Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   И аз бях в подобно положение. На мен ми помогна четенето. Започнах да чета психология и да си правя самоанализи. Започнах да чета и други неща след това и малко по малко започна да ми става интересен живота. След това се появиха много сериозни проблеми, свързани с близките ми. Нямаше как да ги оставя в такъв тежък момент и събрах сили. Не знам дали имаш деца и на колко си години, но може би ти е време за детенце. Ако имаш едно, ще погледнеш по съвсем различен начин на живота и няма да си вече такъв егоист. Ако ти е рано все още, помисли за другите хора. Ти имаш много повече от тях. Опитай се дадеш нещо на нуждаещите се. Усмивките на сирачетата ще те направят щастлива. Помагай на хората и ще намериш смисъл в живота си. Остави нещо след себе си, за да не е напразно съществуването ти. Открий своята мисия и се опитай да я изпълниш. Когато аз бях в депресия исках да сложа край на живота си, но реших да остана и да се боря и да видя какво ще се случи. Така или иначе ще умра някой ден, неизбежно е, но поне да си поживея докато имам възможност. Ако можеш, пътувай по света. Струва си. Ако смяташ, че проблемът ти е много по-сериозен, обърни се към специалист. Хубаво е, че си споделила все пак тук. Това е напредък. Ако искаш остави някакви координати и може да си попишем, за да си излееш малко мъката. Недей обаче да се самоубиваш, така няма нищо да видиш от живота и ще оставиш само скръб за хората, които те обичат и то до края на техния живот. Няма смисъл. Просто не приемай всичко прекалено на сериозно и гледай да се отпускаш в компанията на другите хора. Не всички са лоши. Всъщност даже повечето са добри, просто се страхуват да го покажат. Аз имам един съсед, който е бивш затворник и всички го избягват. Той ходи все нацупен, неизбръснат и гледа лошо. Веднъж се засякохме в асансьора и го поздравих, питах го как е, как върви живота при него, а той беше толкова изненадан и сконфузен, че някой го заговаря, само се усмихваше и очите му грееха от радост като на малко дете. Щом си тук на този свят, значи има смисъл. Погледни болните хора. Те как се борят всеки ден и не се отказват. Те искат да живеят и си дават всичките пари за лечение, въпреки че не се знае дали ще оживеят. А ти си здрава, имаш добър приятел, не се отказвай така лесно, бори се. Вярно, че и депресията си е болест и то коварна, но можеш да се справиш с нея. Не се предавай! И без това животът е твърде кратък.

7.   Аз съм така от години. Карам на антидепресанти. Обърни се към психиатър. Самоубийството не е решение.

8.   Благодаря на всички за съветите, не очаквах да са толкова много. Тези антидепресанти помагат ли ВЪОБЩЕ? ? ? Аз пих Золофт 5 месеца и не се промени състоянието ми дори и грам. Има ли смисъл от тях? На някого подействали ли са му изобщо? ? ? ? ? Има ли такива, които могат да се похвалят и да кажат, че определено са усетили някакво действие, при тежка депресия? ? ?

9.   Мила, била съм в твоето състояние и знам какво е - тогава и аз постоянно мислех за самоубийство. До антидепресанти не съм стигала. На мен ми помогна чай от жълт кантарион - това е билка, която успешно бори депресивните състояния и повичава настроението. Две-три чаши на ден силна запарка от жълт кантарион - продава се аптеките. Няма никаква химия, напълно природно и безвредно лечение. Опитай поне за два месеца да го пиеш и ще почустваш облекчение. Другото, което на мен ми помогна е, че си намерих хоби - цветя и градинарство - това и до днес ме спасява от черните дупки, каквито неизбежно ми се появяват периодично. Намери си нещо, което да те влече и да те успокоява докато го вършиш. И не бързай, моля те, с необратимите решения. Казвам ти го като човек, който се е измъкнал от тава състояние - има изход и има надежда. Прегръщам те и ти желая много сили и кураж.

10.   Благодаря номер 9, обаче аз се занимавах с нещо интересно за мен и сега се занимавам, но не ми е интересно нищичко. Толкова мечтах за това, с което се "занимавам" сега, ала дори и това не ме радва вече, снощи отново мечтаех за това, а само като се сетя за идващите поредни събота и неделя отново толкова се подтискам, толкова ми е безинтересно и депресиращо. Опитвам да спя много през почивните дни, но много ми е трудно щом се събудя, има човек около мен, това също адски ме подтиска. Трябва да съм сама и да ми е тихо иначе се побърквам. Не мога да се занимавам с нищо, много безинтересно ми е и дори ме подтиска и не мога нито да се съсредоточа, нито да се задържа и час на някое "интересно" занимание. Изпадам в паника или в ужасно подтиснато състояние, когато трябва да правя нещо. Особено, ако ми е неприятно. Не съм от тези, които се оплакват, винаги съм се опитвала да се държа сериозно и не мрънкам. Нито разказвам за проблема си. Криех го от хората, от познатите на приятеля ми до последно, но е мн трудно. Не мога вече. Какво ще правя не зная. Търсих си хаповете, които не ми подействаха да ги пия отново, но уви изхвърлила съм ги. Силно вярвах в тях, ала вече и тази надежда се изпари. Не мога с нищо да се занимавам. Дори и игри не ми се играят. Не зная какво да кажа. Изпариха се и надеждата и силите и желанието ми. И на всичкото отгоре имам тревожност към депресията. И на вън да излизам не ми е любимо. Не се чувствам ИЗОБЩО добре сред хора.

11.   Депресията е бичът на човечеството. Външно си здрав, но отвътре се раздираш от болка и противоречия. Лесно е да се дават съвети... Но все пак-трябва незабавно да започнеш работа, ако не работиш! Запиши да учиш някакъв курс-масаж, англ. език или каквото и да е друго, само да не мислиш и да се самосъжаляваш. Мислите ти могат да те убият! Трябва да имаш социален живот, да не се изолираш от хората. От началото ще ти е трудно, ще се преструваш, но после ще престанеш да мислиш само за себе си и болестта си! Купи си кантарион на капсули. Золофт не е магическо лекарство, а може и да не е твоето лекарство. Убедена съм, че ще ти помогнат повече разходките и някаква дейност, отколкото хапчетата. В един момент ще досадиш на приятеля си и той ще те остави! Не може цял живот да хленчиш, взимай се в ръце! Работа, разходки, комедийни филми, приятни екскурзии на нови места, приятно хоби, приятели, усмивки, вицове-това е твоята панацея, вярвай ми!

12.   Твоето състояние е и мое състояние... Ето днес е понеделник и аз съм доволна, че отново съм сама в къщи и мога да се отдам на празнотата и самосъжалението без да се притеснявам от околните! При мен положението се утежнява от съпруг и дете, за които трябва да се грижа. Мъжа ми проявява разбиране, но аз се чувствам не по-малко зле от това, заради вината, че съм непълноценна като майка и съпруга! Въпреки, че пия лекарствата, които са ми предписани вече 2-ри месец, не се чувствам по-добре от тях. А по-миналата година ми помогнаха - за мен това не е първа депресия, а както лекарката ми се изразява - 4-ти епизод... Не съм лекувала предходните и затова заболяването е станало хронично! Много гадна работа, искам просто да изчезна, аз също мислех за самоубийство, но как да оставя детето си без майка в такава крехка възраст... Непрекъснато се лутам в мислите си и се питам как стигнах дотук! А бях щастлива и доволна от живота си, весела и усмихната! Ти сигурно се измъчваш по същия начин... Съветът ми е да потърсиш лекарска помощ незабавно, ако това е първата проява на депреси, има шансове да се спасиш като започнеш адекватно лечение! Уверявам те, че правилното лекарство действа - аз се подобрих след един месец от започването на лечението! За нещастие -този път не е така... Лекарката ми иска да увели дозата, но аз се съпротивлявам, защото ме е страх, че следващия път ще е още по-зле... А при мен, явно болестта вече е невъзможно да бъде излекувана напълно! Трябва да се борим, но само хората били в това състояние, знаят колко е трудно да се съпротивляваш срещу самия себе си. Аз поне не успявам...

13.   Здравей номер 12. За втори или за втори път карам депресия. Първия въобще не ми обърна никой внимание. Сега я карам за втори път, но много продължи. Не мога повече, изпитвам всички неприятни чувства, за които споменаваш, а и отгоре. Вече една крачка ме дели от раздялата ми с хората. Няколко години страдам без прекъсване дори за ден. Изтощих се и съм отчаяна. Чувствам се сякаш съм комарджия и съм затънала в борчове, заеми и т. н. и съм отчаяна, без надежда и разтроена. И още много... ... ..

14.   от №12 - Аз също се чувствам в безисходица, макар, че далеч нямам проблемите на много от хората наоколо.

Нямам заеми, кредити, болни роднини или друго, което наистина е причина човек да се чувства толкова зле, но въпреки това състоянието ми е като на някой, който преживява голямо страдание! Дори сравняването с околните ме кара да се чувствам още по-абсурдно, защото виждам, че някои имат далеч по-големи грижи и проблеми, а при мен всичко е от неправилната интерпретация на нещата в главата ми... Не знам защо този път лекарствата не подействаха - когато ги пих за пръв път, месец по-късно всичко се оправи и започнах да гледам на света по обичайния си начин, но сега - резултатът е минимален, подобрението е само колкото да поизчистя и сготвя, при това го правя с досада и отегчение... Не искам да се оплаквам повече, тези които преживяват своята депресия, знаят за какво говоря! А на останалите - радвайте се, че не сте изпадали в това състояние и дано не ви се случва, защото наистина е много коварно заболяване! Все едно не си ти, а някой друг в тялото ти! Не знам как функционира мозъка, но явно тези хормони са жизненоважни и снижаването им наистина може да доведе човек до самоубийство. Усещането за безкрайна тъга, безпомощност и болка, наред с чувството за вина и самосъжаление, че не можеш да се справиш с психиката си е най-ужасното нещо за мен! Волята и силата за живот са най-важните двигатели на всичко, а в депресията те просто не съществуват... Все пак, това, че мога да споделя с някой който чудесно ме разбира, ми дава усещане за съпричастност и утеха!

15.   Да номер 12, мислим и се чувстваме по еднакъв начин. Който не го е изпитал това, просто не може да си представи за какво става въпрос. Много си права за всичко и мн хубаво го написа. Не си ли пробвала да идеш на психолог. Нали уж бил за това, да помогне в такива ситуации. И аз нямам проблемите на другите от сорта на кредити, болести и т. н., но явно всеки човек е индивидуален, всяка психика е различна и т. н. Не съм и от хората, които се оплакват и споделят проблемите си. Не мрънкам и не се лигавя. Но тук искам да споделя без да излиза, че съм лигла или нещо подобно.
" Усещането за безкрайна тъга, безпомощност и болка, наред с чувството за вина и самосъжаление, че не можеш да се справиш с психиката си е най-ужасното нещо за мен! Волята и силата за живот са най-важните двигатели на всичко, а в депресията те просто не съществуват... " Това са твои думи, но много добре и точно си се изказала. Личи си че си умна жена! Не зная какво да ти кажа за тези хапчета, смени ги с други. Щом веднъж са ти помогнали, значи може и други да ти помогнат. Нали се получавало нещо като рецидив. Не съм на ясно много. На мен пък дори и да си сготвя и изчистя не ми помогнаха. сега съм на ръба. Приятелят ми знае, че искам да пия други, но нещо не ми помага по въпроса. А и финансово ни е трудно много в момента. Не зная, дали ще можем да си ги позволим.
Близките не разбират, колко стадаме, за да искаме да сложим край на живота си. Мислят за това, че постъпваме егоистично. Но не се сещат и да помислят как преживяваме психически всеки ден, всеки час и всяка минута. Той толкова се грижи за мен. Имам страхотно внимание от негова страна, много любов, но това не ме изважда от дупката, в която съм. Казват да промениш работата или да започнеш такава, ако нямаш, да си намериш приятел да те обгрижва с любов, да се занимаваш с нещо любимо... Е да, но това не ми помогна на мен. Не зная вече какво и да кажа... загубвам мисъл, толкова съм отчаяна... ... ... ...

16.   От №12 - В кой град живееш, бихме могли да се свържем една с друга и да се опитаме някак да си помогнем... Изпитваме едно и също - едва ли някой би ни разбрал по-добре!

17.   Отиди незабавно на 4 км в София, клиниката по гранични състояния. Търси доктор Стоименова! Тя е помогнала на много хора в депресия!

18.   Не знам дали е разрешено да го правя, но реших да приложа линк на статия, която току що прочетох! Аз лично се замислих и смятам, че всеки с този проблем би могъл да помисли над нея и поне малко да си помогне, като се опита да разсее черните си мисли... Понякога не се знае кое точно ще подейства на изтощената психика на всеки от" нас"! http://www. icp-bg. com/anti-depressants2. php
№12

19.   Първо искам да подчертая, че в теб намирам една голяма доза мързел. Може ли да си толко мързелива, да нямаш желание, да изчистиш, изпереш и преведеш дома си в приятен вид! От това по-хубаво няма! След това да облечеш най-хубавите си дрехи, и да излезеш някаде! Преди 2 години ми се стовариха едно след друго семейни проблеми, загуба на гадже, мои здравословни проблеми, загуба на всичките ми приатели, които имах.. и какво направих аз.. затворих се в себе си.. също като теб, но беше за кратко... отворих широко прозореца на дома си и си казах.. " Аз ли ще се дам на теб скапан животе" .. ако ще да лазя няма да ти се дам" . Станах, продължих, вложих цялата си самодисципина и от този ден нататък никога вече не си позволих да бъда този непотребен никому човек. Започнах да се оценявам, да харесвам живота си, хората, които бяха около мен, въобще всичко заобикалящо ме! Казах си- силен съм и МОГА! Повярвах си и успях, и днес съм такъв! Чуждото мнение не ме блазни, и винаги намирам сили след всяко разочарование. За това си стягай задника, намери нещото, в което си силна и въобще не ни хленчи, че си била депресирана и без стимул, защото след време ще разбереш какъв голям ЕГОИСТ си, след висчко това! Вземай се в ръце, и недей да се излагаш повече. За мен си едно мързеливо момиче, което предпочита да прекара деня си лежейки, без да остави нищо на този свят. Помисли си дали заслужаваш тази съдба и целия този позор... ... .

20.   До номер 12. Ако искаш да си пишем ще ти оставя пощата си thecoollion@abv. bg
До номер 19 - много хубаво си направил. Винаги бъди толкова силен и амбициран. Ех, ако моето беше мързел, щя дори да съм радостна. Не съществува за съжаление толкова силен мързел на света, че да се отегчава от всичко. Тогава излиза от границите на мързел. Но никой не е застрахован за съжаление от депресията.

23.   Хора!!! Моята сестричка също се разболя от тази коварна болест дипресия! Всичко започна така:
17 год сестра ми и мъжа и няма деца. Точно когато лекарите напълно и категорично и казаха че освен инвитро няма как по друг начин да имат дете, тъй като и изчистиха единия яйчник от киста и остана само с един и единия канал беше запушен. Тя се записа да следва в университета. Започна да учи и точно тогава забременя. Износи си детето с много лежане и хапчета за задържане защото получаваше контракции. Слава Богу детенцето се роди живо и здраво цели 3, 750 кг. Но когато стана на 8 мес. вдигна висока температура и ги приеха в болница. Попадна на лошо място в детско отделение на Св. Марина-Варна. Та от там започна всичко тя много се оплаши от диагнозата погрешно поставена заради пустите им клинични пътеки. А то е било от зъбките. Поставиха и на малката диагноза Нефрит. Моята сестра като прочела в интернет за тази диагноза че при малките деца води до смърт и от 2012 до сега с течение на времето състоянието и се влоши. Докато я убедя да отидем на психиатър трябваше ми големи усилия междувременно майка ми също трябваше да бъде убедена защото тя също беше на мнение че тия психиатри и тия болници унищожават с хапчета и докарват човек до лудост което не е така. Общо взето ми струваше много усилия нерви и тревоги. В началото и виках:-Стига си си внушавала, вземи се в ръце, стигни се, бори се сама със себе си но уви това не помагаше! Един ден докато пушехме на прозореца тя ми сподели:-Како стига съм се мъчила повече, мисля как да го направя идват ми такива мисли. Това същото го казала и на майка и на съпруга си но те са скрили от мен, да не ме тревожат защото аз страдам много заедно с нея преживявам дипресията и. Когато чух това онемях казах си Господи НАКЪДЕ СЕГА??? от къде и от кой мога да потърся помощ за да и помогна? Молим се с майка ми непресттанно Господ да не позволи да и се случи нещо. Единствената ни надежда Е Господ. Тя ходеше на психиатър чак в Добрич защото ни я препоръчха че е работила в психиатрията тази докторка и има опит. Тя опитва и и сменя лекарствата и диагнозите но до момента в който започна сестра ми да мисли за самоубийство след много четене в интернет решихме да сменим психиатърката за да получим поне три мнения едни и същи от специалисти. Заведохме я при д-р Крумова тя беше на мнение да влезе в болница. Но ние в къщи обсъждахме че това не е добро решение как така ТОВА Е МНОГО КРАЙНО И НЕОБЕЩАВАЩО за нея а и нас. Кой знае какво ги правят как ги упояват и как ги връзват и с кви ли хапчета не ги тъпчат там докато не ги упоят и ги направят на невменяеми. НЕ НЕ в никъкъв случай. Тази лекарка не е добре. Онтово влизам аз в интернет и попадам на един сайт на психотерапевт и психиатър Петър Николов http://www. dr-petarnikolov. org/. Започвам в къщи уговорки да се отиде и при него за да получим друга надежда и мнение което ще е различно от това да влезе в болница. Записахме час, отидохме разговаря дълго и търпеливо и накрая каза:-Моето окончателно мнение е че тя спешно трябва да влезе в болница. Когато каза тези думи изтръпна ми цялото тяло имах чувството че кръвта ми се смъкна в краката ми а главата ми се замая. В този миг на мълчание и споглеждане със сестра ми мъжът и каза:-Това го каза и д-р Крумова щом се налага нека да влезе. Започнах да разпитвам доктора за каквото се сетя. Сигурен ли сте че там няма да се влоши че ще се оправи че това е за нейно добро тя има малко дете то има нужда от майчица и хиляди още въпроси??? Той много търпеливо отговори на всичките ни въпроси! Накрая я попита ти искаш ли да влезеш да се лекуваш това е само твое желание и на никой друг. Тогава тя отговори ДА! Написа и направлението за болницата обади се на завеждащ отделението че на другия ден ще еди коя си каза и името. Тръгнахме към нас и тя каза :-Там ще е краят ми како! От там вече ще ме върнат мъртва. Отново започнах да я убеждавам въпреки, че и самата аз не вярвах на нещо добро но си казах с Божията закрила трябва. ИСКАМ ДА ОТБЕЛЕЖА ЧЕ Е МНОГО ТРУДНО ДА СЕ ВЗЕМЕ ТАКОВА РЕШЕНИЕ!!! Чувствата, мислите немога да опиша какво е преживяването. Дали е правилното решение дали това е изходът от всичко това. На другия ден станала в 7, 30 и майка я чувам като вика:-Къде отиваш? Да пуша в просъница чувам това и скочих като попарена с пижамата обляках само якето и я настигнах преди да е слязла последното стъпало бях до нея от страх да не си направи нещо. Облече се приготви си сама багажа за болницата и каза :-Така или иначе пак ще си отида поне да опитам и това в болницата. Тръгнахме, стигнахме в болницата изчакахме приема при завеждащ отделението. Тя само кимаше с глава и викаше како, како до къде я докарах край вече никога няма да си видя детето с тези очи. Ако пък не умра ще съм луда и пак вече няма да си видя детето като истинската аз. Влязохме на разговор с завеждащ отделението близо час и половина ако не и два незнам точно но беше много имаше разговор с нея. Като и аз допълвах ако нещо не бе казано от нея. Излязохме показаха стаята настани се и ми каза:-Како тая вече мъничка надежда. Това беше едно добро начало! На мен ми подейства обнадеждаващо лечението, но докато не дойде другия ден не бях пак сигурна. Оставихме сестра ми в болницата и си тръгнахме. Звънях и няколко пъти по телефона но беше пак със същите си негативни мисли и опасения. Чаках с нетърпение да дойде вечерта да и дадат хапчетата и да я чуем отново дали ги е понесла. Вечерта в 20, 00 часа се чухме последно каза че още не са им ги дали после затворихме и не сме се чували не ни е звъняла защото каза че батерията и пада и ще го даде да и го зареждат в стаята на сестрите тъй като зарядно не позволяват в болницата. Сутринта на 30, 01, 2014 рано и звъннах да я питам и да разбера как е? Каза, че долу горе добре е спала малко повърхностен сън но пък лекарствата ги понася добре няма странични ефекти този път всичко е добре. На обяд отидохме на свиждане с мъжа и тъй като детенцето е на 2 г и майка го гледа а на вън е много студено - 11%. Когато се зададе по коридора ТЯ СЕ УСМИХНА което не беше се случвало отдавна. Беше ЖИЗНЕНА, ЧИТАВА очаквах и си представях друго, но знам, че Господ не оставя чадата си които се молят истински и от сърце. До днес положението е такова ако някой като нея си мисли че няма изход и че психиатричните болници не са за там и че е много страшно и опасно да се влиза там казвам Ви НЕ Е! Вярвам, че с това което описах ще дам надежда и на други които ги е страх да постъпят в болница с тежка дипресия. За да могат да им помогнат и те да излязат от това състояние без изход. Не е ли по добре да се излекуват отколкото да се отдават на лошите мисли и да си причинят невъзвратимото. Обещавам да пиша когато излезе от болницата как е вече!!!

24.   "Единствено вече в антидепресантите ми е надеждата, но и от тях пробвах едни, но въобще не ми подействаха. А ВЯРВАХ ЧЕ ОПРЕДЕЛЕНО ЩЕ МЕ ИЗЛЕКУВАТ В ГОЛЯЯЯЯМА СТЕПЕН. Е, не беше така. Няма вече светлинка. " - Има, имааа, но не толкова бързо се излиза на светло! Ползвайте "Деанксид", на мен прекрасно ми помогна, но го ползвах няколко месеца. Ходете при невролог, не при психиатър. Психиатрите изписват много силни лекарства и мисълта съвсем се обърква, точно тогава се получават фаловете, човек се умопомрачава. С "Деанксида" се излиза много плавно от блатото, от ден на ден ти става все по добре, е трябва и да имаш голямо желание това да се случи. Липсата на хормона Серотонин ни довежда това състояние. Стойте повече на слънце и на открито, светлината много помага! Бъдете по дълго време сред природата, не се затваряйте в мрачни стаи.

25.   аз започнах да изпадам в депресия по истински причини ии мисля да отида на психолог но думите не ми помагат.. Мисля че ще се влоша...

27.   Като човек оживял след опит за самоубийство ти казвам НЕДЕЙ! После като оживееш става още по-зле! Защото към депресията се прибавя и чувството за вина, че си некадърен и дори това не можеш да направиш като хората. Господ да благослови момичето, което беше до мен, че не ме изостави! А не беше длъжна. Беше ми просто съквартирантка, но по цели нощи не спеше за да е до мен и да не съм сама. После и семейството ми се намеси и ме спасиха, но колко време се борих с депресията и болката само аз си знам. И дори и сега след толкова години не твърдя, че напълно съм се спасила. И сега много често ми се случва да изляза от равновесие, но поне гледам да го правя сама, а не да тревожа близките си, въпреки че знам, че те се досещат, че нещо не е съвсем в ред, обаче аз винаги обръщам нещата на шега и отричам да има проблем. Както и да е. Мисълта ми е, че и така се живее. Не е лесно да почваш всеки ден с плач и само с усилие на волята си да се стягаш за да идеш на работа, защото никой не е длъжен да се занимава с мен и от мен се очаква да си върша работата, а не да рева, но вътрешно... абе, просто искам да се прибера и да си изплача очите, но дори това не ми е позволено, защото както казах не искам да тревожа близките си, за това плача тайно, когато знам, че никой няма да ме чуе.
Така, че добре знам какво е. Ден след ден да се бориш със себе си и да се питаш какъв е смисълът да продължавам? Няма ли да е по-лесно да скоча от балкона и да сложа край? Да, по-лесно ще е, но аз не съм страхливка и няма да избягам, а ще продължа да се боря с болката, със самотата и с депресията. Защото поне това ми е останало, малко достойнство и няма да избера лесния път. Защото да се самоубиеш значи да избягаш, като страхливец! А аз не съм такава!

28.   5 месеца е много малко, миличка, за да усетиш положителното действие на антидепресанта. Иди отново на психиатър, не на психолог, защото да ме прощават психолозите, ама от девет реки вода ще ти донесат, да ти вземат парите за "сеанси", разбирай разговори и чоплене на рани. Ефектът ще е нула, ако депресията при теб вече е клинична. А като гледам вече е такава, щом се е появила и социалната фобия. При клинична депресия серотонинът в мозъка спада до критични нива и е нужно да се стимулира синтезът му. Това правят антидепесантите. Остави го тоя золофт, морално остарял е вече. Чувам много хора, че не го одобряват. Питай психиатъра за антидепресантите от ново поколение-SSRI и настоявай да ти изпишат нещо от този род. Стимулотон например изключително помага при депресия и социална фобия, но е нужно поне година да мине, за да усетиш реално резултата. Повярвай ми, ще бъдеш нов човек. И не се отчайвай, горе главата! Това е болестта на съвременните хора, това е адски бич, а не слабост на характера. Пиши после какво си решила и никакви, никакви самоубийствени мисли, чу ли? ;)

29.   Не съм на същото мнение като 28. Познавам двама много добри психотерапевти които си дават душата и сърцето да помагат на хората. Мен ме изкараха от страшна дупка само за няколко месеца. Хапчетата не са решение. Т. е решение са ако искаш да ги пиеш цял живот. Не позволявай на медикаменти да контролират живота ти и да те карат да подтискаш в себе си всичко това. Потърси информация за Орлин Баев или Богомила Годинова в нета, имат и контакти

30.   Пробвай или нещо свързано с тетрахидроканабинол или нещо от сорта на лизергинова киселина. Това не е шега.

31.   Здравейте! Много съм уплашена мисля, че ще полудея. Заминах за Гемания преди 3 дни с приятеля ми и изпаднах в нечвешко състояние. Имам чувството, че нищо околомен не е реално и ще се свлека всеки момент. Мисля си също така, че полудявам и толкова съм се вглъбила това, че не знам как да ви опиша чувството. Повръща ми се, не ми се яде, паче ми се страхувам се че може би вече съм луда и приятелят ми ще ме зареже след като тотално изкрейзя, трудно се концентрирам. Просто се движа по инерция много ме е страх и след много тежко такова състояние ми се доспива. Това започна седмица преди да замина. Виеше и се свят и си викам защо да не прочета в интернет хората какво казват и тогава се хванах за главата... явно си внуших, че след като те не са се оправили и казват, че живеят половн живот и аз ще съм така. Направих си кръвни изслдвания и лекарката ми аз че нищо ми няма само кръвната ми захар е много ниска. Търчах и по зъболекари, защото тук било много скъпо... И като съм решила с умната си глава, че край щом дойда тук няма кой да ми помогне съм изпаднала в ужас. Успокоиха ме хората тук, че и те са били така в началото, но аз някк си не възприемам. На 19 години съм и явно имам мания да не ми се случи нещо и съм далеч от роднините си и от лекарите, които говорятроният ми език. Всички казват, че ако не го мисля ще отмине, но ми е ужасно трудно. Искам просто някой да ми потърди, че не съм луда и че няма да стана такава.

32.   31, прибирай се ВЕДНАГА, отключила ти се е от стреса невроза. Веднага на лекар!

33.   31 послушай 32 и веднага се прибирай, това е много опасно.

34.   Мило момиче, преживях този ад, много добре знам как се чувстваш. И аз си мислех, че няма спасение и единствено смърта ще ме избави, но сега, след като вече всичко отмина, гледам със съвсем друг поглед на тогавашното си състояние. Най важно е, да не си мислиш, че положението ти е безнадежно. Всеки минава през подобни кризи. Липсата на хормона серотонин е причина за това ти състояние. Стой повече време на светло, използвай и най слабото слънце. На мен най добре ми подейства антидепресанта Деанксит-розовите хапчета на щастието. Не са много силни, мек антидепресант е и не ме прави на парцал, като силните антидепресанти. Някъде по аптеките го дават и без рецепта. Взема се по една таблетка сутрин и обед, вечер се почива. Взема се докато кризата отмине, но продължаваш още един месец, като го вземаш само сутрин. После го вземаш седмица през ден, после още по нарядко и постепенно го спираш напълно. Убеден съм, ще успееш, не се отчайвай.

35.   Здравей 34, аз съм 31. Моля те помогни ми вече повръщам от нервии и имам чувството, че съм полудяла, че съм си изгубила мозъка. Все едно нищо около мен не е реално. Обадих се на личната ми лекарка в българия. Тя е личен лекар на цялото ми семейство баба ми е изпадала в същите състояния и едва се е оправила при нея страха е бил да не умре при мен страха е да не полудея. Днес не съм излизала цял ден сега като го пиша се чувствам много зле физически и психически. Кажете ми че не съм луда моля Ви. И тук в Германия дали го има това хапче. Мога ли да си го купя и да го почна. Искам да се прибера, но тук имам възможност, която в България нямам приятелят ми напусна работа в България за да работим тук той ме дръпна тук. Ще ми се пръсне главата ако това хапче ще ми помогне да ми го пращат ли от вкъщи и все пак ми казват на 19г си млада си за такива неща да обаче.... страх ме е за себе си. 34 моля Ви помогнете ми опитвам се да си говоря но не става, става по-зле. Мозъка ми не приема

37.   до 28
стимулотон и золофт е едно и също лекарство от различни производители.

38.   "Здравейте! Много съм уплашена мисля, че ще полудея. Заминах за Гемания преди 3 дни с приятеля ми и изпаднах в нечвешко състояние. ", и "Мозъка ми не приема " -нека разтълкуваме тези думи. Да разбирам ли, че докато си била в България, състоянието ти е било съвсем нормално? В Германия, кой ти постави диагноза-депресия? В рамките на тези 3 дни ли се разви всичко и изпадна в това състояние? Тук има противоречия. Наистина при депресия, "мозъка" не дайства правилно. И точно това е проблема. В мозъкаима жлеза, която отделя хормона -серотонин. Точно той контролира мисленето и поведението ни. При достатъчно количество-мозъка функционира правилно и мислите ни са подредени логически. Т. е., възприемаме всичко нормално. При липсата(по скоро намаляването) на този хормон-серотонин, мозъка не функционира правилно, мислите ни са объркани и изпадаме в мисловни кризи. Човек се превръща в разцентрована биомашина. В какво се състои лечението? Единствено в повишаването на нивото на -СЕРОТОНИНА. Как? (1)-С природни методи. На първо място-слънчеви бани(най важни, то не печене на слънце, а стоене на слънчево място), стоене на светло(светлината, чрез окото въздейства на мозъка и това спомага той да отделя серотонин) и затова е полезно стоенето на светло. Повече разходка сред природа- на въздух и по далеч от хората, те дразнят със шума си. Инстинктивно човек го усеща и сам се изолира от шумни компании. (2)- С билки. По горе някой беше написал за жълтият кантарион. Да, наистина помага при депресивни състояния. Но при него е обратно, когато се пие, не трябва много да се стои на слънце. Пих много и от него, но най вече ми помогна-Деанксида. Това всъщност е третият метод за лечение, т. е., с лекарства. При по леки форми на депресия, първите два се справят успешно, но пи по тежки форми, без антидепресанти е невъзможно. От по плитък трап излизаш с упорство, но от дълбок, не можеш да излезеш без стълба. Стълбата в случая е антидепресанта.
Озадачи ме това авторке:-"Днес не съм излизала цял ден сега като го пиша се чувствам много зле физически и психически. "
Това ме навежда на мисълта, че състоянието ти, не е депресия, а някакво друго разстройство на мисълта. Когато аз бях в това състояние, не можех да стоя в затворено пространство, имах чувството, че не ми стига въздух и винаги търсех простор навън, а ти се чувстваш обратно, не искаш да излизаш навън. Ето това ме навежда на мисълта, че при тебе не е депресия. Депресията не става за няколко дни, както се е случило при твоето състояние. Нивото на серотонина спада постепенно и накрая ни срива. Не е добро решение самолечението, както искаш да постъпиш. Така само ще задълбочиш проблема. Докато стигна до Деанксида, аз обикалях един месец по доктори. Изследванията показват, че всичко е нормално, а аз се чувствам ненормално. Ходих и на психиатър. Изписа ми някакви силни лекарства, от които станах -парцал. Положението стана още по зле. Явно те са спомогнали, отделянето на серотонина съвсем да спре. Започна силно главоболие и отидох при невролог. Той ми изписа Деанксида и просветлението започна. От ден, на ден ми ставаше все по добре и след 6 месеца идлязох от ямата на ужасите. Съвет към хората изпаднали в това състояние, стремете се да не се качвате на високо, стойте колкото може по близко до земята. Когато съм стъпил на земята и съм сред растителност, бях по спокоен, но когато съм на високо и гледам през прозорец, тогава в главата ми нахлуваха мисли, че положението е много страшно и тогава ми минаваха мисли да се метна през прозореца. Неописуемо е, много е страшно, само който го е преживял може да го разбере. Момиче, не знам точно как да ти помогна, много ми се иска, но при теб симптомите на поведение са по различни. Поговори и ти с невролог. Ти нямаш психически болести, не ходи при психиатри. А ако искаш опитай и с Деанксида, той е толкова безобиден, че не би ти навредил, като някои силни антидепресанти. Не може да го няма в Германия, той е западно производство. Обезателно, открий главният дразнител, който е предизвикал това ти състояние. Моят дразнител беше-проблеми на работното място. Много изнервена работа, която постепенно ме изтощи и психиката ми рухна. А като рухне психиката, рухва и функционирането на тялото, рухва и функцонирането на жлезите с вътрешна секреция, каквато е тази която отделя серотонина и в крайна сметка-изпадаме в криза. Затова дразнителя, който е причината, трябва първи да се отстрани и тогава да оправим последствията. Нарочно ти пиша по дълги коментари, за да те разсея по дърго време. Така забравяш за проблема и ставаш по спокойна. Призовавам и други четящи, коментирайте, пишете на момичето, давайте му кураж, това много помага, знам го по себе си, преживял съм го. Момиче общувай, с каквото можем ще помагаме, ние сме с тебе, не се отчайвай, ще успееш да се измъкнеш от това състояние. Само не си мисли, че положението ти е безнадежно, преживели сме го, ще го преживееш и ти.

39.   Благодаря за дългия коментар. Не знам каква е точната причина може би, че съм далеч от вкъщи и т всичко ми се струва нереално все едно и аз не съм реална, все едно това не съм аз. Лекарката ми каза да пия Седатив обаче май не ми помогна. Иска ми се да се прибера, но не искам да оставя приятеля си тук сам, а и той много се притеснява за мен, както и всички вкъщи, а симптомите почнаха седмица или и малко повече преди да замина. Започна световъртежа, който беше ужасен също така ужасно главоболие и болки в очите. Повтарях на всички, че ми е толко нереално че ще замина, че чак не го вярвам. Един ден преди да тръгна изпаднах в истерия майка ми ми каза, ако искам да не заминавам, но аз искам приятелят си близо до мен. Страх ли е това мойто, панически и ужасявящ страх не знам как да ви опиша чувството то е целодневно ако към сама. Вчера с извинение нямаше какво да повръщам вече, приятелят ми се прибра а аз дори едва говорех имах чувството, че ще си глътна езика не можех и да плача дори, той ми направи вода със захар, а аз бях пила ментя и валерян преди това на капки, но и тях върнах.. Изпих водата със захарта имах и не човешко главоболие и после хоп почна да ме унася и отпуска. Когато той е тук нещана се пооправят когато не е... дори когато изляза и съм сама едва се прибирам имам чувството, че ще се свлека. Сега ако бях в Бйлгария щях да съм на лекар и щях да правя всичко възможна за да се оправя. Аз със събуждането се чувствам гадно ще питам лекарката ми за това лекарство дано ми помогне. Благодаря Ви

40.   ДЕАНКСИТ табл. * 100

ЛИСТОВКА: ИНФОРМАЦИЯ ЗА ПАЦИЕНТА
Деанксит 0,5 mg/10 mg обвити таблетки
Флупентиксол / Мелитрацен
Deanxit 0,5 mg/10 mg coated tablets
Flupentixol / Mclitracene
Прочетете внимателно цялата листовка преди да започнете да приемате това лекарство.
Запазете тази листовка. Може да се наложи да я прочетете отново.
Ако имате някакви допълнителни въпроси, попитайте Вашия лекар или фармацевт.
Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може да им навреди, независимо от това, че техните симптоми са същите като Вашите.
Ако някоя от нежеланите лекарствени реакции стане сериозна или забележите други, неописани в тази листовка нежелани реакции, моля уведомете Вашия лекар или фармацевт.

В тази листовката:
1. Какво представлява Деанксит и за какво се използва
2. Преди да приемете Деанксит
3. Как да приемате Деанксит
4. Възможни нежелани реакции
5. Как да съхранявате Деанксит
6. Допълнителна информация

1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДЕАНКСИТ И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА
Деанксит принадлежи към група лекарства, които действат като облекчават симптомите на потиснато настроение.
Деанксит съдържа комбинация от две активни вещества - Флупентиксол и Мелитрацен. В комбинация тези активни вещества представляват продукт, който притежава антидепресивни, анксиолитични и активиращи свойства.
Деанксит се използва за лечение на тревожност; депресия; психосоматични разстройства, придружени с тревожност и апатия.
Вашият лекар обаче може да Ви предпише Деанксит и с друга цел. Попитайте Вашия лекар, ако имате каквито и да е въпроси свързани с това, защо Ви е бил предписан Деанксит.

2. ПРЕДИ ДА ПРИЕМЕТЕ ДЕАНКСИТ
Не приемайте Деанксит:

Ако сте алергични (свръхчувствителни) към флупентиксол, мелитрацен или към някоя от останалите съставки на Деанксит;
Ако наскоро сте имали сърдечен пристъп (инфаркт на миокарда);
Ако наскоро сте имали потискане на нервната система по някаква причина (например интоксикация с алкохол, барбитурати или опиати);
Ако имате нарушения на сърдечния ритъм, които се откриват на електрокардиограма;
Ако едновременно приемате и медикамент известен като инхибитор на моноаминооксидазата (МАОИ).

МАО-инхибиторите включват медикаменти като фенелзин, ипрониазид, изокарбоксазид, ниаламид, транилципромин и моклобемид, които също се използват за лечение на депресия.
Дори ако сте прекратили приема на някои от следните МАОИ: фенелзин, ипрониазид, изокарбоксазид, ниаламид или транилципромин ще трябва да изчакате 2 седмици преди да започнете да приемате Деанксит таблетки.
Трябва да изчакате един ден след като сте прекратили приема на моклобемид.
Моля, консултирайте се с Вашия лекар дори ако в миналото сте спазвали такава схема на прием.

Деанксит таблетки не са подходящи за пациенти с тежка депресия, например пациенти, които изискват болнично лечение или такива, които се нуждаят от електроконвулсивна терапия (ЕКТ), нито пък са подходящи за възбудими и свръхактивни пациенти.

Обърнете специално внимание при употребата на Деанксит
Моля, информирайте Вашия лекар, ако имате някакви медицински проблеми и по-специално:

Ако Вие имате проблеми с черния дроб;
Данни за гърчове или припадъци;
Диабет (може да се нуждаете от корекция на антидиабетното лечение);
Органичен мозъчен синдром (който може да бъде резултат от отравяне с алкохол или органични разтворители).

Моля, консултирайте се с Вашия лекар, ако сте прекарали някои от тези състояния през живота си.

Мисли за самоубийство и влошаване на Вашата депресия или тревожно разстройство
Ако сте депресиран и/или страдате от тревожни разстройства понякога може да Ви споходят мисли за самонараняване или самоубийство. Подобни мисли биха могли да са по-чести, когато за пръв път започвате лечение с антидепресанти, тъй като за да подейства всяко от тези лекарства обикновено са необходими около две седмици, а понякога и повече.

По-вероятно е да имате подобни мисли:

Ако и преди сте мислили за самонараняване или самоубийство;
Ако сте на възраст под 25 години.

Информацията от клиничните проучвания сочи увеличен риск от суицидно поведение при пациенти на възраст под 25 години с психични заболявания, които са били лекувани с антидепресант.
Деанксит не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18 години поради липса на данни за ефикасност и безопасност.

Ако по което и да е време Ви сполетят мисли за самонараняване или самоубийство незабавно се свържете е Вашия лекар или отидете в болница.
Може да прецените за полезно да уведомите роднина или близък приятел, че страдате от депресия или тревожно разстройство и да ги помолите да прочетат тази листовка. Може също така да ги попитате, дали според тях Вашата депресия или тревожност се влошават, или дали някои промени в поведението Ви ги безпокоят.
При пациенти страдащи от рядкото състояние на плитка предна очна камера и закритоъгълна глаукома може да се провокират пристъпи на остра глаукома поради разширяване на зеницата.

! Деанксита има и негативни въздействия, ето защо не е добре да се самолекуваме. Обръщайки внимание на това,"Това лекарство е предписано лично на Вас. Не го преотстъпвайте на други хора. То може да им навреди, независимо от това, че техните симптоми са същите като Вашите.",- препоръчвам на авторката да отиде на невролог и той да й предпише лекарства. Не се САМОЛЕКУВАЙ, може да си навредиш! Няма безобидни лекарства! Всички са химия. Мисля, че с това помагам донякъде.

41.   Аз също съм в твоето положение. На 11 съм и мисля, че съм прекалено малка за депресия но... Когато четях какво си написала все едно четях моя живот. Абсолютно същото! Не знам как да изляза от това състояние! Психолог ли ми е нужен, психиатър ли.. :ддд Въпросът е там, че съм много объркана и не знам какво да правя. Давайте съвети!

42.   Първо спри да четеш по сайтовете аз така се вманиачих и се стресирах, обърках и побърках повече. Кажи на родителите си сестра ми изпадна в подобно състояние отиде на психолог и после на психиатър сега ще направи 12 и всичко е наред. Моля те послушай ме. Всичко ще се оправи не се плаши и лутай повече. Няма снрашно сестра ми се оправи, а тя стигаше до там, че да си бие главата в стената и да крещи и тн и тн. Вече няма и следа от това казваш на вашите и отиваш на психолог това само ще ти помогне гарантирано. Успех мъниче :)

43.   На 41 години съм и от 6 месеца съм в подобно състояние.... Смених 2 антидепресанта и нищо не помага. Имам черни мисли но когато се събудя сутрин и имам енергия и сила уви само за известно време. Все си мисля че спорт и много работа могат да помогнат в подобно положение и да ни върнат желанието за живот. Безсънието е това което ме мори и това най много ме мъчи. Моля ви мили хора ако някой е успял за си върне усмивката без тия химии да пише.. Благодаря. Бъдете здрави...

45.   С какво се занимаваш! Работа, образование, хоби? Разкажи ми как ти минава един обикновен ден -от събуждането до вечерта. Какви са задълженията ти. За усмивка не бързай! Първо трябва да се докараш да оцениш това, което имаш в този миг около себе си. Искам ти да ми го изброиш. Остави мъката за 5 минути някъде наблизо и ми изброй нещата които считаш за ценни!

46.   до номер 45
Здравейте, мина много време откакто бях писала в този форум, но за голямо мкое щастие аз съм вече помщастлива от преди. Благодаря Ви че сте ми писали и сте се опита;ли да ми подадете ръка. Готова съм днес да съдействам и да помогна на всеки който е в подобно половение, но дърва да кажа че всичко е вътре в нас и ако сами не си помогнем всичко останало е без значение;.

47.   Аз съм на 26 год. Мъж и ми е интересно номер 46 как би могла да ми помогне защото съм в с щото положение.
Благодаря предварително.

48.   Здравейте! Много ми тежи, защото открих себе си в този разказ.. Аз съм изпаднала в подобно състояние, а съм още дете! Не искам да се самоубивам, знам, че това не е решението, но не знам как да се справя с нещата, които ме измъчват... Пробвах с пхохолог-психотерапевт, взимах успокоителни на билкова основа.. но нищо не помага. От все сърце се надявам някой, който е минал по този път, да сподели как се е измъкнал от тунела!

49.   Здравейте! Много ми тежи, защото открих себе си в този разказ.. Аз съм изпаднала в подобно състояние, а съм още дете! Не искам да се самоубивам, знам, че това не е решението, но не знам как да се справя с нещата, които ме измъчват... Пробвах с пхохолог-психотерапевт, взимах успокоителни на билкова основа.. но нищо не помага. От все сърце се надявам някой, който е минал по този път, да сподели как се е измъкнал от тунела!

51.   Не знам как да постъпя... при мен е същото. Непрестанните мисли да се самонаранявам. Не съм завършила училище, а скоро правя 20 години. Не мога да се усмихна и да се зарадвам истински на приятелят ми. На него му е тежко да ме гледа така. Майка ми има също психично заболяване - шизофрения, има ли шанс да ми е повлияла лошо или не знам всъщност как точно да си задам въпроса... дали съм прихванала от нея нещо. Ходих на психиатър. Имах медикаментозно лечение... но не продължи дълго. Сякаш не исках хората да ме приемат като "болна"... това също малко или много влияе на състоянието ми, точно защото мислите ми са хаотични и от едно малко негативно нещо... пропадам в яма... Психиатъра ми каза, че ако не се изнеса от нас и продължа да живея с майка ми няма да се оправя....

52.   При мен е същото състояние. Негативните мисли, от нещо малко се превръща в нещо голямо, не мога да си върша задълженията... Нямам желание за нищо, но е както когато човек има спазми. Не е постоянно, само някои от нещата. Започнах да употребявам по-често алкохол, пропуших цигари... На 20 съм, но поради липса на финансови средства не успях да завърша... а и състоянието ми не беше добро. Всичко започна още от първата ми връзка, от 16 годишна. След като момчето ме заряза бях много зле.... половин година отсъствах от училище, постоянен плач, самонараняване за първи път (което продължава още на моменти)... опит за самоубийство и т. н. Продължи и с новия ми приятел. Той не издържа да ме гледа така. Но още е с мен. И сякаш дори и с него не мога да се усмихна истински.... Защото не съм уверена, не се чувствам добре в собствената си кожа, не се разбирам със семейството ми. Имах приятели, но ми забиха нож в гърба... Бях ходила на психиатър и получих обичайната диагноза - депресивно разстройство на организма. Това и очаквах да чуя. Започнах лечение с медикаменти, но бях доста раздразнителна и злоупотребих и с тях. Едвам не си отнех за трети път живота. И не стана. Ходих и на работа известно време... резултат никакъв, почувствах се още по-зле, защото имах страх да се опитам. Мислех, че няма да ме приемат насериозно и така и стана. Давах всичко от себе си, но не ми платиха, получих неуважение, от което мога да кажа, че за момент се сринах още повече. И все пак благодаря на Господ, за дадения живот. Просто от такова блато не знам как се излиза. Пак ще пробвам да почна лечение, с медикаменти, без.... както дойде и се надявам някой ден да осъществя мечтите ми. Дори не знам как съм успяла да запазя надеждата, че могат да се сбъднат някой ден. Стискам палци на всички, които се оправят малко по малко и още повече за тези, които тепърва започват лечението си. Животът не винаги е красив, но винаги ще се намери нещо, за което си струва да се бориш.

54.   Мило момиче, не ти трябват антидепресанти! Моля, не посягай към тях! Пише ти жена на средна възраст, която цял живот се бори с депресиите без специализирана помощ. Преди седмица притесних моите близки с край на живота си, с гробове, със спокойствие в другия свят. Разговаряхме нормално /или те, може би са разговаряли нормално с мен/, защото аз си бях вдянала идеята, че ще умирам. Събудих се на другия ден и... все още бях с тази идея. През третата нощ не можах да спя, но мислех за всички други неприятности в живота /между другото, ужасно се притеснявам да не стане война - не се притеснявам за себе си/ и много трудно станах, за да тръгна за работа - говорим за работа, която преди време съм обожавала и съм ходила с песен на сърце! От години изпитвам огромно неудовлетворение и от работата си, и от човека, който е до мен, и най-вече от самата себе си! Опитвам се да ти кажа, че мисълта, че имам с кого да поговоря и да подкрепя е вече начин да се преборя с депресията. Току-що разговарях със сестра си. Не разбрах защо ми се кара за елементарни неща, които аз, наистина не ги разбирам, но се питам дали не може да бъдат обяснени нормално. Разбрахме се най-накрая, но най-интересното беше, че в старанието си да и обясня и да и покажа, че не съм толкова глупава, забравих за желанието си да умра. Мисля, че е добре да намериш човек или нещо, с когото или което да спориш и да имаш цел. Дори и мъничка! Аз така се боря...