Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес.

Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти.

Коментари

Добави Коментар!

6.   Бебчето ще е бебче само една-две години. А после? Имате ли възможност да дадете оставащата половина от животите си за отглеждането на човешко същество?

7.   Винаги съм се чудил на такива теми. Има милиарди типове характери, ние от къде да знаем какъв е мъжът ти и как да го убедиш? ! Освен да се съберем групичка мъже и да ти помагаме в т. нар. "бебеправене"...

8.   Тази тема много ме навежда на мисълта за темата "Защо снасяте деца"... добре ще е да бъде прочетена.. Авторке, не си права. Не може да тупнеш с крак и да кажеш "искам това и го искам сега". Половинката ти няма ли право на мнение? Казал ти е, че иска, просто не веднага. Само на 22 си (и аз като теб), нима бързаш за някъде? А наясно ли си, че за бебе е нужно да се подсигурят условия? По всяка вероятност той иска да имате финансова сигурност, пространство и психическата готовност за дете.. не става с щракване на пръсти. Какво като сте от 3г. заедно, може и от 100 години да сте, но за да си позволите бебе не става само с искане, трябват и адекватни условия. На колко е приятелят ти? Имате ли завършено образование, изучили ли сте се? А и ако работи само той, как си представяш да се издържате 3 души от една заплата? По-скоро вземи поговори с него за темата с работата, бебето може да почака. Не знам какви разбирания има той за женската роля в живота... но ако си мисли, че цял живот ще обикаляш с прахосмукачката из къщи, без никаква кариера или развитие (и собствени финанси), направо го шутирай. Според мен това е проблемът за дискусия. Не отлагането на бебе.

Brie

10.   "Аз не работя, но той има работа, според него жената до него не трябва да работи, защото това е длъжността на мъжа. " - Пълен абсурд е това според мен, но вие си знаете. Така сте се разбрали, така живеете, окей. За мен не е нормално, но щом за теб е - хубаво...

"От скоро му казвам, че аз се чувствам готова и искам да започнем с бебеправенето" - няма такова нещо като "бебеправене". Едно дете се създава с любов. Ако той не е готов, няма желание и т.н., детето защо да страда от вашите грешки и взети решения, които не са правилни? Помисли си добре върху това.

Относно въпросите ти. Няма защо да му обясняваш, че настина искаш бебе. Той, навярно, е напълно наясно с това. Проблемът е, че явно той не го иска достатъчно, не е готов за тази крачка. И няма как да го "накараш", тъй като тези неща не стават (или поне не би трябвало да стават) насила.

11.   Явно че той не е гогов.

12.   Вероятно нямаш никаква професия и не работиш. Как ще раждаш дете. Ако утре се разделите, как ше го гледаш? Чудя им се на такива като теб. В най-добрите се години седиш в къщи. Утре кой ще те вземе на 30-40г. без един ден трудов стаж.

13.   Извинявай, не те нападам, но детето е огромен разход и приятелят ти трябва да изкарва поне 2000лв. за да сте добре (в София животът е скъп). Другата ми критика е, че не може да разчиташ само на един мъж, ами ако се разделите, ами пенсия, ами здравни осигуровки, ти наред ли си?

14.   Ще ти кажа, понеже при мен е точно обратното. На 22, връзка от 4 години- той иска бебе, на мен ми е рано. Уча, млади сме, нямаме кой знае какви стабилни доходи. Нямаме собствено жилище. Искам деца, но не на този етап. Не искам да се чудя всеки месец, дали парите ще стигнат за всичко...

15.   Аз съм на 22 години и не желая да се ангажирам с деца. Но не мога да стоя по цял ден у нас и той да си ходи напред и назад. Искам да ти кажа, че той не е готов да има деца, но можеш да го убедиш по някакъв начин. Или можеш да направиш номер за да забременеш.

16.   мислиш ли че е ок човека до теб да не е готов а ти да го притискаш по този начин? не е честно спрямо него

17.   Бий му шута на младежа /ако е младеж, де/. Не за другото, но какво очакваш от живота от тук нататък? Бебето ще го направите, а после? Той ще се чувства ужасно, защото това е огромна отговорност - да издържа всички в семейството. Стресът ще го побърка -трябва да не остава без работа, да не остава без доходи... А междувременно ти ще станеш една от тези майки, които не правят нищо друго, освен да разхождат бебето по паркове и градинки. Но ако искаш да отидеш на кафе с друга майка в кафенето до градинката, ще ти трябват поне 2 лв. всеки ден, мъжът ли ще ти ги дава? Та ти нямаш стаж, не си осигурявана, даже минимално майчинство няма да взимаш. В най-продуктивните ти години ще си си стояла вкъщи, няма да имаш трудови навици и никой работодател няма да те иска. А и ако не се възстановиш след раждането, накрая мъжът ти може да хване някоя по-млада и свежа, а на теб да ти плаща по 100 лв. издръжка на месец (толкова дава съдът) за детето. Само памперсите на бебето струват по поне 40 лв. на месец, отделно, ако нямаш кърма, ще трябва и мляко да купуваш, после се почват пюренцата, детски кухни, да не говорим за разходи по лекари и лекарства - всички малки деца боледуват. Имаш ли представа какъв разход е едно дете??? А след това идва детска градина, училище, курсове по езици, занимания по спорт... Освен ако не искаш да отгледаш едно дете в нищета и недоимък, бъди така добра да не подхождаш егоистично и да казваш "искам". Моята майка също така е искала и ни е родила 2, и съм минала през 10 кръга на ада заради недоимъка. С искане не става, трябват и пари! Любовта е чудесно нещо, ако въобще я имаш, но не храни... а според мен твоето даже не е любов, а егоизъм. Детето не е плюшена играчка, която да гушкаш и мачкаш, то е живо същество и носи всички последици от твоите действия като родител. Така че, скъпа авторке, ако обичаш, вземи и порасни. Ти самата още си дете и определено не си готова да бъдеш родител. Поработи малко, опознай света около теб и чак тогава прецени дали и кога да ставаш майка. А ако изнудиш приятеля ти за бебе, не се оплаквай колко си нещастна, как той не ти помага и го няма по цял ден.
От написаното от теб не става ясно дали имаш някакво образование, но ако си останала само с гимназиално такова, по-добре се ориентирай да учиш нещо, за да имаш НЯКАКЪВ шанс за реализация. Много на пръв поглед успешни връзки се разпадат, а накрая "кифлите", които по цял ден си седят вкъщи и чакат на мъжа им, ги залива студена вода, защото нямат нито знания, нито умения, които да им дадат прехрана. Отнеси се сериозно към твоето бъдеще и бъдещето на още неродените ти деца. Те няма да са щастливи с майка, която не може да им даде съвет, защото няма необходимия житейски опит, и не може да им даде пари било за курс, било за университет, просто защото няма. Една жена винаги трябва да има свои пари. Колкото по-рано научиш тази проста житейска истина, толкова по-щастлива ще си в този живот. А примери за обратното има навсякъде, просто трябва да се огледаш.

18.   Една приятелка беше точно като теб, забременя и роди на 20. Е, в началото и беше лесно, чакаше на мъжа си да ги издържа, ама един ден той и се появи с новината, че е влюбен в друга и ги напусна. И знаеш ли как е сега, а? Самотна майка, с ниска заплата (заради малкото стаж и недовършеното образование) и буквално се чуди с тия пари за детето ли да се грижи или сметките да плати. А е само на 34, ама изглежда на 50. Направо се е състарила от грижи. Така ако такова бъдеще ти харесва...
Никога нямаш гаранция, че няма да се разведеш, но поне можеш да направиш нещо за собственото си развитие, че ако един ден останеш самотна майка да не мизерства детето ти заради твоята липса на стаж. Ама кой да ти помисли сега! Млада си, влюбена си и си мислиш, че мъжът ти цял живот ще те издържа, а ти ще си стоиш вкъщи. Е, да ама не. И тогава да видиш как се почва работа след толкова години стоене вкъщи. Твой си е животът, прави каквото искаш, ама детето ти ще страда.

19.   Намери си работа, работи 2 години и стига мисли за глупости. Ставаш на 100% зависима от него и то не само докато бебето е малко, а просто после не можеш да си намериш работа с малко бебе, БЕЗ никакъв трудов стаж и с някакво повърхностно образование. Хормонът не прощава, но мисли с акъл. Бебето не е домашен любимец, които можеш да си върнеш в магазина, а променя живота до живот.

20.   Здравей, авторке,
ти си толкова млада, а по писането ти си личи, че ти липва достатъчно житейски опит. За къде бързаш толкова?
Преди да създадете дете, е хубаво, да обмислиш някои неща:
- дете се създава от двама. Явно приятелят ти не е готов за това и доста ясно ти го е намекнал.
- гледането на дете е най-голямата отговорност, която можеш да имаш. То е денонощна, изтощителна грижа. Дай си време ти да израстнеш и да натрупаш ценен житейски опит, за да бъдеш по-добра и всеотдайна майка.
- трябва да си готова на всеки вариант. Представи си, по една или друга причина един ден с детето да останете сами. Как ще го издържаш?
Според мен, понеже не работиш (не знам дали учиш? ), търсиш занимание, което да осмисли живота ти и да запълни дните ти.

Това е твърде голяма тежест за едно дете. Един ден то ще иска да отлети от "гнездото", да има свой живот, а ти ще останеш без нищо...
Намери нещо, с които да се занимаваш, да ти харесва и натрупай стаж. Поживей си. И тогава, когато и двамата сте готови за това, мислете за дете.