 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес. Клиниката работи както с двучастови конвенционални импланти с отложено натоварване така и с едночастови базални импланти. |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Здраве |
Социална фобия или аутизъм?
преди: 5 години, 5 месеца, прочетена 1065 пъти
Тези болести имат ли едно и също значение? Не знам. Не съм ходила на психолог и не искам по ред причини(не искам да притеснявам нашите, бедни сме и ако кажа на психоложката че единствените ми истински приятели са в онлайн средата тя на 100% ще каже на мама а тя не ми дава да си пиша с непознати).
Като бях малка преглъщах този срам и страх. Исках да съм социална и да ми обръщат внимание, но не получих нищо повече от тормоз в училище защото съм дебела и имам проблемни очи. Първите 7 години в училище ме съсипаха, но поне вече не е зле. Най-зле беше в 6 и 7 клас, защото имаше едно момиче което ми се подиграваше за АБСОЛЮТНО всичко(финансово състояние, марка на телефона, последователите ми в социалните мрежи, лайковете ми, тялото ми, косата ми, семейството ми(имам прецакано семейство и имах тежко детство) и други). Нямах търпение този ад да свърши. Понякога идваше при мен и ме питаше "Ти защо с никого не говориш? Да не би да имаш някакъв проблем. Спокойно с мен може да споделиш и аз ще ти помогна." и ми ставаше странно и аз тогава не знаех за социалната фобия и аутизма.
Единственото което ме спаси от този ад са тайните ми онлайн приятели. Те станаха по-близки с мен от колкото единствената ми приятелка на живо с която не се разбирам много. И преди да кажете да ги блокирам защото може да са опасни, бих ви попитала, ще ви е лесно ли да блокирате някой с който се познавате от над 5 години и сте си говорили милиарди пъти на видео чат, правили сте лайвове знаедно и си имате телефонните номера? Тези хора направиха животът ми рай. С тях съм себе си и те са така.
Даже ме приеха като им казах че се страхувам от хората и все като трябва да се социализирам по една или друга причина ми иде да умра и като говоря с някой(което е рядкост) или заеквам или говоря най-големите глупости. Винаги си намирам оправдание да избягам от социална ситуация. Страх ме е да не кажа нещо тъпо и да ми се смеят след това, докато с моите онлайн приятелки съм спокойна, но вече не мога да си правя онлайн приятели от този страх, а и не съм си създавала приятелства от сигурно 2017. Винаги се опитвам да не ми личи че се страхувам, но си личи и хората говорят за това. Не мога да гледам хората в очите защото както казах по-рано имам проблемни очи и затова съучениците ми говорят зад гърба ми как може би имам аутизъм. Понякога мога да гледам хората в очите, но за не повече сигурно от 5 секунди. Чела съм много в последните години за тези 2 психични болести и съм объркана.
Ами ако имам аутизъм? Това означава ли че цял живот ще съм отхвърляна от обществото. А още по-гадно за мен е че като порасна няма измъкване. Искам не искам на работа трябва да се социализирам и да говоря с колегите иначе цял живот ще слушам "Тая май има аутизъм.", "Тая май е луда. Как е приета на работа?" или ако случайно почна да се социализирам някой да каже "Не говори с нея. Тя е луда."
Какво да правя? Не искам да притеснявам мама защото тя има толкова много неща за които да се притеснява, а и не ми се говори с психолог.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ba49caf7ab |
|
1. Ами за тези неща няма лабораторен тест, всичко е на база поведението на човека, но всеки има различно поведение, дори и да се чувства по един и същи начин (имам предвид примерно на "срама" всеки реагира различно, ако го изпитва).
Майка ти предполагам не ти дава да си пишеш с непознати, защото може да те излъжат. Но ти давам идея - може да й разкажеш всичко и да й кажеш, че имаш нужда от приятели (както всеки човек), а в училище не ги намираш. Може да я "запознаеш" с въпросните приятели, дори да ги поканите у вас и тя да ги види на живо. Защото предполагам я е страх да не са фалшиви, да се срещнете някъде тайно и да ти направят нещо. Не знам обаче дали майка ти има склонност да те разбере, но силно се надявам да й пука за психическото ти състояние и забраната да е само заради потенциалните опасности за теб.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 888a514ee2 |
|
2. Аутизма е медицинско състояние, предполагам че ако си аутист, последното нещо което ще те вълнува е че си аутист.
Вероятно имаш предвид аутсайдер, което си е често срещано явление, дори аз съм такъв.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 1b859dfe28 |
|
3. Момиче, май за трети път я пишеш тази история. За пореден път ще ти пиша, не, ти нямаш аутизъм.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: c8e5fe3d64 |
|
4. Напоследък все повече деца използват тази дума за обида. Ако някой те е обидил така, това не означава, че го имаш. Аутизма е сериозно заболяване. Аз не съм лекар, така че ако се притесняваш отиди при лекаря си и го питай. Иначе е хубаво да посещаваш психолог. И то не защото ти има нещо, а за да не ти има нищо. Имаш нужда от нормален човек, от който да получаваш насоки, каквито в къщи според думите ти липсват.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: a082fc7bf8 |
|
5. Нямаш аутизъм. Запиши се на курс по нещо, най-добре групово - танци, актьорско майсторство, езици, туристически групи или нещо такова.
|
...
| преди: 5 години, 4 месеца hash: 40c72b47c4 |
|
6. Бъди себе си, и да не ти пука какво мислят другите. Намери си приятели, извън онлайн пространството със сходни интереси, като твоите. Не се крий постоянно зад компютъра. В последствие ще ти се отрази, и все повече ще трупаш страх, да се социялизираш на вън. А не може да си цял живот зад компютъра. Пагубно е. Може да развиеш в последствие наистина серизони психически проблеми. Тия които ти се смеят са комплексари. Теглиш им една майна и това. Не се оставяй да ти мачкат самочуствието. Бъди смела! И в работа, и в социялните контакти. Какво ако кажеш глупост, голяма работа.
|
| преди: 5 години, 4 месеца hash: ca19f752c4 |
|
7. Нямаш аутизъм. Тук може да ти помогне психо-терапевт. Социалните мрежи само задълбочават проблема. Всичко е до социална среда. Когато бях малък, се срамувах дори да говоря по телефона. След години по-късно, бях на работа в 5* хотел като рецепционист и вдигах телефона на хотела (в Англо-говоряща страна). Заминах сам, за да се променя, защото като теб, исках да променя положението.
Ето някои съвети:
1. Застани пред огледалото и задръж погледа, колкото може по-дълго. Говори си нежно и си прави комплименти.
2. Излизай навън и започни да поздравяваш непознати- най-лесно е с възрастни хора- на първия само кимни, на следващия кажи ‘Здравей’, на третия ‘Здравейте, как сте днес? ’. направи комплимент за шапка, шал, обувки; задръж вратата на някой, попитай за името на дете/внуче.
Важно: нека прожектора свети върху човека срещу/до теб
3. Представи си, че най-добрата ти онлайн приятелка е в лицето срещу теб или че говориш със сестра ѝ.
Нека въобръжението ти се развихри!
Процесът е постепенен, но можеш да ставаш все по-добра в него. Приеми го за игра или си поставяй предварително предизвикателства. Когато ги изпълниш, награждавай се (измисли си награда, незавосимо каква е).
“Животът е сцена и всички ние сме актьори” -У. Шекспир
М42
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
