я финансираха още 4 години (общо към почти 8 години след завършване на Средно), но стана по-лесно за глупавите ми родители, защото аз просто трябваше да се изнеса - отидох да слугувам в чужбина за хляб и жилище на практика, но успях да се закача и с много работа, труд завърших университет.
Съжалявам, че не разкрих тогава сестра си, защото тя така или иначе не завърши и днес се издържа от ниско квалифицирана работа и е в майчинство. Поне родителите ми можеха да имат по-добър живот. Днес и спестявания нямат. Не съжалявам за себе си обаче - няма по-добро от това да се самоиздържаш и да не товариш никого.
Знаех, че сестра ми няма да завърши, защоро просто знаех, че не взима изпитите си и не ѝ пука. Съжалявам, че си замълчах - направих на всички мечешка услуга, защото и тя си загуби времето с „учене“, а можеше вместо това да работи по специалността си от техникума или нещо друго и щеше да има квалификация някаква

9.   н8 какво значи по малък да се лишава, не той се лишава, а родителите лишават едното дете за сметка на другото. Решение как да харчи средствата си има само този, който е техен собственик. В случая братът на автора успява да спечели средства от родителите си, това обаче не означава че автора е лишен, а дори и да е лишен то родителите са взели такова решение не брат му, агресията в случая не трябва да е насочена към брата.
Ако работиш на едно място с колеги и един от тях взема по висока заплата за същата длъжност, той ли е виновен или шефът ви?

Твоята агресия не трябва да бъде насочена към сестра ти, "не е виновен този който яде баницата.... ". Родителите ви са взели решение да лишават теб за сметка на сестра ти. Те винаги са можели да кажат: разполагаме с толкова за образованието ви, разделяме ги по равно, ако имате нужда от повече поработвайте.
А и като виждаш края на разказа си единствения който има полза от всичко си ти. Родителите ти възрастни без спестявания, сестра ти без висше и работи тежка работа, само ти днес си добре и реално погледнато това е благодарение на това, че родителите ти са отказали да те издържат, иначе можеше и ти да тръгнеш по пътя на сестра си. Ама след като си си платила ученето с пари изкарани с твой труд, си хвърлила повече желание над учебниците и днес си шефка.

10.   Автора : Номер 8, благодаря, че ме разбираш. Наистина е много тежко някой да изхвърли на вятъра парите на родителите ми. На мен изобщо не ми пука какъв живот ще има брат ми, ако не учи. Просто съжелявам за труда на нашите.

11.   Номер 9 (8 съм), ти си абсолютно прав!
И не, аз не изпитвам никаква агресия, защото пък лишенията в тази възраст ме стимулираха да работя здраво, да се изнеса на 18 -годишна възраст, да уча и така нататък и на 30 г. имам 12 г. трудов стаж и материално така съм осигурена, че не ми се налага да работя до живот, докато сестра ми се събуди на 25 г. без дори диплома и непригодна за работа. 2-3 години кисна у дома неправейки нищо На почти 30 г. се научи да работи ниско квалифициран труд и цял живот сега ще се блъска за хляба. Буквално за хляба!
Не смея дори да я назнача на работа, защото знам, че няма качества и просто не е справедливо към квалифицираните ми работници, които ще трябва да вършат и нейната работа - не мога просто и тук тя се сърди. Отстъпила съм ѝ всичките ни семейни имоти, всички къщи, земи, ВСИЧКО, но не прави нищо от тях - в селската къща, която е чисто нова и завършена от родителите ни през 2011 г., тя е натрупала стари багажи, не ѝ се плащала такса да ѝ включат ток и откачи дървените масивни врати и ги замени с пластмасови хармоники. Не ѝ се бъркам, но е тежест просто такъв човек в семейството - веднъж като свикне да го дондурят, ако не го правиш си лош.
Ако обвинявам някого, то отчасти обвинявам себе си, че навремето не я подкрепих като разкрия на нашите, че тя не си взима изпитите. Мечешка услуга ѝ сторих. Тогава можеше просто да спре да учи и да хване някаква професия, но като толкова години по-малката, все пак не може да имам власт над нейния живот
Родителите винаги са отговорните. В случая съм напълно убедена, че родителите на Автора подозират за ситуацията, но им е удобно да не предприемат нищо.
То е като Евро-Съюза с Гърция - знаят, че ще олапат парите без да свършат обещаното, но продължават да снасят, защото иначе означава, че трябва да приемат, че парите са пропиляни така или иначе. Родителите ми се усетиха чак на третата година на нейното „учене“, но я финансираха до 30 годишна възраст с надеждата да им се оправдаят средствата преди това.
Затова моето решение е просто да дадем на децата си самочувствие и отговорност за живота си.
До завършване на Средното сме на 100% отговорни за децата си, но после всеки по своя път. Жестоко е, но в крайна сметка висшето никому не е гарантирано и реално нужно, а е лукс за 20-30% от населението.
Жалко е за младежите, които непрекъснато биват тормозени да учили висше, а реално просто не са за това. Мани парите, но им се губи времето за реална квалификация

12.   №11 От №9
Всъщност не трябва да обвиняваш себе си, а единствено и само родителите ви са виновни. Те защо не са държали контрол къде се харчат парите им, те защо не са потърсили информация за не взетите изпити на сестра ти? Решенията са техни и трябва са се отървеш от чувството за вина, защото ти такава нямаш, дори да си знаела какво се случва, ако беше казала най-вероятно щеше да станеш виновната обвинителка.
Грешно си останала с мнението, че ако сестра ти не беше лъгала за висшето щеше да работи, родителите ви са искали, затова са я хранили до 30 годишна, не си мисли че ако тя не беше започнала висше е нямало да я хранят до толкова късно.
Това да оставиш детето си на 18г на произвола на капиталистите също не е правилно, тук също грешиш. Едно дете на 18г още не е изцяло изградена личност, която може да си защитава правата, а капиталистите това и чакат, да дойде на пазара на труда младо агнешко, ако е без защитник още по добре за тях. Затова и в доста държави, въпреки че имат право да работят от 16г възраст децата стават възрастни на 21г, тоест нужен е преходен период, в който хем да работят хем да имат подкрепа от родители. Ако си гледала филми знаеш, че всички чуждестранни родители събират пари още с раждането на детето си за образование, защото навсякъде и навън и в България е прието родителите да плащат висшето. А и закона защитава учащия студент, всеки редовен студен може да осъди родителите си за издръжка, дори и по българските закони. Затова не само е жестоко, а и е противозаконно да оставиш детето си-студент без издръжка.

13.   Колкото по-бързо кажеш на вашите, толкова по-голяма услуга ще направиш и на тях, и най-вече - на брат ти. Родителите ти дават мило и драго той да завърши, но той явно няма качества и е по-добре това да стане ясно веднага, вместо да се губи време и да се харчат още пари. Брат ти крие от срам, че е прекъснал следването и най-вероятно трудно ще си признае сам. Не е добре и да говориш с него, защото е възможно той да те убеди да лъжете заедно родителите си, което е още по-лошо. Не се притеснявай, че майка ти е чувствителна, тези неща минават и отминават, но колкото повече се отлага във времето, толкова проблемът ще става по-голям. А иначе - ще се навикат, накарат и ще решат както е правилно - в края на краищата те са ви родители и мислят и правят най-доброто за вас.
Аз като малка - в 4-ти клас - бягах 3 месеца от училище заради една учителка по български. Сестра ми ме издаде (тя е 2 години по-малка от мен) и ме върнаха в училище, класната прикри отсъствията ми с извинителна бележка, защото иначе нея щяха да накажат, завърших си класа успешно и не съм се сърдила на сестра си за това, че ме издаде. Честната и правилна постъпка е да кажеш на родителите си.
ж 47, майка на големи деца

14.   Кажи на вашите знам, че ще ги заболи, но трябва да знаят какви ги върши синът им. Не може да харчи наготово парите им незнайно къде и за незнайно за какво , а те да продължават да го издържат и да влагат надежди в него. Не е честно спрямо горките хора. Разкажи им какво си видял даже им покажи нека те решат после какво да правят с него. Заслужава да го изгонят от къщи да се оправя и да го лишат от наследство!

15.   н. 12, благодаря ти за загрижеността, но честно казано не страдам от големи огризения нито за постъпките на родителите си, нито за живота на много по-голямата ми сестра. Не живея в миналото, а в настоящето съм подложена на натиск да помагам, на който обаче аз няма да се поддам. Имаме добри отношения - номерът е да поддържаш другите морално, да ги хвалиш и да им даваш самочувствие, но не става с пари на готово. Когато отнемеш на един човек отговорността за живота му, ти поемаш и вината за несполуките.

„Едно дете на 18г още не е изцяло изградена личност, която може да си защитава правата“

На 18 години ние сме пълнолетни граждани и не сме деца. Всъщност след 14 годишна възраст не се водим деца, а непълнолетни и законът не ни защитава вече като деца. Преходната възраст е 14-18 години, а ако на 18 години не си се осъзнал като пълнолетен гражданин, ти си загубен просто, защото те заливат всички свободи и права на такъв, но и задълженията.

Колкото до „капиталистите“ - аз не мога и не искам да защитавам децата си от тях. Няма просто от какво да ги защитавам - който иска да го прави, да се защитава сам. Самата аз съм убедена капиталистка - т.е. вярвам в пазарните механизми и съм против плановата организация на икономиката.
Дали си на 18 г. или на 21 г. няма голямо значение - реалността е такава, каквато е.
Аз съм почнала работа на 19 г., а съпругът ми на 16 г. и не ни е навредило. Много у нас се говори за дисциплиниращата функция на бившата казарма, но всъщност става дума изобщо да се научиш да се подчиняваш на Авторитети. Само който умее да се подчинява, само той може да дава заповеди. Беше добре, че махнаха казармата заради издевателствата вътре, но остави голяма дупка и днес просто не знаем какво е Авторитет и заповед.
Това е големият проблем на много младежи - цял живот в училище, глезеници на своите родители, после глезеници и в университета - всеки се съобразява с тях, всеки ги напътства и изведнъж се събуждат на 25-30 г. в реалния живот и се пречупват.
Много по-добре е човек още на 18 години, когато вече има и по закон отговорностите да започне да ги осъзнава, защото става страшно, ако не го стори.
Нашата казарма са така омразните ти „капиталисти“. Първият работодател винаги е най-строг и най-некоректен. Работила съм за такъв работодател в продължение на 2,5 години по 12 часа на ден, 6 до 7 дни в седмицата за 250 лв. заплата и дори после пак работих за него 1 година - то е като Стокхолмски синдром, може би, но тези неща човек трябва сам да ги изпита, да си направи изводи и да се научи да се брани, а родителите не трябва да се намесват тук, защото все някога ще си отидат и оставят все някога „детето“ си само с реалността - ако малкият Иванчо не си научи урока, Иван няма как да го научи.
Иванчо можеш да поемеш като пада, но на човек на 40 години не можеш вече да помогнеш - по-добре да се оттеглиш, да наблюдаваш и да знае човекът, че може да разчита на теб в много краен случай от това да го дондуркаш до 30 г. и после да го изхвърлиш, защото сам просто нямаш ресурс за повече.
Мъжът ми са го били на строеж като е бил на 16 години, за да работил както трябва. Това го стимулира до ден днешен в неговата работа и му е бил такъв стимул, че на 21 г. е карал първото си Порше на старо, просто защото му е била детска мечта и отчасто от озлобеност - ти ми разправяш до 21 г. да дондуркаме децата си. Ами с дондуркане не става - няма риск, но и няма успех.

За съжаление няма меко и леко за никого. Дори крале и кралици са завършвали без глави. Няма никой защитен от света навън - все някога те удря.
Колкото по-глезиш едно дете, толкова по-голяма е вероятността да се пречупи навън. Стоманата знаеш как се калява - с огън и вода.

16.   Здравей! Според мен попитай майка ти, кажи й ако беше се случило такова нещо как ще реагира. Не е добър избор, но нямаш друг вариант. Може на баща ти да го направиш. Но поговори с брат си първо...