Социална фобия - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (104547)
 Любов и изневяра (24963)
 Секс и интимност (12256)
 Тинейджърски (20823)
 Семейство (5300)
 Здраве (8349)
 Спорт и красота (4334)
 На работното място (2430)
 Образование (6489)
 В чужбина (1395)
 Наркотици и алкохол (990)
 Измислени истории (752)
 Проза, литература (1553)
 Други (14766)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Здраве

Социална фобия
преди: 2 месеца, 19 дни, прочетена 426 пъти
Здравейте,
първо бих помолила хората, които не разбират и нямат представа какво представлява социалната фобия да напуснат темата и да не пишат коментари от типа на "просто излез навън" и т.н. Моля за съвети от хора, които са преминали през това нещо, които ще ме разберат, знаят повече и биха могли да ми помогнат с мнение или съвет, благодаря предварително!

Аз съм жена на 21г., и съм почти убедена, че страдам от social/anxiety phobia. Не съм диагностицирана, тъй като засега съм посещавала само психолози, а доколкото знам само психиатрите могат да поставят диагнози.
Чувствам се отвратително, затова, че не излизам никъде. По принцип обичам дома си, домошарка съм, никога не съм била купонджийка, но в последно време ми идва много вповече. Оставете пандемията, аз и преди не излизах никъде. Имам няколко приятелки с които се виждам от както бях на 12-13, имам и приятел от 5г и това е. Той също е домошар, затова и много си паснахме още в началото. Буквално само с него ми е спокойно, защото и с приятелките ми в последните години от както започнахме да работим се виждаме по-рядко, вижданията и интересите ни вече значително се разминават. Направо казано имам нужда да си намеря нова приятелка/приятелки с които просто да си говорим и обсъждаме по-интересни и важни теми от това Пенка дали е станала проститутка и Гошо и Мария кое дете подред чакат. Наистина тези клюкарски истории крайно ме натоварват и мразя да обсъждам хората БУКВАЛНО във всеки един разговор.
Работата ми може да се каже, че е социална, занимавам се с бижута и често ми се налага да общувам с хората, затова доскоро и приемах едни хапчета (моля, без да ме съдите), от които ми ставаше по-спокойно и се отпусках. Но започнах да имам сърцебиене от тях, да ме боли главата и т.н., та, спрях ги! И ми се отразява, шефа ми го забелязва и буквално се насилвам да намеря общ език с клиентите, по принцип успявам, върша си работата добре, но след това на края на работния ден съм крайно изтощена психически. Постоянно вярвам, че хората ме обсъждат, че ми се подиграват, че ме обиждат, че ме наричат по различни начини. Ако преди не е било така, то сега може и да е заради неадекватното ми и неловко поведение. Трудно ми е да избягам от това, ако не съм взела някакво хапче буквално не мога да общувам с хората. В училище бях винаги с мнение, но никога не бях шумна, когато трябваше да представям нещо пред класа се изчервявах, треперех и потях ужасно, до ден днешен съм така. Знам, че хората го забелязват и това ме смазва.
На скоро се запознах с едни много готини мацки онлайн и те често излизат насам натам, правят някакви неща, аз нито веднъж не отидох и няма и да отида, защото съм сдухана :D те до една са красиви и направени, а аз не съм нищо особено и ще се чувствам неудобно около тях. Ще кажете, че е само в главата ми това, но когато и да съм попадала в такава компания си тръгвам просто ИЗТОЩЕНА и мисля дни наред след това какво ли са си казали и/или са си помислили за мен. Това сега на място ли беше, където го казах? Не съм завистлива по природа, но на тях открито им завиждам не само за външния вид и стила им, а и затова, че могат да говорят много за всичко и с всеки, не се притесняват, водят разнообразен и вълнуващ живот. Възхищавам им се, не е завист, т.е. искам да кажа, че не им завиждам със злоба, радвам им се. Реално, са забравили за съществуването ми след 5 минути, но аз не спирам да се филмирам и да мисля за неловки ситуации от преди 5 години.
Искам някаква промяна. Купонджийка няма да стана никога, аз съм си интроверт, но всеки човек има нужда от 1-2 приятелчета с които да може да си говори за бъдеще, работа, учене, семейство, нещата от живота, дълбоки разговори и т.н., това е че аз живея в някакъв абсолютен филм в главата си, в главата ми е постоянно кой какво, как и кога ще каже или ще си помисли за мен...
Посещавала съм досега три психолога, от първите два бях страшно разчарована, от последната 50/50 и пак не стигнах до никъде с нея и спрях да ходя.
Писнало ми е да слушам "Е кво толко? Just do it. просто излез навън, запознавай се с нови хора". Въобще не е толкова лесно. Не търся съчувствие, търся мнение и съвети. Не бих казала, че съм депресирана, но от скоро започнах да влизам в ненормални фази на безпокойство и параноя.

Благодаря предварително на всички, прочели историята ми. Бъдете здрави.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 2 месеца, 18 дни
hash: 84723687d3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Здравей, аз съм на жена на 23г и нямам социална фобия, но 2 години страдах от паник атаки, а тревожността си я имам и до днес. И на терапия ходих година и половина. Та тези неща пораждат някои сходни с твоите проблеми.

Една от причините - ниска самооценка и чувство за малоценност. Това ни сваля самочувствието и предизвиква страхове и търсене на валидация и reassurance от останалите. Аз какво направих по въпроса - изтрих фейсбук профила си, оставих само месинджър и инстаграм (защото там имаш много по-голям контрол да отбираш информацията, която виждаш). Тик ток не съм и имала, но той щешв да замине първи. Ще ти кажа защо - всеки път като влезем, гледаме познати и непознати щастливи лица, на преуспяващи хора, с прекрасни семейства, с новородени бебчета, пътуващи из България или света, влюбени, красиви, с прекрасни тела и животи. Ясно ти е, че това е абсолютен фалш и няма нищо вярно в него, защото никой не си снима целулитния за*ник, нито провлачените изпити от университета, нито документите за развод и прочее, схвана ми идеята. Но виждайки ги тези неща всеки ден, в нас се набива едно чувство, че ние явно не се справяме достатъчно добре, щото видиш ли, ето - у фейсбука, всички са цъфнали и завързали. Така и така не те интересуват клюки (така подразбрах), смятам, че няма да ти липсва, защото и на мен не ми, вече станаха 7-8 месеца не съм го връщала. И се чувствам прекрасно.

Второ - лично аз спрях да гледам новини и подобни тв предавания, в които постоянно се говори за смърт, катастрофи, ковид и тн и те обсипват с негативна енергия още от сутринта. Главно си гледам каквото ме интересува на лаптопа, отбрано.

Трето - започнах да правя неща за себе си и да им се наслаждавам (тук ти препоръчвам и да се запознаеш с mindfulnes-ът, който е невероятен метод мозъкът ти да си почива). Започнах и да обръщам внимание на всичко положително около мен. Насях си цветя и растения на терасата, понеже нямам двор и изключително много ме радва грижата за тях и да гледам как растат. Дълга разходка с кучето, въпреки че цял ден съм била на работа и съм страшно изморена, просто поглеждам него колко е щастливо, поемам дълбоко въздух и се наслаждавам на природата и на това, че съм здрава и се движа, а движението също е здраве. А след това разбира се, се чувствам много доволна от стореното.

Понякога заставам пред огледалото, гримирам се (под гримирам разбирай спирала и малко молив за вежди :D ), на фона на някоя готина песен, дори си се усмихвам и си подпявам. Гледам се и си казвам, че изглеждам добре, че съм красива. Просто ей така на ум си го мисля, то ме кара и да се усмихна.

Мога да изреждам до утре, но мисълта ми беше - ПРАЗНУВАЙ СВОИТЕ МАЛКИ ПОБЕДИ. Нямам предвид да се хвалиш наляво надясно, а просто оцени себе си, виж, че си прекрасна и си способна. Изглеждаш добре, бориш се за това, което искаш. Не си се оставила на произвола на съдбата. Дори да ти е трудно - ходиш на работа. Дори да се притесняваш - опитваш се да говориш с клиентите и се справяш. Дори вече да не можеш да пиеш хапчетата си, отново не си се отказала, а продължаваш да се бориш. Човече, това са ОГРОМНИ победи. И най-хубавото, е че човек има уникалната способност да се адаптира. Дори да ти е трудно без хапчета (знам какво е, в момента съм в началото на нова работа и аз също пия успокоителни, има дни в които се предизвиквам и не ги пия), човек свиква с всичко. Ще свикнеш и без тях. (Както и аз, дала съм си срок 2 седмици още и после ги спирам).

В ситуацията с тези мацки дето си се запознала, предизвикай се да излезеш с тях. Да, ще ти е супер дискомфорт, но няма как да бориш нещо, без да излизаш от зоната си на комфорт. Позволи си да вземеш едно успокоително примерно. Ако трябва пий едно малко, за кураж (НО НИКОГА 2те едновременно! :D ). Облечи нещо хубаво, оправи си косата, кажи си, че си красива и всичко ще мине супер, а и да не мине - какво? Не е краят на света. Измисли си (аз така правя) 1-2-3 оправдания да си тръгнеш спешно, ако се почувстваш много дискомфортно. И просто си кажи майната му и излез. Така се борят страховете, миличка... и аз моите така ги боря. И то успешно, но докато започна беше страшна мъка повече от 2 години. Но ние сме в началото на 20те си години, нима цял живот ще се мъчим и ще избягваме нормални битови ситуации, само за да не изтърпим по-сериозен дискомфорт година-две докато преборим страховете си?

Животът е красив и пълен с възможности. Някои се борят с едно, други с друго. Важното, е че сме здрави, хората около нас здрави, обичани сме и т.н. с другото можем да се справим, стига мааааалко повече да повярваме в себе си. И после всички тези ужасяващи неща, ще ти се струват като детска игра и освен това, самооценката ти ще се повиши абсолютно естествено и ще видиш колко невероятно е това усещане. Да бъдеш горд със себе си. Най-накрая да се отвориш и да позволиш на това, което е вътре в теб да излезе навън. Защото ТИ всичко нужно го ИМАШ вече вътре в себе си. Само трябва да го освободиш.

Успех ти желая, миличка и горе главата, способна си на всичко ♡

 
  ...
преди: 2 месеца, 18 дни
hash: 9bd87f3711
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

3.   Няма значение как изглеждаш, ти не си нито по-малко, нито повече от тях. От пусни се. Хората са прекалено заети със себе си, за да мислят за теб. Но например ако ти се виждаш като жалка и другите ще мислят така за теб. Ако обичаш себе си и другите ще те обичат.

 
  ...
преди: 2 месеца, 3 дни
hash: 45c4c9342e
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

4.   Благодаря изключително много на номер 1 за изчерпателния коментар! ❤❤ и на 2, разбира се.

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker