Болка
преди: 14 години, 2 месеца, прочетена 2283 пъти
ОЩЕ БОЛКА
Сърцето боли, само болка и нищо друго, и да обичаш – боли, и когато сърцето е празно пак боли, боли и най- много, когато си загубил битката и правото да обичаш. Когато безвъзвратно си пуснал щастието да ти се изплъзне, се чувстваш толкова жалък и толкова безпомощен, като цвете в средата на огромна пустиня. Разцъфнало за един единствен миг и после изгарящо от безпощадното слънце. Протягащо листчета към празното небе, молещо за капка дъжд и секунда след секунда, след секунда изгаряно от парещото безпощадно слънце и така докато изсъхне и последния жив корен. Умира, неразбрано от никой, никой не видя красотата му, и никой не усети аромата му. То си отиде и никой, никога не бе разбрал, че то се роди за бъде обичано и галено, отгледано.
Така в мен ден след ден, безвъзвратно парче по парче, сърцето умира. БЕЗПОМОЩНА, това е най- тежката дума. Когато нямаш право дори да се бориш за своето щастие. Когато всеки и всичко е по- важно от теб. И когато си роден във време на пари и власт, когато си подвластен само на това, на тяхната поквара. Когато живота ти сутрин започва с борба за ПАРИ и вечер завършва с тях. Когато спреш да сънуваш и спреш да мечтаеш, тогава си вече почти мъртъв. И жалко че аз познавам такива хора.
Но на тях нищо им няма, давам си сметка че те са щастливи и доволни и завършени. Те са родени точно за това време, на тях им харесва. За тях думи като любов и мечти и думи , и думи в сънищата, нищо не значат. Така е по – лесно да съществуваш. По- лесно е да си глупак – „Със знанието, човек трупа само огорчение”
Искам и аз да съм „Мъртва душа” Щеше да е по- лесно, по- лесно щях да понасям дните си на земята без да се замислям, колко сме жалки и смешни и как само мечтаем да можем и да успеем и как нищо в живота не се получава както сме го планирали. И детските ни мечти винаги си остават там – в детството.

И когато тежест в гърдите не ти дава да дишаш, и когато ти се иска да не се събудиш и когато това е всичко заради което си заслужава да живеем, се озоваваме безпомощни и немощни и слаби. Оставяме щастието да си отиде, и цената която плащаме е, никога повече да не тръпнем в очакване телефона да звънне, никога повече да не усетим трепета в стомаха при вида му, никога повече да не ни спре дъха, когато ни притиска със страст до сърцето си и никога, никога, никога вече да не чуеш как бие това сърце и най- хубавото – тогава знаем, че това сърце бие само за ТЕБ и за МЕН.

Никога няма да превъзмогна това и съм жалка и безпомощна… Това съм – САМА…