За онези, от които не можем да избягаме. Имате ли си и вие?
преди: 9 години, 8 месеца, прочетена 1876 пъти
Страшно любопитно ми е да попитам: Имали ли сте някога токсични взаимоотношения с човека до себе си? Били ли сте във връзка, която не ви е позволявала изсраствате и да се изграждате като личност? Задушаваща, обсебваща? Прекалено силна ревност, повече болка, отколкото любов?
Бих искала да се запозная с историите ви, защото в момента аз съм изпаднала в такава ситуация.
Бях с момчето три години. Беше невероятна любов, най-силната ми досега... Но в същото време беше и мъчение. И двамата не си позволявахме да дишаме, без другият да знае. Изпадахме в ужасни драми, непрекъснато се разделяхме и после отново се събирахме. И така докато един ден се случи неизбжното. Той успя да се осъзнае по-бързо от мен и каза, че не може да продължава така. Че ме обича повече от всичко, но понякога и това не е достатъчно... И аз се съгласих. Наистина малко или много целият този кошмар ни отблъскваше един от друг. По едно време дори ни беше неприятно да сме заедно, но се борихме да поправим нещата, защото любовта между нас все още си беше там, тръпката все още я имаше... Но свърши. Оттогава мина месец. В този един месец всеки божи ден сме заедно. Останахме си близки. Решихме, че такава силна емоционална връзка не бива да се хвърля на вятъра. Не можем да се откъсем един от друг. Аз продължих с друг, той с друга, но все още се държим за ръка, казваме си, че се обичаме, говорим си страшно мили неща. Дори спим заедно, аз ходя в тях, той идва в нас... Но спим само, не другото. Споделяме си лични неща. Припомняме си миналото. Казваме си как все още се обичаме, но просто не сме правилни един за друг. И някак си цялото това нещо... наистина е токсично. Ако аз не го търся - той ме търси, ако той спре - аз започвам. Винаги, без значение дали сме заедно или не, се искаме в живота си. И по някакъв начин си пречим да продължим напред... И просто си стоим така. На едно място. Хем приятели, хем не-точно.
Някой преживявал ли е същото? Защото съм объркана. Понякога усещам как го искам обратно, но в същото време се сещам, че е имало основателна причина да не сме двойка. Мислите ли, че това винаги ще ни спира? Има ли начин, след време, да сме истински приятели, без задни мисли и други желания? Имали ли сте някога човек, който просто искате в живота си... без значение дали като приятел или нещо повече? Просто да изпитвате нужда от него, да искате да сте до него? Отровно ли е това... Или с времето минава?
Имате ли си и вие, някой от който не можете да избягате? Нито пък искате...

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 9 години, 8 месеца hash: e004cb9d6a

гласове: 1 2 3 4 5   (313149 гласа)

1.   Просто сте привързани един към друг. Възможно е да сте все още влюбени или да се обичате, но характерите ви са несъвместими. За да избегнете да поискате да сте отново заедно, трябва да спрете да се чувате. Времето лекува всичко. Не можеш да "избягаш" от него, защото вие си поддържате контакт, а така просто НЕ МОЖЕТЕ да се преодолеете и да продължите напред. Възможно е да сте просто приятели след време. Но не сега. А за да стигнете до такова приятелство сега не бива да се чувате според мен. Първо трябва да преодолеете това, че вие вече няма да сте заедно. Според мен не е добра идея така да се срещате, а и не е честно спрямо половинките ви. Успех.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 28ad822a6a

гласове: 1 2 3 4 5   (258716 гласа)

2.   Да, отлично зная за какво говориш! В тази история разпознавам и своята. Усещането е толкова странно...хем знаем, че не бива така, хем не искаме да сложим край. Само колко пъти съм си обещавала, че няма да го търся вече! Нямам волята да спра... често се сърдя на себе си и се питам защо не съм по-силна и защо той ми влияе емоционално до такава степен. Мисля, че винаги ще присъствате в живота на другия поне чрез мислите, спомените и скритите желания. Дори да не се виждате или да не си говорите. Просто защото иначе животът не би бил пълноценен. Според мен сте избрали по-добрия вариант- да споделяте заедно болката от това, че всъщност не може да сте заедно. Съветът ми е да се наслаждаваш на времето с него, авторке. Почти всеки казва да се забрави, да се продължи напред. Но... може би има моменти, заради които си струва да не се продължава напред.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 54fe306252

гласове: 1 2 3 4 5   (229372 гласа)

3.   Аз ако съм на мястото на приятелката му или на приятеля ти изобщо нямаше да го одобрявам, вие все още имате чувства..

 

...

горе^

преди: 9 години, 8 месеца hash: d85f60c828

гласове: 1 2 3 4 5   (205505 гласа)

4.   Имала съм такива отношения, но си приключиха. Той повече не ме потърси. Аз се насилих да не го търся и така вече половин година. До себе си имам нов човек. Не съжалявам, че токсичният вече го няма... Макар че на раздяла ми беше много тежко.

 

...

преди: 9 години, 8 месеца hash: 3f01c02f27

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Имам,но реших да сложа край на това.Как се чувства той-не знам,но аз се чувствам ужасно,затова е по добре да продължа напред и да го изкарам от живота си.Махнах розовите очила,другото е лесно.Искаше ми се нещата да са по друг начин,но явно не ни е писано в този живот.Ще ми липсваш любов,но знам,че времето ще притъпи и болката и липсата.

 

...