|
|
|
Полезно |
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Самотно болен...
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1800 пъти
Здравейте ;)
На 24 съм и от известно време имам проблем с коленете(който не ми позволява да спортувам) и проблема е решим с операция.
Проблема е че всъщност живея и работя сам в голям град и не знам как ще се оправя след операцията. Понякога супер много ми липсва някой с който да мога да си поговоря за това, но повечето ми приятели премълчават или сменят темата, или казват нещо от сорта на "Кофти братле... ", когато започна да говоря за здравословните си проблеми. С родителите ми не се разбирам супер добре и не си говорим много(главно защото нямам особено добро мнение за баща ми).
Доста е гадно, защото макар и да излизаме и да се виждаме от време на време никой няма да ме търпи да се оплаквам постоянно от болки и да мрънкам, камо ли да се грижат за мен у нас.
Освен това е доста трудно да си намериш човек до себе си с такива проблеми. Някакси самочувствието ти е смачкано и не се чувстваш пълноценно. Дори харесвам едно момиче с което сме приятели и тя знае за проблема ми, но имам чувството че ако и призная как се чувствам ще изглежда като все едно искам да бъда с нея единствено защото искам тя да се грижи за мен.
Дайте съвет как да се преборя със ситуацията. Винаги съм бил по затворен човек и дори ми е приятно да си седя сам и да излизам от време на време. Но в момента ми е доста кофти. Дори и да излизам с приятели пак се чувствам изолиран от болестта си. А като се прибера вкъщи лягам и понякога не мога да заспя от болки. А и не мога да спортувам това което ми харесва и това ме прави още по нещастен.
|
|
|
|
|
|
|
|
Коментари |
|
Вземи последните коментари по RSS |
|
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 8aa2be3ad0 |
|
1. Братленце и аз съм на 24 години, и ще ти кажа правичката - НИЩО не ти трябва. Ще кажеш - "ма как така? " Ето: давам ти директен съвет (по надолу), защото и аз цял живот съм бил сам като куче; и то не защото съм имал проблеми, напротив - имал съм цялата свобода, и се разбирам що годе с нашите, особено с майка ми, но въпроса е че едно нещо ме е спасило през всичките тези години: медитация. Спиране на мислите! Разбираш ли? Това, че се оплакваш, означава че се самосъжаляваш. Има три неща които те карат да мислиш адски много: страх от, голямото ти его и самосъжалнието. Те са подразделени на "секциийки" като - гняв, огромна тъга, агресия, ярост и т. н. Въпроса е тук да почувстваш твоето собствено АЗ колко е могъщо когато има около тебе тишина. Това което правиш приятелю е че мислиш. Започнал си да мислиш прекалено много. Медитацията прави точно това което си бил като дете - един щастлив и безгрижен човек. Такъв трябва да си и сега! Не се занимавай с отчаяните си мисли а приеми всичко като воин и медитирай! Подяволите - започни да се занимаваш с йога, препоръчвам ти горещо! И ще видиш. От тишината ще дойде спокойствието и единението за което копнееш.
НЕ ТИ трябва НИКОЙ. Поздрави от един воин.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 4f78ba48a4 |
|
2. Заделяш си някой лев и си правиш операцията. Вземаш си болничен и след това 2 седмици платен отпуск, и се възстановяваш. Това, че не подържаш добри взаимоотношения с родителите си, говори лошо за теб. И аз бих се дразнил, ако някой постояно ми хленчи на главата за проблемите си. Това ме натоварва. Всеки човек си има някакви проблеми-дали с родителите си, дали с работата, дали със здравето си, дали с парите и т. н. Но всеки знае, че няма на кой да разчита, освен на близките си, и че като "споделя" на хора, които го имат за познат, то те ще се отдръпнат от него. Все пак ти като излезнеш с някой, очакваш, че ще се разсееш от проблемите си, че ще се заредиш с положителна енергия, ще се отпуснеш малко от работата и стреса, а не той да си натресе неговите проблеми на главата ти, че твойте са ти малко. Аз все пак, когато мога помагам, но не на всички, защото просто нямам тези сили и възможности. Ето ти един пример от живота ми-преди седмица откриха на кучето ми, чуждо тяло в коремната област(съмнения за тумор, който се оказаха вярни, но за късмет бе доброкачествен). Наложи ми се да закъснея за работа, защото трябваше да изтегля КРЕДИТ, за да платя за прегледа, кръвните и хистологични изследвания, операция за отстраняване на тумора, престоя на кучето в клиниката, лекарствата, които трябваше да пие и т. н. Отивам на работа, извинявам се за закъснението, обяснявам къде съм бил, защо съм бил в банката и т. н., а тя(управителката) ми вика мен това не ме интересува, ние с теб имаме само трудово-работни взаимоотношения, ако още един път закъснееш ти давам молбата за напускане... Няма да ти казвам колко кофти ми стана, защото вече 3г. съм на тази работа и мислех, че поне малко ще получа разбиране. Винаги, когато е имало нужда някой да работи аз съм се съгласявал, дори на празниците, а те за закъснение 15-20мин дори ме заплашват с молба за напускане(за тези 3г това ми беше 2-рото закъснение). Така че не очаквай някой да ти помогне с нещо(дори с разбиране), освен ако не ти доста близък човек.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: fe08dbc248 |
|
3. Но. 1 Извинявам се за тъпия въпрос. Аз като съм на тишина, не мога да спра да мисля. Била съм на групова медитация - там половината време мислите ми се блъскат из главата и часът свършва докато се усетя. Само един път успях да се вживея, но ми се изплъзна. Искам да спра да мисля, искам да се освободя, но как, за Бога да го направя? Опитвам се да спра да мисля, но все нещо се прокрадва и се улавям, че пак планирам, пак се навивам. Вероятно съм много невежа, но дай ми още някакви насоки, моля. Благодаря!
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: 8aa2be3ad0 |
|
4. Аз съм комент. номер 1. Авторке на коменгар 3 - нещата са комплексни. Не бих могъл да ти обясня тук в сподели нет. А и не може да се съобщават и лични данни. В случая не мога да ти обяснявам, защото в теб ще възникваат все повече и все повече въпроси.
За това ти препоръчвам Силата на Настоящето на Екхарт Толе. Той обяснява нещата перфектно. Трябват ти като за начало да прочетеш първите 50 до 70 страници. Това е! После не се занимавай, тоест ако желаеш. И какво правиш след като я започнеш книгата му? Практика!! :-):-) И само практика! В началото може и за момент да спреш светът, да спреш "правенето на мислите си", на действията. Но има една огромна опасност - ума да влезе през "скритата задна вратичка" и отново да превърнеш дори и медитацията в... мислене. Има начин да се справиш. ХИЛЯДИ! .. Ехх, имах един, мой, уникален сайт, за медитации, всякакви видове! ... но го махнах.. Просто осъзнах, че нямам време за поддръжката му.. А много хора ми благодаряха...
Но това е, основното. Имам да кажа още много неща. Но не ми се занимава със споделянето тук. Просто нещата са комплексни и на всеки момент има нужда от отговор.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: d123b0bba3 |
|
5. Значи не са ти приятели, щом така реагират.
Ще е трудно но ще се справиш.
Не се разкривай пред момичето, да хленчиш, това ще я отблъсне.
Трябва да мине този период... направи операцията.
После всичко ще се нареди.
Събери сили и дано намериш истински приятели.
|
...
преди: 8 години, 7 месеца hash: 75bc82e4fc |
|
6. Аз като съм болна, не искам никой да се навърта около мен, просто ми се струва тъпо, някой да понася оплакванията ми и да се натоварва с грижи за мен. Не е защото нямам на кой да се доверя или извикам, просто не мисля, че е редно други да бъдат натоварени с моите проблеми, присъсътвието на друг до мен, няма да ми помогне да се оправя.
Миналата година бях на пластична операция и понеже исках няколко дена след това да си почина преди да се прибере останах у един приятел. Грижите му така ме изнервиха, че накрая ми се искаше да го ударя. Аз също изпитвам желание да се грижа за хората, които обичам, когато са зле и не се срамувам да потърся помощ, ако се нуждая, но няма как нечие присъствие да ти свали температурата или да облекчи болката... радвам се, че живота ми е пълен с чудесни хора, че имам приятели и годеник, които винаги са до мен при нужда... знам, че повечето хора нямат моя късмет, но просто за мен с си сам е наистина приятно. Работя в бар и винаги съм заобиколена от хора и шум, обичам си работата, обичам заведението, колегите, шефа ми не е шеф, а приятел... Истината е, трябва да обичаш живота си, за да си щастлив и да не изпитваш нужда да се обграждаш с хора. Тялото ти е по-силно от колкото вярваш и психиката също, когато се научиш да си в мир със себе си, ще осъзнаеш и силата и потенциала си. Ако, си щастлив и силен ще привличащ подобни хора, ако си егоист и другите ще бъдат егоисти. Важното е да знаеш, че първо трябва ти да бъдеш до себе си, преди да очакваш друг да го стори.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: fda565644f |
|
7. Никой не обича да му се оплакват. Особено хора, по-далечни от семейството му. Колкото по-рано го научиш, толкова по-добре. Аз дори да имам проблем, като ме питат "какво става", гледам да пусна бъзик, да кажа, че всичко е страхотно. Иначе какво- ооооо, много зле човек, болят ме коленете. Човека ще си каже- къде ли попитах и аз и няма да направи грешката втори път. Само това мога да ти дам като съвет.
|
преди: 8 години, 7 месеца hash: bdb337abe2 |
|
8. Млад си още-горе главата:)приеми хората такива каквито са, не се натоварвай допълнително-ще намериш правилните прители-който търси намира:)успех ти пожелавам:)
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: f6ae74e227 |
|
9. Защо пишете глупости? Колкото по-"болнав" е човек, толкова повече внимание привлича, кога с основание, кога не. Е, зависи от човека, но в повечето случаи е така. И съм 100% сигурна, че всички тука с негативните коментари като се разболеят се скъсват да се оплакват, ама тука пишат колкото да си направят кефа да навредят на някого, да го обезкуражат.
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: 9a81057765 |
|
10. Евала за коментарите хора, изпълнихте ме с оптимизъм и воля. От няколко дни се опитвам да медитирам и да практикувам mindfullness, но някакси все не ми се получава(или аз така си мисля). Ще продължавам да опитвам докато не стане. Наистина най-важно е първо да се достигне до състояния на спокойствие и осъзнатост. След това ще се намери решение.
|
...
преди: 8 години, 6 месеца hash: 9a81057765 |
|
11. Евала за коментарите хора, изпълнихте ме с оптимизъм и воля. От няколко дни се опитвам да медитирам и да практикувам mindfullness, но някакси все не ми се получава(или аз така си мисля). Ще продължавам да опитвам докато не стане. Наистина най-важно е първо да се достигне до състояния на спокойствие и осъзнатост. След това ще се намери решение.
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: fe08dbc248 |
|
12. Номер 3 съм. Благодаря 1. Ще потърся книгата.
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: 8aa2be3ad0 |
|
13. Точно така братленце!!! Аз съм коментар номер 1.
Медитирай, препоръчвам ти и две книги (едната я има свободно в интернет): Силата на Настоящето на Екхарт Толе. Друга: Дзен ум, ум на начинаещ - тази книга раказва обстойно за стойката при медитация и много други неща!
Също така, ако не се чувстваш комфортно от някои неща - просто си ги припомни и ги изживей наново, докато ги докараш до чувство на смях или просто: ежедневна скука. Но не от сегашната ти позиция, а от тази, в която си бил - примерно ако те е било срам или си изпитвал притеснение, или агресия и т. н. Отслабваш ги, като отново ги наблюдаваш! Това е съзнателността! Да не те управлява ума, разбираш ли?
Но трябва много работа. И не се отказвай от медитацията. Сядаш слагаш под гъза една възглавничка, изправяш хубаво кръста и се концентрираш - в ръцете, крака, тялото къде искаш... може да си броиш дишанията. Може да си следиш вдишането и издишането. От теб зависи! Но не се насилвай. Засичай си и почни с малко минути, докато не стигнеш 20-30 или 50 мин. Целта е да релаксираш и да се концентрираш. Веднъж усетил тишината и как ти се затопля тялото и ги става добре, винаги ще искаш да си "там". И не само - медитирането е научно доказано, че намалява стрес хормоните в тялото и образува други, които влияят на спокойствието в ежедневието.
Успех авторе! не се предавай на ума! започни с Екхарт Толе и ще се увериш сам!
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: f5cfb18693 |
|
14. Авторе, най-добре ще те разбере човек със същите проблеми като твоите. Не знам защо трябва да се оперираш, но с изкуствените стави няма да е същото като с твойте си.
По-добре спри спортуването, отколкото да предприемаш водещи до инвалидизиране операции. Мисли дългосрочно... спорта е до време, здравето до гроб. Колкото за болките има разни лекове от народната медицина, които помагат.
Колкото хора познавам с оперирани стави, толкова проблеми и неудачи имат. Помисли и потърси съвети от такива, които са минали през тези преживелици.
|
преди: 8 години, 6 месеца hash: b3e6623947 |
|
15. Имам апсолютно подобен проблем като номер 3, номер 4 този метод ще проработи при всеки?
|
...
преди: 8 години, 6 месеца hash: 1f5f47b3d5 |
|
16. Медитацията изисква сериозна практика, отделяне на време, много търпение към себе си. Разбира се, че в началото ще спирате мислите си само за около 30 секунди. Наблюдавате мислите си и ги "избутвате" настрани. Концентрацията върху дишането помага.
|
|
|
Коментари очaкващи одобрение: няма |
... |
|
|
|