Постоянна промяна на настроенията и изпадане в дупки.
преди: 7 години, 8 месеца, прочетена 1571 пъти
Здравейте на всички. Знам, че в сайта влизат много кадърни и знаещи хора и се надявам да ми помогнат. Проблемът ми напоследък е, че постоянно изпадам в промяна на настроенията и на ден вероятно по 4-5 стигам от единият край до другият. В ученическите години нямах подобен проблем, след това в университета също. Появи ми се есента на миналата година, когато тепърва бях започнал работа. Както много мои връстници, и аз не успях да се реализирам по специалността, а успях да си намеря работа, на място, на което дори висшето не е главно изискване, тъй като имам колеги със средно образование.
Естествено не си харесах работата, хвана ме яд, че не успях да се реализирам, яд ме беше и за загубените 5 години в университета и разходите покрай него. А най- гузен се чувствах заради това, че най-големи некадърници се уредиха, а аз не, но както и да е. Отначало ми беше много тежко, но с течение на времето, малко ми поолекна. Все пак се надявам да направя малко стаж на настоящото място и след това да търся реализация по специалността, тази мисъл ме крепи. Мисля, че това мое състояние отключи този синдром, със смяната на настроенията, който изпитвам в момента. Ето за какво става на въпрос.
Сутрин като отивам на работа, си мисля колко е скапан животът ми, как съм си загубил времето да уча висше образование, как цял живот ще работа на, нископлатена работа и няма да имам преспектива. После към обяд, започвам да си мисля: Защо не оставя всичко и не замина за чужбина? Оставям всичко, дипломи, квалификации, стаж и отивам за няколко години????
След това минава и следобеда на прибиране от работа си мисля:
"ЕЕЕЕ, най-накрая свърши работният ден, сега ще се изкъпя, ще си почина, ще се видя със семейството ми друг път ще мисля какво да правя с живота си, сега само да се прибера....
И ето, че идва вечерта, виждам се със семейството ми и приятелката ми и си казвам: Колко е хубав живота, колко е хубаво да съм си у дома, как изобщо ми е минавало през ума по-рано днес, да емигрирам и да оставя всичко това-дома, семейството, приятелите, гаджето... трябва да съм луд.
И така няколко часа вечерта се чувствам задоволен и отпуснат, а като дойде сутринта отново картинката се повтаря - сутринта отчаяние и гняв, на обяд желание да оставя и да тегля една ма*на на всички, като избягам в чужбина, вечерта пък не мога да мога да повярвам, че съм си мислил подобни неща- относно емиграция, по рано през деня...
Реално погледнато, имам възможност да емигрирам, и погледнато логично, това би ми донесло най-големи ползи.
Но не знайно защо, понякога както си мисля, колко повече пари ще изкарвам и колко по добре ще е, а след няколко часа, когато съм сред семейството ми или с гаджето ми, само като си помисля за чужбина ми настръхва косата и дори и не мога да си представя какво би било да оставя всичко това у дома.
Не знам на какво се дължи това постоянно променяне на мирогледа ми?
Дали съм прекалено разколебан и несигурен или се дължи на някой проблем с психиката?

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 7 години, 8 месеца hash: 837d805fd0

гласове: 1 2 3 4 5   (305911 гласа)

1.   Ти се колебаеш какво да направиш. Зависи какви цели имаш в живота. Ако са пари-чужбина, ако е семейство-жениш се за приятелката. За работата по специалността е кофти, че не я работиш, но ако непрекъснато кандидатстваш по специалността си, все ще си нанмериш работа. Помисли си какво искаш от живота. Постави си конкретни цели и започвай да ги постигаш. Лесно няма. Човек трябва да се бори.

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 4e88c17b05

гласове: 1 2 3 4 5   (252444 гласа)

2.   Особеност на характера. Нереализацията сама по себе си си е удар по гордостта-един вид не си постигнал това, което се е предполагало, че трябва да бъдеш и понеже при такъв характер чувството за значимост е по-чрезмерно развито, ти страдаш. Но има вариант и да разбереш, че няма да можеш да постигнеш нещо, още преди да си опитал-от тинейджър си мечтал за полицай, но кандидатствайки, ти казват, че поради премахнатия ти далак - още като дете - няма как да станеш такъв(примерно); това се нарича "обстоятелства", и колкото и човек да се смята за непреклонен пред това, което нарича "случайност" или "съдба", в крайна сметка е дотолкова в сила да се пребори с обстоятелствата, доколкото листото може да се пребори с вятъра. Това ти е основният проблем - обстоятелствата не позволяват да постигнеш това, което смяташ, че ще те ощастливи. Ако паднеш на легло, няма да можеш да работиш и това, с което си се захванал сега, тогава ще знаеш, че има и по-лош вариант, защото за знаенето - всеки знае, че има и по-лошо от лошото, но само изпитвайки го, ясно може да види. Случайно носът ти да е вълнисти, а челото 12 см широко(от слепоочие до слепоочие) и към 6 см високо?

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: 1759c8be66

гласове: 1 2 3 4 5   (223330 гласа)

3.   Разбира се, че нямаш проблем с психиката. Мизерията, безпаричието корупцията те карат да се чувстваш така. Просто живота в България те прави такъв. Все пак тук с честност нищо не може да постигнеш, нормално е некадърниците да са успели, тук се действа само с лъжа и измама. В моят университет глупаците се уреждат, а тези които си блъскат главите да учат винаги са прецакани. Щом не си успял тук взима приятелката си с теб и опитайте някъде другаде :) :) :)

 

...

горе^

преди: 7 години, 8 месеца hash: aa52dcb994

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

4.   Благодаря и на 3мата коментирали за сега. Мисля, че господина/госпожата, от първият пост са направили попадение точно в десетката. Наистина бих се определил, като нерешителен, а целите ми наистина са мъгливи. Постоянно у мен вирее надеждата, че нещата ще се подобрят и ще настъпи идилия, но уви вече повече от половин година нищо. Отдавна е трябвало да поема по своя път, но ето, че все още на на кръстопът. Но както казах вече, емоциите имат контрол на мисълта и разсъдъка ми. В един момент съм много нахъсан, в друг отчаян, а в трети момент пък съм се пуснал на течението. Така, че дори не мога да реша, на кое направление да дам приоритет. Напоследък пък съм забелязал, че съм започнал да изпитвам и безразличие в определени случай, и дори избягвам да си правя труда да мисля над залегнали проблеми. За съжаление, позволявам и чужди хора да ми дават съвети, които незнайно защо следвам и слушам... До авторът на 3тият коментар. Да съгласен съм, че причината да стигна до това състояние е тази, но не мога да си обясня, как всеки ден се повтаря този кръговрат от мисли. Сякаш в мозъка ми постъпва някакъв ензим, който ме кара да мисля и чувствам едно, а след 2-3 часа вече друг ензим, тотално ми променя мирогледа и насторението... и така ден след ден. Авторът

 

...

преди: 7 години, 8 месеца hash: fe63d85395

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Състоянието ти се нарича циклотимия.

 

...