 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Главата ми се пръска
преди: 7 години, 5 месеца, прочетена 1496 пъти
Здравейте. Не знам как точно да започна, но ще направя едно повърхностно описание какво ми се случва. На 25 съм, необвързан, живея сам.
Може би от началото на пролетта и стоплянето на времето започнах да влизам в някакви "епизоди". Денят си върви нормално, отивам на работа, работя и изведнъж, ме залива някаква вълна, която сякаш тръгва от главата. От началото на лятото положението стана много тежко. Почти всеки ден, някъде към 13-14 часа следобед, изведнъж се отключва това състояние и изпадам в някакъв транс. Има в предвид, че губя всякаква мотивация, всякакъв оптимизъм и какъвто и да е интерес към всичко. Просто изключвам и започвам да чакам да минат оставащите 3-4 часа за да се прибера. Като се прибера в къщи, си правя равносметка, казвам си, че наистина съм за закъсал, трябва да се запретна ръкави и да наваксам, но на другият ден, като ми като ми светне лампата в ранният следобед, отново попадам в това състояние - с тежаща глава, с никаква инициативност и огромна доза песимизъм към живота. До скоро, след това като се поотпуснех след работа в къщи, вземах си душ и успявах да се пооправя малко, а до вечерта всичко си идваше наред (поне до следобеда на утрешният ден). От последната отпуска преди месец, вече и след работа като се прибера, започва да ми ми се отключва това състояние. Преди, нямаше значение - топло, студено, дъжд, сняг - винаги излизах да разходка и прекарвах голяма част от времето си навън. В момента времето е прекрасно за разходки над вечер, но нямам никакво желание и мотивация да излизам. Прекарвам тези прекрасни часове затворен вкъщи, "гледайки в една точка на стената", ако ме разбирате какво имам предвид.
Съботите и неделите пък ги проспивам ТОТАЛНО. Дремене цял ден пред телевизора и в интернет. НЯМАМ желание за нищо. Преди се възползвах от тях и вършех нещо ползотворно и приятно, но вече, до толкова съм откачил, че още още от събота сутрин си казвам, че утре вечер е неделя и пак ще трябва да ходя на работа и това ми е причината да лежа по цял ден... такъв жалък песимист съм станал.
Започнах да си задавам въпроси и да се чудя какво ми се случва. Очевидно от само себе си няма да премине това състояние и трябва да предприема нещо. Какво да променя? Дали цялото това еднообразно ежедневие, което имам от 2-3 години причината за това? Или това, да не е някакво депресивно състояние, което се било въпрос на време да се отключи? Главата ми тежи изключително много.
Омръзна ми да се гледам така.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: ffce7b312e |
|
1. Обърни се към ЛЛ да ти пусне някои изследвания-кр.захар,хормони на щитовидната.
По принцип,ако имаш депресия,ще се чувстваш по-зле сутрин ,а следобедите по-добре.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: d41d6afe3b |
|
2. Имах подобно изживяване и сега имам. Всичко е от притеснения. На работата, която работих 7години ми беше омръзнало от всичко а и нямаше климатик - лятото беше много топло и цял ден пред компютъра се размазвах. Не ми се ставаше, не ми се ходеше, и не само, с нищо не ми се занимаваше и лични притеснения си имах. По това време пиех жълт кантарион на таблетки. Не че помогна, но поне не ми беше толкова смачкано всеки ден, имаше проблясъци и някои е дни бях добре. Напуснах. Мислих че е заради компютъра. На следващата работа не ми харесваше много и шефовете не ми харесваха, напрягах се допълнително и имах много проблеми и не се търпеше главоболието. Сега съм в чужбина пак имам това главоболие - защото не се стекоха обстоятелствата както беше планирано. Хиляди мисли, хиляди притеснения и още по-силна болка. Не знам дали кръвно вдигам но съм като парцал. Аз обичам да пия много кафе имало е дни съм стигала по 5 силни на ден това като че ли още повече допринасяше. Но всичко е от стрес. Помисли си какво не те удовлетворява и какво искаш в бъдеще и ако можеш да промениш нещо, давай ще помогне
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 16944abb39 |
|
3. Здравей!
Аз съм жена на 27. Казвам ти това, защото сме на почти една възраст.
Не знам дали ще ми повярваш, но като прочетох това, направо все едно четях собствените си мисли. Не мога да кажа, че изживявам същото, няма как да сравня, но всеки случай е нещо много подобно.
В общи линии, явно и ти и аз сме изпаднали в някакво депресивно или апатично състояние. Аз също нямам желание за нищо. Работният ден за мен е наказание, имам чувството, че няма край, но даже и като дойде краят му, често нямам желание за нищо след това. Вечер си казвам "Утрото е по-мъдро от вечерта" и все си повтарям, че ще правя разни неща и не е като да няма какво, но не знам на другия ден същото. Ще прозвучи крайно, но някога се чудя защо се будя изобщо сутрин и какъв е смисълът.
Не искам да те занимавам със себе си. Всъщност ти написах всички тия неща, за да знаеш, че не си сам. :) Има и други хора на този свят, които се чувстват по подобен начин.
Теоретично знам какво трябва да се направи, за да може човек малко или много да се почувства по-добре, но човек си е трудно да се мотивира. Аз понякога успявам, друг път - не. В общи линии човек като е склонен към подобни депресивни състояния, трябва непрекъснато да се опитва да излиза от тях. Не става да направиш веднъж нещо и просто да ти мине. Не е като да те боли крак или ръка.
Спортът е нещо, което помага много например, защото се произвежда серотонин. Ако все пак намериш мотиваиция, опитай с някакъв спорт. Сигурна съм, че ще се почувстваш по-добре.
На мен това, което ми помага понякога да се почувствам по-добре, е да изляза с някой приятел. Колкото и да съм изморена, гледам да го правя поне веднъж в седмицата, защото в противен случай може би наистина ще откача.
Всъщност главното, което според мене трябва да правим е да се опитваме да разчупваме рутината. Рутината е като подло чудовище, не усещаш в кой момент те е погълнала. Сигурно си човек, който не харесва работата си също като мен, щом към 13-14 ч. "изпадаш в някакъв транс". Може би да смениш работата?
Трудно е, но опитай да се занимаваш и с други неща, опитай нещо ново, върви на непознато място, прочети някоя нова книга, опитай ново ястие. Виж на мястото, където живееш, дали няма кътче, което не си виждал. Просто направи нещо, което до момента не си правил, самопредизвикай се, за да се почувстваш жив отново.
Извинявай за дългото съобщение, надявам се, че не съм те объркала още повече.
Вярвам, че ще се справиш.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 667f8b2bbf |
|
4. Може да си много уморен. А Може да имаш и депресивни състояния. Отиди на психолог. Иначе Мечтай. Постави си цели в живота и се опитявай да ги постигнеш. Флиртувай с момичета.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: fbd720fc73 |
|
5. Депресията може да се дължи на инфекциозно заболяване с паразити. Направи си изследване за лаймска болест. Това може да е най-полезния съвет, който ще получачиш. Прочети повече в интернет.
|
...
| преди: 7 години, 5 месеца hash: f57ff6e91f |
|
6. Здарвейте отново. Авторът съм. Явно тези състояния са се превърнали в пандемия. Ряботата от сутрин до вече пред компютър в малка стичка за някой може да в мечта, но при мен ето до какво доведе. Благодаря за съветите и подкрепата.
Мисля да си взема тяблетки с магнезии 500 мг и витамини B коплекс. Ако причината за да изпадам в такива състояния са физиологични фактори, мисля че ще помогнат. Хормонални изследвания не съм си правил. Не съм си мерил и нивото на кръвната захар, но не мисля, че ако има проблем с нея ще доведе до подобна депресия. Другото интересно, което забравих да спомена е ниската долна граница на кръвното. Мерил съм си го точно когато усещам главата си под огормен натиск ( от двете страни на слепоочията)в ранните следобеди и зебелязвам, че долната ми граница е ниска. Почти всеки път клони към 60, но отново не знам дали между ниското кръвно и депресивните състояния има нещо общо.
От гледна точка на психическите фактори мисля, че проблемът е по сериозен. Винаги съм бил притеснителен като се започне от училище преди контролните, минесе през университета преди изпитите и се стигне до този момент, в който съм под напрежвние дори и за най-мловажни неща. Преди не ми правеше впечатление и просто като минеше изпита или проверката всичо се връщаше по старому. А сега, въпреки че нямам изпити и работата ми не е толкова стресираща постоянно чувствам такова напрежение, сякаш утре ще ме разстрелват. Точно и за това не мога да се отпусна и да изляза да спортувам или да се разходя с някого. Когато го направя, напрежението от главата ми се премества в гърдите и нямам търпение да се прибера колкото си може по-бързо. Не мога да се отпусна. Някъде бях прочел, че скуката, бездействието и еднообразието, водят до това мозъка да излезе от ритъм и да започне да мисли за глупости. При мен ги имаше и трите - прекалено много свободно време, еднообразие и тотална липса на интерес към това, което върших.
Ще се радвам ако все още следите темата и споделяте своите впечатления.
|
| преди: 7 години, 5 месеца hash: 16944abb39 |
|
7. Здравей!
Аз съм 3. Вярно е това, което казваш, това наистина се е превърнало в пандемия. Има също и все повече стресирани и изнервени хора. Аз работя на място, където има много хора и виждам за какво става дума.
Не съм сигурна, че това с ниското кръвно има връзка, защото аз цял живот съм била с много ниско кръвно и не мисля, че това е влияело особено върху психиката ми. Понякога просто ми е по-отпаднало, но това е друго...
За това с притеснението - аз също преди бях много притеснителен човек, поне в училище бях. След това в университета се пречупих малко, завързах доста приятелства. Не знам при теб как точно е било, но аз например, когато бях в университета, не съм изпадала в подобни апатични/депресивни състояния и си го обяснявам с това, че съм била заета с доста активности. Постоянно умът ми е бил ангажиран с нещо. После вече, когато почнах работа, сега си давам сметка, че малко по-малко рутината ме е погълнала и вярвам, че с много хора е така. Работата ми не е нещо бог знае какво иначе, но има моменти е доста напрегнато и има физическо натоварване. Но, все пак си мисля, че по-скоро човек се изтощава психически - едно и също всеки ден. Не се бях замисляла върху това, което казваш, че еднообразието и т. н. карат мозъка да излезе от ритъм, особено пък ако преди това си водил доста по-активен начин на живот, а изведнъж - нищо. А веднъж излезе ли се от ритъм, сигурно е трудно да влезеш пак.... Но! Не е невъзможно, вярвам, че можеш да се справиш.
С магнезий и вит. В комплекс не е лошо да опиташ. На мен са ми ги предписвали също веднъж, когато бях под по-голямо напрежение. Не знам дали ще ти помогне, но сигурно е, че няма да ти навредят. Само че ги пий повече време, поне месец, за да има натрупване. Не очаквай, че като изпиеш няколко хапчета и ще стане чудо.
Сега се сетих още нещо, не знам, дано не ти се стори абсурдно - на мен понякога ми помага да напиша нещо. Имам си нещо като дневник (не го попълвам всеки ден, но от време на време) - примерно пиша си някога неща, за които съм благодарна или когато съм тъжна нещо, или пък съм направила нещо, от което съм доволна.
Сигурно част от нещата наистина ти звучат абсурдно, но според мен от подобни състояния наистина не се излиза така изведнъж. Изпиваш едно-две хапчета и си тип-топ. Иска се работа, труд. Не става просто така човек да стои и да чака. Говоря по принцип, не конкретно за теб. Все пак ти си направил една сериозна крачка, да споделиш с куп непознати хора какво изпитваш и да потърсиш съвет.
Дерзай! - както се казва. :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
